СПИСАНИЯ НА ТРИ ЕПОХИ* версия 2.0

0
1176

Малко издания могат да се похвалят с подобно дълголетие. Този изискан кръг от списания за политика и култура в началото на XXI век вече се е свил до скромната бройка от 17, сред които е и „Ново време“.

ВСЕКИ народ изразява своя дух в своя печат, казва младият Маркс. Днес към печата почти не причисляваме теоретичните списания. А именно като такова класифицират историците на българската журналистика списание „Ново време“. То е живият разказвач на партийното битие почти 120 години. Партия и списание са рамо до рамо в добро и зло, като „Ново време“ се превръща в най-яркия изразител на лявата идея.

Малко са политическите списания, които могат да се похвалят с подобно дълголетие. На пръсти се броят и изданията, които следят идейния пулс на обществото и същевременно са негови изразители. Този изискан кръг от списания за политика и култура в началото на XXI век вече се е свил до скромната бройка от 17 издания. Това са предимно представители от Франция, САЩ, Германия, Испания, Обединеното кралство и Холандия. Едва ли има по-голямо признание за едно политическо списание от това да се намира сред такива значими представители на политическата мисъл от Европа и САЩ.

От тях шест са леви, като само едно е тясно свързано с политическа сила.  Девет са либерални или дясно консервативни и едва две съществуват като политематични издания. Ясно е, че партийните издания оцеляват трудно, което вдига стойността на списание „Ново време“ както за БСП, така и за лявото в България.

            Първа група от тези изключителни заглавия са изданията, които са на възраст от 70–80 години. Сред тях са немското „Международна политика“ (Internationale Politik, 1946), френските „Свободен свят“ (Le Monde Libertaire, 1954) и „Регардс“ (Regards, 1932), както и антисъветското руско списание „Посев“ (1945). Всички издания от тази група са плод на междувоенната или следвоенната ситуация в Европа около Втората световна война. Интересно е запазването на основния им профил през десетилетия­та. Днес немското списание „Международна политика“ продължава да отразява по задълбочен начин най-наболелите геополитически проблеми, кризи и сблъсъци. Френското „Свободен свят“ все още се издава от Федерация на анархистите и громи световния неоколониализъм и капитализъм. Подобна роля продължава да изпълнява и комунистическото „Регардс“. Списание „Посев“ възниква като критика на сталинизма и тоталитарните режими по света. Днес неговата роля е намаляла и изданието се появява епизодично всяка година, въпреки ярките си позиции и автори.

            Втората група списания са тези с вековна история, сред които се намира и „Ново време“. Тук има две издания от Франция – „Модерни времена“ (Les temps modernes, 1909/1945) и загадъчното „2512“ (1923). „Модерни времена“ е познато и като списанието на Сартър, като се смята, че то е приемник на затвореното заради колаборационизъм „Нов френски преглед“ (La Nouvelle Revue Française). Въпреки това списанието успява да изчисти името си, придобива легендарен статут и се превръща в арена на някои от най-ярките френски интелектуалци. Представете си авторови колективи, сред които блестят имената на Реймон Арон, Жан-Пол Сартър, Симон де Бовоар, Луи Арагон и много други. Личности, които не са се страхували да критикуват властта – линия, следвана и от днешните редактори. Списание „2512“ е може би най-екзотичният представител в тази група, защото е колониално издание. Името отразява квадратни мили площ на отвъдморска Франция в Индийския океан и е единственото списание в столицата на остров Мавриций Реунион.

Следващото списание е британският „Социалистически стандарт“ (Socialist Standard, 1904). Това е флагманът на Британската социалистическа партия и на световното социалистическо движение. Списанието продължава да е против статуквото, поддържано от управляващи и опозиция. На практика „Социалистически стандарт“ е и един от последните поддръжници на Марксовия класов анализ при коментиране на политиката и икономиката.

В тази сериозна втора група са и испанските списания „Обновление“ (Renovación, 1907)  и „Списание на Каталуня“ (Revista de Catalunya, 1927). Двете са авангардни и протестни списания. От малък орган на младежите социалисти в Билбао „Обновление“ се превръща в официална трибуна на испанската социалистическа младеж. „Списание на Каталуня“ е създадено като протест срещу диктатурата на ген. Примо де Ривера. Това и до днес си остава трибуна, на която „войнстващите“ интелектуалци от региона защитават правото на културно и езиково самоопределение на каталунците.

Две са и американските списания. Известното „Външни работи“ (Foreign Affairs, 1922) е един от най-значимите форуми за дебатиране на американската външна политика. Заедно с това следи и отразява геополитическите процеси и тяхното влияние върху САЩ. Малко по-старо от „Форин Афеърс“ е „Прогресив“ (The Progressive, 1909). Левичарско издание, критично и демократично в стила на Джеймс Мадисън. Често се случва редакторите на изданието да влизат в конфликт с федералното правителство. „Прогресив“ изповядва пацифистка философия от създаването си, защитава правата на работниците, човешките и политическите права на гражданите и опазването на екологичните норми.

Тази сериозна група се допълва от две екзотични издания. Едното е наследникът на „Болшевик“/„Комунист“, списание „Свободна мисъл“ (Свободная мысль, 1924) и холандското „Зеленият амстердамец“ (De Groene Amsterdammer, 1877), наречено така заради зеленото мастило, с което е отпечатвано в ранните си години. Руското списание има легендарен статут като бивш орган на ЦК на КПСС. Днес „Свободна мисъл“ има подчертано академичен характер, но това не пречи на неговите страници да се коментират световните политически, екологични и икономически проблеми. „Зеленият амстердамец“ е списание с ляв политически уклон. Познато е като форум за анализ на международните дела. Превръща се в трибуна на множество известни кореспонденти от различни държави, които информират холандците с автентични новини и информация.

В тази втора група гордо стои и „Ново време“. Нашето списание е една емблема, символ, който трябва да се съхрани на всяка цена. Списанията от тази златна категория винаги са имали труден път и нашето не прави изключение. Това не означава, че те не се развиват, като някои от тях продължават да са на върха и след два века съществуване.

Идва ред да споменем изданията патриарси сред   политикономическите списания. Първите две са американските „Световни дела“ (World rs, 1837) и „Харпърс“ (Harper’s Magazine, 1850). Те са изразители на силната пацифистка американска традиция и оригиналното творчество на зараждащата се американска нация. „Световни дела“ много често е качественият коректив на изпадащото в крайности „Форин Афеърс“. Авторите и редакторите се стремят да представят в цялост международните отношения и често критикуват водената от правителството външна политика. Списание „Харпърс“ е много интересен продукт, в който се пише за политика, икономика, култура, изкуство, публикува се творчеството на млади автори. Изданието се слави с качеството на материалите си, макар че в първите си години често пиратства и плагиатства от популярни европейски списания и вестници. Днес „Харпърс“ продължава да е носител на ярък просвещенски и боен дух. Това е списанието с едни от най-войнстващите главни редактори, които често влизат в битка със собственици и издатели, въпреки угрозата от уволнение.

Обзорът завършва с едни от най-представителните политико-икономически списания в световен мащаб. Малцина знаят, че „Економист“ (The Economist, 1843) отдавна е минал 150-те години. Списанието винаги е било седмично и днес е с общ тираж от 7 млн. копия на брой. От самото начало „Економист“ е издание на икономическия либерализъм, а по-късно и защитник на глобализацията, свободната търговия и свободната миграция на хора. Карл Маркс с право го нарича „орган на финансовата аристокрация“. Днес списанието подкрепя политиката както на британските лейбъристи, така и на консерваторите, заставайки на страната на печелившия. Въпреки това не може да се отрече, че „Економист“ е списание икона на периодичните издания, чиито редактори и автори са били някои от най-известните британски интелектуалци като Уолтър Бегхот, Хърбърт Спенсър и много други.

В групата на „най-тежките“ се откроява яркото име на списание „Наблюдател“ (The Spectator, 1828). Почти два века изданието продължава да вълнува читателите си, като се превръща в най-значимата трибуна на британските консерватори. Това не пречи на редакторите да се „отварят“ периодично към либерални и леви автори, както и да коментират въпроси от областта на киното, операта, музиката и литературата. „Наблюдател“ е едно от най-последователните списания по отношение на политическите си възгледи. Същевременно запазва критичността си и непрекъснато се развива, оцелявайки сред тежката конкуренция на постоянно излизащите нови издания.

Всяко едно от споменатите издания може да бъде вдъхновение за възраждането на „Ново време“. Тези „златни“ списания са претърпявали значими редакторски, стилистични, технологични и тематични изменения. Някои от тях раздвижват тиража си, други от едномесечни започват да се издават на два месеца, а трети са дори седмични. Променят се страници, теми и автори. Преобразява се външният вид, търси се предизвикателната и вълнуваща визия. Малко са тези, които запазват едноцветната корица или консервативната, изчистена визия. Почти всички издания поддържат зашеметяващ като архитектура, дизайн и съдържание електронен сайт. Някои от списанията поддържат и електронен вестник, чрез който държат читателите си постоянно информирани и в готовност за сериозните аналитични материали на изданието флагман. Силно комбинативни са и редколегиите, които имат постоянни авторски колективи, но публикуват широк кръг външни автори. Това съдържателно изобилие е гарнирано с красиви корици, вътрешно оформление, качествена фотография и ненатрапчиви изображения.

            „Ново време“ заслужава да бъде в този клуб на политическите издания, но заедно с това е необходимо да се съобрази с тенденциите и стила, които тази група налага. Българските граждани, особено тези с леви убеждения, имат необходимостта от едно класно списание, което да води в дебата за бъдещето на българската политика, култура и общество.

Версия 2.0

През лятото на 2016 година в статията си „Списание на три епохи“ ясно показах, че по света има твърде малко политически ангажирани издания, които да съчетават в себе си духа на времето, мъдростта на миналото и стремежът за адаптация спрямо читателския интерес, нуждите на обществото и политическите императиви на настоящето. 

През 2022 година списание „Ново време“ навършва 125 години, едно безпрецедентно дълголетие, когато говорим за политически ангажирани списания, каквито в България откриваме все по-рядко. Обикновено политическите анализи и известия намират място в бизнес издания като „Мениджър“, „Капитал“ и др. или в политематичните „Тема“, „L’Europeo”[1] и т.н. Като изключим „Ново време“, специализирани издания с ангажиран интерес в областта на политиката остават списание „Геополитика“, излизащо от 2004 г. и сп. „Conservative quarterly”, излизащо от 2015 г. Трите издания предлагат на читателите си както чисто академични статии, така и политически анализи, „живи“ сайтове с дискусии по актуалните политически въпроси и др[2]. Както става ясно, три издания са твърде малко, а гладът към сериозните и актуални аналитични текстове е все по-голям. Може да се каже, че вече 125 години списание „Ново време“ прави именно това, задоволява потребността от политическо знание и информираност не само на левите интелектуалци и активисти, а за всеки, пожелал да се информира чрез източник, който залага най-вече на качеството и необходимостта от хуманен и обективен прочит на политическите събития. С нашата пълноценна електронна версия и сайт ние продължаваме да се развиваме в духа на времето и да достигаме до все повече читатели.

Тази политика на развитие не е нещо нечувано, повечето списания от групата на т.нар. столетници също преминават през подобна трансформация. Интересно е да проследим кой какво публикува в навечерието на нашата годишнина и непосредствено преди войната в Украйна. Ние насочихме материалите си в две големи направления: проблемите на левицата в България и тежката криза, в която е изпаднало лявото и драматичното неравенство, което заплашва да задуши света, ако не го променим.

            Старите

Списание Internationale Politik, като издание на Германския съвет по външна политика, значително се промени в последните години, създаде издание на английски (излизащо на всеки 3 месеца), а немскоезичният вариант излиза в месечен (специални броеве) и двумесечен формат, за да поддържа както актуалност, така и дълбочина. Списанието остава вярно на мотото си, че неговите анализи започват там, където свършват новините. Правят впечатление анализите, посветени на необходимостта от нова европейска стратегия и търсенето на път към постигане на европейски суверенитет. Най-новите публикации обаче са под наслова „един свят не стига“ и обръщат поглед към космоса, накъдето ни тласкат войните, недостига на ресурси, екологичните проблеми и т.н. (https://internationalepolitik.de/en)

Le Monde Libertaire посвещава голяма част от своите материали на войната в Украйна, като е създало и специална подсекция, където могат да се намерят подредени всички статии по темата. Отделя се и специално внимание на комюникето на Международната федерация на анархистите ИФА срещу войната. Списанието продължава да поддържа своя авангарден стил и провокативна природа. (https://www.monde-libertaire.fr/?article =Dossier special: Ukraine )

Списание „Regards“ също много се промени – от тримесечно книжно и електронно месечно издание през 2019 г. то се трансформира в шестмесечно книжно тяло и актуален информационен сайт на изданието. Въпреки промените левият профил на списанието е съхранен като балансирано се анализират проблемите на френската левица и международните теми. (http://www.regards.fr/)

За съжаление списание „Посев“ не публикува статии от 2019 година, въпреки че поддържа актуален сайт и издава книги. Сериозните финансови предизвикателства пред изданието не позволяват запазване на списанието в неговия класически формат. (http://www.possev.org/)

            Мъдрите

Друг тъжен момент от проследяването на големите политически издания е прекратяването на Revue Les Temps Modernes. След смъртта на бележития главен редактор Клод Ланзман през 2018 г., издателят Антоан Галимард обяви, че спира списанието в сегашния му вид. Днес на сайта на издателство „Галимард“ могат да се видят последните колекции от списанието. За съжаление противоречията между редактори и издател, както и последната воля на Ланзман, наред с други обстоятелства, все още не дават път за възраждане на „едно от най-оригиналните и престижни френски списания“. (https://www.gallimard.fr/Catalogue/GALLIMARD/Revue-Les-Temps-Modernes)

Списание „2512“ имаше проблем още преди написването на първата статия „Списание на три епохи“, към днешна дата е напълно сигурно, че изданието не функционира. Обратно е положението при „Socialist standard“. Официозът на Социалистическата партия на Великобритания продължава да излиза в дигитален и книжен формат, като поддържа и международен абонамент, вярно без високи технологични иновации, но редовно и с високо качество. Мартенският брой е под наслова „Капиталистическа дипломация. Украйна на ръба“. В типичен стил редактори и автори надградиха януарското „Капитализъм. Няма убежище“ и февруарското         „Нова световна война. Нагорещява се“.                        (https://www.worldsocialism.org/spgb/socialist-standard/2022/)

През изминалите години промени настъпиха и в испаноезичните издания. Renovación, 1907)  окончателно спряха и дигиталните си издания, а „Списание на Каталуня“ (Revista de Catalunya, 1927) публикува за последно през март 2020 г. Оттогава каталунското издание публикува само книги и специализирани информационни брошури.

Американските издания продължават да излизат без забавяне, като поддържат високо качество на визуализация, лесна навигация на сайтовете си и богато съдържание. В мартенския си брой на фокус са Близкият изток и дебатът с Китай, докато войната в Украйна е актуално отразявана на сайта на изданието (https://www.foreignaffairs.com/). Актуалният брой на The Progressive не е свързан с войната, а засяга някои сериозни социално-икономически проблеми в САЩ. Разбира се, военната тема намира своето място наред с редица други теми на сайта на списанието (https://progressive.org/). И двете издания нямат съществени промени в редакционната политика и във формàта си на излизане.

Руското „Свободная мысль“ продължава да излиза редовно и без промяна на редакционната политика и формат. Липсват промени и по сайта. Настоящият брой е от края на 2021–2022 и отразява геополитическите въпроси до войната. Самата водеща статия на редактора Михаил Деляган „Подборът мина: кой е за бракуване? Възможна смяна на парадигмата“ ясно показва, че войната не е влизала в сметките на редколегията (http://svom.info/).

Холандското De Groene Amsterdammer също не е внесло значими промени в изданието, дори още повече е опростило сайта, тъй като голяма част от съдържанието е достъпна само за абонати. Списанието е посветило своя мартенски брой на Владимир Путин и войната – „В главата на Владимир Путин. Мътните идеи на един разпалващ война диктатор“. (https://www.groene.nl/2022/10)    

        Патриарсите

Когато човек се зачете в някои от списанията, носители на наистина вековна традиция в политическата журналистика, винаги трябва да е готов за значими статии и подходи. World Affairs не прави изключение, тъй като след 2016 година изданието правя рядко срещан завой, като придобива едно напълно академично превъплъщение (и на практика излиза от групата на политически ангажираните издания). Броят от февруари, насочен главно към проблемите на Близкия изток, не предвижда война в Европа. (https://journals.sagepub.com/home/waf)

Списание „Харпърс“ не се е променило кой знае колко в последните години. Излиза напълно редовно, като покрива широк спектър от теми. Форматът е както книжен, така и дигитален. Темата на март е свързана с криптовалутите, но войната в Украйна не е пропусната. Нещо повече, на сайта е поместена колекцията фотографии „Битката за Киев“ на военния фоторепортер Никол Тунг. Целият вид на изданието е с висок стил и визуално качество. (https://harpers.org/)

Когато говорим за The Economist, винаги говорим за качество. Това не се е променило. Списанието продължава да е седмично, с пълно глобално покритие, визия и стил на изключително ниво и богато съдържание. Впечатление прави специалната секция за пълно отразяване на войната в Украйна, както и водещите заглавия от последния брой: „Сталинизацията на Русия“, „Гориво, храна и гняв“, „Ще помогне ли Китай на Русия“ и др. (https://www.economist.com/)

            The Spectator, подобно на другите списания в тази категория, демонстрира високо качество във визуализацията и оформлението на сайта си. Последните седмични броеве са свързани с войната в Украйна: „Влад нашественика“, „Гневът на Путин“ и „Граничен фарс“ (Британският провал с украинските бежанци). За разлика от други издания, настоящето е заело изцяло анти-руска и анти-Путин позиция по всички направления. (https://www.spectator.co.uk/)

Да се премине отново през най-дълголетните политически списания, е удоволствие, което без съмнение би обогатило знанията на всеки. За съжаление групата на 17-те се е стопила с 4 и вече само 13 списания са останали от т.нар. група на столетниците. За сметка на това почти всички останали излизат без прекъсване и са се адаптирали към дигиталната епоха.

            „Ново време“ не прави изключение, като с обновена визия и активен сайт сме готови да преминем през следващите години, продължавайки да информираме и да будим активно политическото съзнание на гражданите и българската левица.

[1] Редно е да се спомене, че списанието също влезе в групата на „големите“, тъй като е основано през 1945 и към днешна дата е на 76 години.

[2] Заедно с това следва да се отбележи, че в България се издават и няколко чисто академични списания за политика: сп. „Политически изследвания“ (1992), сп. „Международни отношения“ (1972), сп. „Политически хоризонти“ (2017), сп. „Дипломация“ (2008) и др.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук