Повратната 1923. ДИСКУСИОННО ЗА СЕПТЕМВРИ 23

0
338

    Темата за Септемврийското въстание през 1923 година е била изучавана и обсъждана многократно. Много често това е ставало конюнктурно, в зависимост от времето. Независимо от това продължават споровете, различните мнения. Ще представя мои , може би спорни размисли по темата.

Въстанието е предхождано от много събития, които предизвикват неговото избухване. Едно от най-съществените е поражението във войните.  Особено пробивът на Добро поле и Войнишкото въстание ужасяват едрата българска буржоазия. Разорена и ограбена, страната е хвърлена в прегръдките на нищетата и бедността. Положението се изостря от страшната продоволствена криза след голямата суша през 1918 година. Друга съществена причина е управлението на БЗНС. То провежда редица реформи, които засягат интересите на едрите земевладелци и едрата буржоазия. И докато народът приема с радост решението да се съдят виновниците за националната катастрофа, идеята се приема негативно и се посреща с недоволство и ропот от опозицията. Тези мерки предизвикват силно недоволство сред буржоазията и военните, които се замислят как да се премахне управлението на БЗНС. Стамболийски допуска грешка като разгромява народното недоволство през 1919 година в това число и Транспортната стачка.

През 1922 и1923 година земеделската партия печели мнозинство в Народното събрание. Успокоила се, опиянила се от властта започва да управлява диктаторски. Тук Стамболийски допуска огромна грешка като съсредоточава вниманието и действията си срещу БКП/тесни социалисти/. В тези години комунистическата партия е втора политическа сила след БЗНС и земеделците виждат в нея основен противник.

Недоволството се засилва и от несправедливия Ньойски договор, който накърнява националната ни гордост.

Преди да продължим нататък идва първият въпрос. Защо партията не оглавява Войнишкото въстание? Та нали тя работи на фронта против войната, организира войнишки комитети. В този момент има силно народно недоволство, революционна вълна. Недоволните от властта са въоръжени, свикнали са да воюват и са готови да се сражават не само за отмъщение, но и за по-добро бъдеще. Моментът е пропуснат. Налага се изводът, че партията не е готова за такава стъпка, не е готова да отиде до край и да оглави борбата на въстаналите войнишки маси. Но не само това, а да я разшири с привличането на недоволните вътре в страната.

Но да се върнем на властта на земеделците. Диктаторското и корумпирано управление на БЗНС довежда до силно недоволство. Буржоазията разбира, че с избори няма да спечели. БЗНС и особено БКП в този период имат много силно влияние и подкрепа. На буржоазията и военните остава един единствен вариант-преврат. Военните и определени кръгове от буржоазните политици започват подготовката на преврата. Както се знае той е осъществен на 9 юни 1923 година с неочаквано голяма лекота. Земеделците правят опити за съпротива и бойни действия в Пазарджишко, Плевенско, Карловско, като в тези райони се включват и комунисти. В тези решаващи 2-3 дни се разбира, че Оранжевата гвардия не е способна да окаже съпротива. Водачът на БЗНС Александър Стамболийски е убит и това съвсем сломява съпротивата на земеделците.

Тук дискусионният въпрос е за позицията на БКП/тесни социалисти/ по отношение на извършения преврат. Ръководството на комунистическата партия взема решение за неутралитет . Мотивът за това решение е, че едни срещу други воюват представители на градската буржоазия и селската буржоазия. Решението се одобрява от окръжните партийни комитети с изключение на отделни партийни активисти. Различна е позицията на партийната организация в село Дълбоки, Старозагорско, която счита, че решението за неутралитет е грешно. И тогава, през 1923-24 година се спори по този въпрос. През годините  и до сега въпросът остава дискусионен. Преди да дадем отговор трябва да поставим  други въпроси. Готова ли е била БКП да вземе участие в борбата срещу превратаджиите? Имало ли е подготовка и организация за участие? Имало ли е достатъчно оръжие? Колко силна и устойчива е била Оранжевата гвардия? Независимо, че има програмна декларация на БКП от януари 1919 година за вземане на властта чрез революция, партията не е била подготвена за бойни действия. И още едно противоречие между думи и дела. Преди юнските събития 1923 година темата за необходимостта за единния фронт е обсъждана през месец септември 1921 година. Възниква въпросът защо тогава БКП  взема решение за неутралитет и не участва в Юнското въстание?

В историческата наука, поне в по-голямата част от публикациите, се приема, че решението за неутралитет е грешно. Това впечатление се засилва и от позицията на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, който определя като грешка позицията на ЦК на БКП. И в днешно време решението за неутралитет се приема за грешно. Но така ли е?  Позицията на ИК на Комунистическия интернационал е формирана от хора, които не са в страната и не знаят фактическото положение. Дори след решението на Комунистическия интернационал партията не признава грешката си при  формулировката за двете крила на буржоазията и за неутралитет. Трябва да кажем, че в организациите на БКП в страната решението на Интернационала не се приема еднозначно – то има и поддръжници и опоненти. По-горе поставихме някои въпроси за готовността на БКП за участие в Юнското въстание. От днешна гледна точка можем да отговорим, че БКП не е имала готовност за участие във въстанието. Юнското въстание от 1923 година заварва партията неподготвена. Тя е изненадана и объркана. И затова се стига до коментираното по-горе решение.

Извършеният през юни 1923 година преврат освен че има за цел да свали БЗНС от власт, има и друга цел – да смаже БКП като политически фактор в обществения живот на страната. По това време, както отбелязахме, БКП е втора политическа сила в България. Тя все повече засилва позициите си и това става нетърпимо и опасно за превратаджиите. Страхът на Цанков и компания се вижда от телеграмата на вътрешния министър  от 6 септември 1923 година до окръжните управители.

Какво става вътре в БКП в месеците след Юнското въстание? След критиката на ИК на Комунистическия интернационал постепенно в партията се забелязва промяна в нейната позиция. Това става особено видимо след идването на Васил Коларов в България. Тогава той е Генерален секретар на Интернационала. Той взема активно участие в заседанието на ЦК на БКП през август 1923 година, на което се приема решение за подготовка на всенародно антифашистко въстание. В ръководството на партията също има разногласия по този въпрос.  Димитър Благоев е скептичен. Има и други дейци, които са против.

От днешна дата мисля, че Комунистическият интернационал погрешно и неправилно оценява обстановката в България. Революционният подем в Европа, а и в България е минал своя апогей. Разгромени са революциите в Германия и Унгария. В България превратаджиите са успели да овладеят армията. Извършени са кадрови промени в полицията и в службите за сигурност. Административната власт в София и страната е в подчинение на новата власт. Внедрени са много агенти в ръководствата на редица партийни организации. По този начин се знаят всички стъпки и решения на БКП. В този период вече няма условия за широко, всенародно въстание. И то избухва в няколко района. Народът е уморен от войната. Проблемите на хората вече са други.

Трябва да отбележим още, че БКП замисля въстанието като операция, която ще се подготви и проведе, когато настъпи подходящият момент, който тя самата ще определи. Не е ли това подценяване на врага и надценяване на собствените възможности? Обстановката вече коренно се е променила. Инициативата вече е в ръцете на превратаджиите. Всичко е на тяхна страна-армия, централна и местна власт, полиция, внедрени агенти. Властта знае почти всяка стъпка и решение на БКП. Това се вижда от телеграмата на министъра на вътрешните работи от 6 септември 1923 година до окръжните управители. В нея се казва, че на 12 септември в шест часа сутринта трябва да бъдат задържани всички комунистически водачи и леви интелектуалци. Да се обискират и затворят всички комунистически клубове. От телеграмата става ясно, че властите са знаели за организацията на въстанието и вземат мерки предварително да обезглавят ръководните партийни и военни фактори на комунистическата партия. И наистина на много места са арестувани партийните ръководители и е ударено военно-техническото ръководство на въстанието. Така в Пловдив с арестуването на Йордан Божилов пловдивската организация изпада в тежко положение, защото не знае плана за въстанието и къде е скрито подготвеното оръжие. Затова в Пловдив въстанието не избухва. Така става и в много други окръзи, в които партията е обезглавена. Това дава обяснение и защо само в няколко района има въстание, и то не се превръща във всенародно. Това е и причината да не се проведе едновременно във всички окръзи. Знаем с каква жестокост е разгромено въстанието, колко жертви са дадени. След разгрома на въстанието партията изпада в много тежко положение. Много партийни дейци се убити и арестувани, което довежда до разстройване на партийната работа, разпад на партийни организации. Всички партийни клубове са затворени, печатни издания забранени и партията минава в нелегалност. И отново се поставя въпроса за  стратегията и тактиката на  БКП. Отново се чуват гласове против организацията на въстанието и решението на ЦК на БКП за въставане. Може би тук трябва да поставим въпроса за ролята на Комунистическия интернационал в това решение. Знаем, че Интернационалът критикува партията за неутралитета по отношение на Юнското въстание и необходимостта да промени курса си подготовка на всенародно въстание. Както отбелязахме ръководителите на Комунистическият интернационал не са запознати с вътрешното положение. Също така в част от ръководството на Интернационала има разбиране за извършване на постоянни революции, които ще доведат до победа на световният пролетариат. Една постановка дълбоко погрешна, която не отговаря на фактическото положение и не отчита факта, че революционният подем в Европа е спаднал.

Какви изводи могат да се направят от провеждането, развоя и поражението на въстанието? Трябва да отбележим, че времето от два месеца за подготовка на въстанието е малко. Не решен добре въпросът с оръжието, което се оказва недостатъчно, както знаем от историята. Въстаниците се изправят срещу добре въоръжена и подготвена армия и злостни шпицкоманди. Революционният подем е спаднал. Властта за тези няколко месеца е укрепнала, овладяла е всички лостове на управлението. Имала е добро разузнаване и е знаела почти всичко за подготовката. Въстанието не избухва едновременно и не става всенародно, не обхваща цялата страна.

Както казахме след въстанието партията се намира в крайно лошо кадрово и организационно състояние. След погрома трябва да се започне тежка, къртовска организационна работа по възстановяване на партийните организации. Това трябва да стане в нелегални условия, без партийни клубове, без легални печатни издания. Още не успяла да се възстанови ЦК на БКП взема решение на Витошката конференция провела се на 17 и 18 май 1924 година за подготовка на ново въстание, защото според ръководството кризата на властта в страната не е приключила. Не се отчита, че революционният подем е стихнал, че партията все още не е възстановена, че хората са уморени и още преживяват погрома на Септемврийското въстание. Преценката за ново въстание е дълбоко погрешна. Вместо да се снеме курса за въоръжено въстание, да се възстанови партията, да се запазят кадрите, този курс продължава до пролетта на 1925 година, което се оказва пагубно за комунистическата партия. В този период са избити много комунисти и леви земеделци. Погромът завършва с атентата през април в църквата „Свети Крал“. Нанесен е жесток удар върху Комунистическата партия и върху левицата в България.

Защо завършвам с 1925 година? Защото с неправилни оценки, с грешни решения се нанасят огромни вреди. А те се отстраняват трудно и за продължително време. Искам да завърша с това, че не критикувам с днешна дата решенията взети в онези напрегнати, тежки времена. Само се опитвам да ги разбера и поставя за дискусия.

 

Предишна статияМЯСТОТО НА МЮНХЕНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ (29-30 септември 1938 г.) В ПОДГОТОВКАТА ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА*
Следваща статияФРЕНСКИЯТ БАЛКОН (ескиз)

Николай Шопов е  завършил  история и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалната му кариера е свързана със сферите на образованието, културата и политиката. Автор на изследвания и публикации в областта на история на културата, управление на духовната сфера, вътрешната политика, международните отношения и други обществено значими проблеми. Автор на поетични книги и участник в  антологии на съвременната българска поезия, издадени у нас и в чужбина. Преводач на поезия и проза. Член на Съюза на българските писатели, на Славянската литературна и артистична академия, на редакционни колегии. Носител на национални и чужди награди и отличия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук