Продължение на публикацията от 6 март 2023 г.
- Завръщането на ролята на държавата в Русия
С разпадането на СССР и неолибералната приватизация и олигахизация на Русия при Елцин през 1990-те години, държавата взривно намали своята роля за сметка на частния капитал и глобализирания пазар, с което Русия се превърна в периферия на капиталистическия център с неговия неолиберален капитализъм, от която бяха извлечени или унищожени трилиони долари във вид на човешки, финансов, индустриален, интелектуален капитал.
Началото на промени бяха поставени с избора за президент на Владимир Путин. Още през първите три години на неговото президентство след 1999 г. една от основните посоки на промяна, въведена от Путин бе налагането на негласен „обществен договор“ между държавата и олигарсите. Той включваше няколко основни елемента. Първият бе отказ на богатите капиталисти от всякакви форми на политическо влияние, включително и от финансиране на партии без разрешение от Кремъл. Вторият бе отказ от искания за изгодни за него данъчни условия – бизнесът е длъжен да плаща всички свои данъци. Третият бе повишаване на социалната отговорност на бизнеса, което оначаваше, че той трябва по искания на властта да финансира нужните на държавата проекти. Тези, които се отказаха да се подчиняват на тези изисквания, като например Борис Березовски бяха принудени да напуснат страната. Така бе поставено началото на завръщането на държавата в руската икономика. След това серия от събития засилиха този процес.
Един от съществените фактори станаха промените в отношенията със Запада след Майдана в Украйна през 2014 г. и присъединяването на Крим към Русия. Поради наличието на американски санкции, Русия активно започна да развива политика на „импортозамещение“ – на замяна на вноса на стратегически важни стоки със свое собствено производство и така да се намали външната зависимост. Държавата усили своята роля в стратегическите отрасли, в които тя отдавна провежда политика на нарастваща самостоятелност от Запада, особено в дигиталните технологии. Неслучайно тя стана втората държава след Китай с такава всеобхватна стратегия за дигитален суверенитет – в руското дигитално пространство не доминират американски компании, а руски – не американската социална мрежа Фейсбук, а руските ВКонтакт и Телеграм, не американската търсачка Гугъл, а руската Яндекс. Финансираните отвън неправителствени организации, чиято намеса е прокарване главно на америиканска „мека сила“ и идеология бяха обявени за „чуждестранни агенти“, т.е провежда се политика на идеен суверенитет. Не се приема западният тип Уикипедия, чрез която е възможно да се дават неверни интерпретации за Русия, а на руски е създавана под ръководството на държавата Википедия. Дейността на Мета (социалните мрежи на Фейсбук и Инстаграм) е забранена в Русия като екстремистка. Отхвърлиха се неолибералните „евроатлантически ценности“ на ЛГБТ и въведе законодателна забрана срещу правенето на такава пропаганда в Русия.
Началото на трети етап в засилване на ролята на държавата бе дадено няколко месеца преди началото на войната в Украйна. През октомври 2021 г. на Валдайския форум Владимир Путин заяви, че „пандемията от коронавирус нагледно демонстрира, че структуроопределяща единица на организацията на света е държавата“ и „само суверенните държави са способни ефективно да отговарят на предизвикателствата на времето и исканията на гражданите“ , че днес сигурността на държавите се превръща в централен проблем, че очевидно „дивият капитализъм не работи“, че съвременният модел на капитализма „се е изчерпал“ и „пандемията само засили негативните тенденции, които се забелязаха отдавна, а сега само се задълбочават“. Според него енергийната криза в Европа е един от признаците на „неработещият капитализъм“. Путин призова да се обърне внимание на опита на други страни в съчетаването на ролята на държавата и пазара. И даде пример с Китай, където при запазваща се роля на комунистическата партия пазарните институции работят ефективно. Светът преживява „грандиозни промени“. Предстои му „преустройство – каза той, – което ще продължи дълго и окончателният дизайн на което не е известен на никого“. И още „ние трябва да изграждаме социална държава“.[i]
Този тип мислене се видя в поведението на руската държава още в края на 2021 г., когато в края бе приет план за дигитална трансформация на държавното управление, в него бе включена идеята за възраждане на държавното планиране на ново технологично равнище. Предвиждаше се създаването на единна автоматизирана система за събирането и анализ в реално време на данни по ключови социално-икономически параметри. В основата на системата се предвиждаше поставянето на „динамичен модел на междуотрасволи баланси“, който бе крайъглен камък на централизираното планиране в СССР. В СССР обаче възможностите за държавно планиране бяха ограничени от недостига на данни и трудностите в прогнозирането на една сложна система. Сега с технологиите на големите данни и изкуствения интелект идеята бе да се направи нов опит. Това са идеи, активно развивани в момента в Русия от завеждащата катедрата по стратегическо планиране и икономическа политика в МГУ професора по икономика и кибернетика в МГУ Елена Ведута, един от ръководителите на „Научната школа по стратегическо планиране Н.И.Ведута“. Ключов елемент на планирането е планирането на търсенето, чрез което да се влияе и върху цените.
Това се оказа икономическа политика, подкрепяна от по-голямата част от руското население. През месец август 2021 г. не кой да е, а социалогическата агенция „Левада център“, обявена за „чужд агент“ по законодателството на Русия, направи анкета, при която 62 % от руснаците отговориха, че плановата икономика е по-добра от пазарната.[ii]
Този процес се ускори с войната в Украйна. Държавата създаде мощна програма за стимулиране на производството на високотехнологична и иновационна продукция, за която компаниите могат да кандидатстват на конкурентна основа. През 2022 г. са подкрепени 32 проекта на технологични компании, минали през съответния конкурсен подбор и получили над 4.7 млрд. рубли.[iii] Паралелно с това правителството разширява непрекъснато обхвата на приоритетни стоки в областта на технологиите, суровините и материалите, които могат да се внасят в страната без заплащане на мито.
Войната с Украйна по същество се оказа нов удар срещу либералните елити и допълнително смачкване на богатите олигарси. Анатолий Чубайс, един от най-близките хора на Елцин, идеолог и реализатор на разбойническата неолиберална приватизация в Русия, бивш вицепремиер на Русия, който в последните години бе представител на Владими Путин в международна организация по климата и устойчивото развитие, подаде оставка през март 2022 г. и напусна Русия. Другото ярко име сред неолибералните елити, Алексей Кудрин, прозападен икономист, близък до Путин дългогодишен министър на финансите по време на неолибералното оставяне всичко на пазара, напусна последния си държавен пост като председател на Сметната палата, който заемаше в последните години и отиде в частния бизнес. Големите руски олигарси-милиардери, които бяха близки до Путин бяха санкционирани и имуществото им на Запад поставено под забрана след като започна войната. Други няколко олигарха напуснаха Русия. Същевременно страната бе напусната от около 15 000 милионери. Така рязко намаля ролята на капиталистическата върхушка, формирана по времето на Елцин като основна характеристика на прехода към олигархичен неолиберален капитализъм в Русия.
В условията на война руската държава рязко засилва функциите си и не само се насочва икономически към връзки с Китай, но и започва да възпроизвежда засилената роля на държавата в Китай. Възползвайки се от санкциите на Запада, Русия въведе ограничения за износа на капитал от страната. Не можеш да изнесеш еднократно повече от 10 хиляди долара. Но това бе само началото. Централната банка забрани износа на дивиденти в чужбина, както и изплащането на лихви по ценните книжа, намиращи се в чужбина. Забранен бе износът на печалба в полза на офшорни компании. Оказа се, че е безмислено чужденци да притежават акции в руски компании, защото няма да получават нищо срещу тях, а е много трудно да ги продадат. Това даде възможност да бъде подписано постановление, с което държавата влага 1 трил. рубли за покупка на акции от руски компании, което е своеобразна мека, макар и частична национализация в страната, което дава възможности за установяване на контрол върху най-големите компании в Русия. От своя страна депутатът и икономист Михаил Делягин предложи да се национализират ключовите отрасли на икономиката и предприятията там да са с 51 % държавна собственост, какъвто е бил опитът след Втората световна война на Великобритания.[iv] Затова и в руските медии се появиха статии със заглавия „Прощавайте. Путин започва масова национализация“.[v]
Същевременно държавата рязко засили своята социална роля по отношение на най-бедните групи от населението, следвайки тенденция, която имаме в Китай, където държавата си бе поставила за задача за премахване на абсолютната бедност. Откакто започна войната там бяха увеличени социалните помощи за най-бедната част от населението и не само се компенсира инфлацията, но те са по-високи от инфлацията. По този начин броят на живеещите под официални жизнен минимум руски граждани бе намален за една година със 700 000 човека. Специален приоритет е подкрепата на семействата с деца. Така по времето на войната, благодарение на активната преразпределителна роля на държавата делът на бедните намалява.[vi]
- Завръщането на ролята на държавата в САЩ
Известно е, че САЩ налагат неолибералната глобализация във времената, когато се превръщат в световен хегемон. Преди това обаче в своята история американската държава на два пъти се ориентира към икономическия национализъм и стратегическата роля на държавата в икономиката. Това е свързано с концепции, развивани съответно от Алесандър Хамилтън и Джон Кейнс. Първият етап на такава обосновка на ролята на държавата откриваме още при бащите-основатели на САЩ, след войната им за освобождение от Великобритания, която по това време разгръща първата индустриална революция и се превръщаа в световен хегемон. Обосновката на тази роля на държавата откриваме в „Доклада по темата за фабриките“ на Александър Хамилтън, представен в американската Камара на представителите в 1791 г. В него можем да се видят интелектуалните отправни точки на модерния икономически национализъм и класическа защита на икономическия протекционизъм. Хамилтън отъждествява националната мощ с развитието на индустриалното производство и разглежда икономиката като подчинена на фундаменталната задача на изграждане на държавата. И във времената, особено след гражданската война в САЩ, когато Великобритания през XIX век е световен хегемон и се опитва да наложи политиката на свободна търговия, то в САЩ поставят редица ограничения на вноса на британски стоки, провеждайки политика на подпомагане на индустриализацията. Американската политика на догонващо Англия развитие се основава по същество на импортнозаместваща стратегия, активно стимулиране вноса на инвестиции и ограничаване вноса на стоки чрез протекционистка политика, индустриална политика на държавата. Редица елементи на тази политика бяха използвани и от Китай през последните десетилетия, за да ускорят рязко неговото индустриално развитие.
Втори етап на такова засилване на държавата имаме с кейнсианската регулация на икономиката и силната социална държава в САЩ, които възникват като следствие от кризата през 1929-1933 г. Това засилване на държавата не само преодолява кризата, но и рязко ускорява развитието на страната Много автори подчертават, че тя се е оказала успешна благодарение на така нареченото „военно кейнсианство“ – на увеличаването на средствата и заетостта в резултат на Втората световна война, които са фактор за рязко увеличаване и удвояване на БВП на страната. Тази война, както и конкуренцията със Съветския социализъм доведоха до рязко нарастване на ролята на държавата с нейната роля в инвестиране, собственост, държавно планиране. Рузвелт създава със своя заповед последователно три агенции за планиране, като всяка следваща е по-централизирана и с по-голяма власт над частния бизнес. Първата е Консултативната комисия по национална отбрана, създадена през май 1940 г. Тя е заменена от Службата за управление на производството през декември 1940 г., която на свой ред е заменена от Съвета за военно производство през януари 1942 г.[vii]
В много отношения сегашната нова студена война и разгръщането на проксивойни са предпоставка именно за ново засилване на държавата. Още повече, че отново имаме геополитическа криза, засилващи се противопоставяния и призиви на американското правителство към всички негови съюзници в НАТО да увеличат разходите за отбрана поне до 2 % от своя БВП, а голямата част от държавите, увеличавайки тези разходи ги дават на американския военно-промишлен комплекс за получаване от него на нови оръжия.
Това неизбежно е свързано със засилването на ролята на държавата в икономиката. Това стана в контекста на реакцията на възхода на Китай. В продължение на четири години Доналд Тръмп прокарваше политиката „Америка на първо място“, обещавайки да възстанови работните места и да защити американската индустрия. Постави се началото на протекционизъм. Средните мита, налагани за внос на стоки в САЩ се повишиха от 1,7% през 2016 г. до 13,8% до 2019 г.[viii] Протекционистично с обяснението, че това е заплаха за националната сигурност САЩ, отмениха през 2021 г. лиценза на китайската компания Чайна Телеком за предоставяне на услуги на американския пазар . През 2022 г. последва забрана за работа в САЩ на американската дъщерна фирма на държавния телекомуникационен оператор Чайна Уником. Бяха нанесени удари и различни ограничения и на много от останалите китайски компании, работещи на територията на САЩ.
В САЩ започнаха да говорят, че неолибералната глобализация и курсът към така нар. постиндустриално общество са имали силно отрицателни следствия за страната. Осъзнаха, че от това големият печеливш е Китай и започнаха надпревара и битка с него в областта на полупроводниците и изкуствения интелект, както водиха космическа и ядрена надпревара по времето на студената война със СССР. Разбраха, че досегашната им политика е довела до постоянен търговски дефицит на страната, до загубата след 1998 г. на пет милиона добре платени работни места в индустриалното производство и до затварянето на 70 000 завода. Малките градове са били опустошени, а неравенството в богатството рязко е нарастнало. Затова се издигнаха призиви за активна роля на държавата в „оформяне на пазара“ и поемане от нея на курс към реиндустриализация.[ix] Списание „Икономист“ отбелязва, че това е довело до тенденции на изоставяне от президента Джо Байдън на правилата на свободния пазар в полза на протекционизъм спрямо стратегическите конкуренти, агресивна индустриална политика и огромни субсидии от 465 млрд. долара за зелена енергия, електрически автомобили и полупроводници с изискванията производството да бъде местно и да не се изнася извън САЩ. За това той е обвиняван, че с поредица от действия САЩ нарушават правилата на Световната търговска организация. Същевременно държавните институции са натоварени да контролират входящите в страната инвестиции, за да предотвратят неправомерно чуждестранно влияние върху американската икономика и по този начин контролират сектори, съставляващи 60 % от фондовия пазар на страната.[x]
От друга страна, забранява се износът на определени технологии, които могат да се ползват от технологични и геополитически конкуренти и това се разглежда като опасност за националната сигурност на САЩ. Типичен израз на този протекционизъм, свързан със санкционните войни на САЩ е забраната за износ на продукти на компании, които работят с китайската компания Хуайей, с което тя губи официален достъп до американски технологии.
Президентът Джо Байдън заговори за слагането на край на „Ръждивия пояс“ – термин, с който от 1980-те години се назовава западащото индустриално производство в Средния Запад на САЩ и превръщането на предходни големи комплекси от заводи в порутени сгради, каквито сме виждали и у нас с ликвидацията на голяма част от индустриалното производство от времето на социализма по време реставрацията на капитализма. Поставено бе началото на програма „Произведено в Америка“. По време на последния 117 Конгрес на САЩ се приеха, подкрепени от представители и на двете партии в него, четири ключови закона, предлагащи стотици милиарди долари като федерални инвестиции, имащи стратегическо значение за увеличаване на ролята на държавата в развитието на икономиката по посока на реиндустриализация- Закон за спасителен план на Америка 2021 (American Rescue Plan Act 2021), Закон за инфраструктурните инвестиции и заетостта (Infrastructure Investment and Jobs Act), Закон за чиповете и науката (CHIPS and Science Act) и Закон за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act ), с които се предлагат огромни държавни програми за технологично развитие на икономиката. Общите държавни разходи по тези програми се равняват на около 3,8 трилиона долара и с тях САЩ се връща към идеи и политики, формулирани още от един от бащите-основатели на страната Александър Хамилтън през 1790-те години, насочени към активна индустриална политика на държавата, насочена към технологично развитие и протекция на новите технологии от изземването и използването им от чужди държави. Това е най-активната намеса на държавата в икономиката от времето на Роналд Рейгън – началото на неолибералния капитализъм през 1980-те години насам, когато намесата на държавата в икономиката бе заклеймена, а неокласическият икономикс обосноваваше, че държавата трябва да остави функционирането на икономиката чрез свободния пазар. Това завръщане на държавата сега става, както с държавни субсидии и инвестиции, така и чрез данъчни стимули.
Първият закон, приет през март 2021 г. бе реакция на пандемията и предлагаше всеобхватна програма за финансиране на почти всички основни сфери на американското общество и възстановяване на американската икономика – селскостопанския, хранителния, горския отрасъл, климата, потреблението, здравеопазването, образованието, стойностните вериги, социалните програми, свързани с последиците от пандемията от ковид, подпомагане на по-слабо развитите региони, осигуряването с жилища, изкуството, музеите, развитието на железопътната мрежа и т.н. Така например, в здравеопазването се предвижда правителството да договаря цените за лекарства, отпускани с рецепта и намалява разходите на гражданите за тях, което ще спести на американските потребители десетки милиарди долари. За решаването на климатичните и енергийни проблеми държавата предоставя 386 млрд. дол., от които 271 млрд. данъчни кредити и стимули за чиста енергия, 40 млрд. за намаляването на замърсяването на въздуха и инфраструктурни проекти, 35 млрд. за опазване и развитие на селските райони, 27 млрд. са фонд за намаляване на парниковите газове, от който ще се дават безвъзмездни средства за национални и местни проекти за зелена енергия. Дават се шедри данъчни стимули за електрически превозни средства, но изискването е те да се произвеждат в Америка и металите, влизащи в батериите да бъдат добивани в САЩ или от техни партньори. Така стремежът е да се насърчи местното производство и създадат местни работни места, да се изградят по-надеждни вериги за доставки. Предоставя се финансиране на общности в неравностойно положение, за да получат достъп до чисти технологии и се борят срещу последиците от изменението на климата.
Вторият закон бе свързан с грандиозен план за възстановяване на инфраструктурата от държавата, подобен на този от времето на Рузвелт. Това беше Законът за инвестиции в инфраструктурата и работните места, предвиждащ влагането на 550 млрд. долара за тази цел.
Третият закон, приет, през август 2022 г. бе Законът за намаляване на инфлацията, който предвижда да се дадат между 600 и 800 млн. долара субсидии на заводи и фабики, разположени на територията на Америка. С помощта на този закон се цели САЩ да се превърне във водещ регион на света по отношение на инвестициите в нови технологии, но това става чрез рязка промяна на стратегическата и икономическа роля на държавата в създаването на нови технологии и в развитието и производството на своя територия в конкуренция с други страни и на първо място с Китай. Същевременно държавата поема водещата роля в разрешаване на климатичната криза, тъй като се оказва, че пазарът и частният капитал са неспособни сами да решат този проблем. Законът очертава климатичната криза като легитимен повод за държавна намеса на пазарите за стимулиране на създаването на нови климатични технологии, заместващи досегашните замърсяващи природната среда. САЩ ще отделят 439 млрд. долара за решаване на климатичните промени и енергиен преход към незамърсяващи технологии. 35 млрд. долара данъчни кредити ще бъдат дадени за стимулиране на инвестициите в чисти технологии, с което на компаниите става изгодно да се занимават с този бизнес. С тези стимули източниците на чиста енергия като зелен и син водород ще станад до 2030 г. дори по-евтини от традиционния водород. В транспортния сектор правителството ще дава безвъзмездно 7500 долара за покупка на пътнически електрически автомобил от гражданите и компаниите.[xi]
Четвъртият закон, приет през август 2022 г. бе Законът за чиповете и науката (СHIPS and Science Act), чрез който се задава десетгодишна посока на развитието на американската наука във водещите технологии и изолирането на китайските компании от ползването на чипове, произведени в Тайван, САЩ или други страни. Около 52,7 милиарда долара са за производство на полупроводници, научноизследователска и развойна дейност и подготовка на кадри. От тях 39 милиарда долара ще бъдат използвани за субсидиране на частни компании за изграждането на фабрики в страната. Законът предвижда 280 млрд. дол. държавни разходи за тази цел през следващите десет години. По-голямата част от тях – около 200 млрд. дол. са за научноизследователска и развойна дейност в областта на изкуствения интелект, квантовите изчисления, чистата енергия, нанотхнологиите, създаването на нови регионални високотехнологични центрове, подготовка на кадри в тези сфери. След десетилетия на намаляващи федерални инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност, паднали от 1.2 % от БВП в края на 1970-те години до под 0.8 % през последните години, сега само Законът за чиповете и науката предостави около 174 млрд. долара за изследвания на Националната научна фондация.
24 милиарда долара се предоставят във формата на 25% инвестиционен данъчен кредит на производителите на чипове в САЩ. На всеки субект, който използва финансиране от Закона за чиповете, е забранено да „се ангажира с всякаква значителна транзакция, включваща значително разширяване на капацитета за производство на полупроводници в Китай“. Подобна политика се провежда и спрямо Русия.
И президентът на САЩ Джо Байдън започна да провежда именно икономическа стратегия на реиндустриализация и реофшоризация, с която да върне американските предприятия от чужбина и задържи тези, които са в САЩ, давайки им директни субсидии и въвеждайки различни мерки в защита на американското производство, провеждайки по същество политика на протекционизъм. Тя се проявява и в митата срещу китайските стоки, независимо от това, че и Китай и САЩ са членове на Световната търговска организация, изискваща свобода на търговията. Тези мита бяха въведени от президента Тръмп и продължени от Байдън, независимо от това, че Световната търговска организация официално обяви, че те не съответват на правилата на организацията и са нелегитимни. А европейски политици упрекват САЩ, че с големите субсидии, раздавани на американските компании, правителството на САЩ също нарушава правилата за свободна търговия на СТО и това като цяло води до удари върху свободния пазар в неговата неолиберална версия от последните десетилетия.[xii]
Начинът, по който реагира на днешните предизвикателства американската държава отхвърля на практика прословутото твърдение на Роналд Рейгън, дало началото на неолибералния капитализъм преди четири десетилетия, че „правителството не е решението на нашия проблем, правителството е проблемът“. Сега американската държава отчита, че в глобалната надпревара днес, в центъра на която стои ускоряването на иновациите, държавата трябва да играе водеща роля, тя е именно решението на проблема.[xiii]
В определен смисъл, с увеличаването на ролята на държавата в стратегическите сфери на новите технологии и значимите за страната отрасли се появяват тенденции САЩ да се китаизира, тъй като това е важен елемент на китайската политика на изграждане на социализъм с китайски характеристики. Така, както Китай не позволява на големите американски технологични компании да действат в неговото национално пространство, да събират данни за китайските граждани и да им влияят, в САЩ законодателството се насочи към подобна посока – забрана на китайски технологични компании да действат на американска територия, да се листват на нюйоркската борса, ако те се разглеждат като контролирани и свързани с китайската държава. В американския конгрес двупартийна група предлага законодателство, забраняващо използването в САЩ на платформата за социални медии TикТок. И затова вече се водят яростни дискусии като се изтъква, че тази китайска платформа вече е забранена в Индия, която също се бори за дигитален суверенитет, а в Индонезия и Бангладеш е подложена на строга цензура. Представят се аргументи за това, че TикToк е китайско оръжие, което цели ерозия и разпад на САЩ. В същото време американският Сенат единодушно прие резолюция, внесена от републиканеца Джош Хоули за забрана федералните служители да ползват TикToк в своята дейност на платформите на държавните институции.
В технологичната си битка с Китай в САЩ държавата рязко увеличи и средствата за научни и технологични изследвания. С лозунга „Да върнем американското производство у дома“ администрацията на Байдън налива огромни ресурси в американски технологии. Превърна най-големият производител на полупроводници в света, тайванската компания TSMC в един от водещите фронтове в геополитическата битка с Китай. Успя да я привлече за инвеститор в САЩ и да вложи едни от най-големите чуждестранни инвестиции там – около 40 млрд. дол. за изграждане на заводи за полупроводници, с което американците се стремят да превърнат страната си в най-големия център за производство на чипове в света, а чиповете днес директно са свързани с новата надпреварва във въоръжаването и с технологичен суверенитет във водеща област на Четвъртата индустриална революция. Това се превръща в един от факторите за засилване на ролята на държавата в Русия, Китай и нарастващо количество други страни. Те започват да провеждат политики на самодостатъчност в стратегически области на икономиката, свързани със санкционирана и стимулирана от държавата дейност съответните продукти да се произвеждат вътре в нея, а не да се внасят от някъде другаде.
Законодателните актове в тази сфера в САЩ започват да приличат на стратегията на китайската държава, наречена „Направено в Китай 2025“. Американската държава иска всички нови технологии да се развиват на нейна територия, а да не бъдат произвеждани чрез досегашните глобални стойностни вериги навсякъде по света. За да стимулира прехода към екологична икономика, държавата дава директни субсидии за индустрията и подпомага с безвъзмездни помощи семействата, които купуват произведени в САЩ електромобили. Имаме отмяна на част от студентските заеми от страна на държавата.
След десетилетия на упадъка на синдикатите за първи път от 1970-те години насам имаме нарастващи протестни действия и увеличаване на ролята на синдикатите и тяхната членска маса. През 2022 г. в профсъюзите в САЩ са членували 16 милиона работници, което е с 200 000 души повече в сравнение с 2021 г.[xiv] Имаме обединяване в просъюзи на работещите в големи компании като Старбъкс, Амазон, Епъл, във вестници като Ню Йорк Таймс. Изследванията на общественото мнение сочат, че 71 % от американците подкрепят синдикатите – това е най-високият процент от 1965 г. насам.[xv] През 2021 г. президентът Байдън открито предложи подкрепа за синдикатите като пусна видео, в което заяви, че смята за необходимо организирането на работниците от Амазон в профсъюз, независимо, че компанията им създаваше препятствия в това отношение. Не кой да е, а Белият дом публикува проект от 43 страници в подкрепа на правото на работниците да се организират, за възраждането на профсъюзното движение и неговата роля в САЩ. В началото на документа се казва: „Администрацията на Байдън-Харис е убедена, че увеличаването на организирането и овластяването на работниците е от решаващо значение за растежа на средната класа, изграждането на икономика, която поставя работниците на първо място, и укрепването на нашата демокрация.“[xvi] Същевременно, в отделните щати се приемат закони за прозрачност на заплащането, които изискват от работодателите да публикуват в обявите за работа заплащането, което ще се получава за нея, за да може търсещите работа да могат много по-лесно и ефективно да правят информиран избор по посока на заплащане, което е предпочитано от тях.
Засилената роля на държавата обаче изисква повече ресурси, т.е. много по-голяма преразпределителна дейност и контрол от нейна страна върху владеенето, разпореждането и ползването на собствеността. Това не може да стане без промени в данъчните системи и ограничаване на възможностите на капитала да бяга от данъчно облагане. Затова не кой да е, а досегашният неолиберален лидер на света САЩ например предприе действия по повишаване на данъчното облагане и преразпределение. САЩ излезе с инициатива, подкрепена от Г-20 за облагане на глобалните компании с данък от 15 %, независимо от това къде се намират. В подкрепа на това предложение се изказаха държавите от Г-7, Европейската комисия. 136 държави досега са подкрепили идеята, включително и страни като Ирландия, които рязко ускориха развитието си благодарение на привличане на инвестиции поради изключително ниските данъци. Сключването на такива споразумения изправят страни като България пред необходимостта да търсят други форми на конкурентно предимство за привличане на инвестиции, както и до инициативи за промени в отношението между фискална и монетарна политика в ЕС.
Същевременно следва да се има предвид, че независимо от неолибералния характер на американската икономика, там имаме значително разпространение на форми на колективна собственост. Ако вземем американския корпоративен сектор откриваме, че около 6000 американски компании с различни размери са частично или изцяло собственост на техните служители. В тях работят 15 милиона души,, които притежават 1.4 трил. дол. активи. Publix – една от най-големите вериги супермаркети в САЩ е 100 % собственост на нейните служители. Много от компаниите, които са собственост на служителите им са сред лидерите в своите отасли. В сто компании, които са мажоритарна собственост на служителите, работят около 700 000 души. Всички тези хора имат по-големи доходи и богатство от служителите в компании, в които имаме разделение на наемни работници и собственици. При това става дума за нещо, което в американския конгрес се подкрепя и от републиканците, и от демократите от 1973 г. насам. От тогава насам конгресът единодушно е предоставил значителни данъчни облекчения на този тип компании.[xvii] В щата Аляска всички възрастни граждани получават дивиденти от производството на петрол от 1977 насам и от тогава около 500 000 жители на този щат са получили стотици милиарди долари. [xviii]
- Завръщането на ролята на държавата в ЕС
В ЕС проблемът за засилване на суверенитета също става все по-значим през последните години, особено в контекста на дигиталните технологии. Виждаме в ЕС как законодателството, свързано с облагане на големите американски компании върви в тази посока. Стремежът да се реагира на икономическите следствия от пандемията от ковид и на климатичните промени доведоха през юли 2020 г. до договореност от Европейския съвет за влагане на 750 млрд. евро чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, с които да се финансират широкообхатни национални инвестиционни програми, подкрепящи зеления преход и дигиталната трансформация на икономиките..
С началото на войната в Украйна на Запада и Русия тези процеси на завръщане на ролята на държавите се засилиха. Да вземем ЕС и промените в неговата неолиберална политика за свободен пазар. Военните действия доведоха до конфискация и блокиране от ЕС на частни активи от 19 млрд. евро на руски олигарси и 300 млрд. евро на Централната банка на Русия. Става дума за отнемане на активи на чужди държави в мащаби непознати досега в историята, което е свързано същевременно с разпада на пазарни взаимовръзки в резулат на огромно количество санкции и ограничения, които въвеждат западните държави върху глобализираната след разпада на СССР руска икономика. В този смисъл ЕС активно участва в действия по деглобализация на икономиките.
И в момента кризата от войната и санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия водят до рязко активизиране на държавите. По същество свободния пазар на енергията вече не работи и в целия ЕС субсидирането на част от разходите за енергия на компаниите и домакинствата е основна тенденция. През септември 2022 г. Франция деблокира средства, равняващи се на нейния бюджет за образование, за да финансира мерки в подкрепа на покупателната способност на гражданите. За да спаси индустрията си, Германия пое огромен дълг и излезе с план в размера на 200 милиарда евро за смекчаване на енергийната криза.[xix]
В разгърналата се война за чипове с Китай ЕС се включи с идеята да намали своята външна зависимост от тях, да постигне това, което в Русия е характерезирано като стратегия на „импортозамещения“. Работейки по своя индустриална стратегия, Европейската комисия изготви доклад за стратегическите си зависимости отвън във веригите на доставки, включващ 137 продукта, внасяни предимно от Китай, Виетнам Бразилия и постави задачата за намаляване на тази зависимост чрез ориентиране към по-близки страни или партньори и собствено производство чрез националните планове за възстановяване и устойчивост. ЕС ще стимулира държавите в тяхната подкрепа за прехода към дигитални и екологични икономики.
През февруари 2022 г. бе приет закона за европейските чипове, според който ЕС трябва да се превърне в лидер в тяхното производство и неговият дял в световното им производство да се увеличи от 9 на 20 %. ЕС възнамерява да разгръща технологичния суверенитет като стимулира технологичното развитие, предлагайки субсидии за 45 млрд. евро за производството на чипове. Има предложения за субсидиране от страна на ЕС на индустрията, за да се избегне бягството й към САЩ, поради енергийната криза в Европа. Германският министър на икономиката Роберт Хабек и неговият френски колега Бруно Льо Мер излязоха със съвместно изявление, с което призовават за „индустриална политика на ЕС, която позволява на нашите компании да процъфтяват в глобалната конкуренция, особено чрез технологично лидерство“, добавяйки, че „искаме да координираме тясно европейски подход към предизвикателства като Закона за намаляване на инфлацията в Съединените щати.“[xx]
В условията на енергийна криза бе изоставен пазарния принцип и държавите в ЕС, плюс Норвегия и Великобритания се намесиха с гигантските ресурси от около 792 млрд. евро за подпомагане на потребителите на енергия – както на отделните домакинства, така и на различни компании. Водещата държава в ЕС Германия е отделила най-голямо количество за тази цел – около 268.1 млрд. евро в подкрепа на потребителите на енергия, което се равнява на 7.5 % от нейния БВП. След нея по мащаба на подкрепа се нареждат последователно Великобритания, Италия, Франция, Испания. Като дял от БВП най-голяма е била подкрепата на гражданите в Словакия, където от септември 2021 до януари 2023 г. за тази цел са били от отделени средства в размерите на 9.3 % от нейния БВП.[xxi]
Имаме цялостна активизация на социалната политика в рамките на ЕС, който предложи минималната работна заплата да бъде не по-малка от половината от средната работа заплата. Това не е случайно. Скорошно проучване на Евробарометър показва, че огромното мнозинство от гражданите на ЕС подкрепят решителни действия на европейско и национално ниво за много по-голяма преразпределителна политика и намаляване на неравенството. Според това проучване 78 % от гражданите в ЕС смятат, че тяхните правителства трябва да предприемат мерки за намаляване на разликите в нивата на доходите. Виждането им е за изграждане на силни социални държави. Същият процент от граждани смятат, че общите публични разходи за ключови социални политики трябва да се увеличат. По ред на важност те твърдят, че техните правителства трябва да харчат повече за здравеопазване, дългосрочни грижи, образование, пенсии, жилища, подпомагане на доходите, семейни политики и подкрепа за безработица.[xxii]
- Трансформациите на държавата
Днес когато левицата вижда тези тенденции на засилване на ролята на държавата във всички сфери на общество и на тази основа прави своите стратегии на развитие, то тя следва да има предвид, че това е неотделимо от промените в държавата. Не става дума просто за завръщането на предходните социални или социалистически държави, а отчитане на факта, че характерът на държавите и предизвикателствата пред тях радикално се променят в резултат на ускоряването на развитието, новите технологии и рязкото усложняване на управленските процеси.
Държавата се променя радикално от началните етапи на развитие на капитализма до днес, като за това развитие от значение е ускоряването и усложняването на социалните процеси, както и разгръщането последователно на различни технологии, които дават възможност за събиране на нарастващо количество информация и за вземане все по-бързо на все по-сложни решения.
Началото на капитализма и появата на съвременните национални държави с техния суверенитет е свързано преди всичко с абсолютните монархии. Тогава се поставя началото на държавата 1.0.
След това с Първата индустриална революция се разгръщат начални форми на държави, в които има разделение на властите и ограничено избирателно право, съответно политически партии. Това е държавата 2.0,, в която чрез медиите и изборната система се поставят основите на обратни връзки в процеса на управление.
Държавата 3.0. идва с Втората индустриална революция, когато възникват масовите политически партии, всеобщото гласуване, различни механизми на въздействие на общественото мнение. Тогава се появяват и държавният социализъм в Източна Европа и социалната държава в САЩ и Западна Европа. Тогава стават възможни масовото производство и потребление, както и индикативното и директивно планиране
Държавата 4.0 се появява с Третата индустриална революция и допълнителното усложняване и ускоряване на всички процеси, когато във възход освен партиите са и хиляди неправителствени организации, непрекъснато мерене на общественото мнение за политиците и ставащото в държавата, нарастващото количество обратни връзки в процеса на управление, но сложността на процесите е такава, че нарастващо количество от тях се прехвърлят на глобализирания пазар и така се появява неолибералният капитализъм, който в момента е в нарастваща криза.
Сега с Четвъртата индустриална революция идва държавата 5.0. Като реакция на усложняването и ускоряване на всички процеси, които правят неефективни досегашните държавни институции и водят до нарастващо недоверие към политиците и способността на държавните институции да реагират адекватно, имаме бърз възход на е-управлението и дигитализацията на системите на контрол на обществата, нарастващата роля на пряката демокрация с помощта на новите технологии, при които всеки гражданин моментално може да реагира чрез новите технологии и да даде обратна връзка на телефон, в социалните мрежи, в специализирани сайтове, на стената в социалните мрежи на големите медии. Всеки законодателен акт може и трябва да бъде подлаган на публично обсъждане преди да се приеме. Появяват се дори партии, които чрез дигиталните технологии предлагат въвеждането на пряка демкрация. Дигитализираната държава може да взема много по-бързи и ефективни решения с помощта на големите данни и изкуствения интелект в реално време, събирайки огромно количество информаци.
Китай е типичен пример в това отношение, където имаме най-голямото демографски количество население на планетата, най-бързи промени и от тук огромната сложност на системата, реакцията на което е въвеждането на дигитален суверенитет, на системите на социален кредит, на лицево разпознаване и използване на големите данни във всички сфери на управление. Очевидно завръщането на държавата в момента ще става в подобни версии, едно от следствията на които е трансформиране на възникналото в началото на развитието на капитализма разделение между публична и частна сфера.
Както показва опитът на големите компании, на тази основа стават много по-възможни и ефективни нови форми на планирането, които при технологичните възможности на досегашната Държава 4.0 не бяха възможни и тя ги прехвърли на пазара. С извършвания в момента гигантски скок в областта на изкуствения интелект чрез различни версии на генеративен изкуствен интелект и така нар. ChatGDP тези възможности рязко се подобряват. Завръщането именно на тази много по-ефективна версия на социалната държава трябва да стои в центъра на вниманието и на левите политически сили.
–––––––––––––
