С ПРОМЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА ПРОКУРАТУРАТА ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАН

0
426

Промените в Конституцията, които са внесени в Народното събрание и които по всяка вероятност ще бъдат приети през декември, ще превърнат прокуратурата в политически орган. Повечето от членовете на бъдещия прокурорски съвет – шестима от общо десет, ще се избират от Народното събрание. Двама ще се избират от прокурорската колегия, а един – от следователите. Главният прокурор е член по право. Министърът на правосъдието, а те в последните години се сменят често, ще има право да кадрува сред прокурорите. Той може да прави предложения за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване в прокурорския съвет, докато в съдийския съвет само ще може да предлага някого за освобождаване.

Тази много ясна и конкретна позиция чуха европейските депутати от Мониторинговата група за демокрация, които са на посещение в София при срещите си с българските власти в четвъртък и петък, съобщи единственият български представител в делегацията Елена Йончева. Това е и становището на по-голямата част от професионалните организации на съдиите, на прокурорите, на следователите и на академичната общност. Подобни критики има и в становището на Венецианската комисия. Фактът, че не е ясно кои са авторите на предложенията за промени в Конституцията допълнително размива отговорността за последиците от тях на този етап. Вносителите са депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

Надявам се, че това не е просто един пореден ритуал, който да оправдае всичко, което се върши под надслова „проевропейски реформи“. Ние българите сме проевропейски настроени, но липсата на достатъчно ефективни реформи създава евроскептицизъм в обществото, коментира Елена Йончева в интервю за предаването „Преди всички“ на БНР. В четвъртък евродепутатите от мисията на Мониторинговата група, водени от председателя Софи ин’т Велд се срещнаха с премиера Николай Денков, министъра на правосъдието Атанас Славов, представители на Министерството на културата, журналисти, неправителствени организации. В петък са разговорите с и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, министъра на вътрешните работи Калин Стоянов, президента Румен Радев, омбудсмана Диана Ковачева и др.

Според последните анализи на Европейската комисия за ситуацията в България, въз основа и на наблюдението на Мониторинговата група, липсва напредък по разследванията на корупция по високите етажи на властта. Притеснително е, че съставът на Висшия съдебен съвет (ВСС) продължава да е с изтекъл мандат, няма прогрес по отношение на препоръките от Доклада за върховенството на закона на Европейската комисия от 2022 г. – за Инспектората на ВСС, например, посочи Елена Йончева. Затова мисията на ЕП е за втори път в България след 2021 г.

От първите срещи с журналистите в четвъртък оставам с впечатление, че автоцензурата остава, каза Елена Йончева. Тя припомни, че от четири години работи върху европейски закон за свободата на медиите, който вече е приет от Европейския парламент. Необходимо е да се знае собствеността на медиите, откъде идва финансирането им, особено ако е от държавата или от местната власт. Така читателите и зрителите ще се ориентират кой стои зад информацията и какви са нейните мотиви. Частното финансиране на медиите често ги превръща в инструмент за натиск, коментира евродепутатът. В България не всички медийни доставчици са регистрирани, какво остава за публична информация за финансирането им, посочи тя.

Елена Йончева съобщи още, че  очаква  ясен отговор защо механизмът за разследване на главния прокурор все още не работи. Наболелите въпроси стоят, коментира тя. Евродепутатът припомни позицията на Венецианската комисия по предложените промени в Конституцията. Експертите подкрепят само разделянето на Пленума на ВСС на два съвета – съдийски и прокурорски. За мен е странно тепърва да започва обществено обсъждане по промените в конституцията при положение, че проектът вече е в Народното събрание и ще се гласува, каза Елена Йончева.

Тя коментира, че зад някои от текстовете има съмнение, че стои чисто политическа цел, вместо намерение за реформа. Такива са например предложенията за ограничението за президента да избира служебен премиер измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд и управителя на БНБ. Това би довело до блокаж на държавата, според нея. Не виждам защо трябва да се променя институтът на служебното правителство – то е необходимо при парламентарна криза, коментира тя.

Това, което получаваме като отговори от някои представители на управлението е, че всичко най-хубаво предстои, правосъдната реформа ще се направи. Усещането ми е, че се правят реформи за пред ЕС, заяви тя.

Елена Йончева припомни, че заключенията на Мониторинговата група се обсъждат в комисията LIBE и стават част от Докладите за върховенството на закона, които представя Европейската комисия всяка година. От 2022 г. в тях има конкретни препоръки. Групата, която се състои от само 14 евродепутати от всички политически семейства не би оставила въпросите без отговори, коментира тя. В България трябва да има институции, които да поемат критики, да бъдат открити към избирателите и към ЕС, според нея.

13 октомври 2023 г.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук