СИНДИКАТИТЕ И СИНДИКАЛИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА Т.НАР. „ПРЕХОД“, ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН БИВШ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ

0
555

Статията  е подготвена за дискусионна среща по проект на Фондация„Солидарно общество“ и Списание „Ново време“ –  Социалната държава – устойчив модел в интерес на работниците?

Изложеното в нея ангажира само авторът в лично качество и се опира на опита и работата му в КНСБ до м.май 2022г.,  в продължение на 30 години.

 

От личен опит, т.е. от разговори с различни по професия и занимания по темата, съм установил съществуващите неверни представи и разпространени мнения в обществото относно това кои са синдикатите и какво представляват те. Става дума за разговори с хора, които не членуват в синдикални организации, макар че част от тях преди 1990 г. са били членове на тогава съществувалите професионални съюзи.

I.Кои са синдикатите, в частност Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)?

Трябва да уточним, че „синдикатите“ не са онези личности, които заемат ръководни, в национален мащаб, позиции, като ръководители на национални и секторни синдикални формирования. Не са „синдикатите“ – Пламен Димитров  и Димитър Манолов (президентите на КНСБ и КТ“Подкрепа“), нито техните заместници, вицепрезиденти и прочие или ръктоводителите на секторни синдикални формирования, като напр. Янка Такева или Васил Яначков – председатели на Синдиката на българските учители и на синдиката на работещите в металургията.

Поради публичната видимост на такива лица, обаче ония които се интересуват от въпроса(„кои са синдикатите“) приемат, че това са въпросните физически лица.

Това разбиране е неправилно и невярно!

Говорещите от телевизионните екрани ръководители на синдикални организации и формирования, са представители на „синдикатите“, в повечето случаи еднолични органи (съгласно Уставите на синдикалните формирования). В това си качество те представляват и изразяват позиции и нагласи на различни по своя обхват и брой работници/ служители, членуващи в синдикални организации по предприятия във всички отрасли, разположени по цялата територия на България.

Синдикатите и по специално КНСБ (организацията, която имам предвид в последващото изложение) са около 350 хилядна, организирана, членска маса от хора, основно пълнолетни работници и служители, с различна степен на образование, граждански и партийно-политически позиции, които са реализирали индивидуалното си конституционно право на сдружаване(чл.49, ал.1 от Конституцията на Република България -КРБ)[1].

Всички те участват в организирана, съобразно конкретната трудова среда и действителност, синдикална дейност с оглед споменатия вече конституционен текст. Цялостна организация, правила за членство, права и задължения, форми на дейност, ръководство на синдикалните организации(колективно и еднолично), и т.н. вкл. и правила за имуществено и финансово отношение към синдикалната дейност се съдържат в Уставите на синдикалните формирования.

Държа да отбележа, че членството възниква, става напълно съзнателно, без външен натиск, по собствена воля и преценка,  основани на разбирането за необходимостта от подобно действие и последващо поведение. Членовете са приели да станат част от синдикални органиации, създадени в предприятията, да изпълняват Устав на съответната синдикална организация и организирано да участват в специфично, исторически формирало се гражданско общество в защита на  „…своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.“

Държа да отбележа, че съдържащата се в чл.49, ал.1 от КРБ думичка „интереси“ предполага и думичките „политика/ политики“ в тяхна защита.

Всеки член на СО (синдикална организация в предприятие) ежемесечно плаща членски внос[2]. Всеки месец, чрез изпълнението на това уставно, парично задължение, хората членуващи в „синдикатите“, дават израз на своето отношение към „синдикатите“ , вкл. и към дейнстта и позициите, които заемат избраните от тях колективни и индивидуални органи. Това е своеобразен ежемесечен вот на доверие към всичко, което съдържат и правят „синдикатите“. Който иска да е в „синдикатите“ приема онова, което те правят и участва по някакъв начин в него, ежемесечно плаща членски внос.

Индивидуалното синдикално членство възниква и съществува в синдикалната организация в предприятието. То не е директно в съответния секторен синдикат или директно в КНСБ! Чрез членството си в СО в предприятието, работникът/служителят членува в секторния синдикат(напр. синдикат на търговските работници, учители или моряци), а чрез него в КНСБ.

В КНСБ членуват основни секторни органицации, в които са сдружени СО от съответния сектор в предприятията от него, разположени териториално в цяла България.

Равнища на синдикална дейност.

Най-видимото, най-функциониращото, най-близкото до хората равнище на синдикална дейност е това в предприятията. Там са учредени и функционират СО, там „синдикатите“ най-силно и ефективно могат да изявят същността и предназначението си. Синдикалния живот тече и съществува там. Там са ежедневните грижи, проблеми и тревоги на хората членуващи в СО. Това е основното равнище на функциониране на синдикалния живот, на „синдикатите“. Него наричаме още и „териториално“, а в разговорния език „на терен“. От него тръгва и към него се връща цялата синдикална дейност и ефекти от нея. То е „алфата и омегата на синдикализма“.

Секторно равнище. Следващото равнище на синдикална дейност, което се съсредоточава в рамките на даден бранш или отрасъл, или сектор, какъвто обобщаващ израз е възприет и най-разпространен. Синдикалната дейност в рамките на един бранш или отрасъл/сектор обхваща всички предприятия, независимо от териториалното им разположение в България, в които има учредени СО. Например синдикалната дейност в системата на синдиката на българските учители обхваща дейността на всички учебни заведения, независимо от териториалното им разположение, в които има учредени СО към СБУ. Това равнище на синдикална дейност е носител на общи, за всички СО в СБУ, проблеми на работещите в съответните училища. То обхваща и насочено към решаване на общи за СО в сектора проблеми на работещите в учебни и детски заведения.

Национално равнище.

На това най-общо за страната равнище, като посочихме, са сдружени не физическите лица, работници и служители, а секторните синдикални формирования(федерации, съюзи, синдикати), които в Устава на КНСБ се наричат основни членове. През тях преминава индивидуалното членство на работниците и служителите в КНСБ. На това равнище на сидикална дейност се решават най-общите за всички работници от различните сектори(браншове, отрасли) по цялата територия на България въпроси свързани със защитата на интересите на работниците и служителите и представителството на тези интереси.

Спомняте ли си думичките „интереси“ и „политика“?

На това равнище на синдикална дейност те се обединяват най-плътно, най-видимо и в единство насочват усилията на КНСБ към решаване на проблеми, спорове, кризи и прочие, вкл. и на дългосрочни въпроси на политики, тяхното провеждане  и позиции за правно уреждане с оглед перспективите за развитието на трудовата и осигурителна среда, в които се намира наемният труд в страната. Не какви да са перспективи, а на онези които наричаме Европейски и международни стандарти на ЕС и МОТ, съдържащи се в Директиви на ЕС и Конвенции на МОТ.

В публичен план най-видима, най-позната е синдикалната дейност на национално равнище. Но това не означава, че „синдикатите“ са на това равнище. По всички въпроси, по които на това равнище се огласяват позиции и виждания по едри политически и конкретни въпроси и проблеми, предварително се сондира мнението, а когато е възможно те се обсъждат и с цялата синдикална структура. Тоест на всички равнища на синдикалната дейност. Ето защо дадена позиция на КНСБ, огласена от Президента или вницепрезидентите на КНСБ или позиция на даден секротен синдикат огласена от неговия лидер, е позиция на членуващите в съответния сектор или на национално равнище индивидуални членове на КНСБ, а не на физическото лице, което я огласява.

Дали тази позиция се харесва или не, на онези, които извън синдикатите я чуват и имат отношение към нея е друг въпрос.

В заключение.

Когато мои познати, в качеството ми на вицепрезидент на КНСБ са  ме питали (с осъждащи и иронични нотки в гласа): „…Абе какво правите Вие синдикатите…“, или са правели констатации от типа на „Вие синдикатите нищо не правите … или „…Трябва да правите това и онова“ съм им отговарял приблизително така:

  • А ти кой си, че питаш и съдиш? Синдикален член ли си? Кое ти дава право да питаш и съдиш? Да не би да имаш някакъв материален или финансов принос към синдикалната дейност? Участваш ли в синдикални събрания и форуми?

Подобни въпроси имат право и основание да задават редовите синдикални членове! Те го правят. И когато го правят ние и подобни на нас ръководни дейци, които изпълняваме пълномощия дадени ни от тях, отговаряме, а понякога докладвайки се червим. Защото в тях е „ножът“ и „хлябът“! Те са на върхът, а не аз и подобните на мен. Ние сме най-отдолу!

Независимо от казаното примам такива въпроси. Те са свързани и с конституционното право на мнение, по-скоро на възможността да се формира такова мнение. Но не съм длъжен да им отговарям! Въпреки това, ето, отговарям! Чрез тази статия се опитвам да задоволя любопитството на питащите извън синдикатите. Но те трябва да я прочетат.  След това, надявам се ще разберат.

 

II.Какво представляват по своята същност синдикатите?

Въпрос по който също констатирам липса на знание и неразбиране.

По своята правна същност КНСБ, както и всички останали синдикални формирования, напр. КТ“Подкрепа“, представлява сдружение на граждани – работници и служители директно основано върху правото им на сдружаване по чл.49, ал.1 от КРБ.

Чл.49, ал.2 КРБ дава право и на работодателските организации да се сдружават. Те обаче не са сдружения на гражданите. Те са сдружения основно на юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон. Чл.49, ал.2 КРБ е отражение на ратифицираната 87 Конвенция на МОТ.

Чрез няколко свои члена(чл.11, чл.12 и чл.13) Конституцията дава право на гражданите да се сдружават[3]. По своята същност политическите партии и вероизповеданията също представляват сдружения на гражданите, макар че в конституцията е направен недовършен опит да бъдат отделени от основното право на сдружаване(вж и чл.13 КРБ)[4] . Чрез съответните закони, които ги уреждат в детайли, освен специфичната им същност, добре се очертава и личи основата върху която се създават те – конституционното право на сдружаване. Не случайно в КРБ те са групирани в триединство на систематически подредени три члена – чл.11, чл.12, и чл.13КРБ. Но не са в иерархия, още повече думичките „политика“ и „политически“ все още будят дискусии и нямат легални определения. Тоест, всички те са граждански организации основани върху правото на сдружаване и негова конкретна реализация.

Държа да вметна:

1.Сдруженията  на работниците и служителите по чл.49, ал.1 КРБ, т.е. синдикатите, имат особен статут в сравнение с другите сдружения на гражданите, извън вероизповеданията и политическите партии/движения.

2.Той произтича от актове на Международната организация на труда(МОТ) – Конвенции 87 и 98 КРБ и други конвенции, които извън конституцията уреждат въпроси свързани със статута на синдикати и работодатели, които вътрешното ни право следва да търпи и зачита въз основа на на чл.5, ал.4 КРБ.[5]

Този режим на регулация, стоящ между Конституцията и текущото законодателство, дава живот на редица норми в текущото законодателство, които са характерни само за синдикатите и работодателските организации, чрез които те стават особен вид партньор, социален партньор на държавната власт  – вж. чл.3 и следващите от Кодекса на труда.

Благодарение на този особен техен статут те имат законодателно уредено  участие и присъствие в колективни органи на редица институции, като например надзорен съвет на НОИ, органи на НЗОК, държавни и изпълнителни агенции, като например НИПА и други.

Не на последно място поради всичко изложено режимът за регистрация и определени изисквания към организациите на синдикатите и работодателите е уреден в Кодекса на труда(чл.49 КТ), а не в ЗЮЛНЦ и други закони.

В заключение.

КНСБ, формира, представлява и изразява интереси на сдружените в синдикати работници и служители и провежда политики в тяхна защита. Това дава основание да определяме КНСБ като особен, политически субект в политическата система на обществото.

Друг въпрос е, че за разлика от политическите партии и в съответствие с чл.12, ал.2 от КРБ  КНСБ не си поставя политически/властови цели – да участва в изборния процес, вкл. не се стреми към спечелване на политическа власт, разбирай участие в трите вида конституционно уредени власти. Това добре личи от Устава на КНСБ, който е регистриран и признат от съда, съобразно установения в чл.49 КТ ред.

Особената роля на синдикатите е продукт на глобален исторически процес. Няма друг субект в системата от граждански сдружения, вкл. и политическите партии, който по-добре, по-компетентно, по-аргументирано и искрено да познава и отстоява интересите и правата на работещите.

 

III. КНСБ, в частност синдикатите в България, в съвременния период.

В рамките на отговори на няколко подвъпроса ще очертая общото ни виждане по въпроса.

Първият въпрос е – колко сте? Обикновено  в комбинация с въпросите къде сте, има ли ви в частния сектор, ….а защо сте толкова малко? Очевидно става дума за влиянието на организацията.

От началото на т.нар. „преход“, т.е. от 1990г., и особено от приемането на действащата Конституция през 1991г. в обществето  възникнаха и се развиват комплекс от икономически и социални,  нови по същността си и със засилено влияние на  международни фактори процеси, нямащи аналогия в глобален исторически план[6].

На този фон числеността на синдикатите, т.нар. „синдикална плътност“ е въпрос, който силно интересува преди всичко самите синдикати. Последното изследване на авторски колектив от ИСС (Института за социални и синдикални изследвания) на КНСБ показва редица интересни данни по въпроса за плътността на синдикалното присъствие. Според това изследване синдикалната плътност(в процент към броя наети)[7] по години е както следва:

1990                                  80%

1993                                  42 %

1999                                  30%

2003                                  22%

2007                                  20%

през 2011 и 2016 е           16%,

през 2020 и 2022 е   15%

Очевидната тенденция за спадаща и ниската плътност на синдикалното покритие е исторически резултат от комплекс от причини.[8]

Тук ще направя опит за обобщение на факторите довели до това.

1.Промените в единствения и основен профсъюз(към 1990 г.), довели до неговото преструктуриране, като независим от политическите партии синдикат. Напускайки позицията на „трансмисия“ на една партия, синдикатът поема независим път, подчинен на ценности и задачи определени в Устава и програмите му. Това неминуема води до отлив на членове, повлияно до голяма степен и от инерционно разбиране за водещата роля на партията.

2.Възникването на КТ „Подкрепа“, създадена през 1989 г., отначало като обединение на дисиденти и започналото движение на членове на КНСБ и нечленували в синдикати работници към него през 1990-2000 г., т.е. от старите и реформиращи се синдикати към нововъзникналия синдикат.

3.Безспорен фактор за спада на броя на членуващите в синдикати е безработицата, която се засилва в периода на прехода особено след 1991- до началото на 2000г.

4.Настъпилата приватизация и свързаните с нея съкращения преструктурирания закривания на части от предприятията и ликвидацията на цели такива.

5.Очевидната и яростна съпротива от страна на новозъникващия частен сектор,(антисиндикализъм от чист вид), срещу синдикализацията на приватизираните предприятията, което е очевидно неизгодно за новите собственици, предвид действията за запазване на заетостта и повишаване на заплатите.

6.Продължилият да се шири антисиндикализъм, вкл. и до наши дни, и промененото разбиране на редица работници и служители относно ролята и мястото на синдикализма в борбата за спазване на права и извоюване на права за работещите, водещ до спад в личната мотивация за сдружаване и водене на синдикална дейност, която е конфликтна и носеща опасност за заетостта и доходите.

  1. Измененията в действащото трудово законодателство, в което редица синдикални права и привилегии/защити бяха премахнати.

Дали тия фактори обясняват всичко…. Едва ли. Но тенденцията е тревожна. Не става дума за отмирането или изчезването на една организация, а за опасностите, които могат да настъпят вследствие на все по-намаляващото й влияние, или отсъствие. Защото тя е съществен, исторически фактор/субект, активен участник във формирането и изразяването на съвкупни интереси на решаваща група участници в процесите на създаване и натрупване на материални блага и разпределението им. Да се наблюдават тия процеси отвън и отстрани, безмълвно, с олимпийско спокойствие и неприкрито задовоство е лекомислено и неблагоразумно поведение с непредвидими последици! За всички!

Извън количественият фактор на влиянието стоят поредица от въпроси относно ролята, значението, ефектът от съществуването на синдикатите. Не можем да навезем в дълбочина на тази същностна и многообразна проблематика. Но като обобщение ще откроя няколко съществени аспекта.

Първо. Синдикатите, в частност КНСБ, имат ярко и доказано активна и ефективна роля и място в балансирането на обществените отношения в годините след 1990г. Редица видни политици ги определят като „незаобиколим фактор“ в обществено политическия живот през последните 30 години.

Едва ли някой може да си представи съвремието и дискусиите по важни въпроси касаещи труда и социалните политики без участието на представителните синдикати и работодателски организации в Националната система за тристранно сътрудничество. А тя бе създадена през 1991г. с няколко члена в Кодекса на труда.

Помните ли 30 дневната учителска стачка от 2007г. дала начало на редица положителни и стратегически промени в средното образование?

Дали някой помни, че през 1991г. се създадоха 10 члена в Кодекса на труда, които сложиха ново начало на колективното трудово договаряне. Тогава то стартира от нула(0) броя колективни договора, и само за 30-тина година техният брой вече е стабилно около 2000бр. годишно. В хиляди предприятия, където има синдикати практиката за колективно договаряне се е утвърдила и дава „плодове“ за работещите в тях.

Второ. Експертното и професионално участие на КНСБ в законодателния процес, що се отнася до труда и социалните въпроси, е безспорно. Няма изменения и допълнения в Кодекса на труда от 1991г. до сега по които КНСБ да не е участвала активно и в защита на интересите и правата на работниците и служителите. Редица от приетите текстове са плод на високата експертност и професионалност на експертите на КНСБ.

КНСБ стана инициатор за приемането на двустранно споразумение между работодатели и синдикати от 2010-2011г., чрез което бяха направени допълнения в КТ относно работата от разстояние и надомната работа обхванати от нови 15 члена създадени в двустранен експертен порядък от синдикати и работодатели.

Активното участие на КНСБ доведе до приемането на ЗЗБУТ, КЗОО (впоследствие КСО), Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, Закона за икономическия и социален съвет, създаването на Националния институт за помирение и посредничество чрез няколлко нови члена в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. КНСБ бе първата организация, която издаде коментар по Закона за защита от дискриминацията. По инициатива на двата представителни синдиката беше създадена система от текстове в КТ, чрез която се транспонира Директивата за информиране и консултиране(2002/14).

Трето. Утвърждава се влиянието на синдикатите на секторно и териториално равнище.  Като основни членове в КНСБ членуват 35 национални отраслови и браншови синдикати, съюзи и федерации. Статут на асоциирани членове(на договорна основа) имат 4 синдиката и съсловни организации.

Секторният социален диалог има вече своя история с безспорни успехи, но и с безспорни проблеми. В почти всички сектори от години се сключват браншови/отраслови колективни трудови договори. За съжаление има и такива в които в последните 20 тина години такъв не е сключен.

КНСБ има териториални структури в почти всички отрасли и браншове и регионални съвети във всички 28 региона на страната, както и общински кординатори в повечето от общините. Безспорени са  авторитета, ролята и мястото на 28 те регионални съвета на КНСБ, чрез които териториалното присъствие на КНСБ.

В заключение.

Цялата тази сложно организирана и координирана общност от 350 хиляди индивидуални членове, обединени в синдикални организации по предприятия, организирани по браншове и отрасли/сектори и единена в единна национална организация, чрез секторни членове (федерации, синдикати и съюзи)  представлява организацията Конфедерация на независимите синдикати в България(абревиатура КНСБ) в нашето съвремие! Някой я наричат „синдикатите“!

Тя е жив организъм, съставна част от гражданското общество, с безспорен авторите и влияние в това общество, като цяло. Тя върви напред, изправена постоянно пред предизвикателства и проблеми и осъдена да ги решава в полза на работещите хора в България.

IV. Среда в която работи КНСБ.

Ще сбъркат ония, които избързат да кажат, че е дружелюбна. Основният ни партньор са работодателите и работодателските организации. Определящо е състоянието на отношенията на равнище предприятие. Всичко тръгва от него. Представете си какво разнообразие от нагласи, готовност за диалог, сътрудничество и коректни отношения има сред работодателите на равнище предприятие. В някаква степен броят на колективните трудови договори на това равнище дава представа за тия нагласи и готовност. Броя на договорите на равнище предприятие в последните години се движи между 2000 и 2500бр., а броя на предприятията с численост на заетите над 50 човека е малко над 5000 предприятия.[9]

Това съотношение обаче не създава вярна представа и не можем да кажем че 50 % от бизнеса/работодателите имат положително отношение и нагласи за сътрудничество и диалог със синдикалните организации. Броят на колективни договори включва и такива от сферата на бюджетно финансирани предприятия, в които отношението към синдикалните организации по принцип е по-добро. Следва да имаме предвид и това, че предприятия с численост на заетите от 9 до 50 човека е около 400 000.  В преобладаващата част от тях няма синдикални организации. Вероятно и работещите в тях носят някаква отговорност за този факт!?

