НАРОДЪТ НА ПЕРУ ТРЪГВА ДА ПРЕВЗЕМА ЛИМА

След 40 дни протести заради свалянето на Педро Кастийо и брутални репресии с 50 убити и около 1000 ранени, десетки хиляди перуанци поемат на „Поход от четирите посоки” към столицата. Исканията им са за оставка на „Дина убийцата”(президентката), разпускане на Конгреса и насрочване на избори за Конституционно събрание, което да изработи нов основен закон.

0
87

В ход е „Превземането на Лима” от перуанския народ. Към високомерната столица на някогашното колониално Вицекралство Перу, чийто „елит” и досега гледа „отгоре” на останалата, предимно индианска и метиска част на страната, в понеделник и вторник започнаха да се насочват колони с пълни с хора автомобили, микробуси и камиони най-вече от централните и южни региони, където са най-силни разтърсващите републиката от 40 дни протести. Идат подобни колони и от север, и от другаде. „Превземането на Лима”, координирано с усилията на социални организации и на общности на местните народи, е замислено да се осъществи чрез „Поход от четирите посоки” – всенародна мобилизация, чието наименование на испански („Marcha de los Cuatro Suyos”) прави препратка към древната държава на инките Тауантинсуйо.

Репресиите и убийствата на демонстранти от полиция и армия само още повече радикализират протестите в Перу. Снимка: elcomercio.pe

Такава мобилизация точно под същото мото, „от четирите посоки”, тоест от всички краища на Перу, вече е провеждана в страната през 2000 г. Тогава в Лима се изливат внушителни човешки маси за мирен протест срещу авторитарното и репресивно управление на президента Алберто Фухимори, уредил си трети президентски мандат в разрез с конституцията и демокрацията. По онова време неговият вездесъщ шеф на сигурността Владимиро Монтесинос успява да внедри сред демонстрантите свои агенти, които предизвикват безредици, насилие и палежи, давайки така повод за репресии и разгонване на похода. Но мощният изблик на мирния протест, „превзел” столицата за три дни, все пак оказва необратим ефект върху политическата обстановка и нанася тежък морален удар върху режима на Фухимори, който пада на следващата година.

Днес обстановката в Перу по драматизъм силно напомня онзи период и макар детайлите на събитията и процесите да са различни, сблъсъкът е все същият – „низините” се надигат срещу самозабравилата се каста във върхушката на властта. Отгоре на всичко дори фухиморизмът отново се е захванал да командва в политиката. И също като преди над две десетилетия, настоящите управляващи готвят силов отговор срещу народната мобилизация – след като се разчу за стягането на „Похода от четирите посоки” и „Превземането на Лима”, в столицата и в най-бунтовните региони още на 15 януари бе обявено извънредно положение за срок от един месец. Тоест – ръцете на полицията и армията са развързани. И някои от колоните вече са спирани от униформените на шосетата още при излизането от собствените им общини. Но има и някои, които въпреки полицейските блокади вече успяха да влязат в Лима, където на 19 януари ще бъде обявена общонационална стачка.

Кадри от потеглянето на колоната от Андауайлас, Регион Апуримак, към Лима. Снимка: lalupa.pe

Нека припомним, че ширещите се от 40 дни протести в Перу са срещу свалянето на 7 декември м. г. на президента (и бивш селски учител) Педро Кастийо и изпращането му в затвора от опозиционния Конгрес, който го саботираше през цялото му продължило година и половина управление. Щом държавният глава се опита да разпусне парламента и да обяви избори за Конституционно събрание, което да изработи нова конституция, депутатите гласуваха за отстраняването му от власт. А оглавяващият Конгреса бивш военен Хосе Уилямс Сапата сложи президентската лента на дотогавашната вице на Кастийо – Дина Болуарте. Която пък обяви излезлите да протестират срещу преврата хора за подривни елементи, свързани според нея с всъщност отдавна (още по времето на Фухимори) разбитата терористична групировка „Сендеро луминосо”. И, развявайки това като предлог, изпрати срещу демонстрантите полицейски и армейски части, които развихриха безпощадни репресии с използване и на огнестрелно оръжие.

Дина Болуарте (на преден план) държи да демонстрира „твърда ръка“ срещу протестите. Снимка: gov.pe

В резултат от началото на протестите вече има 50 убити и около 1000 ранени. А протестиращите скандират лозунги срещу „Dina Asesina” („Дина убийца”). И на първо място сред исканията им е нейната оставка. Останалите са за разпускане на Конгреса, провеждане на общи избори за Конституционно събрание още тази година, изработване на нов основен закон.

„Дина убийца“ пише на плаката, който носи човекът в центъра на снимката, отразяваща протестно шествие в столицата Лима. Други демонстранти носят макети на ковчези, символизиращи жертвите на репресиите. Снимка: EFE

Арена на най-масовите протести и съответно на най-жестоките репресии са предимно централните и южни части на Перу, като се открояват два особено трагични епизода. Става дума за избиването на 10 души накуп в Аякучо на 15 декември и още по-кървавата равносметка от събитията в Хулиака на 9 януари, когато дадените само в този ден жертви там се оказаха 17 (пет от тях на възраст между 16 и 18 г.), а ранените – над 100. При това според свидетели униформените са действали особено коварно – оставили са човешкото множество от около 2000 души, устремило се да превзема местното международно летище, да нахлуе там, а след това хладнокръвно са открили огън по оказалите се в капан хора.

Момент от сблъсъците в Хулиака на 9 януари. Снимка: laizquierdadiario.com

Сред ранените в Хулиака има и фотокореспондент на испанската информационна агенция ЕФЕ. Това е Алдаир Мехия, който разказа как един от военните, участвали в разправата, се заканвал да му откъсне главата, ако не спре да снима.

Колеги и демонстранти изнасят ранения в крака фотокореспондент на ЕФЕ по време на сблъсъците в Хулиака. Снимка: EFE

Тези случаи са толкова драстични, че дори главната прокурорка на Перу Патрисия Бенавидес, иначе съучаствала пряко в свалянето на президента Кастийо, обяви започването на разследване за геноцид спрямо народа, упражнен от Болуарте и правителството ѝ.

Тревожен апел за незабавно спиране на насилието в Перу отправи чрез говорителя си и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.

На 12 януари в поредна гневна демонстрация се превърна погребението на жертвите в Хулиака. Кадрите с оплакваните на площада ковчези изпълниха социалните мрежи, а президентът на Колумбия Густаво Петро написа в своя профил в Туитър, че перуанският народ се нуждае от солидарността на света.

По време на поклонението пред жертвите на репресиите на площада в Хулиака. Снимка: infobae.com

Своята солидарност на място очевидно се стремеше да изрази и бившият президент на Боливия Ево Моралес, който поиска да посети граничещия със страната му и пламнал от протести перуански департамент Пуно, където живеят многобройни представители на общността аймара – а Моралес също е аймара. Но Болуарте отказа да му даде виза и дори го обвини в „чужда намеса”, подклаждане, че и финансиране на перуанските размирици. А неин съмишленик от Конгреса в Лима внесе и официално такова обвинение срещу боливиеца в регионалната прокуратура на Пуно. Моралес възмутено отхвърли нападките.

Междувременно се извършват и арести на лидери на социални и общностни организации, а в град Уаманга пак на 12 януари вечерта са задържани седмина ръководители на сформирания Фронт за защита на народа на Аякучо – и са затворени в местна казарма с мрачната слава на център за мъчения от периода на „вътрешната война” между Фухимори и „Сендер луминосо”. Една от арестуваните е излежала 11-годишна присъда за някогашни връзки с терористичната групировка и това сега се използва като „доказателство” за „тероризма” на настоящите протестиращи.

Подобни манипулации обаче не могат да излъжат относно същността на актуалните събития нито перуанския народ, нито чуждите наблюдатели на разиграващата се драма в Перу.

На 11 януари в страната пристигна делегация на Междуамериканската комисия по човешките права (CIDH), която обиколи няколко региона, включително и размирния Пуно. В предварителния си доклад CIDH алармира за „рязко влошаване на обществения дебат, стигматизация по етнически, расови и регионални характеристики, които личат особено в посланията на някои от властите, изпълнени с обобщения спрямо всички коренни жители на страната, наричани терористи, сендеристи (от „Сендеро луминосо”), индианци”. Докладът фиксира още атмосферата на „всепозволеност и толерантност към дискриминацията, стигматизацията и институционалното насилие срещу това население, особено когато идва от публичните власти“.

Социоложката Анаи Дюран, преподавателка в Университета „Сан Маркос” в Лима, разказва пред журналиста Марко Теруджи, изпратил своя кореспонденция от Перу в испанския вестник „Публико”, за старанието на Дина Болуарте и правителството ѝ да лансират в обществото „приказката за вътрешния враг”. Затова вадят от небитието призраците на „Сендеро луминосо” и тероризма, опитват се да внушат страхове и да оправдаят така репресиите си. „Но тази приказка не издържа при сблъсъка с реалността, която е видима и ни показва масови протестни мобилизацаии преди всичко на социална основа,” казва социоложката.

Теруджи разказва в репортажа си, че докато хората в южните департаменти на Перу се бунтуват и преживяват трагедии от репресиите на униформените, в Лима досега е било относително спокойно, а провежданите и там протестни демонстрации не нарушават идилията на заможните квартали. Но очевидно с настъплението на „Похода от четирите посоки” обстановката и в столицата ще се сгорещи, макар Болуарте и екипът ѝ да се готвят да възпират колоните още по пътищата на страната. Някои от тези колони имат да преодоляват внушителни разстояния – например идващите от Арекипа или Куско ги чакат около 1000 км до Лима, а част от водещите магистрали вече бяха обявени за затворени от властите. Но пък има други шосета, които са под протестни блокади още от началото на вълненията.

Подготвяното „Превземане на Лима” от народа несъмнено още веднъж ще открои дълбоката пропаст, разделяща „двете Перу-та”, най-вече по червената линия на бедността и неравенствата, които са и расово-етнически деления и които политическите играчи от „елита” винаги оставят някъде зад паравана на благополучието си. А когато във върхушката внезапно изскочи някой „натрапник” именно от това непоносимо за тях „дълбоко Перу”, какъвто беше Кастийо (с цялата му политическа неопитност, отстъпчивост пред десницата и допуснати груби грешки, той все пак беше избран именно от „низините”), тогава те просто го свалят и пращат униформените да бият и убиват недоволните.

Един от последните кадри с Педро Кастийо е от 7 декември, когато полицията го отвежда в затвора. Снимка: emol.com

Този навик обаче не работи така безотказно в новите времена на събудени масови движения – и особено в съвременната обстановка и съотношение на силите в Латинска Америка, където повечето от страните в момента се управляват от хора, значително по-близки до Кастийо, отколкото до Болуарте.

Анаи Дюран споделя с Марко Теруджи прогнозата си, че единственият начин да се постигне някакъв компромис в Перу днес е Дина Болуарте все пак да подаде оставка, към което се скланя и част от така или иначе нееднородния Конгрес. Но отстраняването ѝ не е толкова лесно решение, след като сегашната върхушка държи да демонстрира, че именно тя е спазващата конституцията, а Кастийо е нарушителят ѝ. Конституцията постановява, че ако вицепрезидентът, поел властта вместо президента, подаде оставка, тогава в рамките на пет месеца задължително трябва да се проведат избори – нещо, което всъщност горещо желаят и протестиращите. Но не и кастата с Болуарте и сие, които твърдят, че гласуване може да има най-рано догодина.   Избори при сегашните кипнали страсти ще са убийствени за тях. Лично Болуарте също така си дава сметка, че ход с оставка за нея просто няма, защото той би вървял със задължително разследване на репресиите по време на управлението ѝ и твърде вероятен затвор. Затова тя поддържа все по-твърда линия, в което я подкрепят застаналите до нея десница и особено фухиморизмът, представляван от дъщерята на Алберто Фухимори – Кейко, с нейната „Народна сила”, най-голямата дясна партия в парламента. В редиците ѝ има и много бивши военни и лица от службите за сигурност, изявявали се доста брутално по времето на стария Фухимори. Именно фухимористи назначи Болуарте в кабинета си като ключови министри на вътрешните работи и на отбраната – и те я надъхват сега допълнително за безкомпромисни действия срещу демонстрантите (както и за приказките за „сендеристи” сред тях).

Анаи Дюран допуска все пак Болуарте да бъде свалена от онези групи в Конгреса, за които сценарият с близки избори не е толкова страшен и които не искат да понесат всички пасиви от случващото се сега в страната.

Но това засега са само хипотези. Единственото реално е очевидната рязка поляризация в страната и неяснотата какво всъщност ще постигне вече тръгналият народен „Поход от четирите посоки”, целящ „Превземането на Лима”. Идващите часове и дни няма да са лесни за никого в древната земя на инките.

17 януари 2023 г.

От сайта „Барикада“
https://baricada.org/2023/01/17/peru-lima-protests-castillo-boluarte/

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук