Скъпи съграждани,
Искрено съжалявам, че не можах да бъда днес сред Вас, но на този паметен ден искам да напомня за една идея, която ми се струва особено важна в днешното ни конфликтно време. Преди близо четири години основахме инициативен комитет, който стана организатор на национално движение за изграждане в София на Паметник на децата, загинали по време на трагичните конфликти в България в годините 1923–1944 г. Председател на инициативния комитет е големият сценарист и писател Анжел Вагенщайн, а негови членове са: ген. Ангел Марин, акад. Дамян Дамянов, известни писатели, журналисти, художници, скулптори, архитекти, историци, философи, юристи.
Внесохме в Столична община необходимите документи с предложение паметникът да бъде поставен тук, на това място, зад т.нар. Огледало зад Братската могила. Мястото бе избрано от покойния вече акад. Светлин Русев, който беше активен член на комитета. Предложението ни получи одобрение от автора на Подробния устройствен план на Борисовата градина арх. Атанас Ковачев и от главния архитект на София Здравко Здравков.
От самото начало на инициативата заявихме, че тя не е политическа и носи национален характер. Самият инициативен комитет отклони желанието за участие на представители на партии и на действащи 2 политици именно с цел да се избегне политизирането. Водим се от идеята, че в последните десетина години в много европейски страни бяха изградени мемориали в памет на загиналите деца, най-невинните жертви през Втората световна война – във Франция, Испания, Германия, Чехия, Беларус, в Русия. Идеята на тези паметници е да се поддържа жива паметта за малките жертви на политическите и военните конфликти, за да не позволят народите никога повече днешните и утрешните деца да имат тяхната съдба. Авторите на мемориалите във Франция и Чехия през 2014 г. бяха наградени с най-високите отличия на своите държави. Смятаме, че и в България трябва да се осъществи подобна инициатива, защото и нашият народ е понесъл тежки загуби, загубили сме и български деца.
Автор на паметника е известният скулптор проф. Иван Славов, който пое проекта безвъзмездно. Идеята е върху монумента да има надпис: „Никога повече!“
Инициативният комитет извърши мащабно изследване и издирване на имената и съдбите на български деца, загинали в годините 1923–1944 г. До момента имаме събрани данни за около 200 убити у нас деца и за още около 3000 български еврейчета от Беломорска Тракия и Македония, депортирани към пещите на Треблинка, сред които има и току-що родени бебета. Най-малкото застреляно дете е на година и седем месеца, най-големите в списъка са на 17 години. Знаем, че има и други загинали деца, издирването им продължава.
След обявяване на инициативата изразиха подкрепата си за нея, включително финансова, стотици граждани и граждански структури от различни краища на страната, от различни етноси, хора с различни политически и религиозни възгледи, видни български учени и творци. В няколко града по идея на местни граждански структури се направиха срещи, дори благотворителен концерт за набиране на средства, като в тях участваха и хора от всички водещи партии у нас. По този начин българите изразиха желанието си да покажат хуманна и човешка съпричастност към една национална трагедия. Трябва да има място, където без разлика от личните си политически пристрастия да сведем глава и да поставим цвете с горест за онова, което възрастните са причинили на най-малките българи. Убедени сме, че това е пътят за единение на нацията – не помирение между жертви и палачи, което е невъзможно, а еднакво почитане на всички невинни жертви.
В тези 4 години обаче един т.нар. експертно-художествен съвет към общината отхвърля предложението ни с политически мотиви, които не са негова работа, а в Столичният общински съвет проектът ни още не е обсъждан. Протестирахме срещу внасянето на политически инсинуации по отношение на една национална хуманна инициатива, която изрично и съзнателно изначално е лишена от политически и партийни нюанси. Дори не ни отговориха. Всички знаят какви противоречия създава т.нар. Паметник на жертвите на комунизма пред НДК, където има и имена на известни убийци, а току-що Столичната община създаде нов повод за противопоставяне – реши да се вдигне 4-метров паметник на радетеля на фашизма цар Борис ІІІ на входа на Борисовата градина. Докато на стотиците невинни деца, жертви на същия фашизъм, се отказва почит, която да обедини всички ни. Така, както е направено в Европа. За такива решения трябва да се произнася народът, а не мнозинствата във властта.Искам в този ден на преклонение пред загиналите за България да призова още веднъж Столична община: Нека бъдем българи и хуманисти, нека поне веднъж да забравим постоянните крамоли помежду си и да коленичим заедно пред паметта на най-светлото, което сме загубили – нашите деца! Нека бъдещият паметник да стане символ на единението и на нашата вяра – „Никога повече!“
Участниците в митинга, организиран от УС на БАС и Градския съвет на БСП-София, разгледаха с интерес макета на Паметника на децата, на фашизма, чийто скулптор проф. Иван Славов бе сред множеството.
По време на тържествената проверка беше почетена паметта на загиналите за свободата и независимостта на България, сред които и на:
Христо Ботев, Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров, Димо Хаджидимов, Харалампи Стоянов, Петко Д. Петков, Александър Стамболийски, Николай Петрини, Вълчо Иванов, Райко Даскалов, Спас Дупаринов, капитан Георги Кротнев, Васил и Спас Мулетарови, Яко Доросиев, Владимир Благоев (син на Дядото), Тодор Димитров (брат на Георги Димитров), Ламби Кандев, Ана Маймункова, Вела Пискова, Моис и Сами Коен, д-р Нено Цървуланов, ген. Топалджиков, ген. Личев, Жеко Димитров, Динол Динков, Иван Недялков Шаблин, Марко Финци, Ото Нехелес, Никола Грамовски, Витали Шекерджийски, Никола Габровски, Димитър Грънчаров, ген. Христо Михайлов, Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов, Цвятко Радойнов, Август Попов, Делчо Наплантанов, Никола Парапунов, Вела Пеева, Виолета Якова, Менахем Менахемов, Христо Кърпачев, Васил Воденичарски, Иван Нивянин, Леон Таджер, Лиляна Димитрова, Йорданка Николова, Адалберт Антонов-Малчика, Свилен Русев, Александър Димитров-Сашо, Емил Шекерджийски, Емил Марков, ген. Владимир Заимов, д-р Александър Пеев, Владо Тричков, Владо Георгиев, Начо Иванов, Аврам Стоянов, Мара Петлякова, Гиньо Георгиев, Лев Желязков, Любчо Баръмов. Стойне на 7 години, Иван на 9, Надежда на 12, Димитринка на 11, близначките Ценка и Цветанка на 13 – всичките от Ястребино; братовчедите Васил и Сава Кокарешкови на 16 години (с телата им две седмици гуляят жандармеристките кучета), Константин Кротнев на 5 години и братовчедка му Маргарита на 13, Митко Палаузов на 13, Андон Черковски на 14, Ангел Недков на 17 години – партизанин, жандармеристите разнасят главата му, набита на кол…, Аспарух Плачков на 16, Васил Атанасов Василев на 11, Давид Аронов Давидов на 17, Детелина Минчева на 15, Димчо Караминдов на 17, Жак Арон Леви на 17, Ибрахим Салиев Кьолев на 16, Иван Бандаков на 16, Иван Кривиралчев на 16, Иван Рачев на 17 години – ятак,убит с щикове; Иван Филев на 15, Иванка Пашкулова на 14… Исак Самуил Натан на 17, Кунчо Фитлеков на 17 – патризанин, изгорен жив; Марийка Мъглова на 15, Мария Бакалова на 17, Мария Ненчева на 16, Мехмед Юсеинов Юсменов на 17, Мехмедали Мехмедов Моллаасанов на 16, Никола Накев на 13, Тинка Ковачева на 16, Тодорка Моралийска на 17, Янаки Георгиев на 15…, Николчо Здравков Чампоев на 1 година и 7 месеца, разстрелян с 12 куршума;
30 000 антифашисти загинали и безследно изчезнали в периода 1923–1925 г.; 9140 партизани; 10 930 ятаци и помагачи; 12 587 загинали в Отечествената война.