Подобно е състоянието на отношенията и в секторен план. Тук определено можем да кажем, че сътрудничеството и нагласите за съвместна работа в някои сектори са на високо ниво, докато в други е точно обратното.

Що се отнася до нагласите и отношенията на национално равнище,  тук те са като че ли в относително най-поносимо състояние. Има системен диалог, постигнати са няколко съвместни национални двустранни споразумения които имат висока стойност и показват че резултатно, ефективно сътрудничество може да има. Но има и въпроси, като например развитието на процесите на колективното трудово договаряне, или доходите, по които има противопоставяне и негативизъм.

Държавата, основно правителството, отделните министерства и агенции, но и народните представители са втората по значение група субекти, чието отношение и нагласи за сътрудничество и диалог със синдикатите са от съществено значение за изпълнение на нашите цели и задачи.

Безспорно е, че от тяхна страна внимание, готовност за диалог, вглеждане и вслушване в анализи, позиции, мнения, критики и предложения има. Но сценария на деликатната роля(която те имат) на балансьор  между интересите на бизнеса и свързаните с него политическите сили и интересите на работещите,  не пишем ние. Уви сценария се пише от политическите сили и доминиращите го бизнес интереси. Те имат превес. Те моделират отношението и нагласите на субекта „Държава“. Разбира се по определени въпроси и в определени моменти, тя (в своято съвкупност от изпълнителна и законодателна власт) държи сметка и за нашите позиции, отчита и нашите предложения. Разбираемо е обаче, че това не ни утешава, нито задоволява.

Ето  един пример – повече от 20 години КНСБ аргументира и предлага  конституционно право на сдружаване на работниците по чл.49, ал.1 от Конституцията да бъде гарантирано, чрез въвеждане на член в Наказателния кодекс, а не само прогласено от посочения конституционен текст. Такова е изискването и на чл.11 от конвенция №87 на МОТ, ратифицирана от България. Прогласеното конституционно право на сдружаване на работниците в синдикални организации се пренебрегва в практиката. Кога финно и „законосъобразно“, кога арогантно и безпардонно. Безбройните случаи на такова негативно отношение от страна на отделни работодатели и длъжностни лица остава ненаказано. За какво право говорим, когато то не е охранено и гарантирано от закона. В същото време в НК има текст, чрез който се охранява и обявяват за престъпления деянията, чрез които се пречи на гражданите да се сдружават в политически партии и движения!? С какво правото на сдружаване в политически партии и движения е по-различно, „по-голяма“ от правото чл.49, ал.1 КРБ? Едното се  охранява с текст в НК, а другото не!? Защо?

Години наред водиме разговори, пишеме, агитираме, предлагаме…. Срещаме разбиращи погледи, доброжелателно кимане с глави и ….. никакъв резултат!

Няма как да кажем след този пример, че съвкупния субект, условно наречен „Държава“ , с който следва да си партнираме и който наричаме наш социален партньор е добронамерен и доброжелателен.

Ще ми се да опитам да представя и мнението си за отношенията с политическите партии. Но не намирам вътрешна убеденост и увереност, че трябва. Обстоятелството, че чрез някои от тях, като присъстващи в изпълнителната и законодателни власти сме постигали успехи, не ми дават основание да се впускам в по-задълбочен, макар и кратък анализ.

В заключение.

Независимо от горните оценки едва ли е основателно да очакваме от обективната среда някакво по-добро нейно състояние, приятелско и дружелюбно отношение. То, отношението, е такаво каквото е – израз на интереси и разположение на силите.

Средата и занапред ще остава изменчива, доминирана от преобладаващи интереси и от съотношение на сили. Тази среда изисква увереност, устойчивост, преданност към цели и задачи на организацията, борбеност, висока експертност и професионализъм, които са характерни за КНСБ И всичко това в интерес и за правата на работещите хора в България.          

май-юни 2023г.

[1] Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

[2] Чл.54. Членският внос е парично задължение, удостоверяващо членството в синдикална организация. Устав на КНСБ

Чл.55. Членският внос  осигурява реализацията на синдикалните цели, програми и политики на Конфедерацията и нейните основни членове. Устав на КНСБ

Чл.56.(1) Членският внос е на съответния  основен член на КНСБ.

(2) Право на разпоредителни действия с членския внос имат ръководните органи  на съответния основен член на КНСБ. Устав на КНСБ

[3] Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.

(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

(2) ……………………………………………………………………………………….

(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

[4] Чл.11(3) Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.

[5] Чл.5(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

 

[6]  Изследване на авторски екип от Институт за социални и синдикални исзледвания на КНСБ от 2023г. „От началото на 90-те години на миналия век българските синдикати са изправени пред трудни избори за действия в условия на трансформация:

  • преход от тоталитарно към демократично общество и държава;
  • преход от централизирана планова икономика към пазарна икономика;
  • промени в много аспекти на социалната политика;
  • промени в нагласите и ценностите на гражданите……………“

[7] Синдикалната плътност е изчислена приблизително, тъй като от една страна, преброяване на синдикалните членове има от 1998-1999г. и последните преброявания не са обявени официално, има данни за КНСБ и КТ Подкрепа, а за останалите синдикати са приблизителни . От друга страна НСИ регистрира броя на наетите от 2001г., преди това има данни само за общ брой заети.

[8] Изчерпателното изследване на ИСС в частта му обяснение на спадащата плътност прилагам, като отделна част към настоящият материал.

 

[9] Данни на НСИ към края на 2022г,

https://www.nsi.bg/bg/content/8212/%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

Приложение

 

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИСС ОТ 2023Г.

(извадка, стр.5-9)

1.3. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ТРАЕКТОРИЯТА
НА СИНДИКАТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
„ …В началото на 90-те години на ХХ век синдикалната плътност все още е доста висока- над 80% от наетите работници и служители и основната видима промяна е появата на синдикалния плурализъм. Наследниците на „старите“, съществували при комунизма синдикати започват реформи на своите политики и организационни структури, но също възникват и нови синдикати, като някои се развиват бързо.
В периода 1992-1997 г. и 1998- 2007 г. обаче броят на синдикалните членове и синдикалната плътност драстично намаляват, главно заради съкращенията и безработицата, породени от приватизация и преструктуриране, както и заради засилване на антисиндикалното поведение на редица работодатели. В края на първото десетилетие на новия век синдикалната плътност е около 30% от наетите работници и служители, но след 2003 г. спада отново поради напредъка на приватизацията и преструктурирането и след 2008 г.-поради влиянието на световната финансова и икономическа криза и затварянето или временно спиране на работа главно на индустриални предприятия. В рамките на няколко години- 2011- 2016 г. синдикалната плътност се стабилизира около 16%. Към 2022 г. обаче синдикалната плътност вече е в рамките на 15% от общия брой на наемните работници..
 
Основен фактор за спада на броя на членуващите в синдикати отначало е безработицата, както и трудностите с редица работодатели. След 2003 г. обаче се наблюдава, макар и с известни колебания устойчив ръст на заетостта, респективно на броя на наетите. През 2008-2011 има отново спад заради финансовата икономическа криза, но през 2012- 2019 г. спадът спира и започва отново ръст нагоре-общо за заетостта и за броя на наетите. През 2020-2021 г. има отново спад поради пандемията и отново слаб ръст през 2022 г. (НСИ, Наблюдения на работната сила, 2001-2022). Проблемът за синдикалното организиране вече не са съкращенията и безработицата, а новите работни места, предприятия и сектори и трудното набиране на нови синдикални членове, особено в малките и микро предприятия и в частните услуги. Например, в периода 2012- 2016 г. спадът на общия брой на синдикалните членове е сравнително малък, в рамките на 5- 6 хил. души, но броят на наетите се е увеличил с повече от 100000. През 2016-2020 г. спадът е малко по-голям- в рамките на 12-13 000, но заетостта на наетите е пораснала с над 200000 до 2019 г., като през 2020 г. има отново спад с около 100000, заради последиците от Ковид пандемията[1]. В същност, няма много голям отлив от синдикатите след 2012 г., но има множество нови предприятия и работни места, в които не се създават синдикати. Причини за това са както съпротивата от новите частни работодатели, така и липсата на нагласи и мотивация за членство в синдикатите от новите наети работници, които са предимно млади-до 30-35 г.
Друга особеност е по-силно изразеното движение от един към друг синдикат през 1990-2000 г., т.е. от старите и реформиращи се синдикати към нови. В периода 1995-1999 г. има движения и между новите синдикати. По-късно тези тенденции са все по-слаби и макар че се появяват нови синдикати, като цяло числения състав на основните конфедерации вече е устойчив и не се наблюдават съществени движения между тях.
В България има две национално представителни синдикални конфедерации.
Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) е най-голямата в страната, която е създадена през 1990 г. на основа на структурите на старите профсъюзи съществували през 1944-1989 г. Тя обхваща повече от 70% от всички индивидуални синдикални членове. В КНСБ членуват като основни 35 национални отраслови и браншови синдикати, съюзи и федерации и още  4 синдиката и съсловни организации, които са асоциирани членове-имат договори за подкрепа и обслужване с централата на КНСБ. КНСБ има структури в почти всички отрасли и браншове и регионални съвети във всички 28 региона на страната, както и общински кординатори в повечето от общините.
Конфедерация на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“) е нова конфедерация, създадена е през 1989 г., отначало като обединение на дисиденти. Тя обхваща 24-25% от синдикалните членове в България. КТ „Подкрепа“ има 24 основни членове- национални отраслови и браншови федерации и синдикати и 35 регионални организации във всички региони на страната, както и 4 асоциирани организации
Двете конфедерации са членове на европейската и международната конфедерация на профсъюзите (ЕКП и МКП).
В България има още няколко много малки синдикални обединения, както и отделни секторни синдикати и федерации. През 90-те години на ХХ век има редица опити за създаване на силно политизирани синдикати, както и на синдикати, които обслужват бизнеса. В резултат на това все още съществуват обединения като Национален професионален съюз (НПС) и Асоциация на демократичните синдикати (АДС. Генералната централа на браншовите синдикати (ГЦБЦ) е организация, обхващаща наемни работници, самонаети и работодатели и присъства главно в кетъринга, хотелиерството, туризма, търговията. Друго обединени е Общност на свободните синдикални организации в България, което има структури в наука, висше образование, енергетика. През последното десетилетие ново обединение е „Защита“, което има структури в някои от тежките индустрии (мини, металургия и др.) Като цяло присъствието на синдикати извън двете основни конфедерации е слабо- не повече от – 4-5 % от синдикалните членове.

Има и опити за представяне на официално граждански, но фактически политически сдружения за синдикати, които са като цяло неуспешни. Например, Обединение „Промяна“, което е гражданско и политическо движение (подкрепящо първо ОДС, а след това и НДСВ), с известни синдикални функции, което се създава и развива в края на 90-те години на миналия век и в началото на новото хилядолетие и дори е признато за представителен синдикат от правителството на НДСВ. По-късно по искане на двете национални конфедерации е направен преглед на числеността на това обединение и представителността му на национално ниво е анулирана. Подобни опити има и както в края на 1990- 1991 г. , така и през последните две десетилетия от страна на среди, свързани с БСП, но като цяло те също са неуспешни.
Синдикатите са сравнително добре представени в тежките индустрии, в някои инфраструктурни услуги-енергетика, транспорт, пощи, услуги по водоснабдяване и канализация, бюджетните сектори. Силно е намаляла плътността в някои индустрии като хранителна, шивашка, кожарска и обувна, дървообработване и хартия, както и строителството и селското стопанство, търговията и туризма. В редица частни услуги обаче или изобщо няма синдикати или са почти символични.
Синдикатите променят твърде бавно вътрешните си структури и организационни механизми. В редица случаи синдикатите в предприятията са недостатъчно убедителни спрямо работниците, така че да успеят да се противопоставят на работодателите, особено в частните компании. В резултат на това намалява мотивацията за членство в синдикатите и за новите работници, особено тези от новите поколения, синдикатите не са достатъчно атрактивни.
Въпреки това синдикатите си оставят основните представители на работниците в предприятията. Според изследването на европейските предприятия, проведено от Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд през 2019 г. (EUROFOUND AND CEDEFOP (2020), European company survey 2019), само в 29 на сто от предприятията има официални структури за представителство на работниците, но това е валидно за 76% от големите предприятия, 51% от средните и за 23% от малките. Според изследването, въпреки че има редица други структури на представителство като представители по информиране и консултиране, комитети по условия на труд и др., синдикатите продължават да играят основна роля за представителство на работниците в предприятията.“
 
2023 г. , ИСС към КНСБ
 
5 По данни от преброяването на синдикалните членове и данни на НСИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук