Всяко десето дете в страната е родено от майка в тийнейджърска възраст. Това каза Анина Чилева от Националния център по обществено здраве и анализи на дискусия във Френския институт в София, позовавайки се на данни на Националния статистически институт. Броят на живородените деца от майки на възраст под 20 години за 2021 г. е 5 861, или 9,99 % от всички живородени, а за 2020 г. са 5 970 или 10,10 %. Според нея най-използваната техника за предпазване от забременяване при жените в брак и съжителство, и при мъжете във всички форми на отношения е прекъснатият полов акт. Жените в България приемат аборта като „метод на контрацепция в краен случай“, обясни Чилева.
Политиките в Европа относно правото на аборт коментира Реми Бак, програмен координатор Европа, Европейски парламентарен форум за сексуални и репродуктивни права. Той представи Европейски атлас за политики в областта на абортите – сравнителна карта на 52 страни и територии за безопасните аборти. Оценяването става на база четири критерия и 15 подкритерия. Колкото по-добра е политиката на страната, толкова по-добра оценка получава тя. Според атласа, водещи са Швеция, Исландия, Великобритания, Нидерландия, а България заема 18 позиция. В 14 държави абортът технически остава престъпление съгласно националния наказателен кодекс, е една от основните констатации на атласа. Само 19 държави позволяват аборти по икономически или социални причини, а в четири страни абортът е достъпен до 24-та седмица. Данните показват, че защита от тормоз, атака за жените при достъп до аборт предоставят Белгия, Франция, остров Ман. Друг извод е, че седем правителства активно се противопоставят на абортите като предлагат закони срещи тях. Сред препоръките на атласа е модернизация на законите за аборта (декриминализиране на аборта, удължаване на времевия лимит).
Сексуалните и репродуктивни права са фундаментално човешко право, подчерта Ливиа Отал, главен координатор сдружение „Лекари на света“ България. Опитваме се да бъдем школа за публичен дебат по социални проблеми, които засягат широки кръгове от обществото, отбеляза директорът на Френския институт в България Пиер Колио.
Поводът за дискусията бе Световният ден за безопасен аборт. Събитието е организирано от коалиция от организации, които се застъпват за универсален достъп до здравни грижи с фокус сексуалното и репродуктивно здраве. Организациите се застъпват за необходимостта от приемане на национална програма за сексуално и репродуктивно здраве (публикуваме пълния текст на предложението, б.р.), която да осигурява универсален достъп до безплатни методи за контрацепция и прекъсване на непланирана бременност, както и системно сексуално и здравно образование в училище. /Източник: БТА/
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/334932-vsyako-deseto-dete-v-stranata-e-rodeno-ot-mayka-v-tiyneydzharska-vazrast
ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА
ЗА СЕКСУАЛНО И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ
Сексуалните и репродуктивни права са фундаментални за човешкото здраве и оцеляване, за икономическото развитие и за благосъстоянието на човечеството. Те са от съществено значение за равенството между половете и благосъстоянието на жените, влиянието им върху здравето на майките, новородените, децата и младежите и ролята им за формиране на бъдещото устойчиво развитие. В България достъпът до сексуални и репродуктивни права е непълен както поради ограничения спектър на предлаганите здравни услуги, така и заради други социални детерминанти, включващи финансова зависимост. Особено засегнати са бедните, както и живеещите в по-малките населени места, където, освен че има проблеми, свързани със системата на здравеопазването, липсва и надеждна информация относно сексуалното и репродуктивно здраве.
Въпреки обсъжданията от 1993 г. насам с участието на експерти, национални институции, неправителствени организации и структури и програми на ООН в България и до днес няма приета национална програма по сексуално и репродуктивно здраве (СРЗ). Някои дейности, насочени към СРЗ са включени в действащи стратегически и програмни документи, които Министерство на здравеопазването изпълнява – Националната здравна стратегия 2021-2030, Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030, Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2021-2025 и др., но те далеч не са достатъчно всеобхватни и често липсва синхрон между националните политики и тези на местно ниво.
Макар от 2016 да е в сила Наредба No 13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, с която е регламентиран Държавния образователен стандарт за гражданско, здравно и интеркултурно образование, здравното и сексуално образование, то не е включено в общообразователната подготовка, липсват достатъчно подготвени специалисти, не са определени часове и реално българските ученици не получават системно здравно и сексуално образование в училище. Въвеждането на такова образование в общообразователната подготовка е от ключово значение предвид показателите, свързани със здравето на подрастващите, а и на цялото население в репродуктивна възраст в страната ни.
Въпреки поетите ангажименти в редица международни документи за защита и насърчаване полово равенство и достъп до основни сексуални и репродуктивни права, българската държава не осигурява ефективно ползване на тези права, което я поставя на челните места на множество негативни класации:
- Първа в ЕС по брой аборти, включително и за жени и момичета под 19 години – 327,1 на 1000 раждания за 2020 г.;
- Първа в ЕС по брой жени, станали майки под 20 години – 10% от всички раждания за 2021 г.;
- Едно от най-високите нива на детска смъртност в ЕС – 5,1 на 1000 живородени за 2020 г.;
- Силно ограничен достъп до превенция на полово предавани инфекции чрез безплатни изследвания и лечение;
- Липса на безплатни и различни методи за контрацепция, от особено значение за бедни и маргинализирани общности, както и за непълнолетните, които често нямат никакви доходи;
- Крайно недостатъчно сексуално и здравно образование в училище;
- Липса на безплатна профилактика за сексуално и репродуктивно здраве за всички. България има едни от най-високите нива в ЕС на заболеваемост и смъртност от рак на шийката на матката;
- Липса на достатъчно медицински специалисти, които да осигуряват ефективен достъп до сексуалните и репродуктивни права;
- Трета в ЕС с най-висок процент раждания със секцио с 49% за цяла България до 97% в някои болници през 2018 г., при препоръчителни нива от СЗО не повече от 15%.
Всичко това са симптоми на липса на устойчива държавна политика във времето относно сексуалното и репродуктивно здраве, което не само струва на здравната система милиони, но и обрича най-уязвимите като жените и младежите на болести, нежелани и преждевременни бременности, на емоционално и физическо страдание, на изоставени деца в домове и приюти, на прекъсване на образованието, на репродуктивни проблеми, на липса на здрава и сигурна среда на живот. На практика всяко десето дете в страната е родено от майка в тийнейджърска възраст, което поставя остро въпроса за необходимостта от системни здравни и здравно-образователни грижи за младите хора и безплатни или на намалени цени контрацептиви.
Превенцията не е основна политика на държавата, а трябва да бъде! Много от програмите, свързани със сексуалното и репродуктивно здраве, се финансират от чужди донори и имат краткотрайно действие и поради това неустойчив ефект. Необходимо е държавата да инвестира средства и да се погрижи за сексуалното и репродуктивно здраве и права на населението.
Това преминава през приемане на национална програма за сексуално и репродуктивно здраве, която да залага на превенцията, семейно планиране основано на информиран избор, опазване на репродуктивното здраве на населението, включително профилактика на рак и превенция и лечение на сексуално преносими инфекции, системно здравно и сексуално образование във и извън училище, увеличаване на капацитета на съществуващите структури и механизми и по- добра връзка със социалната система, засилване ролята на акушерката.
Национална програма за сексуално и репродуктивно здраве е социална и здравна мярка, обърната към бъдещето, която цели да осигури на всички пълноценен живот. Тя е отговорност и грижа на държавата към населението ѝ. Нейното приемане е в пряка връзка със социалното и демографско развитие на страната и кореспондира с Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. – 2030 г.). Това е ключов момент за страната ни и от него произлизат различни по тип управленски решения за формиране на тематични политики.
Затова коалиция от неправителствени, правителствени и международни организации инициира поредица от събития, които да доведат до разработването и приемането на Национална програма по сексуално и репродуктивно здраве. Очакваме и каним политиците и политическите партии, призвани да се борят в обществения интерес, да застанат зад каузата за подобряване на сексуално и репродуктивно здраве на нашия народ и особено на младите и уязвими хора в страната ни, за да могат те да водят пълноценен начин на живот.
Сдружение „Лекари на света”, гр. Сливен, бул.„Хаджи Димитър” 67
Национален център по обществено здраве и анализи, гр. София 1431, бул. Акад. Иван Гешов 15
Алианс на българските акушерки, гр. София 1574, ж.к. „Христо Смирненски“ 10А
Феминистка библиотека, гр.София, ул. „Струма” 3
Фондация „Екатерина Каравелова”, гр. Пловдив, ул. „Чорлу” 57
Фондация „Ресурсен център Билитис”, гр. София, ул. „Гладстон” 11
Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, гр.София, бул. “Дондуков” 67
Български фонд за жените, гр. София, бул. „Витоша” 50
Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори”, гр.София,бул. „Стамболийски” 81 В
Колектив „Феминистки мобилизации“
