Документ: ПОМНЕТЕ СВОЯТА ЧОВЕЧНОСТ И ЗАБРАВЕТЕ ОСТАНАЛОТО

0
466

На 9 юли 1955 г. двама от най-известните интелектуалци на ХХ век философът Бъртранд Ръсел и физикът Алберт Айнщайн издават манифест, за да предупредят света за ужасните последици от ядрена война. Призовават за мирно разрешаване на международните конфликти, за да се избегне „всеобщата смърт“.

В трагичната ситуация, пред която е изправено човечеството, смятаме, че учените трябва да оценят опасностите, възникнали в резултат на разработването на оръжия за масово унищожение и да обсъдят приемането на резолюция в духа на приложения проект.

Ние говорим по този повод не като представители на една или друга нация, континент или вяра, а като човешки същества, представители на вида Човек, чието продължаващо съществуване е поставено под съмнение. Светът е пълен с конфликти, засенчвани от титаничното противоборство между комунизма и антикомунизма.

Почти всеки политически осъзнат човек има силни чувства по един или повече от тези въпроси; но ние искаме от вас, ако е по силите ви, да оставите настрана подобни чувства и да се възприемете само като членове на биологичен вид, който има забележителна история и чието изчезване никой от нас не би могъл да желае.

Ще се опитаме да не кажем нито една дума, която да се хареса на една група за сметка на друга. Всички са в еднаква степен в опасност и ако тази опасност се осъзнае, има надежда, че заедно могат да я предотвратят.

Трябва да се научим да мислим по нов начин. Трябва да се научим да се питаме не какви стъпки могат да бъдат предприети за военна победа на групата, на която симпатизираме, тъй като вече няма такива стъпки; въпросът, който трябва да си зададем, е: какви стъпки могат да се предприемат, за да се предотврати военно съперничество, което ще е пагубно за всички страни?

Широката общественост и дори много мъже на властови позиции не са осъзнали какво означава война с ядрени бомби. Обществеността все още мисли в категории като заличаване на градове. Осъзнава се, че новите бомби са по-мощни от старите и че ако една атомна бомба може да унищожи Хирошима, то една водородна бомба би могла да унищожи най-големите градове като Лондон, Ню Йорк и Москва.

Без съмнение, във война с водородни бомби големите градове ще бъдат заличени. Но това ще е едно от по-малките бедствия, пред които ще се изправим. Ако всички жители на Лондон, Ню Йорк и Москва бъдат унищожени, светът би могъл да се възстанови от удара в рамките на няколко века. Но сега знаем, особено след опитите на Маршаловите острови, че ядрените бомби могат постепенно да разпространят унищожение в много по-широк обхват, отколкото се предполагаше.

Заявява се с голяма степен на убеденост, че вече може да се произведе бомба, която ще бъде 2500 пъти по-мощна от тази, която унищожи Хирошима. Подобна бомба, ако се взриви близо до земята или под вода, разпръсква радиоактивни частици във въздуха. Те постепенно достигат до повърхността на земята под формата на смъртоносен прах или дъжд. Именно този прах зарази японските рибари и техния улов.

Никой не знае колко надалече могат да бъдат разпръснати подобни смъртоносни радиоактивни частици, но най-големите авторитети са единодушни, че война с водородни бомби може да сложи край на човешкия род. Опасенията са, че ако се използват голям брой водородни бомби, ще станем свидетели на универсална смърт – внезапна само за малцина, а мнозинството ще изпита бавно изтезание от болести и разпадане.

Много предупреждения бяха изречени от видни учени и военни стратези. Никой от тях няма да каже, че най-лошите очаквания са сигурни. Те казват, че тези резултати са възможни и никой не може да гарантира, че няма да се случат. Все още не е доказано, че възгледите на експертите по този въпрос зависят в някаква степен от техните политически пристрастия или предразсъдъци. Те зависят единствено, доколкото нашите изследвания показват, от степента на познанията на конкретния експерт. Открихме също, че мъжете, които знаят най-много, са и най-песимистични.

Ето проблема, който ви представяме – остър, ужасен и неизбежен: ще сложим ли край на човешкия род или човечеството ще се откаже от войната? Хората не желаят да се изправят пред подобна дилема, защото предотвратяването на войната е толкова трудно.

Предотвратяването на войната ще изисква неприятни ограничения на националния суверенитет. Но това, което може би най-много пречи на разбирането на ситуацията, е, че терминът „човечество“ звучи неясно и абстрактно. Хората трудно могат да си представят, че опасността е за самите тях, техните деца и техните внуци, а не само за смътното понятие човечество. Те едва ли биха могли да осъзнаят и приемат, че всеки от тях поотделно и тези, които обичат, са в непосредствена опасност да загинат мъчително. И затова се надяват, че би било възможно да се приеме да има войни, стига съвременните оръжия да бъдат забранени.

Тази надежда е илюзорна. Каквито и споразумения да се постигнат за забраната на употреба на водородни бомби в мирно време, те няма да се считат за обвързващи по време на война и двете страни ще се заемат с производството на водородни бомби веднага щом войната избухне. Защото, ако едната страна произвежда бомби, а другата не, то тази, която произвежда, неизбежно ще е победител.

Въпреки че споразумение за отказ от ядрени оръжия като част от общото намаляване на въоръженията не представлява окончателно решение, то би послужило за определени важни цели. Първо: всяко споразумение между Изтока и Запада е за добро, доколкото има потенциал да намали напрежението. Второ: премахване на термоядрените оръжия, ако всяка страна вярва, че другата го е спазила и изпълнила добросъвестно, би намалило страха от внезапна атака, подобна на тази в Пърл Харбър, каквато в момента държи и двете страни в състояние на трескаво бедпокойство. Следователно трябва да приветстваме подобно споразумение, макар и само като първа стъпка. Повечето от нас не са неутрални, но като човешки същества трябва да помним, че ако въпросите между Изтока и Запада трябва да бъдат решени по начин, който да удовлетвори някого, независимо дали е комунист или антикомунист, азиатец, европеец или американец, бял или черен, то тези въпроси не трябва да се решават чрез война. Трябва да настояваме това да се разбере както на Изток, така и на Запад. В това е възможността за продължаващ прогрес в щастие, знание и мъдрост. Или вместо това ще изберем смъртта, защото не можем да забравим кавгите си?

Ние, като човешки същества, се обръщаме към човешките същества: помнете своята човечност и забравете останалото. Ако можете да го направите, пътят към нов Рай е отворен; ако не можете, ще се изправите пред риска от всеобща смърт.

РЕЗОЛЮЦИЯ

Приканваме този Конгрес и чрез него световните учени и широката общественост да се присъединят към следната резолюция:

„С оглед на факта, че във всяка бъдеща световна война със сигурност ще бъдат използвани ядрени оръжия и че такива оръжия заплашват продължаващото съществуване на човечеството, ние настояваме правителствата по света да осъзнаят и да признаят публично, че техните цели не могат да бъдат постигани чрез световна война, и следователно ги призоваваме да намират мирни средства за разрешаване на всички спорни въпроси между тях.“

Макс Борн
Пери Вашингтон
Алберт Айнщайн
Леополд Инфелд
Фредерик Жолио-Кюри
Хърман Дж. Мюлер
Линус Полинг
Сесил Ф. Пауъл
Джоусеф Ротблат
Бъртранд Ръсел
Хидеки Юкава

Лондон, 9 юли 1955 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук