КОНФЕРЕНЦИЯТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА – КАКВО СЛЕДВА ПО-НАТАТЪК?

0
165

На 9 май  2022 г. в Страсбург Конференцията за бъдещето на Европа приключи своята работа. Така беше планирано, така и се случи. Френското председателство на Съвета на ЕС трябваше за обере лаврите, след като началната идея беше подсказана от президента Макрон още през март 2019 г. Прилежно, изпълнителният орган на Конференцията обобщи и класира препоръките на гражданите на Европа, лансирани, обсъдени и формулирани в продължение на година в рамките на националните и европейските граждански панели и чрез дигиталната платформа. 49-те предложения и 320-те специфични мерки, на практика обобщават вижданията на европейските граждани за реформи в ЕС, за разширяване на прозрачността и ефективността в работата му,  за по-широка демокрация на участието.

В Страсбург активността на гражданското общество беше отчетена като добра. Съгласно съвместната Декларация за Конференцията за бъдещето на Европа по-нататъшната „съдба“ на предложенията беше поверена на трите основни европейски институции –  Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет. За съжаление, проявилите се още със зараждането на идеята за Конференцията противоречия между тях, продължиха и след нейния край. „Разломът“ възникна около въпроса за промяна в Договорите на ЕС и свикването на т.нар. Конвент, който би обсъдил тези промени. На единия полюс очаквано се позиционира Европейския парламент. Само месец след приключването на Конференцията ЕП призова в своя резолюция Конвентът да се свика възможно бързо. Тази настойчивост може лесно да бъде обяснена като продължение на датиращия отдавна стремеж на Парламента за разширяване на пълномощията както на ЕС, така и на собствените си такива.

Скептични към идеята за Конвент, но в различна степен и под различен ъгъл, се оказаха Комисията и Съветът. Общото в техните позиции беше, че темите, които според ЕП налагат създаването на този форум, могат да бъдат решени, чрез прилагането на т.нар. „преходни“ клаузи /passerelles clauses, passarelle на френски означава малко мостче/. Преходните клаузи бяха въведени в Лисабонския договор, приет през 2007 г. и досега не са използвани. На практика, те представляват възможност за заобикаляне на единодушието при вземане на решения от Съвета с прилагане на гласуване с квалифицирано мнозинство. Тази законодателна „пътечка“, обаче, е обвързана с редица условности: за инициативата на Съвета трябва да бъдат уведомени националните парламенти, които в шестмесечен срок трябва да изразят съгласие или несъгласие, но за да се изпрати подобно запитване е необходимо единодушие на членовете на Съвета, че решението, по повод на което ще се изпрати запитването, ще бъде взето в съответствие с обикновената законодателна процедура. В случай на възражение даже и от един национален парламент, предложението за замяна на консенсуса с квалифициран вот отпада. Клаузите не се прилагат при решения, които имат отражение във военната област или в областта на отбраната.

Оттук нататък двете европейски институции заеха своите „ъгли“ в европейския триъгълник, без да показват намерение да променят местата и вижданията си.

Комисията, както винаги,  демонстрира ролята на послушен изпълнител. Лансирана беше отново формулировката „ в рамките на своята компетентност“. Изразена беше готовност, но без особена конкретика. Направено беше предложение за стартиране на нова генерация граждански панели, но без да се уточни тяхното конструиране и цел. Най-общо беше посочено, че обсъжданията, които ще се проведат в тези панели, ще станат част от оценката на първоначалните предложения и специфични мерки. Комисията също предвижда обратна връзка с гражданите през есента на 2022 г. под формата на публично събитие.

Докато позицията на Съвета представляваше неравен процес. Той започна с т.нар. „война“ на нон пейпърите, развихрила се през юни 2022 г. 13 страни от Централна и Източна Европа, в това число и България, както и от целия северен „фланг“ на ЕС, обосноваха възраженията си срещу максималистичните искания на Европейския парламент. Веднага последва нон пейпър от  6-те държави от „ядрото“ на ЕС, в който опцията за промяна на Договорите беше подчертана отчетливо. В „шесторката“ липсваше Франция, поради простата причина, че позицията и на временен председателстващ на ЕС, не и позволяваше да изрази публично причастността си към групата на „6-те“.

Впоследствие Съветът направи каталогизация на предложенията и специфичните мерки. Тя прие формата на предварителни технически оценки на всяко от предложенията, направени по деветте теми на Конференцията: „Климатични промени и околна среда“, „Здравеопазване“, „ Силна икономика, социална справедливост и работни места“, „ЕС в света“, „Ценности и права, правова държава, сигурност“, „Дигитална трансформация“, „Европейска демокрация“, „ Миграция“ и „Образование, култура, младеж и спорт“.

В документа на Съвета беше изрично подчертано, че, поради липса на време, това са само „предварителни“ оценки. Самият документ представлява таблица с три колони. В първата са 49-те предложения и 320 специфични мерки, във втората е отбелязано какво ЕС вече е направил по тяхната реализация, а в третата се посочва правната база, на чиято основа тези предложения и мерки могат да бъдат реализирани. На практика, предложенията на гражданските панели и гражданите са „напъхани“ в прокрустовото ложе на европейските договори, регламенти, директиви, инициативи. Отново на преден план излиза реалността, че ЕС е процедура.

Интересни са изводите на този доклад на Съвета. Отбелязва се, че немалко предложения имат само пожелателен характер. Това създава предпоставки за различен тип инициативи.

Според Съвета предложенията и специфичните мерки могат да бъдат реализирани в мнозинството от случаите в рамките на действащите към момента договори. Осъществяването на други може да стане чрез допълване и промяна на съществуващата правна рамка. Само много малък брой предложения изискват промяна на Договорите, за да бъдат приложени в пълен обем. Тези предложения са изброени, те са  18 на брой. Наред с някои идеи, главно в областта на здравеопазването и образованието, които са свързани с ресорни политики, или пък обявяването на 9 май за задължителен публичен празник в ЕС, в списъка личат препоръките за пряк избор на председателя на ЕК, за даване правото на Европейския парламент на законодателна инициатива и най-важното и ключово предложение – това за премахването на единодушието и замяната му с квалифицирано мнозинство при гласуването в Съвета. В заключенията на Европейския съвет относно широка Европа и Конференцията за бъдещето на Европа от 23 юни 2022 г. се посочва, че европейските институциии трябва да осигурят ефективни последващи действия във връзка с предложенията на гражданите, изложени в доклада за резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа, представен на тримата съпредседатели, в рамките на своята област на компетентност и в съответствие с Договорите. Отбелязва се, че работата по това вече е започнала и е важно да се гарантира, че гражданите ще бъдат информирани за последващите действия във връзка с предложенията, направени в доклада.

След лятната пауза, резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа бяха обсъдени от състоялия се през септември 2022 г.  Съвет „Общи въпроси“. Председателстващият Съвета, чешкият министър по европейските въпроси Микулаш Бек само констатира, че „Конференцията е създадена да ангажира гражданите в дебат за нашето общо бъдеще и значението му за тях. Днес е  време  европейските институции да покажат, че са се вслушали в тяхната загриженост. Съветът е готов да поеме своята част от този процес“. Изказването прикрива дистанцираност. Колегите му заявяват, че приоритет следва да се даде на тези предложения и специфични мерки, които могат да бъдат реализирани в рамките на съществуващите Договори, а това, според тях, са близо 95% от предложенията на гражданите. Различни мнения са били изказани във връзка с разширяването на обсега на квалифицираното мнозинство като се използват вече цитираните „преходни“ клаузи. Повечето от министрите са приели използването им в някои области, при това случай по случай. Други министри са заявили, че е необходима по-нататъшна оценка, преди да изразят по-подробна позиция или пък да вземат решение по този въпрос.

Така или иначе, предложенията на гражданите и специфичните мерки, чрез които те биха могли да бъдат осъществени, трябва да намерят отговор и продължение. Засега съдбата им не е много ясна – през 2024 г. предстоят избори за европейски парламент, а времето дотогава е твърде късо, за да се взимат радикални решения, още повече като се имат предвид връхлитащите кризи върху ЕС. Някои предложения, както вече отбелязахме, са свързани с изборите – например прекия избор на председател на ЕК.

По дефиниция, Конференцията следваше да се превърне в политически процес, като направените предложения в хода на работата и се превърнат в реформи, а пътищата за реализирането на тези реформи бяха два – или чрез вторичното законодателство на ЕС или чрез промяна в Договорите. Вместо това в някои от оценките за нейната работа се прокрадва определението „форум за размишления“.  Към тази гледна точка следва да се добави и натрапващият се извод за взаимодействието между трите основни европейски институции – то далеч не е блестящо. Най-добре би било вместо да си мерят значимостта, те да обмислят съвместно как да подобрят европейските политики, защото тъкмо за това пледират гражданите на Европа.

Конференцията нямаше и особен шанс във времето – тя попадна в сянката на две други събития от планетарен мащаб– пандемията и войната в Украйна. Времето и политическите събития,  като че ли задминаха високите лозунги, с които се съпровождаше тази инициатива. В Страсбург на заключителната сесия на Конференцията за бъдещето на Европа френският президент Емануел Макрон произнесе голяма програмна реч и посочи новата цел – създаване на Европейска политическа общност, която да обедини  27-те членки на Европейския съюз и 17 други европейски държави. Конференцията показа, че гражданската енергия е нещо полезно, но реалната политика е нещо различно.

Към момента като утешителна награда за гражданския ентусиазъм на участвалите в Конференцията се предвижда на 2 декември 2022 г. да бъде организирано събитие за гражданите. Да се надяваме, че прекрасната идея за привличането на европейските граждани в изграждането на собственото им европейско бъдеще, няма да се превърне в поредна пропагандна проява със затихващи функции, а в събитие-процес с ясни перспективи във времето.

Повече информация за Конференцията за бъдещето на Европа може да прочетете  ТУК: Предложения за промяна на ЕС | Новини | Европейски парламент (europa.eu) и Конференция за бъдещето на Европа: последващи инициативи | Новини | Европейски парламент (europa.eu) както и  в Списание ПАРЛАМЕНТИ – Депутатите работят за хората. Парламентарен наблюдател. Взаимодействие между Европейския парламент и Националните парламенти и гражданите. Европейски институции, новини и анализи. Първото българско списание ПАРЛАМЕНТИ (parliamentsmagazinesolidarnost.eu) и списание „Ново време“  (novovreme.com).

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук