ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ: УРОЦИ ОТ РЕВАНША ПРЕЗ 2017 г.

Филип Марлиер

0
376

В реванш на изборите през 2017 г. президентът Еманюел Макрон победи Марин Льо Пен от крайнодясната организация Национален сбор (Rassemblement National). Макрон е първият действащ президент, избран за втори пореден мандат през последните 20 години. На пръв поглед победата изглежда удобна за Макрон, който спечели с 58,5% от гласовете срещу 41,5% за своя опонент. И все пак, разликата между двамата състезатели може да заблуди, ако някой си помисли, че Макрон два пъти е победил кандидат, който не принадлежи към основната линия на френската политика.

Между 2017 и 2022 г. Макрон загуби почти два милиона гласа, докато Льо Пен спечели 2,6 милиона. През 2017 г. Марин Льо Пен спечели 10,6 милиона гласа (в сравнение с 5,5 милиона за баща ù Жан-Мари льо Пен през 2002 г.). Този път крайнодесният кандидат получи близо 12 милиона гласа.

Основният извод от втория тур е, че крайната десница продължава да вдига „стъкления таван“ на своята политическа приемливост. Сега това е политическа сила, която е здраво вкоренена във френския политически пейзаж и която след всеки президентски избор продължава да се доближава до властта.

 Присъединяването на крайната десница

Още през 2017 г. новоизбраният президент обеща да се бори и да намали влиянието на крайната десница. Пет години по-късно той очевидно не успя да постигне тази цел. Льо Пен е „де-демонизирала“ своята партия и собствения си имидж до степен, в която може да мисли „да бутне вратата“ на Елисейския дворец през 2027 г. Нейната партия сега е доминираща в няколко региона на Франция: в северната част (лоша работническо-класова зона, която до неотдавна беше непристъпен социалистически бастион), на североизток, на юг и югоизток. Льо Пен постигна впечатляващи успехи там, където партията ù беше традиционно слаба, като югозападната.

Процентът на въздържали се (28%) се доближи до рекорда от 1969 г. (31%), когато на балотажа Жорж Помпиду се изправи срещу Ален Поер, двама консервативни кандидати, и над 3 милиона промениха вота си. Според екзитпол, 42% от хората, които са гласували за Макрон, са направили това, „за да спрат избора на Льо Пен“, за разлика от 58%, които са го направили, защото смятат, че „от него ще стане добър президент“. Това означава, че тактическото гласуване беше ключово в този втори тур. Милиони гласуваха за действащия президент не защото искаха той да спечели, камо ли защото подкрепят политиката му, а защото искаха на всяка цена да избегнат голяма заплаха: избора на крайно десен президент.

Нещо повече, така нареченият републикански фронт, спешна коалиция от избиратели и партии срещу крайната десница, е отслабен. През 2002 г., когато Жан-Мари льо Пен се изправи срещу действащия президент Жак Ширак, един милион души излязоха на улицата с вика „Спрете фашизма!“. Бащата на Льо Пен беше победен с 82% срещу 18% за него. През 2012 и 2022 г., когато дъщерята на Льо Пен, Марин, стигна до втория тур за втори пореден път, никой не беше изненадан и никой не излезе на протест. Това е допълнителен знак за интегрирането на крайната десница.

 Следвоенната политическа система на Франция е с главата надолу

За да се разбере обхватът на промяната, трябва да се има предвид, че само за пет години Еманюел Макрон обърна следвоенната политическа система с главата надолу. Социалистите от лявоцентристката и републиканците от дясноцентристката, двете партии, които алтернативно управляваха страната и доминираха във френската политика в продължение на десетилетия, са дълбоко отслабени и дори може да са на ръба на изчезването. И двете партии наистина са погълнати от движението на Макрон „Република напред“(La République еn Marche).

След мандат (2012–2017 г.), който отчая традиционния електорат, Социалистическата партия на Франсоа Оланд беше засегната от големия неуспех през 2017 г. Тогавашният президент реши, че няма да се кандидатира за преизбиране. Макрон, тогава министър на финансите в социалистическия кабинет, се възползва от възможността да се кандидатира за президент и, въпреки прогнозите, спечели изборите. Той отправи призив към лявоцентристките избиратели и социалистическите служители. Макрон се представи като либерален модернизатор. Той обеща да създаде по-демократични политически институции, призна френското културно и религиозно многообразие и говори за отстояване на френските културни ценности като свобода, равенство и братство.

Но Макрон не е управлявал Франция като центрист, камо ли като лявоцентристки президент. Първият му мандат бе белязан от реформи на свободния пазар, които му донесоха прозвището „президент на богатите“. Той не успя да направи никакви промени в подхода отгоре надолу към вземането на политически решения, отнасяше се с презрение към бедните, а полицията проявяваше жестокост към мигрантите.

След като привлече части от левия център, препозиционирането на Макрон вдясно му позволи да завладее голяма част от електората на републиканците. В първия тур Валери Пекрес, консервативният кандидат, събра по-малко от 5 процента от гласовете – в сравнение с 20 процента на Франсоа Фийон през 2017 г. Препозиционирането на Макрон в дясноцентристката сфера радикализира част от републиканския електорат, който избра да подкрепи Ерик Земмур, медийния експерт, превърнал се в крайно десен политик. Подобно на Социалистическата партия, политическото оцеляване на републиканците (поне като основна сила) е под въпрос. Политическата инициатива на Макрон е да прегрупира лявоцентристите и дясноцентристите в една единствена партия. Това е уникално постижение в една западна демокрация.

Преформатирането на френската партийна система е постигнато и чрез препозициониране на теми и политики на крайната десница. Това допълнително нормализира партията на Льо Пен и легитимира кандидатурата на Земмур, човек, който вече беше осъден два пъти от френското правосъдие за подбуждане към расова омраза.

При Макрон традиционните опозиции по социално-икономически въпроси бяха изместени от безкрайни културни войни срещу исляма, имиграцията и националната идентичност. Това отблъсна младите и подтикна много от тях да подкрепят Жан-Люк Меленшон, радикално ляв кандидат, който стана трети в първия тур.

Какво следва?

Макрон премахна старото разделение между ляво и дясно, с по една доминираща партия от всяка страна на политическия спектър. Вместо това се появиха три блока с подобна електорална сила. Либерално-консервативна с Макрон, крайнодясна с Льо Пен и лява с Меланшон. Електоратът във всеки блок изглежда непостоянен и поляризиран.

Меленшон, фактическият лидер на левицата, каза, че Макрон е бил „лошо избран“ и предложи споразумение за ляв съюз на всички леви партии (социалисти, зелени, комунисти и троцкисти) преди законодателни избори през юни. Льо Пен също ще се стреми да увеличи представителството на партията си в Народното събрание.

Пировата победа на президента Макрон не подреди противоречията и напрежението в сърцето на френската политическа система. Частично избран по подразбиране, Макрон не получи политически мандат за стартиране на своите най-противоречиви реформи (по-специално изместването на пенсионната възраст от 62 на 65г.). Ако той наложи непопулярни реформи, повече социални вълнения, подобни на бунта на жълтите жилетки, отново ще обхванат Франция. Има обаче една квази-сигурност: ако Макрон не ангажира обезправените категории (младите, бедните, расовите, както и бедната средна класа), това допълнително ще бъде коз в ръцете на крайната десница. След пет години партията на Марин Льо Пен може да се върне по-силна от всякога.

29 април 2022 г.

Филип Марлиер

Изследовател на френската и европейската политика в University College London

Снимка: Виктор Джоли/Shutterstock.com

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук