РЕКОНСТРУКЦИЯ: ВРЕМЕ ЗА ТРАНСФОРМИРАЩИ ИДЕИ

Истинското възстановяване от пандемията изисква справяне с дълбоките структурни кризи, които тя открои.

Пандемията Covid-19 може да не е приключила, но усещането за нормалност се възвърна и връщането към предшестващи времена – дори и „сезонно съобразени“ – изглежда  малко по малко се приближава. Сега обаче е време  за крачка назад, за да осмислим някои от усвоените уроци и за да чертаем планове за по-добро бъдеще.

Сега е ясно, че самата пандемия  стана „симптоматична“ за  основни, структурни кризи: непрекъснато нарастващото неравенство, между малцината  облагодетелстващи се от рентиерския  капитализъм и работниците (както и сред самите работници); подкопаването на обществената и институционална устойчивост; надигащата се климатична катастрофа, изискваща радикални стъпки за смекчаване и обръщане на дълбоко вкоренената зависимост от изкопаеми горива, въглеродните емисии и несъстоятелното потребление; наред с  нарастващата социална поляризация и политическа фрагментация, олицетворени от дългите, изтощителни дебати относно мандатите за  ваксинация, напоследък заменени от също толкова обезсърчаващите дискусии относно войни, конфликти и ядрена ескалация.

Ясно e, че доколкото е възможно да се претендира за успех в справянето с последиците от пандемията, тези успехи  са резултат от съществени промени. Те  обхванаха пазарите на труда (появата на „дистанцирана работна сила“ с всички произтичащи последици, включително за  баланса между работа и личен живот), публичните  услуги (претоварени и недостатъчно финансирани),  представите за държавата и нейните намеси, както и моделите на пазаруване. Пандемията открои няколко зависимости – от неудържимо пренапрегнатите вериги на доставки  до неплатените грижи, полагани от жените, които вече не могат да се приемат за безспорна даденост.

Макроикономическите модели, фискалните системи и системите за защита на труда и самото общество ще трябва да отговорят на тези промени. Ще се очаква социалните системи да предложат иновативни решения, способни да се справят с преразпределителните задачи, породени от тези предизвикателства.

Дъно на формаПоследните две години и половина послужиха като лупа,  увеличаваща структурните проблеми, поразяващи обществата, но и  доказваща, че мащабни промени са възможни. Това не трябва да бъде пропиляно: можем и трябва да се справяме по-добре.

Остър фокус

През последните десетилетия неравенствата на богатства и доходи се задълбочиха. Спадът в дела на труда – обстоятелството, че  ръстът на производителността на труда не се отрази на  заплатите – постави на фокус различията  между капитала и труда. В света на труда се наблюдава дългосрочен натиск към фрагментация, което прави живота на мнозина по-несигурен: на онези, които са на по-„гъвкави“ и временни длъжности, работещите по-малко часове, отколкото биха желали, и работещите  „на парче“ като технологично грамотни съвременни работници, вместо на пълноценни  договори.

Пандемията задълбочи това разделение, тъй като стана видимо, че някои работници са добре защитени, на стабилни работни места и работят от дома, докато други са на фронтовата линия и са изправени пред високи рискове за здравето срещу незначителни придобивки. Тези неравенства имат многопосочни последици за цялото общество, подкопавайки  неговата сплотеност.

Несъразмерните последици от пандемията за жените, за хората с увреждания, за онези с мигрантски или етническо-малцинствен произход,  за онези с по-ниски доходи и за други уязвими категории хора и общности – особено  за онези, които са обект на множеството въздействия на неравенството – обостриха системните несправедливости. Тези несъразмерни въздействия, умножавани от неравния достъп до животоспасяващи ваксини в различните  райони на света подчертават, че най-изложени на отрицателните последици от социалните, икономическите и екологичните кризи, често са най-малко подготвените за справяне с тях. Наследствата от колониализма, наред с други  неблагоприятни исторически и географски  въздействия,  продължават да създават несъответствия относно властовите позиции и качеството на живот, подхранващи социалния конфликт.

Решаващо за оцеляването

Много от тези обстоятелства са особено показателни  за надигаща се втора системна криза – изменението на климата. Тази криза – все по-силно влошаваща се от забавянето на действията – отново ще има силно несъразмерни въздействия, като най-големите разходи ще бъдат понесени от най-малко отговорните за емисиите и за вредите за околната среда и в световен мащаб, и в рамките на държавите.

Сега е широко признато в Европа и извън нея, че преходът към икономика с нулеви въглеродни емисии и усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата са от съществено значение за оцеляване на човечеството. Независимо от това, действията в областта на климата изостават от необходимите, за да се избегнат опасни нива на глобално затопляне, а платформите за политики, които се ангажират да осигурят този преход  да бъде „справедлив“, често са лишени от конкретен и всеобхватен набор от мерки. Правителствените планове остават твърде далеч от нужното амбициозно преформулиране на социални и икономически модели, необходими за устойчиво бъдеще и за благосъстоянието на хората и планетата.

Основните уроци, които можем да извлечем от пандемията, са, че ако са налице  достатъчна неотложност и политическа воля, това, което някога са били твърди граници, вече не изглеждат чак толкова твърди и че има пространство за съществена намеса и системно преформатиране. Трагичното е, че за целта се изисква да е налице криза. За съжаление, ужасната руска инвазия в Украйна на свой ред поднови спешността на зеления преход в светлината на зависимостта на Европа от руския нефт и газ: докато перспективата за глобално бедствие изглеждаше твърде далечна, геополитическата слабост се оказа непосредствена.

Дългогодишни недостатъци

Така че политическите отговори на кризата Covid-19 не следва повече да се разглеждат като временни и условни, а да бъдат преосмислени като структурни решения на дългогодишните недостатъци на неолибералния модел на икономическо и финансово управление.  Нищо по-малко не е в състояние да реши структурните проблеми.

Пандемията показа, че не е безполезно да преосмислим как организираме човешкото битие на планетата Земя. Тя може да се превърне в повратна точка за ангажиране на прогресивното мислене и за проектиране отново на едно алтернативно общество, процъфтяващо въз основа на устойчивост, равенство и демократично участие.

Вместо  връщане към предпандемичното състояние с разрастващите се разломи между имащи и нямащи, с растеж в някои части на света, надхвърлящ природните ресурси, като същевременно изключва други и  при нарастващи разриви по политически признак, време е да се търсят нови и комплексни решения. За бъдещето се изисква нов социално-екологичен договор – такъв, който зачита планетарните граници и се фокусира по-скоро върху благосъстоянието, вместо върху икономическия растеж.

Решенията трябва да бъдат всеобхватни и амбициозни. По думите на  големия реформатор Уилям Бевъридж в неговия забележителен доклад от 1942 г., „Даден  революционен момент в историята на света е време за революции, а не за  кърпене“. Те ще трябва да обхващат по-устойчив икономически модел, осигуряващ справедлив дял от плодовете на напредъка за всички, както и нови, по-силни демократични институции, позволяващи истинско участие на гражданите и на работниците.

Уилям Бевъридж през 1943 г.: „Време за революции, а не за кръпки“

Тези решения може и да не са готови да бъдат незабавно задействани, но именно сега сме длъжни да обсъждаме нови и радикални начини за подобряване на обществото и справяне с предизвикателствата, пред които сме изправени. Старите рецепти може вече да не са достатъчни.

Не е време за лозунги. Но е време за  градеж за промяна.

          

Този текст е във връзка с по-широк проект, разработван от Европейския профсъюзен институт, относно реконструкцията отвъд пандемията, който ще завърши  с обобщаващ сборник в началото на 2023 г.

 

Калина Арабаджиева

Калина Арабаджиева е изследовател в Европейския профсъюзен институт, с докторат по трудово право. Тя работи по въпросите на равенството между половете и на справедливия преход.

Никола Контрарис

Никола Контрарис е директор на изследователския отдел в Европейския профсъюзен институт и професор по трудово и европейско право в University College London.

 

 Бианка Луна Фабрис

Бианка Луна Фабрис е изследовател и служител по комуникациите в Европейския профсъюзен институт и докторант на непълно работно време по  социална политика в Университета в Единбург.

Вутер Цвисен

Вутер Цвисен е старши изследовател в Европейския профсъюзен институт, който работи по въпросите на неравенствата в заплащането на пазара на труда, както и по етническите и мигрантските  проблеми.

12 май 2022 г.

Източник: Social Europe – https://socialeurope.eu/

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук