80 години от свалянето на блокадата на Ленинград. БЛОКАДАТА НА ЛЕНИНГРАД

0
475

 

                                                                                     „Колкото светът слабее от 
                                                                                     старост, толкова ще се умножи
                                                                                     злото за живите; още повече ще
                                                                                     се отдалечи истината, и ще се
                                                                                     доближи лъжата.“

Трета книга на Ездра 14:16-17

Част 1
НАЧАЛОТО…

                                                                         „Но кой ще научи ония, които
                                                                          сетне ще се родят? Защото
                                                                          светът лежи в тъмнина, и
                                                                          живеещите в него са без
                                                                          светлина…“ 

Трета книга на Ездра 14:19-20

И ония, които щяха да се родят сетне, се родиха… Родихме се и ние… Но в свят, остарял с две хилядолетия и половина след  пророчествата на Ездра… Във времена на тотална подмяна, на брутални лъжи и несмислени „нови прочити“ на историята… И неволно се питаме, но какъв трябва да бъде човек, за да отрича, това, което е било? Какво чудовище трябва да се събужда в него, за да преиначава така безсъвестно историята? Какъв изверг трябва да съществува във вътрешностите му, за да руши с такава ярост паметници и да изтрива паметта?… И как ония, които днес се раждат, останали без памет, ще намерят пътеката към светлината, към Истината, за да могат да живеят? Защото в лъжата човек е загубен и се лута. Защото без Истината човек е нищо.
Затова – да си припомним… И да припомняме…

18 декември 1940
Хитлер подписва Директива № 21, печално известна като План „Барбароса“ …
План за вероломно нападение на СССР в три направления: на север – към Ленинград, на изток – към Москва, на юг – към Киев.

11 юни 1941
Директива № 32 определя окончателния срок на „победоносния поход на Изток“ – края на есента 1941. В плановете на нацистите е да ознаменуват победата над СССР с парад на 7 ноември 1941 на Червения площад в Москва.

22 юни 1941
Германия напада СССР.

25 юни 1941
Финландия също обявява война на СССР и скоро след това финландски войски преминават границата със СССР.

За Хитлер „Москва, в сравнение с Ленинград, е просто-напросто географски обект“. Ленинград е стратегически най-важният център и трябва да бъде унищожен. Фюрерът мечтае: „Отначало ще блокираме Ленинград (херметично) и ще го разрушим, ако е възможно с артилерия и авиация… През пролетта ще проникнем в града, ще изблъскаме всичко, което е останало живо, във вътрешността на Русия, или ще го вземем в плен, а Ленинград ще изравним със земята“.

12 юли 1941
Нацисткото настъпление към Ленинград е спряно. След прегрупиране немците затягат обръча. Заповядано им е да не приемат никакви искания за капитулация, да пресичат всеки опит на мирните жители да се измъкнат от блокадата, при необходимост – да стрелят по тях…

„Блокадникът“ Н. Г. Кислицин в книгата си „Ленинград не се предава“ (1995) разказва за един епизод в града през септември 1941 година: „Недалече пред нас пътуваше трамвай, претъпкан с народ. На спирката чакат много хора. Той намалява скоростта. Избухва снаряд и на спирката повечето чакащи падат, облени в кръв. Втори взрив, трети… Трамваят е разбит на парчета. Купища мъртви. Ранени и осакатени, предимно жени и деца, пръснати по калдъръмената улица, стенат и плачат. Русокосо момченце на около седем-осем години, оцеляло по чудо на спирката, закрило лице с две ръчички, ридае над убитата си майка и повтаря: „Майчице, какво направиха…“.

8 септември 1941 
Ленинград е напълно блокиран по суша. Прекъснати са всички железопътни, речни и автомобилни връзки. Единствената връзка е по въздуха и пътят през замръзналото Ладожко езеро. Наречен е „Пътят на живота“.

В клещите на блокадата са близо два милиона и половина жители на Ленинград, 340 хиляди души са блокирани в околностите му. Към тях – половин милион войници и офицери от Ленинградския фронт и целият Балтийски флот.

Бейся, сердце! Стучи, несмотря на усталость,
Слышишь: город клянётся, что враг не пройдёт!
…Сотый день догорал. Как потом оказалось,
Впереди оставалось ещё восемьсот.

Юрий Воронов, „Сотый день“

Наистина. Това е само началото.
Оттук-насетне нацистите ще разчитат на най-големия си съюзник – гладът!

Част 2
БЛОКАДАТА

Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать –
В Россию можно только верить.

Фёдор Тютчев, „Умом Россию не понять…“

Действително. Има нещо в Русия, което остава загадка за ума. Не само за чужденеца. Но и за самия руснак. Всичко е ясно, едно към едно, толкова познато, всекидневно… И изведнъж – някакъв отвес… Преминаване… Или преображение… Битът внезапно прераства в битие… Физиката – в метафизика… И уж същото, а съвсем друго… Необятно… И необяснимо… Русия…

Първите месеци на блокадата са най-свирепи.
Непрекъснат артилерийски обстрел и бомбардировки.

И мы догадывались смутно,
Горячим воздухом дыша,
Что в том огне ежеминутно
Сгорает чья-нибудь душа.
 
И понимали обреченно,
Вдыхая сладкий аромат,
Что вслед за дымом этим черным
И наши души улетят.
 
А в город падали снаряды,
Садилось солнце за залив,
И дом, сгоревший рухнул рядом,
Бульвар напротив завалив.

Александр Городницкий, „Бадаевские склады“

После идва гладът! След него – студът!

От стужи даже птицы не летали,
А вору было нечего украсть,
Родителей моих в ту зиму ангелы прибрали,
А я боялся – только б не упасть!

Владимир Высоцкий, „Ленинградская блокада“

Десетки и стотици трупове осейват улиците и площадите… Погребалните служби работят денонощно, но не смогват…

7 ноември 1941
Елена Скрябина пише в дневника си: „Смъртта властва над града. Хората умират и умират… Толкова са слаби от глад, че не се съпротивляват на смъртта. Умират, сякаш че заспиват… Когато сутрин излизаш от вкъщи, се натъкваш на трупове, лежащи на входа, на улицата. Труповете лежат дълго време, защото няма кой да ги прибере“.

Дневникът на Лена Мухина… Записките на Юри Рябинкин… Спомените на хиляди и милиони очевидци… Хиляди и милиони истории, съдби, души… И… „Всеки има своя разказ. У всекиго се оказва своя трагедия, своя драма, своя история, своя смърт… Хората и гладували различно, и умирали различно… Нищо не се повтаря…“ – ще напише след десетки години Даниил Гранин.
Даниил Гранин и Алес Адамович подготвят в периода от 1977 до 1982 година документална книга по свидетелствата на живи все още очевидци на ленинградската блокада. Ще я нарекат „Блокадна книга“.

Най-потресаващ документ за блокадата е дневникът на единадесетгодишно момиченце. Таня Савичева. Без думи. Без емоции. Без страх. Лаконично. Оглушително. Сякаш куршумени откоси:
„28 декември 1941 година. Женя умря в 12.00 сутринта 1941 година. 
Баба умря на 25 января в 3 часа 1942 г.
Лека умря на 17 марта в 5 часа сутринта. 1942 г.
Чичо Вася умря на 13 апрел в 2 часа през нощта. 1942 год. 
Чичо Льоша, на 10 май в 4 часа през деня. 1942 год. 
Мама – на 13 май в 7 часа и 30 минути сутринта. 1942 г.
Савичевы умряха.
Умряха всички. 
Остана само Таня“.
Но и Таня умира. На 1 юли 1944 година. Не надборва изнемогата от продължителното гладуване, евакуирана в селцето Шатки, Горкиевска област.

БЛОКАДА. Нам, живущим, не понять,
Что чувствовал ребёнок, угасая,
Везя на санках умершую мать
И губы от бессилия кусая…

Галина Станиславская, „Сентябрь, обычный день недели“

Само през декември 1941 година умират над 52 880 души, в следващите месец-два починалите са над 199 180 на брой.

Майкъл Уорцър, американски политически философ, в книгата си „Справедливи и несправедливи войни“ (1977), обобщава: „При обсадата на Ленинград загиват повече мирни жители, отколкото в ада на Хамбург, Дрезден, Токио, Хирошима и Нагасаки, взети заедно“.

Не е по силите на никой от смъртните да преброи с точност колко са жертвите, страдалците, мъчениците на обсадения 872 дни Ленинград? Не е по силите на никой от смъртните да измери болката, мъката, отчаянието и безнадеждността на обсадените? Един Господ Бог знае със сигурност и поименно всеки един от тях и е съпреживял пламтящия ад, през който всеки от тях е минал.

„Истина, истина ви казвам: ако
житното зърно, паднало в земята, не
умре, остава си само; ако ли умре,
принася много плод.“

От Иоана свето Евангелие 12:24

Ленинградчани станаха курбан. В смъртта на неизброимите покълна грядущата Победа над нацизма. Агнето укроти лъва, който рикаше и плашеше света, и не му даде да господства над човечеството.

В съдбата на ленинградчани прозира силата на човешкия дух, способна да надделее дори пъкъла. Прозира онази загадъчна несломимост на руската душа дори пред смъртта. Милиони жители на Ленинград, обикновени, но и необикновени хора – герои, страдалци, мъченици се вдигаха от смъртта и – крачка по крачка, дихание след дихание – защитаваха своя град, своя свят, своята Родина във времето на изпитни и гибел… Дори само с това, че оставаха живи, че вървяха, че продължаваха да дишат…

Я говорю: нас, граждан Ленинграда,
не поколеблет грохот канонад,
и если завтра будут баррикады –
мы не покинем наших баррикад…
 
И женщины с бойцами встанут рядом,
и дети нам патроны поднесут,
и надо всеми нами зацветут
старинные знамена Петрограда.

Олга Берхолц, „Я говорю“

Има свят, който животува по законите на света. Има свят, който живее по законите Божии. Единият не може да разбере другия, не може с аршин, нито с каквото и да е друго да го измери.

Част 3
ВЪЗКРЕСЕНИЕ

„И видях ново небе и нова земя,
защото предишното небе и
предишната земя бяха
преминали…“

Откровение на Иоана Богослова 21:1

18 януари 1943
В хода на Ленинградско-Новгородската стратегическа настъпателна операция с участието на войските на Ленинградския, Волховския и Втори Прибалтийски фронт блокадата на Ленинград е разкъсана.

Но всъщност, още в началните месеци на блокадата ленинградчани разкъсват обръчите на блокадата. На първо време – на блокадата в себе си.

Каква е тая сила, която държи човека дори когато всичко е загубено, а студът, гладът и ужасът го правят на кожа и кости и го превръщат в сянка, в призрачно-синкаво тяло, което изтича в пръстта? Кога точно в безкрайните човешки мигове тленното надборва смъртта и преминава в нетленно? Къде, в кои точно вътрешни местообиталища на човека физиката преминава в метафизика и обятното става необятно, а ясното като на длан – непонятно и необяснимо? За да възкръсне и да тържествува в победа?

Мы знаем, что ныне лежит на весах
И что совершается ныне.
Час мужества пробил на наших часах,
И мужество нас не покинет.
Не страшно под пулями мертвыми лечь,
Не горько остаться без крова,
И мы сохраним тебя, русская речь,
Великое русское слово.
Свободным и чистым тебя пронесем,
И внукам дадим, и от плена спасем
Навеки.

Анна Ахматова, „Мужество“

Затова от 408 училища в Ленинград отпреди войната по време на обсадата са отворени 103 от тях. През януари 1941 година работещите училища остават само 39, но устояват до края на зимата… Затова!

Затова продължават да работят Държавната публична библиотека, библиотеката на Академията на науките, Ленинградското радио… Затова!

Затова трупата на Ленинградския държавен театър на музикалната комедия запазва своя културен афиш. На 18 октомври 1942 дори е открит нов Градски театър, наречен „Блокаден“. Театралните представления не прекъсват по време на артилерийските обстрели и бомбардировките или дори когато дърво и камък се пукат от студ. Често актьорите умират на сцената… Затова!

Затова в края на 1941 година Дмитрий Шостакович пише „Симфония № 7“, известна и като „Ленинградска симфония“, в обсадения Ленинград. А през август 1942 година в Голямата зала на възстановената Ленинградската филхармония тя звучи в изпълнение на Симфоническия оркестър на Ленинградския радиокомитет под диригентството на Карл Елиасберг. По време на репетициите мнозина музиканти умират от глад, но на тяхно място са привиквани музиканти от военните части. И симфонията звучи над обсадения Ленинград. Като победа на духа над материята. Като тръбен звук на Седмата тръба, възвестяваща идването на Всемогъщия, за да въздаде на всички, „които погубват земята“ (Откровение на Иоана Богослова 11:18)… Затова!

Затова грижата за историческите сгради и паметници на културата в Ленинград започва от първия ден на войната. Голяма част от тях са опаковани още на 26 юни 1941 година. Множество монументи и паметници са заровени в земята. Ценни музейни експонати са евакуирани… Затова!

Затова в нощта на 4 срещу 5 април 1942 година, навръх Възкресение Христово, свещениците не прекъсват Празничната служба, въпреки засилената бомбардировка, в която участват 132 самолета. И не прекъсват богослуженията през целия период на обсадата… Затова!

Затова са и писани толкова много стихове, избликвали направо от сърцето на бурята, от дълбините на смъртта, от необята на страданието в блокадните дни:

 
Людское горе — кто его измерит
Под бомбами, среди полночной тьмы?
И многие, наверно, не поверят,
Что было так, как рассказали мы.
 
Но Ленинград стоит, к победе кличет,
И все слова бессильны и пусты,
Чтобы потомкам передать величье
Его непобедимой красоты.

Александр Гитович, „Ленинград“

27 януари 1944
Блокадата и наяве е елиминирана докрай!
Ленинград възкръсва, неполомен и свободен!
Салют от 24 артилерийски залпа, изстреляни от 324 оръдия, възвестява Победата на Доброто над злото, възтържествуването на Духа над материята.

Мне кажется: когда гремит салют,
Погибшие блокадники встают.
 
Они к Неве по улицам идут,
Как все живые. Только не поют.
 
Не потому, что с нами не хотят,
А потому, что мёртвые молчат.
 
Мы их не слышим, мы не видим их,
Но мёртвые всегда среди живых.

Юрий Воронов, „Мёртвые“

17 май 1944
Президентът на САЩ Франклин Рузвелт изпраща грамота: „От името на народа на Съединените американски щати връчвам тази грамота на Ленинград в памет на неговите доблестни воини и верни мъже, жени и деца, които, бидейки изолирани от нашествениците от останалата част на народа си и въпреки постоянните бомбардировки и неописуеми страдания от студ, от глад и болести, успешно защитаваха своя любим град в продължение на критичния период между 8 септември 1941 до 18 януари 1943 година и символизираха с това неустрашимия дух на народите на Съюза на съветските социалистически републики и всички народи по света, съпротивляващи се на силите на агресията“.

1 май 1945
Със специална Заповед Върховният главнокомандващ Йосиф Висарионович Сталин обявява Ленинград за град герой – за героизма и мъжеството на жителите му по време на блокадата.

8 май 1965
С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Ленинград получава орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“.

1995, 27 януари е обявен за Ден на воинската слава на Русия.

 
ПОСЛЕСЛОВ

В своите „Спомени“ Дмитрий Сергеевич, големият приятел на България академик Лихачов, пише: „Човешкият ум умираше последен. Дори ако ръцете и краката вече са отказали да ти служат, ако пръстите ти вече не могат да закопчаят копчетата на палтото ти, ако човек вече няма сили да покрие устата си с шал, ако кожата около устните му е потъмняла, ако лицето му е станало като череп на мъртвец с оголени предни зъби – мозъкът му продължава да работи. Хората пишеха дневници и вярваха, че ще сполучат да проживеят още един ден“.

Хиляди дневници, записки, бележки… Крепяла ги вярата, че ще преживеят още един ден, че и да не издържат, смъртта им не ще е напразна. Защото ще оставят свидетелства за случилото се с тях като предупреждение за бъдещите хора – а те вярвали, че хора ще останат…

Всичко, което се случва под слънцето, рано или късно става на прах, който вятърът разпръсва. Ще стане на прах и нашето време. И нашите страсти. Ще остане Словото, което държи Истината в себе си. Ще останат фактите, документите, свидетелствата на очевидци, разказите и стиховете, дневниците… Ще остане Паметта… Тъй и Паметта за блокадата на Ленинград… Нея трябва да я предадем на бъдното като щафета… И дори само това да сме направили, то ще ни се вмени за правда – когато му дойде времето, там, където ще ни се вменява…

И неизменният отзвук на сърцето…

 

 

 

 

 

 

 

БАЛАДА ЗА ЛЕНИНГРАД

 
„Савичевы умерли
Умерли все
Осталась одна Таня“
Из дневника на единадесетгодишната
Таня Савичева, 1941-1942 г.

Отвсякъде изсипват се снаряди.
В мъгла и дим умира Ленинград.
Потоп ли? Страшен съд ли? Безпощадно.
Ад – на земята. И в небето – ад.

Свистят артилерийските откоси
като фурии в призрачния ден.
И глад снове и нова гибел носи.
И кой до утре ще е пощаден?

Дърво и камък пукат се от студ и
навред тела замръзнали. И смърт.
И към небето в леденото утро,
не, не души, а ангели кръжат.

Те бяха най-обикновени хора.
И във какво бе тяхната вина?
Живееха във град неръкотворен
от дрязги и конфликти настрана.

„Издъхна Женя… Баба… Льока също…
Умряха Савичеви… До един…“
Отиде си и Таня. Цвят прекършен.
И мрак покри света оловносин.

Но срещу вражеските легиони
се дигнаха безмълвно брат до брат,
един до друг стотици, милиони…
И земната, и Божията рат.

Дни, месеци, години… Цяла вечност…
И Ленинград не падна. Удържа.
Блокадата е само спомен вече,
всеустоял на време и ръжда,

за да ни сепва в дните на голготи
и  „нови прочити“, лъжи, тълпи –
да бъдем будни, да крепим доброто,
защото злото никога не спи.

Народ, възкръснал след такава драма
и превъзмогнал толкова беди,
е свят народ, народ велик. И няма,
не може никой да го победи.

26 януари 2024 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук