Разговорът за бъдещето на Европа продължава. Важното в него е участието на европейските граждани в градежа на Европа, в определянето на европейските политики и във вземането на решения. Конференцията за бъдещето на Европа постави във фокус диалога с гражданите, но дали самата Конференция ще остане само проява или ще допринесе гласът на хората наистина реално да се чува в Европа, ще покаже времето. Предложенията на гражданите обхващат широк кръг от реформи, целящи надграждането на ЕС и утвърждаването му като единна, стабилна, силна, солидарна и социална организация. Възниква, обаче, въпросът дали европейските институции не използват предложенията на гражданите за постигане на собствени цели? Например, защо европейските институции извеждат промяна в Договорите на ЕС, като водещо искане на гражданите, извадено от многото, може би и по-важни предложения, направени в хода на Конференцията. А основната промяна на Договорите би била въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство там, където до този момент се изисква единодушие. Друг основен проблем, който очаква своето развитие и решение е дали Конференцията за бъдещето на Европа ще доведе до по-добра комуникация между европейските институции и гражданите. Този въпрос възникна след официалното приключване на Конференцията за бъдещето на Европа през м. май 2022 г. Тържественото заседание в сградата на Европарламента в Страсбург, програмната реч на Емануел Макрон, с която френският президент искаше да демонстрира визия за бъдещето и да събере плодовете от инициативата за по-активно привличане на гражданите във вземането на решения на европейско равнище – всичко това звучеше оптимистично и красиво.
След май 2022г. всяка от европейските институции се постара да обобщи от своя гледна точка предложенията на гражданите. Каталогът изглеждаше внушителен. В последната графа на списъците на Комисията и Европейския парламент бяха предвидени и мерки за реализация. След това настъпи тишина и чак след половин година, през декември 2022 г., Конференцията за бъдещето на Европа напомни за себе си. Трите основни европейски институции организираха среща с гражданите, за да дадат отчет как ще процедират с направените 49 препоръки, формулирани в резултат на работата гражданските панели – национални и европейски, и на предложенията, постъпили в електронната платформа. Препоръките съдържаха конкретните желания на европейските граждани за една по-силна, по-демократична, по-жизнеспособна Европа.
Декемврийската среща следваше вече установения модел от предишната работа на Конференцията – формиране на работни групи, обобщаване на мнения и въпроси, пленарно заседание с участие на водещи представители на Комисията, Съвета и Европейския парламент.
Работните групи – неизбежно – се върнаха към вече разработените предложения, но всички те поставиха като основно изискване въпроса как ще бъде гарантирано изпълнението на 49-те предложения и как ще бъдат финансирани мерките, съпътстващи предложенията.
Заместник-председателят на ЕК и комисар , отговарящ за утвърждаване на европейския начин на живот Маргаритис Схинас успокои тревогите на гражданите, съобщавайки, че за 80% от предложенията има пълен бюджет за финансирането им. Средствата са от собствени ресурси, а не от допълнителни субсидии на Комисията. Парите не са проблем, заяви Схинас. Той увери присъстващите в залата, че на микроравнище всяко едно предложение ще бъде проследено и нищо няма да бъде загубено в бюрократични протакания. Същевременно Схинас отправи и пожелание настоящият дебат да се прехвърли в обществата на страните-членки, да обхване все по-широки слоеве и в крайна сметка да доведе, според израза на Схинас до „дебрюкселизиране на Брюксел“. За Схинас обясняването на Европа трябва да се изнесе извън Брюксел, тъй като институциите произвеждат твърди, негъвкави, студени послания.
От името на ротационното председателство на Съвета на ЕС говори чешкият заместник-министър на външните работи и министър по европейските въпроси Микулаш Бек, който информира, че Съветът е направил пълен преглед на напредъка по реализирането на предложенията на гражданите и резултатите от този преглед са оповестени на уеб страницата на Съвета. Бек посочи, че различията между Съвета и препоръките на гражданите за междуинституционална реформа засягат сравнително малко аспекти. Представителят на чешкото председателство поясни, че общото правило за вземане на решения в Съвета е чрез квалифицирано мнозинство, докато единодушието се прилага по изключение – по теми като данъчно облагане, външната политика и политиката за сигурност. Бек предупреди, че не трябва да се очаква междуинституционалните въпроси да бъдат разгледани веднага от Европейския съвет, имайки предвид тазгодишната декемврийска сесия, тъй като има далеч по-парливи въпроси за решаване като енергетиката и сигурността.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви от своя страна при откриването на събитието за обратна връзка: „Европейският парламент е готов да даде своя принос за изпълнението на предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа в интерес на 450-те милиона европейци, които представлява. Визията изисква смелост. Когато става въпрос за изпълнение на предложенията на гражданите, нито едно предложение за промяна не трябва да бъде забравено. Конференцията за бъдещето на Европа и представените предложения не са краят. Бъдещето няма крайна дата. Бъдещето е в процес на изграждане. Такъв е и нашият Съюз“.
Представители на политическите „семейства“ в Европейския парламент също взеха отношение към повдигнатите теми.
Социалистите и демократите изразиха съжаление, че проявата е еднодневна и че не се е получила по-широка дискусия. Предложенията на гражданите се използвали в работата и приоритетите на Парламента. Повторена беше тезата, че големите промени изискват и промени в Договорите. Европейският парламент вече бил поставил пред Съвета и Комисията въпроса за свикването на Конвент за промяна на Договорите, но от другите две институции още нямало отговор. За Социалистите и демократите е необходимо създаването на постоянен механизъм за консултации с гражданите.
От своя страна представителят на Европейската народна партия – депутат от Франция – се спря на два от ключовите въпроса, изискващи срочни решения на европейска равнище – климатичните промени и миграцията. Той подчерта, че 80% от европейските граждани приемат миграцията като заплаха за идентичността, социалната сигурност и сигурността като цяло.
Съпредседателят на Конференцията за Европа Ги Верхофстад обобщи, че Конференцията е доказателство, че представителната демокрация може да работи добре. Необходима е по-добра комуникация с гражданите, посочи Верхофстад и информира, че в Европейския парламент се подготвя документ за изпълнението на предложенията на гражданите. Документът ще бъде изпратен до всички участници в гражданските панели. Според Верхофстад миграционната и енергийната кризи могат да бъдат решени само на европейско равнище. Светът днес е опасен, заключи Верхофстад, той е несигурен, това е свят на империи и изреди имената на Русия, Китай и САЩ.
Отговорите на представителите на трите основни европейски институции не внесоха особена яснота сред присъстващите граждани. Те бяха затруднени да разберат обратната връзка, заявиха, че не знаят по кои предложения се работи, поискаха достъп до отчетите по изпълнението на предложенията. В отговорите на представителите на европейските институции прозвучаха по-скоро заявления и политически лозунги, фокусирани основно върху големите идеи за бъдещето на Европа и прослава на Конференцията, отколкото ангажиране с конкретика за реализирането – в краткосрочен и средносрочен план – на направените предложения от гражданите. Войната в Украйна зае също така немалка част от официалните изказвания.
В залата прозвучаха нотки на недоволство. Гражданите не бяха удовлетворени от постигнатия напредък по формулираните от тях предложения. Появи се сянката на стария скептицизъм по отношение на европейските институции и неприемане на учтивото високомерие от тяхна страна. Финалната заръка на гражданите беше „изпълнявайте и ни уведомявайте“.
Анализатори на хода на Конференцията обосновават необходимостта от подобряване на комуникацията с гражданите. Трябва да се преодолее разнобоя между европейските институции по отношение на предложенията на гражданите и тяхната реализация. Така например, Европейският съвет следва да излезе от позата си на мълчалив наблюдател, чиято цел е да отлага решения, свързани с Конференцията, а Комисията да спре да подбира тенденциозно тези предложения, които са и удобни.
Междувременно ротационната Швеция, поемайки председтаелството на Съвета на ЕС, съвсем целенасочено обяви като своя цел търсенето на консенсус и напредване на дебата за гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на решения в областта на Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Тази цел беше придружена със стандартната фраза, че Швеция ще следи отблизо по-нататъшното развитие на Конференцията.
Все пак, нека се надяваме, че европейските институции ще продължат последващите действия по 49-те предложения, състоящи се от 325 конкретни мерки, които гражданите формулираха на Конференцията за бъдещето на Европа, за да оформят Европа, която желаят. Ангажиментът това да бъде направено при пълна прозрачност, като всяка от институциите действа в рамките на своята компетентност и в съответствие с Договорите, е налице.
Допълнителна информация по темата може да прочетете на официалната страница на Конференцията за бъдещето на Европа ТУК:https://futureu.europa.eu/bg/
https://futureu.europa.eu/bg/pages/follow-up
Повече за Конференцията за бъдещето на Европа може да прочетете в Списание „Ново време“ и в „Списание Парламенти-Солидарност.
