ВРЕМЕ Е РУСИЯ И УКРАЙНА ДА БЪДАТ ДОВЕДЕНИ ДО МАСАТА ЗА ПРЕГОВОРИ

0
182

Войната в Украйна опасно ескалира. Украйна напредва на бойното поле и се изпълва с все по-голяма решителност да отстрани руските войски. Междувременно Кремъл подсилва притиснатите си сили в Източна Украйна, обстрелва украински градове и критична инфраструктура и намеква за възможно използване на ядрени оръжия. Същевременно Съединените щати и техните съюзници ускорено доставят все повече оръжия на Украйна, готови, както наскоро заявиха водещите демокрации от Г-7, „да стоят твърдо до Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“.

Украйна, с помощта на Запада, организира твърда и вдъхновяваща защита на своя суверенитет. Но рискът от по-мащабна война между НАТО и Русия нараства с всеки изминал ден, заедно с риска икономическите последици от продължителна война да подкопаят западната демокрация. Време е Съединените щати и техните съюзници да се включат пряко в оформянето на стратегическите цели на Украйна, управлението на конфликта и търсенето на дипломатическо решение.

Досега Западът успя по забележителен начин да поддържа степента на своето въвличане и риск в съответствие със залога на интереси. Президентът Байдън правилно заяви, че отбраната на Украйна е стратегически приоритет, но не и жизненоважен интерес. Ето защо Съединените щати предвождат усилията да осигурят на украинците необходимите им средства за отбрана, но без пряко да се включват в битката. Вашингтон позволи на Киев да взима решенията, изпращайки икономическа и военна подкрепа, като същевременно остави Украйна сама да определя военните си цели и да формира своята военна стратегия.

Но поддържането на участието на Съединените щати на ниво, пропорционално на интересите й, става все по-трудно с разрастването на войната. Да, успехите на Украйна на бойното поле са добре дошли неуспехи за хищническата амбиция на Кремъл. Но въпреки, че всички руски цели са оправдани от тяхна гледна точка, докато Киев се бори за своя суверенитет и територия, то украинските действия, които значително повишават риска от ескалация, може да са стратегически неразумни. За да ограничи потенциала за по-широк конфликт между НАТО и Русия, Вашингтон се нуждае Киев бъде по-прозрачен относно военните си планове, а представителите на САЩ трябва да имат по-голямо влияние върху воденето на войната от страна на Киев.

Украйна вече предприе операции, които провокираха президента Владимир Путин към още по-безразсъдно поведение. Американските разузнавателни агенции смятат, че атентатът с кола-бомба през август в близост до Москва, при който беше убита Дария Дугина, дъщеря на един от най-яростните ултранационалисти в Русия, е бил извършен с разрешение на органи на украинското правителство.

След това, през октомври камион-бомба взриви части от моста над Керченския пролив, свързващ Крим с Русия и, както изглежда, Украйна предприе атаки срещу руския район на Белгород, територия в близост до границата, използвана като отправен пункт за руските войски, придвижвани към Украйна. През последната седмица украински дронове обстрелваха  кораби на руския черноморски флот край кримския пристанищен град Севастопол.

Съединените щати изглежда не са били предупредени предварително за колата –бомба, нито за атаката на моста и според някои информации са порицали Киев за покушението срещу на г-ца Дугина поради загриженост, че такива действия са с потенциал за ескалация, но без особен ефект на бойното поле.

Керченският мост е легитимна военна цел; Русия го построи след незаконното анексиране на Крим от Москва през 2014 г. и представлява пряка връзка за снабдяване на руските сили в Украйна. Но мостът е и от огромно символно и политическо значение за г-н Путин. Той отговори с наказателна въздушна кампания срещу градските центрове и енергийните и водните системи на Украйна, заплашвайки украинците с остри затруднения с настъпващата зима.

Съединените щати досега избягват да доставят оръжейни системи, които Киев може да използва, за удари дълбоко навътре в самата Русия, което подсказва, че Вашингтон може да има съмнения относно неотдавнашните атаки срещу Белгород. Американски служители дистанцираха Вашингтон от атаката срещу кораби край Севастопол, удар, който накара Путин да прекъсне сделката с посредничеството на ООН за износ на украинско зърно, решение, което рискува да влоши глобалната хранителна криза и допълнително да повиши цените на храните.

Съединените щати и техните съюзници бяха прави да помогнат на Украйна да се защити – и трябва да продължат да го правят. Но те също бяха прави да проявяват разумна сдържаност, за да избегнат война с Русия, отклонявайки  доставки на оръжия с голям обсег, въздържаха се от изпращането на войски на НАТО на място  и отхвърляйки искането на Украйна НАТО да наложи зона, забранена за полети. С ескалирането на конфликта, разумното избягване на война между НАТО и Русия налага следваща стъпка: пряко включване на САЩ в оперативното планиране на Украйна.

Успехът на Украйна на бойното поле повдига и въпроса докъде възнамерява  да стигне Киев. Президентът Володимир Зеленски изглежда решен да изтласка руските войски от цяла Украйна, включително от териториите, които Русия окупира през 2014 г., Крим и част от Донбас. „Ще се върнем там“, каза наскоро г-н Зеленски за Крим. „Не знам кога точно. Но имаме план и ще се върнем там, защото това е нашата земя и нашите хора.” Г-н Зеленски също така отказа всякаква дипломация с Русия, докато Путин е на власт.

Военните цели на Украйна са морално и правно оправдани, но може да не са благоразумни. В отговор на последните украински успехи г-н Путин удвои усилията си, а не отстъпи. Когато на 30 септември т.г. той обяви анексирането на допълнителни части от Източна Украйна, той настоя, че хората, живеещи в този регион, „стават наши граждани – завинаги“.

Конфликт, който беше за бъдещето на Украйна, за г-н Путин се превърна в екзистенциална борба за бъдещето на Русия: „Бойното поле, към което ни призовават съдбата и историята, е бойното поле за нашия народ, за велика историческа Русия, за бъдещите поколения“, заяви той.

Г-н Путин вдига залозите и се отзовава притиснат в ъгъла. Ето защо прибягването на Кремъл до ядрено оръжие става реалистична опция, ако руските сили бъдат напълно изтласквани от Източна Украйна и Крим. Ако г-н Путин прекоси ядрената линия, НАТО почти сигурно ще се включи пряко във войната с потенциал за ядрена ескалация.

Успехите на Украйна на бойното поле може да стигнат прекалено далеч. Ако отбраната на Украйна не си струва прякото участие на САЩ с войски, то тогава връщането на целия Донбас и Крим под украински контрол не си струва риска от нова световна война. На Русия вече бе нанесено решително, макар и не пълно стратегическо поражение в Украйна. Предвид напредъка на бойното поле на Украйна, Киев и неговите партньори от НАТО разбираемо са изкушени да се опитат да победят Русия и да възстановят пълната териториална цялост на Украйна. Но усилията на Путин да подчини Украйна вече се провалиха и настояването за пълно поражение на Русия е ненужен хазарт.

Съединените щати и техните съюзници трябва да бъдат загрижени и за нарастващата икономическа и политическа заплаха, която дългата война представлява за западната демокрация и солидарност. До момента трансатлантическата общност показа забележително единство и решителност в подкрепата си за Украйна, но издръжливостта на Запада може да се окаже крехка.

Предишната Студена война възникна, когато Западът беше политически здрав, радваше се на широко споделен просперитет и беше закотвен в идеологически центризъм. Днес демократичните общества от двете страни на Атлантическия океан се сблъскват с политическа поляризация, икономическо напрежение и идеологически екстремизъм. Въпреки завръщането на военното съперничество с Русия и засилващата се конкуренция с Китай, Съединените щати и техните демократични съюзници в Европа остават застрашени от нелиберален популизъм и гневни и разделени електорати.

Икономическите смущения, породени от войната, засилват вътрешните заплахи за западната демокрация и напрягат солидарността в подкрепа на Украйна. Нарастващата инфлация и задаващите се рецесии имат потенциала да предизвикат токсични политически ефекти.

На фона на растящите цени, републиканците изглеждат готови да поемат контрола върху Камарата на представителите на междинните избори след няколко дни. Редиците на едно ново републиканско мнозинство в Конгреса вероятно ще включват все по-голям брой представители, идващи от крилото „Америка на първо място“. Дж. Д. Ванс, републиканският кандидат от Охайо за Сената, има възгледи за войната в Украйна, които може да се окажат показателни за това, което предстои. „Честно казано, не ме интересува какво ще се случи с Украйна“, каза Ванс в интервю през февруари. Въпреки че по-късно той се отказа и настоя, че „ние искаме украинците да успеят“, Ванс не е единственият, който изпитва опасения относно разходите за подкрепа на Киев; Кевин Маккарти, лидерът на малцинството, наскоро каза, че не може да има „празен чек“ за Украйна, ако републиканците спечелят контрола над Камарата.

Европейците навлизат в зимата, изправени пред скок на цените на енергията и потенциален недостиг на газ. Твърдо дясна коалиция, включваща проруски гласове, току-що взе властта в Италия, след като проведе кампания, фокусирана върху разходите за енергия и инфлацията. В Германия и Франция политическият център засега се държи. Но в правителството на Германия се появиха пукнатини по отношение на предоставянето на тежки оръжия на Украйна, германските производители са изправени пред непредсказуеми сметки за енергия, а Франция е разтърсена от трудови стачки и масови протести срещу нарастващите разходи за живот. Това е плодородна почва както за нелиберален популизъм, така и за разцепването на трансатлантическия консенсус за противопоставяне на руската агресия в Украйна.

По-скоро, отколкото по-късно, Западът трябва да придвижи Украйна и Русия от бойното поле на масата за преговорите, като посредничи за дипломатически усилия за прекратяване на войната и постигане на териториално споразумение. Една хипотетична сделка между Русия и Украйна би имала два основни компонента. Първо, Украйна да се откаже от намерението си да стане член НАТО – цел, която от години предизвиква силна руска съпротива. Русия има основателни опасения за сигурността си при евентуално установяване на НАТО от другата страна на границата с Украйна от над 1000 мили. НАТО може и да е отбранителен съюз, но е приносител на агресивна военна сила, която Москва разбираемо не иска да бъде разположена в близост до нейната територия.

Украйна би продължила да получава оръжия и икономическа подкрепа от Запада и да работи за членство в Европейския съюз, но официално ще възприеме неутралния статут, който прие след отделянето си от Съветския съюз през 1991 г. По-рано по време на войната самият г-н Зеленски предположи, че украинският неутралитет може да бъде част от мирно споразумение с Русия.

Второ – по-трудната част – Москва и Киев ще трябва да постигнат териториално споразумение. Разумна отправна точка за преговори би била да се стремим към руско изтегляне към „линията на контакт“, която съществуваше преди началото на руската инвазия през февруари. След това дипломацията може да се съсредоточи върху окончателното разрешение за Крим и частта от Донбас, която Русия окупира през 2014 г. И двете страни ще трябва да направят компромис: Москва да се откаже от наскоро обявеното си намерение да анексира голяма част от Източна Украйна, а Киев да се задоволи с резултат, който може да не доведе до връщане на цялата му земя.

Въпреки че такива преговори може да не успеят в кратък срок да доведат до мирна сделка, преходът от война към дипломация дава надежда за прекратяване на убиването и разрушенията, ограничаване на нарастващия риск от по-широка война между Русия и НАТО и намаляване на вредите за глобалната икономика и демократичната устойчивост от двете страни на Атлантика. Усилията на Вашингтон да посредничи за подобна сделка също биха отворили канал за комуникация с Москва, обръщайки опасния спад в преките контакти между САЩ и Русия след началото на нахлуването в Украйна през февруари.

Нарастващите рискове, пред които е изправен Западът в Украйна, налагат Съединените щати и техните партньори от НАТО да се включат повече в управлението на войната и в подготвянето на нейния край. От Виетнам през Афганистан до Ирак, Съединените щати се намесваха прибързано, поемайки стратегически ангажименти, които не са оправдани от гледна точка на заложените интереси. Да помогнем на Украйна да се защити си струва доста значителни усилия, но не и такива, които водят до Трета световна война или напукват западната демокрация.

2.11.2022 г.                                                            От вестник „Ню Йорк Таймс“
https://www.nytimes.com/2022/11/02/opinion/russia-ukraine-negotiation.html
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук