ЗАЩО ЕВРОЗОНАТА?

0
97

Във връзка с плановете на последните няколко правителства в България за присъединяването на страната към еврозоната се разгоря оживена дискусия за и против тази инициатива. Разискванията обаче са изцяло изместени от реалните проблеми на страната, към фиктивни дилеми, нямащи нищо общо с това, което трябва да бъде решено с оглед ускоряване и стабилизиране на икономическото развитие на страната.
Обикновено привържениците на присъединяването на страната към европейската валутна система обосновават своята позиция с поетите от страната ангажименти, с необходимостта от продължаване на процеса на интеграция, с присъединяването към една от най-важните световни валути, с цивилизационни аспекти и т.н.
Противниците се обосновават със въображаема загуба на суверенитет, опасения за нарастване на цените, увеличаване на държавния дълг, страхове от крах на еврото и т.н.
Това, с което трябва да се започне обаче, е нещо съвсем различно. Елементарна истина е, че всяка страна трябва да се ориентира към валутно-курсов режим, който е оптимален от гледна точка на гарантирането на високи и стабилни темпове на икономически растеж.
Пред България има три варианта. Продължаване на режима на валутен борд, преминаване към суверенна и автономна монетарна политика и присъединяване към еврозоната. Всеки вариант има своите плюсове и минуси.
България вече почти 25 години е в режим на валутен борд. Това позволи овладяване на инфлацията и поддържане на държавния дълг на ниско равнище. От друга страна обаче, България така и не успя да гарантира висок и устойчив икономически растеж, икономическите реформи буксуват. България се представя най-зле, в сравнение с всички останали пост-комунистически държави-членки на ЕС. Ние възпроизвеждаме упорито позицията си на най-бедна и социално разслоена държава в европейската общност.
Това не е учудващо. Както показва опитът на МВФ, страните с фиксирани валутни курсове се характеризират с по-ниски темпове на икономически растеж. Това е следствие на невъзможността за провеждане на стабилизационна монетарна политика. Валутните бордове, които са най-крайния вариант на режими с фиксиран валутен курс, представляват неоколониални форми на валутна зависимост, характеризиращи се с пълен отказ от валутен и монетарен суверенитет. Тъй като левът е фиксиран към еврото, то България е в положението на безправна валутна колония на Европа, независимо от това, че е член на ЕС. Това положение е абсурдно, всички държави, които бяха в същата ситуация, бързо се присъединиха към еврозоната.
Трябва да отбележим също, че валутните бордове са екзотичен начин на организация на парично кредитната система. Валутният борд се базира на теоретични концепции за саморегулиране на икономиката от периода на т. нар. златен стандарт. Страните във валутен борд са малко и като правило това са островни държави, части от бивши колониални империи. Това, което преобладава в глобалната икономика са държавите с автономна монетарна политика и плаващи валутни курсове.
В Европа единствената друга държава с валутен борд е Босна и Херцеговина, която също не може да се похвали с особено успешно социално-икономическо развитие и е пред реалната опасност от политически разпад. България и Босна и Херцеговина са практически единствените страни в света, които съчетават два вредни за социално-икономическото развитие механизма – валутен борд и плоско данъчно облагане.
За да се илюстрира неколониалния характер на паричния съвет, може да бъде даден следния пример. Понастоящем нетните чуждестранни активи на БНБ са от порядъка на 60 млрд. лева. Тези активи се необходими, за да може БНБ да емитира левова парична маса, в съответствие с правилата на валутния борд. Това означава, че България е инвестирала тези 60 милиарда в икономиките на страните от еврозоната, т.е. най-бедната страна в ЕС е кредитор на най-богатите, за да може в последствие да финансира собствената си икономика.
За сравнение, една автономна централна банка би държала активите си в свои собствени държавни и корпоративни ценни книжа, при което паричната емисия би била насочена към развитието на националната икономика. Това задължително изтичане на национален финансов ресурс е основен параметър на режима на валутен борд и основен фактор, наред с отсъствието на стабилизираща монетарна политика, за възпроизвеждането на позицията на България като най-бедна страна в ЕС.
С други думи, валутният борд е безусловно отрицание на самото понятие монетарен суверенитет и представлява пълно откъсване на емисионната дейност на БНБ от финансирането на икономическия растеж на страната. В този смисъл, твърденията, че влизането в еврозоната представлява отказ от валутен суверенитет, са абсурдни.
Възниква въпросът обаче, защо посткомунистически държави, като Румъния, Чехия, Полша и Унгария не бързат с присъединяването към еврозоната. Отговорът е елементарен. Това са страни с автономна монетарна политика. За тях присъединяването към еврозоната е действително частичен отказ от суверенитет. Повечето от бившите социалистически страни, присъединили се към еврозоната, са държави, отказали се валутните бордове – Естония, Латвия и Литва. Хърватска, която ни изпревари в движението към еврозоната, също има валутен механизъм, характеризиращ се с практически фиксиран валутен курс.
С други думи, ако за Чехия например, присъединяването към еврозоната е частична загуба на монетарен суверенитет, то за България е точно обратното, присъединяването е частично възстановяване на суверенните права на централната банка.
Какво в същност ще се случи, ако възприемем еврото?
Първо, БНБ ще може да обвърже, поне частично, паричната емисия с финансирането на публичния и частния сектор, получавайки правото да купува български ценни книжа на вторичния пазар.
Второ, БНБ ще може да провежда монетарна политика, използвайки лихвения процент, в рамките на колективната политика, формулирана и провеждана от ЕЦБ. Това означава поставяне на инфлацията под контрол, в сравнение с положението сега, когато България не разполага с инструменти за антиинфлационна политика. Монетарната политика позволява също така стабилизиране на темповете на икономически растеж и поддържането на висока заетост на работната сила.
Трето, ще бъде възстановена функцията на БНБ на кредитор от последна инстанция, т.е. БНБ ще може да кредитира търговските банки, при което рисковете на междубанковия паричен пазар ще намалеят значително. Това ще доведе до понижаване на общото лихвено равнище. Ще се съкратят значително, примерно десет пъти, изискванията за задължителни минимални резерви на търговските банки. Всичко това ще доведе до бързо нарастване на вътрешния кредит и динамизиране на инвестиционния процес.
Четвърто, ще изчезне валутният риск при повечето търговски и финансови операции, ще намалеят транзакционните разходи. България ще се интегрира по-добре в европейската икономика и единния европейски финансов пазар.
Рисковете за страната са свързани преди всичко с общата еволюция на еврозоната и евентуалното увеличаване на ценовото равнище.
Трябва да се отбележи обаче, че при валутен борд, прикрепен към еврото, всяка криза в еврозоната ще се отрази много по-неблагоприятно върху икономиката на страната, в сравнение с варианта за членство в последната. Това е така, защото вън от еврозоната ние не можем да ползваме Европейския стабилизационен механизъм и инструментите на единната монетарна политика на ЕЦБ. При евентуален крах на еврото, България ще загуби значителна част от валутните си резерви, които при валутен борд са задължително в евро, за разлика от варианта, при който страната е в еврозоната и може да поддържа резерви в други валути.
Що се отнася до повишаването на цените, то трябва да се отбележи, че цените на повечето стоки от първа необходимост вече са изравнени или дори превишават тези в еврозоната. Повишаването на тези цени е практически невъзможно, поне за по-продължителни периоди от време. В някои сектори, например в областта на услугите, е възможно известно нарастване на цените. Правителството обаче, по линията на социалната разходи, може да компенсира засегнатите слоеве, предвид това, че фискалният сектор значително ще разшири своите възможности за финансиране, вследствие обвързването между монетарната и фискалната политики.
И най-сетне, България може да премине и към напълно автономна и суверенна монетарна политика. Това предполага съчетаване на плаващ валутен курс с антиинфлационно таргетиране от страна на централната банка.
Суверенната политика има предимства както пред валутния борд, така и пред присъединяването към еврозоната. Тези предимства се свеждат до това, че централната банка ще може да провежда монетарна политика, насочена към специфичните шокове, които засягат българската икономика. Това ще позволи страната да се адаптира по-лесно към измененията в икономическата конюнктура в ЕС и световната икономика като цяло.
Автономната политика обаче е свързана и с редица рискове. Първо, опитът на страната в началото на 90-те години на миналия век показа, че българският икономически и политически елит не е в състояние да провежда консистентна, ориентирана към икономическите проблеми на страната монетарна и фискална политика. България се оказа в състояние на хиперинфлация, вследствие на некомпетентна, подчинена на облагодетелстването на спекулативни интереси икономическа политика. Няма основания да се мисли, че сегашният български политически елит е еволюирал в положителна посока.
Провеждането на автономна монетарна политика изисква освен това наличието на ясни концепции и цели, договореност с МВФ, ЕЦБ и ЕК, нещо, за което България е напълно неподготвена. Освен това, преминаването към автономна и суверенна политика предполага политически консенсус и наличието на политически партии, готови да поемат риска от излизане от валутния борд и предоставянето на нови функции на БНБ. Такива политически сили в България обаче напълно липсват.
И така, ако обобщим, пред България има три варианта.
Оставане във валутен борд и възпроизвеждане на тенденциите към бавно и антисоциално развитие, замразяване на икономическите реформи, невъзможни при ограниченията на паричния съвет.
Второ, присъединяване към еврозоната, което представлява възстановяване на основните суверенни функции на БНБ, но в рамките на колективната монетарна политика.
Трето, напълно автономна и суверенна политика, при плаващ валутен курс.
Вторият и третият вариант са единствените, които гарантират ускоряване на растежа и стимулиране на икономическите реформи.
Автономният вариант дава по-голяма свобода на икономическата политика, но предполага и много по-високи рискове.
Присъединяването към еврозоната води до по-добро съчетание на положителни икономически очаквания със значително по-нисък риск.

Предишна статияРУСИЯ В ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА*
Следваща статияАМИ АКО ИСТИНСКИТЕ ЦЕЛИ НА ПУТИН СА ДРУГИ?
Ганчо Ганчев е завършил междунарони икономически отношения в МГИМО, доктор на науките, професор и декан на Стопанския факултет в Югозападния университет в Благоевград. Специализирал е във Франция, САЩ, Великобритания и Германия. Работил е в БВТБ и като научен сътрудник. Бил е заместник министър в Министерството но икономическото развитие и председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, преименувана по-късно в Агенция за икономически анализи и прогнози, член на Пленарния съвет на БНБ.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук