ПРЕЗИДЕНТЪТ Е ПОСЛЕДНАТА ПРЕГРАДА ПРЕД ВЪВЛИЧАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЙНАТА

Партиите приличат на клиенти в мола навръх „черен петък“ - гледат да се награбят за краткото време. Налице са два фактора – местните избори и войната, които ще притиснат партиите да съставят правителство. Промяна в държавното устройство ще доведе и до промяна в партийната система. Абсурдни са твърденията, че президентът е властолюбец. Речите на Владимир Путин и Джо Байдън вещаят ескалация на войната. България трябва да стои настрани от този пожар, в чието разпалване няма вина.

0
652

Интервю на Цоня Събчева за обзора на деня „Това е България“на Радио „Фокус“ с Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент

 

 

В дните преди кампанията за предсрочния вот виждаме ясни характеристики, които ще ни съпътстват чак до 2 април: несигурност на партиите; объркани и объркващи послания; липса на ясни намерения какво всъщност ще предприемат попадналите в 49-ия парламент; концентрация на омраза и готовност за обвинение във всички посоки. Разумът видимо е напуснал политическите предели на страната ни и мантрата, че задаващият се парламент е излишен, та направо да ходим през есента на избори 2 в 1, допълнително нагнетява усещането за безизходност. Такава ли изглежда България, погледната от европейските институции? Наш гост е Иво Христов – член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Как от Брюксел изглежда България, г-н Христов?
България не е във фокуса на Брюксел, но мисля, че много точно очертахте предизборната ситуация – много объркване, без ясни идеи за изхода от него. Възможна е нова патова ситуация в парламента и това кара мнозина да гледат към изборите за местна власт наесен, както човек играе тото и ако не сполучи, той очаква новия тираж. Горе-долу това мислене се настанява. То не е политическо мислене, то е някакъв тип хазартно мислене. Тъй или иначе изборите наесен също няма да ни докарат до някакъв спасителен бряг, защото в най-добрия случай ще са само етапна развръзка. Знаете моето мнение, че е необходима конституционна реформа в посока президентска република. Без нея ще се намираме в постоянна управленска безтегловност, ставало е дума и друг път.

Прогнозирахте в края на миналата година, че през март партиите ще се погодят за кабинет. Поддържате ли вашата прогноза на фона на ситуацията, която виждаме, и която никак не благоприятства подобно развитие?
Да, мисля че два фактора: местните избори и войната, ще притиснат партиите да съставят правителство. Първият фактор – местните избори, тласка ГЕРБ и ДПС към коалиция, която от кумува срама ще се скрие зад експертен кабинет или някаква друга формула. Тези две партии са опитни, знаят, че овладеят ли местната власт, си гарантират непосредственото бъдеще. Вторият фактор – войната, е причина за огромен натиск отвън. Той вече принуди „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се коалират предизборно. Под външен натиск е възможно да бъде формирана коалиция ГЕРБ-„Продължаваме промяната“- „Демократична България“, което обществото правилно нарича „коалиция на войната“, независимо от това, че от двете страни се твърди, че такава коалиция е невъзможна. И ГЕРБ, и „Продължаваме промяната“, и „Демократична България“ твърдят, че не биха направили такава стъпка. Това са само предизборни заклинания. Този сценарий е дори по-опасен от коалицията на корупционното статукво между ГЕРБ и ДПС, защото Борисов струва ми се няма желание да вкара България във войната, но ще бъде принуден да следва другите две партии, които нямат никакви задръжки да ангажират България все повече в тази война. И мисля, че списъкът „Магнитски“ е един вид напомняне към Борисов, че трябва да следва интифата.

Може би звучи носталгично, г-н Христов, но преди години имаше силно политическо противоборство, сблъсък на идеи, ярки личности. Те превръщаха изборните кампании в очакван спектакъл. От няколко години насам ставаме все по-безчувствени към политическите тежнения към властта, защото оставаме с впечатлението, че борещите се за нея я виждат като голяма далавера за уреждане на личното благополучие. Как стигнахме дотук и могат ли да се променят тези нагласи?
Ние с вас сме на възраст да помним онези времена, в които днешната политическа манджа къкреше, имаше големи страсти още от средата и края на 90-те. Сега нещата са други. Българите за 30 и кусур години претърпяха серийни разочарования от политиката и загубиха страстта си към нея. Но според мен това е измамно усещане, защото всъщност разочарованията са се затаили като гняв, и тази латентна сила може да избие като опустошителна стихия на повърхността. И всичко това зависи най-вече от ръста на цените, социалната криза може да се излее на улицата. И тогава вече ще се създаде съвършено нова ситуация, вероятно и с нови политически лидери, с непредвидим развой. Това не е добър сценарий за България.

Отивам към вашата любима тема. Кое изисква промяна: партийната система или държавното устройство? И откъде дебнат капаните?
Аз мисля, че промяната в държавното устройство ще доведе и до промяна на партийната система. В президентската република няма стотици партии, защото за реалната власт може да се борят само няколко големи формации, което окрупнява политическите субекти по естествен път. Ново държавно устройство ще означава и нови теми в обществения дебат. Да речем демографската катастрофа, която всички днешни партии констатират, не може да бъде надмогната в сегашната парламентарна република, защото изисква комплекс от дългосрочни социални мерки, а днес правителствата се правят от ден до пладне, ако въобще ги има, в последната година и половина практически ги няма. Партиите не мислят стратегически. Може даже да се каже, че грубо казано партиите приличат на клиенти в мола на връх „черен петък“ – те влизат във властта и гледат да се награбят за малкото време, което пребивават в нея. Това изключва стратегически инвестиции, дългосрочни мерки, приемственост. Мисли се ден за ден, месец за месец. Затова мисля, че големите български проблеми не могат да бъдат разрешени в рамките на сегашната Конституция, и рано или късно това ще бъде констатирано от всичко, включително от партиите, които сега дружно твърдят, че бранят парламентарната република и прочее, заемат героични пози. Но това е, как да кажа, патетиката в епилога на парламентарната република.

И докато партиите си играят на имитатори, то основният им прицел се оказа президентът Румен Радев. Защо?
Защото е най-изгодно да водиш кампания на гърба на служебния кабинет, който не участва в изборите, не може да влиза особено в политически диалог с партиите, които го атакуват. Така и самите партии не влизат в остър сблъсък една с друга, тъй като може да им се наложи да се коалират след това, и се знае, че всички червени линии вече отпаднаха и видяхме всевъзможни съешавания между партиите, с една  дума „гарван гарвану око не вади“. Те нямат интерес да влизат в остър сблъсък помежду си, и служебното правителство е удобна боксова круша.

Властолюбец, който прави всичко възможно, за да управлява служебно – така нарече президента съпредседателят на управлявалата доскоро в коалиция партия, имам предвид Асен Василев. С какво президентът дразни политиците?
Това са абсурдни обвинения. Президентът не иска, а е принуден да управлява от Конституцията поради неспособността на партиите да формират мнозинство. А тя е резултат от невъзможността да поделят баницата помежду си, очевидно. Последният, който може да бъде обвинен за това, е президентът, който впрочем през есента отпусна няколко месеца на партийните лидери да се разберат, и за капак те го обвиниха, че бавил следващите избори. Все едно, че бързаме от избори към избори. Това е бягство от отговорност на тези политически лидери. И затова отново трябва да има виновен – виновният е президентът.

Премиерът Гълъб Донев може да си повтаря колкото си иска, че служебното правителство не се е месело и няма да се меси в изборите, но някои партии все едно няма да му повярват. Въпрос на гузно оправдание, на гузна съвест или има доза истина?
Знаете, че парламентът и Централната избирателна комисия (ЦИК) решават правилата на изборите, служебното правителство само ги прилага. Нито хартиената бюлетина, нито общият списък от машинния и хартиения вот са решение на правителството. То не е овластено да взема такива решения. Т.е. под никаква форма не може да бъде винено за намеса в изборния процес. Когато правителството управлява и изпълнява текущите си задължения, съвсем естествено то се занимава с ревизия на завареното, с решаването на различни пожарни теми, но партиите, които интерпретират това като намеса в изборния процес, все едно казват, че служебното правителство трябва да пасува, не трябва да извършва нищо. А това не е логиката на българското законодателство и на българската Конституция. Впрочем лансират се идеи за това да бъде зачеркнато Великото Народно събрание от Българската конституция като опция и институтът на служебното правителство. Това са наистина радикални опити на партократите да укрепят парламентарната република, т.е. да могат партиите да управляват дори когато са неспособни да се разберат за каквото и да било, каквато е сегашната ситуация. Да няма никаква друга опция. В момента мисля, че много български граждани по-скоро си отдъхват за краткото време, в което служебните кабинети управляват през последната година и половина от онзи партиен цирк, който наблюдаваха преди с многото компромиси, с вечните разочарования, с изненадващите предателства на партиите спрямо техните избиратели. Затова мисля, че тези идеи за промени в Конституцията всъщност ще радикализират нейните недостатъци.

Дали неприязънта към президента Радев няма да се окаже лепилото, с което евентуално ще се сглоби кабинет? Може би ще има фактори отвън, които да побутнат с остенчето, но нещо трябва да ги слепи, и това да бъде въпросното нещо.
Напълно съм съгласен. Президентът е последната институционална преграда пред въвличането на България във войната. В този смисъл той пречи на партиите на войната, пречи и на партиите на статуквото, и то отдавна. Възможно е да бъде отстранен по поръка отвън, която десните партии ще изпълнят охотно. Това ще дестабилизира България, но същевременно би дало на десните партии да искат въвеждането на някакъв тип извънредно управление, Орбан го направи в Унгария преди година, и с това българският демократичен експеримент, в който живеем от колко станаха вече – 33-34 години, ще приключи. Допускам обаче, че тези, които правят такива сметки, недооценяват възможната обществена реакция.

Г-н Христов, според вас как изглежда партийната картина в ляво и в дясно?
От дясно имаме консолидиран блок от провоенни партии, необвързани с националния интерес, който дори не признават като понятие. Видяхме ги как се отнесоха към националния интерес по отношение на българите в Република Северна Македония – те ги предадоха. Оттогава се случиха ред арогантни прояви от страна на Скопие, имаше случая с пребития българин Християн Пендиков. Ето това е тяхното отношение към националните каузи. От ляво имаме отслабваща БСП, това е видно от изборните резултати, и обща идейна криза не само на национално, но и на европейско ниво. В България новият факт е появата на „Левицата“. Предстои да видим дали „Левицата“ на Мая Манолова ще върне част от загубения терен.

Като убеден социалист как разчитате ставащото в и с БСП? Накъде върви лявото у нас? Между другото, ето новина от последния час: от Софийската организация на БСП наредиха проектолистите, от които липсват лидера Корнелия Нинова, Георги Свиленски, който бе зам.-председател на парламентарната група на партията в миналия парламент, и Христо Проданов, който е секретар на Изпълнителното бюро. Това продължение на вътрешния бунт ли е?
Прощавайте, тъй като не съм в течение на тези новини, кои са водачите в София, дали можете да ми ги кажете?

Малко ми е сложно, но до края на интервюто ще мога да ви ги кажа.
Но тъй или иначе това показва голям смут в партийните редици. Щом водещите лица на партията не повеждат битката в столицата, за мен това е неразбираемо, не виждам, кой ще бъде на тяхно място.

Веднага мога да ви кажа имената на водачите: на първо място в 21 МИР е Еньо Савов. В 24 МИР е Борис Цветков, в 25 МИР е Милко Панов. На вас тези фигури може би говорят повече отколкото на мен като журналист.
Ами познавам единствено Борис Цветков.

И аз за него се сетих.
Да, отдавна е в политиката и е бил последователен, представител по-скоро на лявото крило в БСП, на лявомислещите хора. Не виждам, каква е изборната сметка, какви са електоралните съображения, които стоят зад тези решения. Тъй или иначе вижда се голям смут в партийните редици – и организационен, и идеен – конгресът го показа. Не мисля, че изключването на водещи фигури ще качи доверието в БСП. В рамките на Европейския парламент нашата делегация поднови доверието си в нашия председател г-н Петър Витанов, който винаги е бил на последователни позиции. За мен са неразбираеми тези изключвания , но като цяло избягвам да коментирам вътрешнопартийната кухня на БСП.

А как ще се подредят основните партии в следващия парламент?
Чух социолозите доста единодушно да твърдят, че най-вероятно ГЕРБ ще спечели изборите, последвана от десния блок на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. На трето място според мен ДПС ще направи всичко, за да има възможно най-силния резултат – те се представиха много силно на последните избори. Ще изстискат и последните си ресурси, което позволяват и новите изборни правила, за да могат да формират коалиция с ГЕРБ. А нататък е трудно да се отгатне, кои ще бъдат следващите партии. Но които и да са те, в какъвто и порядък да се подредят, партийната картина в следващия парламент отново няма да позволи излъчването на отчетливо мнозинство. Тъй че и да има мнозинство, то ще бъде много компромисно, вероятно краткосрочно, и двата сценария, които описахме по-рано в разговора, не може да донесат нищо добро за България.

И ако позволите няколко въпроса от външната политика. Как прозвучаха за вас речите на двамата президенти Джо Байдън и Владимир Путин? Какво чухме и какво не ни казаха?
Речите вещаят ескалация на войната, т.нар. „война до победен край“, който също е хазартно наддаване между две ядрени сили. За Америка залогът е съхраняването на тоталното й надмощие, за Русия залогът е оцеляването на Руската федерация. Европа е потърпевша и при двата сценария, което вече усещаме икономически, дано не го усетим и политически, дано Съюзът да съхрани своята цялост. Тъй или иначе ескалацията на войната не може да бъде изход от войната. Войната може да бъде приключена само с преговори, независимо от това какъв ще бъде компромисът и за чия сметка. Той никога няма да бъде за сметка само на едната страна. Това е единственият изход. И колкото по-скоро, толкова по-добре, толкова повече спасени човешки животи.

И какво да бъде поведението на българската държава в една ескалираща война на няколко стотин километра от нас?
За мен първо беше тревожно и огорчаващо това, че председателят на Европейската комисия се включи в тази ескалация с апел за война до победен край. А що се отнася до България, България трябва да стои настрани от този пожар, в чието разпалване няма вина. Внушението, че това е война в името на благородни принципи цели просто да консолидира фронта зад Украйна. Това не е война в смисъл на благородни принципи. В други години, както е било в Първата световна война, левицата винаги води дебати за това какъв е характерът на войната. Знаете, че по време на Първата световна левицата решава, че това е империалистическа война. И войната, която в момента се случва в Украйна, също е война за империалистическо надмощие, за империалистическо влияние, това не е война на България.

И един въпрос, който със сигурност ще ви предизвика усмивка: каква е драмата с Истанбулската конвенция, та почти преди всеки избор някои партии я взимат на въоръжение?
Истанбулската конвенция е идеологически документ, който не бива да бъде подценяван, защото се прокарва активно с лобиране и с натиск. Аз не приемам идеята Европейският съюз да стане страна по конвенцията, за да се заобиколи отказа на някои държави да я приемат, какъвто е и българският отказ след решението на Конституционния съд. Но често Истанбулската конвенция се раздува до някакво предизборно плашило и се превръща в основен въпрос в дневния ред, а на фона на бушуваща война, на фона на икономическа криза, която опустошава цяла Европа, на фона на ръста на цените мисля, че не това е водещата тема, разбира се.

22 февруари 2023 г.

Интервю на Цоня Събчева за агенция „Фокус“
https://www.focus-news.net/novini/interviu/Ivo-Hristov-Prezidentut-e-poslednata-pregrada-pred-vuvlichaneto-na-Bulgariya-vuv-voinata-1577196

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук