Май обикновено е месец, белязан от важни изпитания. Тази година заинтересованите европейски среди се усетиха, че е добре да изпълнят и издържат с отлични резултати ключовия исторически тест, за какъвто бе откроена Конференцията за бъдещето на Европа (CoFoE). С наближаването на 9 май Европейският парламент взе някои революционни решения. Те включват гласуването на законодателната резолюция относно всеобщо пряко избирателно право.
За страстните федералисти и пламенните привърженици на транснационалните партии, които често неоправдано са изобразявани като технократи, този вот беше емоционален момент, тъй като донякъде мълчаливата борба за установяване на европейска публична сфера и за снабдяването ù със съвременен европейски изборен закон продължава вече почти пет десетилетия. Всъщност, въпреки че Европейската общност продължаваше да се развива през това време, разпоредбите за овластяване и включване на нейните граждани си оставаха на заден план. Независимо че съзнаваха, че избирателната активност отдавна е в спад и въпреки че виждаха отблизо лишаването на избирателите от правото на глас в страни като Обединеното кралство, европейските държавни и правителствени ръководители продължаваха да отместват встрани дискусията по тези въпроси, дори през 2018 г., класирайки я „за в бъдеще“. На този фон, както и на другите болезнени епизоди от 2019 година, когато Съветът игнорира целия процес относно „водещи кандидати“ (известен в ЕС-жаргона като „шпиценкандидати“), гласуването миналата седмица от Европейския парламент представлява пробив. Общо 331 евродепутати подкрепиха резолюцията, като 323 гласуваха в подкрепа и на проекта за законодателен акт – и двата текста бяха изготвени от докладчика на групата на социалистите и демократите (S&D) Доменек Руис Девеса и очертават перспективите за „Избор на членове на Европейския парламент чрез пряко всеобщо избирателно право“.
Освен факта, че този проект на законодателен акт вероятно е първият опит да се предложат толкова много цялостни отговори на списък от много сложни и трайни предизвикателства, има няколко ключови елемента, които правят текста изключителен. Първо, има препоръка за създаване на европейска публична сфера, в която делиберативната, представителната и демокрацията на участието са ясно дефинирани въз основа на права и отговорности. Второ, текстът предоставя набор от много точни дефиниции, изясняващи термини като „европейска политическа партия“, „европейско сдружение на избирателите“, „европейски избирателни коалиции“, „европейски избирателен субект“, „листи, обхващащи целия съюз“ и „ европейска кампания“. Колкото и странно да звучи, учените се борят с тази терминология от години, което често води до разгорещени спорове – като например дали транснационалните партии действително са партии. На трето място, и може би най-важно, текстът също така определя изцяло нови ръководни начала за европейските избори, гарантирайки, че резултатите от тях не могат лесно да бъдат пренебрегвани, включително когато става въпрос за това кой трябва да бъде определен за председател на Европейската комисия.
В текста се предлага въвеждането на единни европейски избори, на които гражданите да имат два гласа. Единият е да се избират евродепутати от избирателния район на съответната държава членка, докато другият би бил за подкрепа на кандидатите, представени в т. нар. „общосъюзни листи“ (наричани преди „транснационални листи“). Всяка от партиите и сдруженията на избирателите на национално ниво в хода на кампанията ще обявява членството си в съответна транснационална партия или ориентацията си към дадена асоциация на избирателите. Тази принадлежност също ще бъде ясно отбелязана в бюлетините за гласуване.
Що се отнася до общосъюзните листи, то те трябва да бъдат оглавявани от водещите кандидати, които трябва да бъдат регистрирани не по-късно от 12 седмици преди изборния ден, което също е нововъведение и което набляга на времето, необходимо на кандидатите, за да могат да се представят на избирателите. Списъците ще се попълват допълнително от кандидати от различни държави членки. Правилата за това също са строги, за да се гарантира равенството между половете и еднаквото представителство на всички държави, независимо от големината им. За целта държавите членки са разделени на три групи в приложение I към Проекта на законодателен акт, според броя на тяхното население. В избирателния списък те трябва да се редуват последователно – големи, средни и малки.
Докладът включва още няколко важни разпоредби, които се отнасят до възрастта за гласуване (препоръчителната възраст за право на гласуване е 16), праг за финансиране на кампании от ресурси на ЕС, срокове за гласуване по пощата, разпоредби, позволяващи участието на граждани с увреждания, начини за недопускане на граждани да гласуват в две държави членки, както и до ролята на медиите. Той дори надхвърля рамките на стриктния обхват на изборите, обяснявайки какво трябва да стане, ако евродепутат подаде оставка, почине или трябва да вземе родителски или удължен отпуск по болест (последното си остава вратичка в действащите разпоредби). Много важно е, че текстът призовава за създаване на европейски избирателен орган (състоящ се от представители на държавите членки), който да наблюдава европейските избори. За целта текстът предлага да се определи един конкретен ден (винаги 9 май), в който цяла Европа да гласува. Текстът предлага на държавите члленки да обмислят превръщането му в национален празник.
Снимки: © Европейски съюз 2022. Източник: EP
Гласуването на този текст миналата седмица в Европейския парламент беше повратна точка – особено след като преговорите в комисията преди пленарното заседание бяха трудни и тъй като почти всички политически групи влязоха в гласуването разделени. Но вслушвайки се в противоположните аргументи от страна на крайната десница от политическия спектър, ясно пролича, че те се опасяват от онова, в което ЕС ще се превърне в резултат на този законодателен акт. Опитът по отношение на напредъка към всеобщото пряко избирателно право, който докладът представлява, този път изглежда много по-реалистичен от преди. Дори да изглежда наивно да се очаква, че при сегашния политически климат и състав на Съвета предложенията ще получат нужното единодушие и че e възможно да се постигне съгласие по необходимите изменения на договорите, като държавите членки да са готови да ги ратифицират. Поради което е малко вероятно на 9 май 2024 година европейците за първи път да гласуват по общосъюзни листи.
Въпреки това текстът е силно доказателство, че поуките са извлечени и че гражданите – с техните вотове, с техните протести, техните гласове в CoFoE и други форуми – са били чути с внимание. Проектозаконът предоставя подробен набор от решения и сега е крайно време прогресистите да отделят време да обмислят какво трябва да направят, за да останат водещите носители на общоевропейските демократични процеси.
11 май 2022 г.
Аня Скржипек
Директор за изследвания и обучение на FEPS
