КОНФЕРЕНЦИЯТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА НАВЛИЗА В ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА СИ ФАЗА*

0
573

Конференцията за бъдещето на Европа навлиза в заключителната си фаза. Съвсем условно нейното протичане може да се раздели на три периода.

  • Първият – подготвителният период – беше съпроводен с продължителни спорове между трите европейски институции, като най-активен в отстояването на позиции беше Европейският парламент. Кризата, предизвикана от COVID-19 предизвика много несигурност относно практическата организация на конференцията и пандемичната обстановка неизбежно доведе до премисляне и преосмисляне на първоначалните график, формат и потенциални резултати. Първата фаза приключи с подписване на Съвместна декларация „За Конференцията за бъдещето на Европа. Заедно с гражданите за демокрация – да изградим по-устойчива Европа.“ Подписи под декларацията сложиха ръководителите на трите основни европейски институции: Комисията, Съвета и Европейският парламент. Създадена беше многоезична дигитална платформа, която даде възможност на гражданите и други участници да представят онлайн свои идеи и предложения, да допринесат за дневния ред на конференцията, да участват в дебата и даже да организират прояви, свързани с конференцията. В рамките на първата пленарна сесия (юни 2021г.) бяха очертани основните рамки и задачи на Конференцията. Съпредседателят на Изпълнителния съвет на Конференцията Ги Верхофстад я оприличи на щафетно надбягване. „Гражданите, участващи в експертните групи, ще започнат надпреварата, като определят своите желания и препоръки. След това, по време на следващите пленарни заседания, те ще предадат щафетата и ще формулираме конкретни предложения за реформа въз основа на техните препоръки. Последният етап от тази надпревара е предложените реформи да бъдат одобрени и осъществени чрез нашите демократични институции“, заяви Верхофстад, а след това формулира двата основни въпроса, на които трябва да отговори Конференцията: „Каква визия за бъдещето на Европа имаме? Кои са необходимите реформи, които трябва да бъдат осъществени, така че да съответстват на бъдещето на Европа?“ и „ Можем ли да направим това в рамките на съществуващите договори?“. Според втория съпредседател на конференцията, комисарката Дубравка Шуица, „Конференцията е първата важна стъпка за включване на гражданските ангажименти в ЕС“. Председателят на ЕНП Манфред Вебер заяви, че Конференцията е нова глава в историята на ЕС и че очакванията са за нещо изключително важно. Той посочи, че „е необходимо да се обсъди как Европа да стане структурно пригодна“, а Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания) подчерта, че „трябва да се вслушаме във всички гласове, и по-специално в тези, които обикновено пропускаме. Ако Съюзът не може да реши проблемите на гражданите, няма причина той да съществува.“

            През втория период бяха уточнени процедурните правила и структурата на Конференцията. Важно нововъведение стана създаването на четирите граждански панела, включващи всеки по 200 участници от държавите членки, подбрани на случаен принцип. Една четвърт от участниците в панелите бяха под 25 години. Дискусии предизвикаха структурата и начинът на вземане на решения от страна на Изпълнителния съвет на Конференцията – основния орган, който отговаря за функционирането на Конференцията. В крайна сметка беше решено негови членове да бъдат представители на Комисията, Съвета и Европейския парламент, като в състава на Съвета се включат и наблюдатели. Решенията да се вземат с консенсус, който е неразривно свързан с равнопоставеността между институциите на всички нива. Изпълнителния съвет да подготви и връчи на Комисията, Съвета и Европейския парламент заключителния доклад на Конференцията за предприемане на последващи действия.

В движение се работеше върху методологията и структурата на създадените в помощ и подкрепа на пленарните заседания девет работни групи. На тях бе възложено да подготвят дебата и предложенията за пленарните заседания. До края на март 2022 г. се проведоха пет пленарни сесии на Конференцията (на 19 юни и на 23 октомври 2021 г., на 21-22 януари, 11-12 март и 25-26 март 2022 г.).

По време на многобройните заседания на гражданските панели, на националните прояви и на изказванията на електронната платформа, както и на първите три от пленарните сесии, предложенията звучаха оптимистично, така, сякаш трябва да се доукраси прекрасното здание на ЕС. Войната в Украйна изведе на преден план нови предизвикателства, обърна не една от гледните точки и промени коренно рамката на Конференцията – дебатът за бъдещето на Европа беше започнал в различни условия. Някои от участниците в конференцията нарекоха руската инвазия „преломен момент за бъдещето на Европа“. Съпредседателят на Конференцията Ги Верхофстад обобщи ситуацията, посочвайки, че „когато стартирахме тази конференция преди няколко месеца, целта беше да погледнем в бъдещето и да дадем смисъл на младите хора за Европа. Това беше нашата цел и нашата надежда, но трябва да признаем, че от три седмици Европа е върната в миналото, застигната от война, която смятахме, че никога няма да видим повече“. Не малко от формулираните препоръки загубиха валидността си при новата ситуация, което наложи тяхното преформулиране в движение.

Така, на практика, можем да говорим за трети етап на Конференцията. Преминавайки през кризисните моменти, изживявани от ЕС през последните години – пандемия, война, икономическа и енергийна криза, мигрантска вълна – Конференцията все пак върви по замисленото русло. Процесът на формулиране на предложения и препоръки за бъдещето на Европа набра необходимата скорост и размах. Източник на тези препоръки станаха гражданите на Европа. Ако можем да оприличим образно процеса на тяхното формулиране на уверена в себе си река, то в нея се вляха мощни потоци, представляващи предложенията на националните панели и прояви; изразените индивидуално от гражданите на електронната платформа виждания; препоръките на четирите граждански панела.

Сериозен принос към дебата беше направен на национално равнище. Всяка страна членка, на основата на собствен план и с участието както на националните институции – правителство и парламент, така и на гражданския сектор, организира поредица от национални прояви. Формите бяха различни: конференции, семинари, работни групи в сътрудничество с различните институции, дебати, активно използване на социалните мрежи, а тематиката – като ветрило – покриваше всички сфери на дейност на ЕС.

На 5-ата пленарна сесия на конференцията (Страсбург, 25-26 март 2022 г.) националните координатори на всяка страна докладваха за извършеното. Наред с количеството на проведените прояви – Полша, например, докладва за 800, Литва – за 150, и т.н. – бяха обобщени и областите, в които са групирани желанията на гражданите за една по-модерна и просперираща Европа: сигурност, справедлива и равноправна Европа, намаляване на неравенствата, участие на гражданите във вземането на решения и тяхното прилагане, укрепване на икономиката, засилване на ролята на ЕС в света – Съюзът следва да се превърне от магнит в двигател на социална справедливост. Комисарката Шуица, в заключение, отчете, че досега Европа не е била свидетел на подобно мащабно участие на гражданите.

            Гражданските панели – това нововъведение на Конференцията, за което споменахме по-горе – се оказаха изключително продуктивни и иновативни. Работата на панелите следваше  утвърдената процедура за обсъждане, оценяване и подбор на препоръките. Участниците в тях бяха разделени на „потоци“ по отделни подтеми, а след това, с гласуване, беше направен окончателният подбор на препоръките. Чрез четирите панела беше намерена подходяща форма за израз на гражданската енергия. И тъй като основната заявена цел на Конференцията е да бъде чут гласът на гражданите, си струва да се направи кратък преглед на одобрените препоръки.

            Първият граждански панел проведе три заседания, на последното от които, състояло се в Дъблин, формулира и одобри 48 препоръки по темата „Силна икономика, социална справедливост и работни места                            (образование, култура, младеж и спорт), дигитална трансформация“. Препоръките „стъпиха“ за ориентация на първоначалните 226 идеи, предложени от участниците в панела. В този панел в рамките на четири потока, чиито подтеми – работа в Европа; икономика за бъдещето; справедливо общество (с подтеми: социална сигурност, еднакви права и достъп до спорта; европейска идентичност); образование в дигиталния век (с подтеми културен обмен, екологично образование, качество, финансиране и достъп до образование, хармонизация на образованието); безопасна и етична дигитална трансформация – бяха определени предварително и бяха направени следните препоръки:

В първия поток беше поставен акцент върху социалната справедливост, бяха анализирани множество социални проблеми и дадени конкретни очертания на т.нар. интелигентна работа, т.е. създаване на висококачествени работни места. Бяха формулирани препоръки, отнасящи се до пазара на труда. Те включваха въвеждане на минимална работна заплата във всички държави членки съобразно европейския стандарт на живот, редовен преглед на тази заплата и нейното коригиране, като се отчитат променящите се цени; хармонизация на признаването на степените на професионално образование; създаване на специални обсерватории, чрез които младите, от 12 години нагоре, да имат поглед върху възможностите за трудово реализиране; практикуване на т.нар. меки умения, т.е. възпитанието в дух на диалог, работа в екип, устойчивост, ориентация към постигането на резултати. Имайки предвид ковид-кризата, беше препоръчано да се подготвят програми в случаи на сериозни кризисни ситуации – епидемии, война, с цел минимизиране на въздействието им върху младите, като тези програми предвиждат стажове, задължително продължаване на срока на учебната година и др. ЕС следва да предприеме законодателни мерки по дигитализацията на работните места: онлайн работата, свързаността чрез Интернет. На фирмите, създаващи висококачествени работни места, следва да се предоставят данъчни облекчения. В последната препоръка се отправя изискването ЕС да гарантира правото на цифрово обучение на всеки млад човек, да се предвидят курсове за преквалификация и допълнителна квалификация и да се предоставя повече информация за съществуващите платформи в ЕС за работа.

Вторият поток разгледа въпросите, свързани с развитието на справедливото общество и социалната сигурност. В него бяха отправени най-голям брой препоръки – 15. Тяхна цел е надграждането на ЕС в още по-силен и единен съюз. Обсъдени бяха въпросите на семейството, като се вървеше от малката към голямата общност. Като ключов беше определен процесът на приобщаване – в техническо и здравно отношение, по отношение на малцинствата. Много различни мнения предизвика въпросът за евтаназията. Препоръките, формулирани от участниците в този поток, включваха: насърчаване на социалната политика и равенството на правата на цялата територия на ЕС; насърчаване на изследванията в здравната област и с тази цел засилване на взаимодействието, сътрудничеството и съвместните изследвания на научните структури; въвеждането на пенсионни правила и минимални стандарти за пенсиите, така че минималната пенсия да бъде над линията на бедност; да се гарантира на доброволна основа правото на пенсионерите да работят. Направени бяха предложения за увеличаване на раждаемостта, осигуряването на достатъчно грижи за децата, подкрепа на майчинството. Внимание беше отделено и на застаряващата част от населението и в частност, гарантиране на здравни грижи за възрастните у дома и в специализираните домове. Според участниците в потока ЕС следва да подкрепи палиативните грижи и асистираната смърт след спазване на конкретен набор от правила. Социалната справедливост изисква също и осигуряване на целенасочен достъп до социалните жилища, изграждане и ремонт на съществуващия социален фонд, изработването на ясни критерии за предоставяне на социални домове. Всички семейства в ЕС следва да имат равни семейни права, като държавите членки въведат унифицирани изисквания за брак и осиновяване. Необходимо е да се подготви стратегия за равенството между половете, която да бъде силно приоритизирана, да се обърне внимание на неравното заплащане между мъжете и жените. Последните препоръки в потока се отнасяха до спорта: предлага се насърчаване на осведомеността за спорта и физическата активност и това направление да се включи в европейските политики, един час от работното време да се отделя именно за физически упражнения, политиците в представителните учреждения – парламент и др. – да дават пример на ангажираност с физически упражнения, дори и в рамките на заседания.

В третия поток „Образование в дигиталния век“ бяха формулирани следните препоръки: насърчаване многоезичието от ранна възраст; повишаване на осведомеността на младите хора за Интернет и цифровизацията; създаване на електронна платформа, съдържаща учебни материали за климатичните изменения. Според участниците в потока ЕС следва да положи усилия да направи технологичните постижения по-достъпни за възрастните хора, като организира обучителни курсове; да превърне програмите за културен и образователен обмен във възможност за всички възрасти, засилвайки финансирането им. Държавите членки следва да приемат сертифициран стандарт на образование, като се започне от началното училище и да въведат задължителното изучаване на английския език като втори език още от началното ниво на училищните системи, за да се улесни общуването на европейските граждани.

Четвъртият поток разгледа идеите за ориентация по темата „Безопасна и етична дигитална трансформация“. Бяха обсъдени защитата на данните и анонимността на гражданите, бяха предложени идеи за защита от гигантите в цифровия свят, борбата с фалшивите новини и цифровата грамотност на всички възрасти. 11-те формулирани препоръки призовават ЕС да инвестира в качествена и ефективна инфраструктура, така наречената 5D; да насърчи обучението за разпознаване на фалшивите новини и по онлайн безопасността; да ограничи допълнително злоупотребата с данни от информационните гиганти, да не допусне препредаването на данни, като в тези случаи предвиди санкции – глоби и ограничаване на дейността. Участниците в потока препоръчаха да се създаде общоевропейска агенция, която да санкционира информационните измамници и да гарантира спазването на съответните регламенти, както и да се създаде система за сертифициране на работата с данни. Според потока  ЕС следва да разполага с повече пълномощия за осигуряване на киберсигурността и справяне с киберзаплахите. Предложено беше създаването на уеб идентификатор, чрез който данни да се предоставят само на полицията и да се изключи даването им на трети страни. Следва да се подобри и регламентът на ЕС за защита на данните. Участниците в панела поставиха въпроса за фалшивите новини на водещо място и препоръчаха законодателно уреждане на борбата срещу тях, както и въвеждане на цифрова платформа, която да оценява новините без цензура, под обществен контрол и на базата на пълна прозрачност. Здравословното използване на Интернет също беше обект на предложения. То включваше препоръки за обучителни курсове за рисковете от Интернет за всички възрастови групи и за насърчаване на критичното мислене и скептицизма, когато трябва да се прецени дали дадена информация е достоверна или не.

39-те препоръки, формулирани от гражданите, участващи във втория панел „Европейската демокрация, демократичните ценности и права, правова държава и сигурност“, бяха насочени към обогатяване на представителната демокрация. Най-широк кръг мнения събра идеята за създаване на наднационални политически партии с наднационални избирателни листи за изборите за Европейски парламент. От една страна, идеята беше подкрепена от членове на Европарламента от Германия и Австрия, а от друга, бяха изказани редица възражения за нейното практическо приложение. Най-сериозни бяха съмненията, че наднационалните листи ще облагодетелстват най-вече големите и силни държави и така тяхното присъствие в европарламента ще се увеличи за сметка на по-малките страни. Според депутат от Финландия транснационалните листи няма да събудят интерес и едва ли ще засилят демокрацията. Гражданите се интересуват от решението на конкретни въпроси, а не от институционални промени. Същото становище с призив „за слизане на земята“ отправи член на гражданския панел от Германия. Представител на Европейския парламент отбеляза, че институцията вече работи за законодателното решение на това предложение. Представителката на френския Сенат призова за изработване на общ избирателен закон за Европарламента. Шведският национален панел настоява за информираност на гражданите на всички нива и да се изработи сценарий за граждански консултации. Австрия счита, че демократичният контрол трябва да се простира върху всички, че ЕС трябва да използва разбираеми понятия, страните от Бенелюкс настояват за борба с дезинформацията, а въпросите на евентуални референдуми да имат политически неутрални формулировки. Представителят на австрийския национален парламент Лопатка отбеляза като пропуск недооценяването на ролята на националните парламенти. Като показател за това неглижиране той посочи намаляващия брой директиви, които се приемат от Европейския парламент и които изискват прехвърляне в националните законодателства и увеличаващия се брой регламенти, които имат директно действие върху националното право. Според него регламентите са три пъти повече от директивите. По този начин, подчерта Лопатка, се увеличава централизмът, а се нанася ущърб на принципа на субсидиарност. А италианският държавен секретар по европейските въпроси призова „да се излезе от тясната душа на Брюксел“. Членът на германския Бундестаг Шефер заяви, че всичките 39 препоръки ще бъдат включени в национален дебат в рамките на пленарно заседание на Бундестага, така че германските депутати да обмислят становищата си за промяна на Договорите на ЕС. Като отзвук на идеята на Шефер представителят на гражданското общество от България Борислав Борисов потвърди, че ще внесе идеята и в българския парламент. Изискването за прозрачност залегна в нидерландското изказване, където беше анонсирана съвместната инициатива на Нидерландия и Дания в тази област. От нидерландска страна прозвуча настояването за обвързване на европейските фондове с върховенството на правото. Литва посочи, че без образование, без вземане на необходимите мерки и без борба срещу кибератаките възприемането и утвърждаването на демократическите ценности ще бъде затруднено. Словакия изрази задоволство, че в третата сесия участват и представители на страните от Западните Балкани.

            Третият панел „Климатични промени, околна среда, здравеопазване“  разгледа редица въпроси, свързани с горепосочените теми. Икономиката на бъдещето, от гледна точка на околната среда, беше в центъра на обсъжданията в рамките на първия поток. Препоръчано беше формиране на условия за създаване на нови, по-устойчиви материали, намиране на алтернативи, основани на биоразнообразието, насърчаване на рециклирането. ЕС следва да поеме дългосрочен и постоянен ангажимент за получаване на енергия от устойчиви възобновяеми източници, да подобри качеството на електрическите мрежи, а достъпът до източниците на енергия да стане основно право на гражданите. В отделна препоръка се отбелязва необходимостта от намаляване на екологичните разходи за производство, създаване на зелени зони около предприятията, производството на биоразградими продукти, предлага се отказ от използване на пластмасовите контейнери. За насърчаване на тези радикални промени следва да се въведат фискални правила и данъчна хармонизация, с които да не се допуска укриване на данъци и делокализация. Предлага се премахване на планирания срок на остаряване на всички електрически устройства и възможността за тяхното рециклиране. Младите следва да научат повече за връзката между околната среда и собственото им здраве, да се организират курсове по тази тема, като в тях залегнат и въпросите за намаляване на отпадъците, производството на здравословни и непреработваеми хранителни продукти от местни производители, които да бъдат освободени от данъци. Етикетите на хранителните стоки следва да съдържат изчерпателна информация за съдържанието им и да се създаде европейски орган, който да регулира стандарта на продуктите. Инфраструктурата, чрез която се разпространява Интернет, следва да стане държавен актив, като по този начин се подпомага работата от разстояние. Препоръчва се предприемането на залесителни кампании, строителните обекти да бъдат задължително със зелени площи, а опазването на биоразнообразието да стане училищен предмет. Вторият поток формулира 51 предложения в областта на здравеопазването и различните аспекти на човешкото здраве. Основният акцент беше поставен върху това, че здравеопазването не влиза в компетенциите на ЕС и че това е аномалия. Според представителите на гражданския панел ЕС трябва да получи мандат в тази област, дори ако се наложи промяна на договорите. Представителят на Европейския икономически и социален комитет се спря на връзката между здравеопазването и околната среда, както и на цифровизацията и ролята на изкуствения интелект в здравеопазването. Според Кипър следва да се засили вътрешният пазар на лекарства, а синдикатите поискаха засилени инвестиции в здравеопазването, констатираха ниското заплащане на медицинските кадри и опазването на здравето на работното място. За Ирландия важни аспекти са менталното и репродуктивното здраве, както и по-добрата система за обществени поръчки. Освобождаването от производството на лекарства от трети страни беше предложение на граждански представител. Според евродепутат от Словения основната цел следва да бъде достъпът на всички пациенти до качествени медицински услуги, а испански евродепутат призова за по-голяма ваксинна солидарност. Представител на френския Сенат отбеляза необходимостта от обработка на медицинските данни с по-висока скорост и пълноценно използване на цифровата технология. От гражданските панели поискаха полагане на основни медицински данни за мигрантите и за гражданите от трети държави. Общо беше мнението за негативното въздействие на климатичните промени върху здравето. Евродепутат от Германия напомни за предложение, разисквано в Европарламента за учредяване на Седмица на здравето. Представителка на Полша изрази загриженост от липсата на сексуално образование, което подлага на сериозна уязвимост младите хора. Според нея образованието за воденето на здравословен полов живот трябва да бъде застъпено навсякъде. А бившата евродепутатка и настоящ кмет на Букурещ отбеляза със загриженост изтичането на здравни кадри от Източна в Западна Европа. Според нея така на Запад изтича 1/3 от здравния бюджет на източните страни.

            Четвъртият граждански панел „ЕС в света и миграцията“ формулира 40 препоръки. По темата „самодостатъчност и стабилност“ в първия поток участниците в панела решиха, че ЕС трябва да укрепи своята стратегическа автономност и да намали зависимостта си от външния свят; да намали максимално зависимостта си от внос на нефт и газ, като използва главно възобновяеми източници на енергия, да превърне водорода в основен източник на енергия и да засили научните изследвания в енергийната област; да задържи веригите за снабдяване на своя територия. Другите препоръки в този „поток“ се отнасяха до насърчаването и финансирането на европейското производство и превръщането му в стратегическа цел; да се въведат законодателни стандарти на основата на спазването на човешките права при вноса от трети страни; да се създадат европейски програми за подкрепа на европейското производство; да се осъществява строг контрол по отношение на страните членки на ЕС за спазване на правата на човека. По темата за миграцията бяха формулирани следните препоръки: създаване на система за трудова миграция в ЕС на базата на потребностите на Съюза, като се даде достъп на тези, които имат нужната квалификация; да се дадат повече правомощия по законодателен път на Фронтекс за опазване на външните граници на ЕС; да се определи рамката на икономическата миграция на базата на образование и квалификация, като за целта се създаде Европейска агенция по миграцията; да се предприемат мерки за осигуряване на здравето и безопасността на мигрантите на границата. Сред препоръките на участниците във втория поток „ЕС в качеството си на международен партньор“ бяха включени: ЕС да наложи ограничения при вноса от страни, използващи детски труд и да се предприемат мерки срещу детската експлоатация; да се установи по-тясно партньорство с развиващите се страни чрез инфраструктурно сътрудничество, а взаимно-изгодните сделки да бъдат фокусирани върху използването на зелена енергия; ЕС да въведе задължителен екологичен индекс, който да бъде отбелязан на всички продукти, купувани от потребителите и следен от европейски орган;  европейска институция да контролира развитието на възобновяемите енергии; да се въведат по-високи стандарти за износа на отпадъци във и извън ЕС, като държавите членки на ЕС рециклират собствените си отпадъци; да се забранят всички опаковки, които замърсяват околната среда; да се разгледа по-сериозно въпросът за ядрената енергия и ролята и в зеления преход. В раздела за европейските ценности беше изразено пожеланието ЕС да се доближи повече до гражданите, до местните власти, общини, училища и да се засили участието на гражданите в реализирането на европейските политики. В третия „поток“ беше препоръчано да се надгради сегашната архитектура на сигурност, като се интегрират и обединят националните въоръжени сили и се сключи ново споразумение с НАТО и с трети страни; да се формират съвместни въоръжени сили, които да служат само за самоотбрана; да се премине към вземане на решения с квалифицирано мнозинство, като принципът на единодушие се прилага само в отделни случаи като, например, приемането на нова страна членка, а според участниците в панела тази промяна ще позволи да бъдат дадени по-гъвкави отговори на кризисни ситуации. Подкрепа получи предложението за суспендиране на отделни страни членки, организации и физически лица при определени ситуации, когато те не спазват фундаменталните принципи и закони. Санкциите срещу трети страни следва да бъдат своевременни, ефективни и пропорционални на причините, които са ги породили. Сред препоръките личат и предложенията за специален бюджет за преподаване на европейските ценности на всички нива на образование – университети, училища; за усъвършенстването на медийната стратегия на ЕС; разработването на стратегия и силна визия за европейската идентичност и единство преди присъединяването към ЕС на нови страни членки. В четвъртия „поток“ бяха направени следните предложения: ЕС да участва активно в икономическото развитие на държавите извън ЕС, откъдето има силна миграция; да се хармонизират условията на труд, включително и работната заплата; да се обърне внимание на решаващо важния въпрос какъвто е вътрешната икономическа миграция в ЕС; да се изработи съвместна колективна миграционна политика на ЕС на базата на солидарността и да се прилагат най-добрите практики и обичаи в тази област; в училищата да се въведе темата за миграцията; да се замени с регламент Директива 2013/33 за минимални стандарти за прием на мигранти; да се осигурят езикови курсове за всяко лице, търсещо убежище. А в петия „поток“ – „Задължения и  отговорности в рамките на ЕС“, бяха одобрени следните препоръки: Дъблинският регламент да бъде заменен с правно обвързващ Договор, който да предвижда пропорционално разпределение на мигрантите в страните членки на ЕС на базата на солидарност и справедливост; ЕС да предостави необходимата помощ за по-бързо обработване на исканията за убежище, като се осигури финансова и организационна подкрепа от Агенцията за убежище; да се предостави финансова помощ на граничните държави, които поемат тежестта на миграционната вълна и се регулира репатрирането на нередовните мигранти; да се засили и разшири мандатът на Агенцията по убежище; да се създадат специални центрове за убежище на непридружени деца; да се извърши цялостна преработка на всички законодателни актове и споразумения в Европа, свързани с бежанците и мигрантите.

Ключова роля в работата на Конференцията имат пленарните сесии. Ако първите две – сесията при откриването и сесията през октомври 2021г., имаха по-общ и декларативен характер и целта им беше да очертаят рамките на очакванията и визията за Конференцията, то провелата се през януари 2022г. сесия представляваше активен дебат върху препоръките на първи и четвърти граждански панел, а тази през февруари 2022г. – на втори и трети граждански панел. В пленарните сесии участват граждани и представители на Европейския парламент, националните парламенти, правителствата, европейските институции, регионални и местни власти, социални партньори и неправителствени организации.

Нелека задача за обобщаването, сливането и коригирането на постъпилите предложения препоръки беше възложена на работните групи. На брой девет и с конкретна тематика: климатични промени и околна среда; здравеопазване; силна икономика, социална справедливост и заетост; ЕС в света; ценности и права, правова държава, сигурност; дигитална трансформация; европейска демокрация; миграция; образование, култура, младеж и спорт – участниците в тях – представители на европейските и националните институции, на гражданските панели, на гражданското общество, работиха усърдно за по-нататъшното усъвършенстване на предложенията, за превръщането им в кратки и точни послания. Възникнаха въпроси за методологията, по която функционират работните групи. Представител на Финландия изрази съмнение в прозрачността и демократичността на този процес, посочвайки възможността за подмяна на предложенията на гражданите от страна на Изпълнителния съвет на Конференцията. Участникът от Нидерландия Верховен поиска да узнае кои от препоръките на гражданските панели ще бъдат подкрепени в крайна сметка от трите европейски институции. Той също се усъмни в прозрачността на процеса, тъй като гражданите не са включени в Изпълнителния съвет на Конференцията, който ще направи подбор на препоръките. Верховен констатира, че гражданите не са в центъра на методологията и поиска препоръките да се приложат коректно, а не да се превърнат в елемент на определени политически приоритети. В отговор комисарката Шуица описа още веднъж процедурата на Конференцията и призова представителите на гражданските панели да имат доверие в институциите.

            Петата пленарна сесия (25-26 март 2022 г.) прие докладите на страните членки по националните планове и проведени прояви и изслуша информациите на работните групи, чиято задача е да обработят препоръките на гражданите и да ги групират в клъстери. Беше постигнато съгласие всички предложения и препоръки на гражданите да бъдат включени в оригиналната си формулировка, а участниците в работните групи и пленарната сесия да могат да правят допълнения към вече представените препоръки.

            В рамките на дебата по темата „По-силна икономика, социална справедливост и заетост“ представителите на гражданите поставиха акцент върху нуждата от социална защита и справедливост, докато други членове призоваха за подкрепа на индустрията и малкия бизнес и стимулиране на иновациите. Председателят на Работната група Ираче Гарсия Перес, испански депутат от групата на С&Д в Европейския парламент обобщи, че основна точка в дискусиите е била как да се гарантира съчетанието на икономическия растеж със социалната справедливост. Според Перес ЕС се нуждае от напредък и от двете страни. Отбелязано беше, че социално-икономическите последици от войната в Украйна ще се отразят на равнището на живот и, че въпроси като енергийната бедност и сигурността на доставките на храни трябва да бъдат взети предвид.

            Работната група за европейска демокрация обсъди идеите за организиране на общоевропейски референдуми, въвеждането на изборни листи с кандидати от целия ЕС и предоставяне на Европейския парламент на по-големи правомощия, включително да инициира законодателство, са сред идеите. Мнозина от изказалите се посочиха нуждата от по-голямо участие на гражданите в политическия живот. Укрепването на автономността на ЕС, използването на влиянието на Европа в търговската сфера за налагане на социални и екологични стандарти и подобряване на вземането на решения в ЕС са някои от приоритетите в областта на външната политика. Литовският евродепутат Кубилюс призова  за гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета по въпроси на външната политика и политиката за сигурност. Кубилюс също така призова за по-ясен ангажимент от ЕС към разширяване.

Признаването на професионалните квалификации, оказването на подкрепа на младите хора за навлизането им на пазара на труда и тяхното въвличане в политическия живот са някои от приоритетите в работната група „Култура, образование, младеж и спорт“. Взелите думата посочиха, че разнообразието е част от европейската идентичност и че владеенето на чужди езици прави възможна мобилността в ЕС.

Участниците в работната група за цифровата трансформация биха искали ЕС да наложи глобални стандарти в цифровата сфера.

            Работната група за миграцията констатира, че близо 4 милиона бежанци от Украйна са влезли в ЕС през последните седмици. ЕС беше призован да направи преглед на нуждите на икономиката от квалифицирана работна ръка, да гарантира справедливи условия на труд за мигрантите и да реформира условията на приемане, като те следва да се основават на солидарност и на споделяне на отговорността.

Членовете на работната група за климатичните изменения и околната среда заявиха, че не са постигнали до момента съгласие относно бъдещето на атомната енергия, макар че тя не произвежда емисии, съществуват опасения относно извеждането на отработено ядрено гориво. Същевременно те се изказаха за изграждането на кръгова икономика, подобряването на обществения транспорт и насърчаването на устойчиви модели на потребление, но посочиха, че войната в Украйна поставя акцент върху намаляването на зависимостта от изкопаеми горива и насърчаване на местното производство на храни.

Предложенията на работната група по здравеопазването включват налагането на единни минимални стандарти за здравни грижи, насърчаване на здравословния начин на живот и гарантиране на достъпа на всеки до качествено лечение. Говорилите по темата подчертаха, че здравето трябва да се възприема като всеобщо право и настояха за повече правомощия на ЕС в тази сфера.

Оживена дискусия се състоя по време на доклада на работната група   „Ценности и права, върховенство на закона, сигурност“. Нарушенията на принципа на върховенството на закона, атаките срещу свободата на медиите и дезинформация са съществени проблеми. Германският евродепутат от групата на Зелените/ЕСА Даниел Фройнд посочи тенденцията Съвета на ЕС да отхвърля най-амбициозните предложения: „Не позволявайте да ви разправят, че това или онова предложение не е от компетенциите на ЕС – обърна се той към гражданите – конференцията е затова – да кажем какво искаме да променим във функционирането на ЕС“.

Предстоят още две пленарни сесии на Конференцията. На 8 и 9 април работните групи ще представят своите консолидирани предложения. В края на април те ще бъдат представени с консенсус в Изпълнителния съвет на Конференцията.  На  9 май е предвидено  в Страсбург окончателният доклад с препоръките да бъде връчен на председателите на трите основни европейски институции за предприемане на необходимите действия.

От всички, взели думата на проявите на Конференцията, най-прозорлив се оказа финландският депутат, който още на първата пленарна сесия през юни 2021г. , завършвайки изказването си, заяви, че основната цел на всички предложения и на самото съществуване на ЕС е да има мир.

* Съвместна публикация с онлайн изданието Списание „Парламенти-Солидарност“, http://www.parliamentsmagazinesolidarnost.eu

Повече информация  за Конференцията за бъдещето на Европа може да намерите на нейната електронна страница:

https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/priorities/konferentsiia-za-bdeshcheto-na-evropa

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук