СПИРАЛАТА ВОЙНА-ЦЕНИ

Комбинацията от икономически спад и бързо растяща инфлация е ново преживяване за повечето европейци. Пандемията Covid-19 и войната Русия-Украйна доведоха до безпрецедентни сътресения, или както биха казали икономистите: шок, както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето. И с настъпването на ваканционния сезон силното затягане на паричната политика бе знак , че се открива нова глава. Анализът на този ход е от решаващо значение за определяне на посоката на прогресивни политически действия.

0
148

Централните банки на големите икономики решиха да вкарат световната икономика в координирана глобална рецесия. Тази маневра предполага – най-ясно заявено от ръководителя на Фед, централната банка на САЩ – че пълзящата, а в някои случаи и галопираща, инфлация може да бъде овладяна само чрез добрия стар метод: охлаждане на икономиката, дори ако това създава повече безработица. Според тях, едно забавяне на мярката би било още по-скъпо струващо, тъй като високата инфлация би прояла очакванията както на бизнеса, така и на домакинствата, в резултат на което ще се задейства дяволската спирала заплати цени .

Лечението на инфлацията не трябва да се разглежда през чисто технократска призма. По същество това е най-важното решение по отношение на политиката на доходите, което гарантира, че тежестта за последиците от пандемията и войната ще бъдат поети от работещите, а не от спестителите или корпорациите. Централните банки днес действат като профсъюз на рентиерската класа и получават възможност да го направят най-вече поради новостта и сложността на ситуацията, което прави нейното разбиране много по-трудно.

Най-простото обяснение за двойната драма, която се разиграва, определя отрицателния шок върху предлагането като следствие от пандемичния период, който същевременно бе съпроводен от въвеждането на щедри схеми за подпомагане на доходите. Този разказ сякаш се основава на опита от реалния живот. Само че, това обяснение е погрешно. Основният шок върху предлагането всъщност се отрази две години по-рано, както и схемите за подкрепата на доходите също беше приложен основно през 2020 г. Забавянията и лаговете, разбира се, са част от икономическия механизъм, но в този случай дистанцията между назованата причина и последицата е прекалено голяма.

С други думи, твърденията за завръщане на спиралата цени-заплати са фалшиви. Проблемът не е, че синдикатите биха станали прекалено силни, а обратното: корпорациите, които може да са претърпели загуби по време на пандемичната рецесия, сега използват пазарната си мощ, за да си възвърнат печалбите. Що се отнася до определянето на цените, то нарушенията във веригите на доставки и неизвестностите, свързани с деглобализацията, също се включват в калкулациите. Противно на мантрата от последните две години, ние всъщност „възстановяваме към по-лошо“. Това е още по-вярно, ако вземем предвид икономическите последици от войната в Украйна.

Цената на войната

Историята показва ясна връзка между инфлацията и войната. Най-тежките хиперинфлации се случват след световните войни (в Германия през 1921-23 г. и в Унгария през 1945-46 г.). Първият шок от цените на петрола през 70-те години на миналия век последва войната Йом Кипур, а днес Обединеното кралство преживява ниво на инфлация, което за последен път се наблюдава след войната за Фолклендските острови.

Защо войните водят до инфлация в по-общ план не е толкова трудно да се разбере. Държавата трябва да насочи икономическите дейности към военни цели, което означава да произвежда стоки нито за потребление, нито за инвестиции, а за унищожаване (или натрупване). По време на война пазарните икономики въвеждат ценови регулации и са изправени пред риска от липса на доставки и необходимостта от купонна система за основни стоки. Очакванията също имат значение и такъв е случаят тази година от февруари насам, когато Владимир Путин натисна бутона за започване на нахлуването в Украйна.

За да покаже сила и солидарност, Европа, от самото начало на войната, демонстрира голяма решимост да се включи в битката и очакванията бяха насочвани към „безкрайна война“, която потенциално да доведе до обезсилване на Русия и неспособност отново  да нахлува в  своите по-малки или по-големи съседи в бъдеще. Подобни послания променят стратегиите на домакинствата, както и на бизнеса. Спекулата започва в малки и големи мащаби. Запасяването със стоки е естествена реакция. Благодарение на широкомащабната финансизация, последиците могат бързо да се видят мултиплицирани, несвързани с действителните обеми на търсене и предлагане на пазарите. Част от допълнителното покачване на цените на петрола се обяснява с необходимостта да се купува петрол през „трети страни“, като Индия, която остана отворена за търговия с Русия въпреки агресията, като същевременно предпазливият подход на САЩ и техните съюзници не изключва Индия от оборотите на световния пазар.

Следователно, при всички случаи възстановяването след пандемията би било инфлационно, но войната допълнително повишава индекса на потребителските цени във всички страни . В Полша икономистите изчисляват, че без войната нивото на инфлация би било около 8-9 процента, но почти се е удвоило до 13 процента от „ефекта на Путин“. В Естония, една от най-войнствените страни в източната периферия на ЕС, нивото на инфлация достигна цели 23 процента. Но причината да се говори за „спирала цени-война“ е не само, че войната допринася значително за инфлацията, но и защото повишава риска от по-нататъшен международен конфликт. Особено в ситуация на стагфлация, растящите цени тласкат индекса на мизерията нагоре. В някои политически култури инстинктивната реакция на политиците е да търсят театър на действие в чужбина, където може да се демонстрира сила, дори ако това може да доведе до сблъсъци, които могат да бъдат избегнати.

Настоящите комбинирани кризи предизвикват по-голям инфлационен удар за тези, за които храната и енергията представляват по-голям дял от общото потребление. Тази есен със сигурност ще доведе социална криза за по-бедните социални групи и по-бедните страни. Това потенциално е най-големият предизвикан спад в европейския жизнен стандарт, който са виждали сегашните поколения (с изключение на източноевропейските преходи в началото на 90-те години). Онези, които миналата пролет смятаха, че издържането на 19 градуса в домовете им вместо на 21 и вземането на малко по-хладни душове ще бъде всичко, което е необходимо като неудобство за западните граждани, за да подпомогнат Украйна да спечели срещу Русия, ще трябва да помислят отново.

Прогресивни отговори

В инструментариума на икономическата политика реакцията по учебник на фискалната политика срещу икономически спадовете, както и на паричната политика срещу инфлацията със сигурност не работи. Ако фискалната политика се използва за намаляване на данъците, това просто дава извинение на паричната политика да повиши допълнително лихвения процент и по този начин да задълбочи рецесията. Ако паричната политика само мимоходом повиши лихвения процент, това също така увеличава вероятността от фалити и бедност, предизвиквайки държавна намеса и разходи за консолидация и помощ. Това може да се нарече „фискално-монетарна катастрофична верига“. То не е правилното лекарство в условията на стагфлация, утежнена от задълбочаващата се икономическа война , която в много страни генерира инфлация на цените и същевременно спад на реалната икономика ( спадфлация ).

Ако политиката ще трябва да се заеме с причините, а не само с последиците от кризата, тя трябва да облекчи бремето на печалбите. Това е възможно чрез налагане на тавани на цените и данъци върху еднократните печалби върху сектори, където продпоставките и пазарната мощ се оказват източници на акционерни приходи. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш препоръча еднократен данък върху енергийните компании, които в момента присвояват свръх печалби. В дългосрочен план е необходима по-силна политика по въпросите на конкуренцията, която да противодейства срещу наличието на прекомерна пазарна мощ, но това определено не е краткосрочно решение. И ако се докаже, че проблемът е структурен, а не само временен, национализацията (в енергетиката, ВиК и подобни мрежови индустрии) също не може да бъде изоставена като опция.

Същевременно обаче, когато все повече хора са изправени пред риска от продоволствена и енергийна бедност, първата задача е укрепването на мрежите за социална сигурност. Точно както пандемията беше причината за различни схеми за минимален доход преди две години, настоящата криза може да създаде импулс за универсални основни услуги. Те могат да приемат различни форми и да се прилагат към различни кръгове от обществото. В идеалния случай те трябва да обхващат не само най-бедните, но и онези части от работническата и средната класа, които все още не изпитват най-големите трудности, но които са изправени пред риск от затруднения, ако резервите се изчерпят или ако настъпят нови сътресения или корекции.

Правителствата, кооперациите и организациите на гражданското общество трябва да работят заедно, за да осигурят подкрепа в натура за тези, които са изложени на голям риск от бедност и на най-нуждаещите се. Има много примери за това: безплатна храна в училище и учебници за децата. Месечната железопътна карта на символична цена, която Германия тества, е друг пример за социална иновация, която в същото време насърчава по-щадящ климата начин на пътуване. По подобни причини кметът на Будапеща въведе безплатен обществен транспорт за деца под 14 години по време на пандемията, като настоящата криза може да е моментът за разпространение и разширяване на подобни схеми.

Голяма част от изброените действия (справедливо данъчно облагане, регулиране на цените, разширяване на социалните услуги и др.) се прилагат на национално ниво. Но ЕС също може да изиграе своята роля. Стагфлацията трябва да предизвика инициатива за добавяне на втора защитна мрежа след успешното въвеждане на SURE , програмата на ЕС за финансиране на схеми за краткосрочна заетост в целия блок и за запазване на работните места на хората по време на пандемията Covid-19. Тъй като природата на рецесията е различна, доколкото се очаква тя да бъде по-структурна от онази, която настъпи през пролетта на 2020 г., договореностите за работа на кратко работно време са по-малко полезни. Това е моментът да изпълним ангажимента за истинско европейско презастраховане срещу безработица. И накрая, ЕС може също да преразгледа стратегията на икономическата война. Що се отнася до санкциите, правителствата трябва да имат възможност редовно да преглеждат какво работи и какво не, и да отстраняват онези от тях, за които е доказано, че са контрапродуктивни. Изваждането на природния газ, а ако е възможно и на целия енергиен комплекс от икономическата война е в интерес на европейците. На скептиците относно мира трябва да се изтъкне, че войната е не само военен, но и икономически въпрос с огромни социални последици.

 

                                                                                            ProgPage: The war-price spiral
                                                           FEPS – Progressive Post, info@feps-europe.eu

 

6 септември 2022 г.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук