ПАМЕТНИЦИ ЗА УБИЙЦИТЕ – ДА, ЗА ЖЕРТВИТЕ ИМ – НЕ!

Подготви Христо Георгиев

0
949

Президентът Франклин Рузвелт, пролетта на 1943 г.: „Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната се свърши. Не само, че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства, и това не са празни приказки.

Малко ли ни бяха пандемията и военният сблъсък в Украйна, че в тая мътна вода ни връхлетя и новината за грамаднейши Паметник на цар Борис Трети, при това точно в навечерието на 2 юни. Някои се възхищават и се прекланят пред свършеното от него в полувековния му живот, но много повече са тези, които се отвращават – не  само леви хора, но и такива с десни идеи. Например Влада Карастоянова не къде да е, а в ефира на БиБиСи, и то неведнъж, го определя като „цар Борис – кървави и последни“ – мнение, което всъщност е на тогавашното британско правителство. А какво може да се каже за гнева към българските управници през 1943 г. на президента Рузвелт? (Виж по-долу).

Обединител бил. Това щяло да пише на паметника. То бива нахалство и бруталност, но това надминава всичко. Да изградиш и курдисаш 4-метров Негов монумент на едно от най-прелестните  места в София, в началото на Парка, до езерото Ариана, е връх на безумието. Дали не е всъщност продължение на голямата акция за реставрация на фашизма, която като пандемия се щура по света. Веднага ще ми възразят, че у нас нямало фашизъм като в Италия и Германия. Да, те си имат дуче и фюрер, а нашият си има цар, подписващ закони, според които може да сюпризират някого дори със смъртна присъда, ако слуша или говори по вражеско радио, а също така и за „хвърчащи листове, снимки и картини“.  С една дума – монархофашизъм. (Виж портрета на цар Борис III от Илчо Димитров –  https://www.duma.bg/prof-sava-dimitrov-nash-dalg-e-da-otbelezhim-dostoyno-vekovniya-yubiley-n234681/tsar-boris-iii-zal-geniy-ili-angel-hranitel-n243784 )

А от подписаните от Царя закони е достатъчно да се прочетат само заглавията и финалните им думи, за да се разбере колко отвисоко тръгва трагичното насилие в България по време на Втората световна война. (Виж по-долу). Тъй като това са много силни думи, ще спра по тая тема и ще ви оставя сами да си говорите с документите, които ви припомням днес. Забележете, някои от тях са подготвяни и подписани от Царя ни половин година, преди да се сгоди и на хартия с Германия, на 1 март 1941 г., и са добре познати не само на професионалните историци. Но защо ли вместо гняв предизвикват поредното равнодушие, дори сред потомците на Неговите жертви.

Личи от документите на Столична община, че решението за паметника е взето скоростно, без каквото и да е бавене. Докато един друг скромен паметен знак на Негови жертви – близо 3000 дечица, някои от тях по на няколко дни, столичните власти от 3 години стопират с абсурдни мотиви.  Казано накратко – за палача паметник може, за жертвите Му не може. https://duma.bg/detsata-ot-bezsmartniya-polk-n145105    Доста фрапиращи нарушения върши спрямо конституцията и законите ни Царят. Но как да го съдиш за тях, когато Борис е провъзгласен – забележете тая дума провъзгласен, за цар в пълно нарушение на Търновската конституция, която е категорична, че Той може да получи право да упражнява царския „занаят“ само след като се закълне пред Велико народно събрание, свикано от самия Него. Някой да е чел да се е случило такова нещо? Не е.

А щом толкоз искат паметник на монархията, поне да бяха турнали при езерото Ариана Фердинанд, защото негова е заслугата за създаването на уникалния парк в София, който сетне той нарича на името на сина си…

Редактор Велиана Христова

 Паметник на цар Борис III, висок 4 м, ще бъде поставен в Борисовата градина,  в. „Дневник”, 25 май, 2022.© Столична община

На каменния постамент ще бъде изписано „Цар Борис III Обединител, 1894-1943“, визуализация

Бронзова фигура в цял ръст на цар Борис III ще бъде поставена в Борисовата градина. Тя ще е висока 2.60 м и ще е върху каменен къс с височина около 1.40 м. Автор е скулпторът Теодор Бонев, а идеята е на фондация „Достойни българи“. Без разисквания предложението бе одобрено днес от две общински комисии – по архитектура и по опазване на околната среда. Преди това проектът е получил подкрепата на Експертно-художествения съвет на Столична община.
На избраното място при входа на парка от Орлов мост сега има барелеф на цар Борис III, който ще бъде преместен в парк „Врана“. Симеон Сакскобургготски е дал съгласие да бъде поставен там, до гроба на монарха.

Поставянето на новия паметник вероятно ще бъде по време на планирания за тази година ремонт на представителната част на Борисовата градина на стойност над 10 млн. лева.

„Геният и неговият наставник, защо пък не и на двамцата да е паметникът в Борисовата градина?!

 

 
КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО
(Приета на 16. 04.1879 г.)

ЗА ВСТЪПЯВАНЬЕТО НА ПРЕСТОЛЪ И ЗА КЛЕТВАТА

  1. Следъ смъртьта на Князя, Наследникътъ му встъпва на престола и незабавно се распорежда, за да се свика Великото Народно Събрание, предъ което той дава следующата клетва: „Кълнъ се во име Всемогущаго Бога, че свято и нерушимо ще пазя Конституцията и законите на Княжеството, и че въ всичките си распореждания ще имамъ предъ очи само ползата и доброто на Княжеството. Богъ да ми е на помощь.“

„Държавен вестник
София, 12 септемврий 1941 год., брой 202
Официален отдел
Министерство на правосъдието

Указ
№ 108
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Обявяваме на всички наши поданици, че ХХV обикновено народно събрание, през третата му извънредна сесия, в 4-то заседание, държано на 6 септемврий 1941 г., гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърждаваме следния

ЗАКОН

За изменение и допълнение на Закона за защита на държавата

& 1. В края на чл. 2 се прибавят следните думи: „а във военно време: създателите и организаторите – със смърт…

& 2. В края на членовете 3, 4, 6, 9, 11, ал. 1 и 14, се прибавят следните думи: „а във военно време – със смърт”…

Чл. 16г. Който във военно време състави  или разпространява  печатни произведения, хвърчащи листове, писма, афиши, снимки, картини и др. подобни, поставя изрази или знаци по стени или по други предмети, съобщава публично или разгласява слухове, факти или обстоятелства с цел да внесе смущение или да отслаби или да руши народната сплотеност и единство, да създаде настроение или течение в полза на чужда държава и във вреда на Българската държава, да разклати или да подкопае доверието на народа  в държавните власти или родната войска, да поддържа, застъпва или защитава партийно-политически течения или организации, забранени от законите, наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50.000 до 300.000 лева, а в особено важни случаи или ако това е организирано от две или повече лица – с доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 100.000 до 500.000 лева или смърт.

Ако слуховете, фактите или обстоятелствата са неверни, налага се същото наказание, независимо от целта на дееца, щом слуховете, фактите и обстоятелствата са от естество да причинят указаните в горната алинея последици….

Чл. 16д. Който въпреки забраната на Министра на вътрешните работи и народното здраве , във военно време тайно или явно слуша чуждестранни радиостанции, наказва се строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50.000 до 500.000 лева, а радиоапаратът се конфискува…

Чл. 16з.  Който във военно време по радио говори против Българската държава, нейното управление, нейната политика или говори в полза на неприятелска държава или изнася слухове, факти и обстоятелства вредни за народното спокойствие и единство, или уронваща  доброто име и честта на Българската държава и управление, наказва се със смърт.

Със същото наказание се наказва и онзи български поданик, който в чужбина извършва същото деяние…

Настоящият закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в Държавен вестник и да се тури в действие.

Изпълнението на настоящия указ възлагам на нашия Министър на правосъдието.

Издаден в София на 10 септемврий 1941 г.
На първообразния със собствената  на Негово Величество Царя  ръка написано: „Борис III“

„Държавен вестник

УКАЗ
№ 3
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Обявяваме на всички Наши поданици, че ХХV  обикновено Народно събрание, през втората му редовна сесия, в 32-рото заседание, държано на 24 декемврий 1940 год., гласува и прие,

Ние утвърдихме и утвърждаваме следния

З А К О Н
ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА

Дял І
ЗА ТАЙНИТЕ И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ…
ДЯЛ II
ЗА ЛИЦАТА ОТ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД…

Издаден в София на 21 януарий 1941 година

На първообразния със собствената  на Негово Величество Царя  ръка написано:„Борис III“

НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

По предложението на нашия Министър на вътрешните работи и народното здраве…
Постановихме и постановяваме:

  1. Да утвърдим следния 

ПРАВИЛНИК
за прилагане на Закона за защита на нацията…
Издаден в София на 21 януарий 1941 година…

…На първообразния със собствената  на Негово Величество Царя  ръка написано: „Борис III”

Приподписал
Министър на вътрешните работи и народното здраве П. Д. Габровски

НАРЕДБА
№ 2

На приложението на чл. 22 от наредбата, издадена въз основа на Закона за възлагане на Министерския съвет да взема всички мерки за уреждане на еврейския въпрос в свързаните с него въпроси…

Глава I
За еврейските жилища

& 1. От 15 септемврий 1942 година върху входните врати на жилищата на лица от еврейски произход трябва да се постави надпис „еврейско жилище“…

НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Обявяваме на всички Наши поданици, че ХХV  обикновено Народно събрание, през втората му редовна сесия, в 37-то заседание, държано на 29 декемврий 1940 год., гласува и прие,

Ние утвърдихме и утвърждаваме следния

З А К О Н
ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ

Глава I.
Наименование, цел и средства
Чл. 1. Създава се организация на българската младеж под име „Бранник“…

…На първообразния със собствената  на Негово Величество Царя  ръка написано: „Борис III“
Приподписал
Министър-председател, Министър на народното просвещение Б. Филов


ИЗ  П Р О Т О К О Л  № 6

Заседание на Св. Синод на 22.VI./9.VI.ст.ст./1943 г.

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Св.Синод прочете следното изложение:
…Ваши Високопреосвещенства!

Откривайки тазгодишната редовна лятна сесия на Св. Синод в пълен състав, считаме за потребно да се доложи веднага за стореното по изпълнение на решенията, взети в извънредната сесия през миналий априлий, досежно двата ГОЛЕМИ въпроса, които тъй живо интересуват Църквата.
Както се знае, в оная извънредна сесия, Св. Синод взема единодушното решение да се помоли и настои пред Върховната държавна управа тя да нареди тъй, че, досежно евреите български поданици, изобщо, прилагането Закона за защита на нацията да става със свойствената на народа ни справедливост и човечност. А пък ония от евреите, които, покръстени са приети в лоното на Светата ни православна църква Христова, да бъдат закриляни от властта еднакво с православните българи, като покръстените бъдат освободени да носят знака на еврейската вяра и от задължението да плащат данък на еврейската синагога.
…На Високопреосвещения Наместник-Председател на Св. Синод бе възложена задачата да поиска среща с Негово Величество Царя, лично да му докладва за решенията на Св. Синод… Ала тая задача не можа да бъде изпълнена веднага. Случи се така, че когато се поиска среща с Негово Величество Царя, той бил отпътувал зад граница. Но и когато той се завърна, отговор за исканата среща не последва скоро. А пък наближаваше Страстната седмица…

…Предизвиканата с това писмо конференция стана на 15. април в Царския дворец „Врана“, в кабинета на Негово величество, под лично Негово председателство. Срещу Него при заседателната маса заемаше място Министър-Председателят, а от двете страни на Царя бяха Синодните архиереи по старшинство. При откриване заседанието на конференцията Негово Величество беше малко развълнуван…

И започна Негово величество с тия „няколко думи“, които продължиха повече от половин час. Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се ДЪЛЖИ и сегашният световен катаклизъм. Вярно е, че някои от големите народи добре използуват събраните с тоя спекулативен дух богатства за еврейството. Други, обаче, от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.
А това може да се постигне, когато по законодателен ред се изземат от неговите ръце разните стопански, финансови, търговски и фабрични предприятия. Всъде в Европа са създадени вече и се създават законоположения в тоя смисъл. Създаде се такова и у нас – Закона за защита на нацията. Позната по своето родолюбие родната ни православна Църква в случая едва ли би могла да бъде на друго мнение.
Никой не би могъл да отрече правото и дълга, върховните представители на светата православна Църква да се застъпват за слабите и да създават утеха на страдащите човеци, от каквато вяра и народност да са те. Трябва да се подчертае, обаче, че вземайки мерки срещу злото, което еврейството, чрез пропаганда и спекулация, създава сред нашия народ, върховната държавна власт все пак прави всички усилия, щото тия страдащи да бъдат, колкото е възможно, по-малко в България, па дори и да няма никак такива…“

Обречени и спасени: България в антисемитската програма на Третия райх, колектив, изд. „Синева, С. 2007 г.

Из предаване на радиостанция „Гласът на Америка: предупреждение, че след свършването на войната българските управници–антисемити ще бъдат съдени

„…3 юни, 1943 г., 20.00 – 20.15 часа

…Ние сме заявявали много пъти, че всички престъпления на българските хитлеристи към еврейските малцинства в България и окупираните страни ще бъдат строго и индивидуално наказвани… Цивилизованият свят, обаче, отминава действията на българските водачи само с възмущение и отвращение. Тези техни деяния не представляват желанията на българския народ. Тези действия на българските водачи внасят само безчестие и позор на самите управници и техните имена са заклеймени наедно с имената на други водачи, които представляват най-гнусното, което е съществувало под широкото небе през всички времена…

Българският народ не трябва да бъде заблуждаван от своето правителство и своите водачи, защото иначе… ще бъде горчиво и жестоко разочарован след свършването на войната. Президентът Рузвелт заяви вече няколко пъти, че тази война не се води за черните очи на фашистките правителства в Германия и България. Ние с днешните водачи на тези хитлеристки и фашистки правителства компромиси няма да правим. Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната се свърши. Не само че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства, и това не са празни приказки. Зад тези думи стоят 100 000 американски аероплани и 10 милиона американски щика. Ние не ще губим време да убеждаваме престъпници в това що е добро и що зло. Ние не сме управители на изправителни домове. Времето на увещанията мина. Сега ще говорят нашите бомбардировачи и нашите броненосци. Хитлеристите и фашистите разбират отлично този език. Впрочем този език, който те познават – отсега нататък само на този език ще приказваме.“

ЦДИА, ф. 178, оп. 5, а.е. 339, л. 7-8

 

Из страниците на вестник „Народен съд

„Именувам се майор Иван Юрданов Стоянов, 38 г., българин, православен, разведен, грамотен, неосъждан, родом от гр. Плевен и живущ в София, на ул. „Шипка“ № 27: Оставих в Белопопци пор. Христов с 16 – 17 души нелегални, като му казах, че трябва да изпълни заповедта на ген. Кочо Стоянов и си отидох в Новоселци. Като се върнах, пор. Христов ми донесе писмено, че нелегалните са убити при опит за бягство, което и аз донесох в щаба на I армия, в щаба на дивиз. област и в Столичното военно комендантство. От последното получих нареждане (от съдебния офицер при коменданството – кап. Д. Радев) труповете да се погребат. Не след дълго получих от щаба на войската служебно писмо, подписано от полковник Недев, с което за проявената дейност ми се изказваше особена благодарност и ми се пожелаваше и занапред да водя частта си с успех срещу враговете на отечеството.

Два дни след случая в Белопопци отидох лично в Министерството на войната, където в коридора, пред главното стълбище, срещнах министъра Дочо Христов. Той ме попита за подробности по случая и ми каза, че това е единственият начин да се справи държавата с нелегалните. Добави, че той има специални кредити, от които се давали награди за унищожени нелегални, и веднага ще изпрати един милион лева за раздаване на участвувалите. Парите трябваше да се разпределят от окол. управител и мен. Аз взех за отделението 160 000 лв. — „собствени на частта пари“, които се изразходват и отчитат, от ковчежника за подобрение бита на войниците. Научих, че полиц. началник Ценов взел известна сума лично за себе си, което ми направи лошо впечатление, но не исках да се намесвам в разпределението, което бяха направили той и Трифонов…“

„Именувам се подпоручик Здравко Веселинов Стефанов Парашкевов, 22-годишен от гр. София, ул. „Тракия“ № 24, офицер, женен, българин, неосъждан, казвам: На 30 април 1944 г. по повод партизанското нападение и ограбване на кооперацията в Ботунец генерал Кочо Стоянов — командир на сборния отряд, заповядал блокада на с. Ботунец. Там заварих да гори една къща, а друга войници разрушаваха. В зимника на училището имаше задържани около 16 – 17 души мъже и жени. Разпитът се произвеждаше от Христо Бураджиев и „Дедо“ – Коце Михайлов, и двамата разузнавачи от Р.О.2. От време на време влизаха майор Ченков, подпор. Георги Константинов, Захов, ген. Кочо Стоянов и аз. Всички арестувани бяха малтретирани. Горе, в училищния двор, бе събрано цялото мъжко население на Ботунец, пред което ген. К. Стоянов и майор Ченков произнесоха заплашителни речи, поканвайки населението да преследва партизаните и близките им и заплашвайки ги с разстрели, интернирания и палежи.

Във връзка с убийството на инж. Фратев и Младен Пенев: Фратев разбра къде го водиме и замоли за пощада, твърдейки че е невинен, че има жена и деца. В този момент Христо Бураджиев изкомандува „Хайде!“ и аз с един изстрел в ухото (дясното), както ме бе научил, го убих. Впоследствие Бураджиев ми даде дрехите на убития, а именно: сако, жилетка, панталон, балтон … После Бураджиев застреля по същия начин и Младен Пенев.“

Трайко Пандов, полиц. агент в гр. Хасково (досега е признал, че е извършил осемдесет убийства на комунисти и антифашисти): …Взех активно участие в побоищата и инквизициите над арестуваните по следния начин: качване на тавана, връзване с въже, като телата им лежат на пода, а краката им – издигнати половин метър височина от пода. Устата им завързана с червена кърпа и започваме да бием по краката с дървета, гуми и палки, докато изгубят съзнание…

Натискът с електрическа машинка прилагахме по следния начин: връзвахме ръцете, между ръцете и коленете слагахме – по нямане на тояга – една стара пушка. Един слагаше гривната на електрическата машинка на челото или врата, а друг въртеше и даваше ток. Останалите биехме…

За убийството на Жак Бенбасат: От нанесения бой по краката му се появиха мехурни рани и въпреки това боят продължаваше до пукване на мехурите и получаване на тежки рани, вследствие на които почина в Държавна болница. След смъртта му по заповед на коменданта Овчаров и полковник Маринов беше наредено да му се определи диагноза„двойна пневмония“.

За убийството на Станил Филев от с. Брестово: … биене с гума, газене с краката … Определи се диагнозата „скоротечна туберкулоза…“

Подофицер Димо Цветков Димов от с. Българен, Харманлийско, на 30 години, казвам следното: …Декември 1943 година Арнаудов каза: „Има осем души шумкари и трябва да ги убиете, да не се плашите.“ Ние казахме: „Какво ще се плашим, ние сме свикнали…“

„Именувам се Колю Димитров Колев от с. Тулово, Казанлъшко, 30-годишен: През месец ноември 1943 г. бях мобилизиран във Втора ловна дружина в град Казанлък. Скоро се наложи да конвоирам дванадесет арестанти. Излязохме от селото и спряхме на една поляна. Ротният фелдфебел Маньо Петров им каза, че тук ще бъдат разстреляни, и ги запита каква смърт искат – лека или тежка… “

Източник: Соц.бг

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук