Протестиращи пред Бранденбургската врата — от десетилетия символ на разделението на Германия и Европа от Студената война — в деня на руската инвазия миналата година (Pani Garmyder / shutterstock.com)
Първата и Втората световна война са смятани от много интелектуалци и политици за „европейски граждански войни“. Процесът на европейско обединение се основаваше на широко разпространеното намерение: край на войните в Европа.
Нахлуването на Русия в Украйна отново отвори тези рани. Руско-украинската война става хронична и призракът на световна война може да се забележи на хоризонта: Западът срещу Русия, Китай и други съюзници. Признанието за Европейския съюз, което той получи с присъждането на Нобеловата награда за мир през 2012 г. за превръщането на континента на войната в континент на мира, днес изглежда неоправдано.
Историкът Дейвид Армитидж е изследвал концепцията за гражданската война, започвайки от Римската империя. Гражданската война за него е въоръжен конфликт между народи, които споделят наследство от общи ценности, което предполага възможността за мир и обединение. Тя е „отклонение от какъвто и да било нормален курс на политика или „цивилизация““, а „идеята за „глобална“ гражданска война от своя страна носи със себе си идея за универсално човечество“.
Руско-украинската война може да завърши с поражение за Украйна, с поражение за Русия или с подобна на мир патова ситуация, каквато съществува между Северна и Южна Корея. И в трите случая обаче в сърцето на Европа ще бъде издигната нова „желязна завеса“. Това би било явно поражение за ЕС и неговата основополагаща ценност – мира.
„Най-съдбоносната грешка“
Необходимо е да се припомнят събитията, които доведоха до разпадането на Съветския съюз, тъй като сегашната ситуация води началото си от онези години. През 1987 г. в Прага и Варшава съветският президент Михаил Горбачов предложи „ общ европейски дом “. Горбачов беше наясно, че проблемът с европейската сигурност не може да бъде оставен нерешен след неговата среща на върха предходната година с колегата му от САЩ Роналд Рейгън в Рейкявик, завършила без ясна договореност относно ядрените оръжия. След падането на Берлинската стена през 1989 г. Горбачов поиска от германския канцлер Хелмут Кол и правителството на САЩ, като условие за неговото съгласие за обединението на Германия, Организацията на Северноатлантическия договор да не се разширява на изток до страните от Варшавския договор— ръководеният от СССР аналог на НАТО от времето на Студената война.
Последният посланик на САЩ в СССР Джак Матлок по-късно заяви , че американците са дали „категорични уверения“ на Горбачов, че ако се окаже възможно обединена Германия да остане в НАТО, „НАТО няма да бъде преместен на изток“. В дебата, който тогава започна в САЩ относно възможното разширяване на НАТО на изток, Джордж Кенан, бащата на политиката на „сдържане“ на Съветския съюз, заяви , че „пристъпването към разширяване би разпалило националистическите, антизападни и милитаристични тенденции във вижданията на руската страна, … би имало отрицателно въздействие за развитието на руската демокрация и би възстановило атмосферата на Студената война в отношенията Изток-Запад“. Това, според него, би било „най-съдбоносната грешка на американската външна политика в цялата епоха след Студената война“.
През 1992 г. в Маастрихт държавите-членки на онова, което ще се нарича Европейски съюз, одобриха договор, съдържащ член, който предвиждаше и формирането на Европейска външна политика и политика на сигурност, включваща създаването на Европейска отбрана. След 30 години обаче малко или нищо не е направено това да се осъществи.
Неразрешени въпроси
Инертността на ЕС е истинската причина за настоящата криза. Страните от изтока потърсиха военна сигурност и я получиха от САЩ и НАТО. Поискаха икономическа помощ и я получиха, като се интегрираха в ЕС. Съюзът обаче боязливо избягна да поеме отговорност за външната политика и политиката на сигурност.
Днес се набелязват очертанията на нова Европейска конвенция, която би могла да се заеме с решаването на тези нерешени въпроси. През ноември 2021 г. в програмата на германската „Светофарна коалиция“ бе записано, че Конференцията за бъдещето на Европа „трябва да доведе до конституционна конвенция и по-нататъшно развитие на федерална европейска държава“, а Европейският парламент призова миналия юни за конвенция, която да позволи промени в Договора за ЕС, по-специално отслабване на ветото на отделните държави, необходимо за осъществяване на препоръките от Конференцията. Но вече се надигат гласове за избягване на реформи, които биха надхвърлили съществуващата рамка на икономическо-парична интеграция.
Има дискусии за „стратегическа автономия“ във външната политика, но това крие от гражданите истинския проблем – за европейска независимост от американския протекторат. Трябваше трансатлантическите отношения да се превърнат в равноправно партньорство, както се надяваше бившият американски президент Джон Кенеди.
Партньорство за мир
За да предотврати създаването на нова желязна завеса в Европа и да положи началото на мирен процес между Русия и Украйна, ЕС следва да предприеме „автономна“ инициатива за континентален мирен план, който би позволил на всички страни да се радват на бъдеще на мир и просперитет за своите граждани. През 1994 г. НАТО предложи Партньорство за мир на Русия, за да приобщи новата руска държава към дискусии за европейската сигурност. Продължилото разширяване на НАТО на изток и подчинената позиция на Русия в дискусиите обаче сложиха край на този опит.
Подобно предложение днес би могло да даде друг резултат, ако ЕС поеме отговорността да предложи конференция заедно със САЩ, Русия и Украйна за обсъждане, на равни начала, на мирен план между всички европейски страни. Гражданите на ЕС, макар да осъждат военното нахлуване в Украйна и продължаващото кръвопролитие, включително и на цивилни жертви, смятат украинските граждани за толкова европейски, колкото са и руските.
Как можем да пренебрегнем една култура, която е дала Пушкин, Толстой и Достоевски на световната литература? И как могат руските граждани да забравят приноса на западноевропейската култура, от Петър Велики нататък, който се проявява в архитектурния стил на дворците от Санкт Петербург до Одеса и великолепната колекция от ренесансови произведения на изкуството в Ермитажа?
Ако моделът на Партньорство за мир се окаже недостатъчен за решаване на настоящите проблеми, може да се прибегне до този от срещата в Хелзинки през 1973 г. на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа . Включвайки всички европейски държави, САЩ и СССР, тя доведе две години по-късно до „Хелзинкските споразумения“, които осигуриха рамката за учредяването две десетилетия по-късно на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Пагубни последици
Решаващият проблем обаче не е дипломатически, а политически: въпросът опира до външната политика на САЩ, която си остава подчинена на целта „Америка на първо място“. Сред по-голямата част от населението на света военният блок на НАТО, воден от САЩ, се счита за форма на глобален неоимпериализъм. Това схващане умело се използва от Русия и Китай за да разширяват своето икономическо и военно влияние, както се вижда от неотдавнашното съобщение на южноафриканското правителство за съвместни военни учения с двете страни по-късно този месец – около годишнината от руската инвазия.
Докато войната в Европа продължава, световната надпревара във въоръжаването ще се засилва, включително и в ядрените оръжия. Последиците на международния икономически фронт са катастрофални. Докато преходът от замърсяващи към устойчиви енергии е спешен, правителствата увеличават инвестициите в оръжия, спестяват средства за екологични щети за най-бедните страни и въвеждат нови бариери пред международната търговия. Както отбеляза миналия месец списание Икономист: „С отстъплението на логиката на ефективността и сравнителните преимущества пред фокусирането върху сигурността и икономическия национализъм, ще има дублиране на инвестициите и повишаване на разходите. Резултатът ще бъдат по-високи сметки за данъкоплатците и потребителите и съответно намален просперитет.“
И накрая, Обединените нации преминават през дълбока криза. Съветът за сигурност е парализиран от ветото сред неговите постоянни членове. Същевременно, Световната търговска организация практически беше лишена от САЩ от механизма си за уреждане на международни спорове, като по този начин остави по-силните страни свободно да надделяват над по-слабите.
Може ли Европа да намери смелостта да отхвърли завръщането на национализма в света? Вакуумът от сила и действие е възможно да бъде запълнен от международна военна конфронтация, която да пречупи крехката европейска конструкция.
6 февруари 2023 г
От SOCIAL EUROPE
https://www.socialeurope.eu/the-new-european-civil-war
