ЧИЯ Е РУСКАТА ЦЪРКВА В СОФИЯ. Още няколко документа

0
124

Тук-таме се прокрадва в медиите по нещо, което противоречи на тезите на властниците ни относно собствеността на Православната църква „Свети Николай Чудотворец”, повече известна като Руската църква. Основанията се блъскат едно в друго, а като че никой не иска да погледне отблизо документите, които ви предлагаме.
Дипломатическата кореспонденция, за която ми напомни историкът Цочо Билярски е на пълномощния министър Никола Антонов в Турция с Министерството на външните работи и изповеданията. Ето част от нея:
Що се отнася до църквата в София, разположена близо до помещението на бившата Императорска легация и считана за част от легацията, тя ще остане на разположение на Дипломатическото представителство на СССР.”
И няколко други интересни текста ви предлагаме.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ПО УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, Съставители Цочо Билярски и Иванка Гезенко, ИК „Синева, 2006 г.

Писмо от Никола Антонов, пълномощен министър в Турция до МВРИ с приложени подписаните протоколи за установяване на дипломатическите отношения между Царство България и СССР.
Цариград, 24 юли 1934 г.
Поверително.
Чест имам да изпратя тук приложени оригиналите на подписаните вчера два протокола по уреждане на въпросите, свързани с установяването на дипломатическите отношения между България и Съветска Русия.
Съгласно взаимно поетото между мене и г. Суриц задължение, първият протокол ще бъде официално обнародван в София и Москва на 5 август, а вторият засега ще остане поверителен, докато траят преговорите между Съветска Русия и Югославия.
Пълномощен министър:
Н. Антонов
 
ПРОТОКОЛ
В момента на пристъпване, с днешна дата, към размяна на телеграми, отнасящи се до установяване на редовни дипломатически отношения, правителствата на Царство България и Съюза на съветските социалистически републики, водени от желание да уточнят чрез справедлив и целесъобразен регламент нормалните отношения и търговия между двете страни, се споразумяха върху следното:

  1. Двете високо договарящи се страни си гарантират взаимно пълно и постоянно зачитане на суверенитета на всяка от двете държави и въздържане от всяка пряка или косвена намеса във вътрешните работи на всяка от тях, а именно от всякаква агитация, пропаганда и всякакъв вид вмешателство или подкрепа на същите.

Те поемат задължението, освен това, да не създават нито да подкрепят или позволяват местонахождението на тяхна територия на организации, поставящи си за цел въоръжена борба срещу другата договаряща страна или посягащи на политическия или обществен режим чрез сила, или подстрекаващи към терористически действия, подготвящи такива действия срещу официални представители, също организации, присвояващи си ролята на правителство на другата държава или на част от нейната територия.
Също те поемат задължението да забраняват набирането, а така също и навлизането в тяхна територия и преминаването през тяхна територия на въоръжени сили, оръжия, муниции, снаряжения и всякакъв вид военен материал, предназначен за тези организации.

  1. Поданиците на едната или другата договаряща страна, които се намират в чужбина като политически емигранти, не могат да участвуват в персонала на съответните представителства, дори ако те са станали подчинени на трета държава.

Направено в Истанбул в двоен оригинал на 23 юли 1934 г.
За правителството на Съюза на съветските социалистически републики и чрез специално пълномощие
(п.) Я. Суриц
За българското царско правителство и чрез специално пълномощие
(п.) Н. Антонов
ПРОТОКОЛ
Паметникът и манастирите в Шипка и Ямбол, издигнати в чест на освобождението на България, ще бъдат дадени на българската нация при условие, че ще бъдат управлявани от чисто българска организация, без да бъдат отстъпвани на лица или организации, принадлежащи на руската емиграция. Що се отнася до църквата в София, разположена близо до помещението на бившата Императорска легация и считана за част от легацията, тя ще остане на разположение на Дипломатическото представителство на СССР.
Направено в Истанбул в двоен оригинал на 23 юли 1934 г.
За правителството на Съюза на съветските социалистически републики и чрез специално пълномощие
(п.) Я. Суриц
За българското царско правителство и чрез специално пълномощие
(п.) Н. Антонов
Публикувано в: Т. ДОБРИЯНОВ, БЪЛГАРО – СЪВЕТСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ 1918-1934 (Документи – продължение), сп. Дипломатически отношения, бр. 1, 1973, с. 147–149.

ХРАМЪТ Е ПОСТРОЕН ОТ РУСИТЕ
Основният камък на храма е положен от Великия княз Владимир Александрович (син на император Александър II), който специално за тази цел пристига в София заедно със съпругата си Велика княгиня Мария Павловна и сина си Великия княз Андрей Владимирович. На З0 август 1907 г. високите гости участват в тържественото освещаване на паметника на Царя Освободител, чудесно творение на италианския скулптор Арнолдо Цоки, а на 2/15 септември 1907 се извършва церемонията на полагането на основите на посолския храм. По ъглите на бъдещите основи на постройката са установени четири мраморни камъка, на които със златни букви са изписани инициалите на Великия княз Владимир Александрович, съпругата му, сина му, и на княз Борис, бъдещия цар на България. В церемонията участват и български официални лица – членовете на Синода на Българската Църква, престолонаследникът княз Борис, а също и представители на руското посолство начело с посланика Д.К.Сементовски-Курило и голяма депутация на руските полкове, воювали за освобождението на България. Чинът на освещаването в чест на св. Николай оглавява Софийският митрополит Партений.
Решено е посолският храм да бъде построен в стила на московската църковна архитектура от ХVII в. по проект на признатия творец академик М.Т.Преображенски (автор на православните катедрали в Ница, Флоренция и много други). Ръководи строежа друг русин – архитектът А.Н.Смирнов, също показал най-добри качества в сферата на църковното строителство. Под негово ръководство, например, през 1902 г. е изграден великолепният храм-паметник «Рождество Христово» в Шипченския проход; той контролира и построяването на храм-паметника «Св. Александър Невски» в София. А.Н.Смирнов се заема да построи храма в съответствие с проектите и детайлните чертежи, изчисления и сметки, направени от М.Т.Преображенски. Работите по строежа на посолския храм се наблюдават от специално създадена строително-стопанска комисия под личното ръководство на посланика, в която влизат служители на руското посолство и вице-консулството в София. През 1911 г., например, освен посланика А.В.Неклюдов в комисията работят княз Л.В.Урусов, военният аташе подполковник Ю.Д.Романовски, вице-консулът К.И.Джакели, Н.И.Дубягски. В задълженията на комисията влиза и финансовият контрол. Запазените документи свидетелстват за едно твърде отговорно отношение на членовете на комисията към строителните работи: като добри стопани те не позволяват пилеене на средства, но в същото време се грижат и за високото ниво на всички извършвани дейности. Не може да не се отбележи и фактът, че и архитектите, и художниците поискват твърде умерено заплащане за труда си, смятайки за чест да участват в едно толкова благородно дело.
През пролетта на 1910 г. по разпореждане на руския цар за завършване на строителните работи и за вътрешна украса на храма са отделени допълнително 75 хиляди франка, защото първоначалните сметки са правени няколко години преди това при по-ниски цени и не включват разходите за вътрешна украса. Като цяло строителството на храма е завършено през 1911 г.

podvorie-sofia.bg

 
АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА: СОБСТВЕНОСТ Е НА РУСКОТО ПОСОЛСТВО
„След извършена проверка в информационната система и хартиените масиви, в Служба вписвания гр. София, се установи, че в книга: Обстоятелствени проверки, Том 13, Акт № 47, Дело 2557/1997 г. от 23.07.1997 г. е вписан нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение на земята, строителство на църквата и правоприемство от руското царско дипломатическо агентство на Посолството на Руската федерация.

Снимка-pravoslavie.bg
Видно от съдържанието посоченият нотариален акт е съставен от Иван Дахтеров – нотариус при Софийски Районен Съд на основание приложените към молбата на Посланика на Посолството на Руската Федерация в България писмени доказателства и с който акт е признат за собственик Посолството на Руската Федерация на основание дарение на земята, строителство на Църквата „Св. Николай Чудотворец и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство“, се казва още в становището на Агенцията по вписванията.

vesti.bg

 
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук