УРОЦИТЕ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ СА АКТУАЛНИ И ДНЕС, 140 ГОДИНИ СЛЕД РОЖДЕНИЕТО МУ

Встъпително слово на ген. Ангел Марин, председател на Международна фондация „Георги Димитров“ и на Националния комитет за отбелязване на 140-годишнината от рождението на Георги Димитров, при откриване на научната конференция „140 години от рождението на Георги Димитров”, проведена на 15 юни 2022 г. в Руския културно-информационен център в София.

0
159

Като човек, който се прекланя пред паметта на Георги Димитров и се възхищава на неговата личност и дело, често се изкушавам да използвам за него думите „велик българин“. Какъвто той, според мен, е. Понякога се въздържам като си спомня за неговото писмо до Трайчо Костов, в което, преди завръщането си от Москва в България, Георги Димитров настоява: „Прекратете в пресата и в публичните изявления неуместните възхвали на Димитров като  „велик“, „гениален“. Вярно е, че Георги Димитров няма нужда от такива  епитети. Достатъчно е неговото име, личността и делото му да се знаят. Все пак мисля, че тези епитети са верни и заслужава да се използват. А реакцията му на тях е достойна за уважение и пример за нас.

Това ми убеждение се подсилва от факта, че Георги Димитров е не само една забележителна личност от нашето минало. Той е и наш съвременник. Той е и личност на бъдещето с актуалността и съвременната значимост на неговите идеи и дела. И като синдикален деец и лидер, и като активен участник в антифашистката борба, и като държавник и строител на нова България той работи с мисъл „за своя български народ, за неговото бъдеще, за неговото щастие и благоденствие“ /Слово, 06.11.1945 г./. Неговата роля в световната битка срещу фашизма е призната от хората от всички краища на планетата. Затова и в България, и по света се отнасят към него не само с уважение, но и с упование и надежда, че неговото дело ще бъде продължено и днес, и утре.

Най-големият връх в дейността на Георги Димитров е неговата роля в борбата за спасяване на човечеството от фашизма. Темата за борбата срещу фашизма днес отново е актуална, особено във връзка със събитията в Украйна. В началото на ХХI век проявите на неофашизъм и неонацизъм в света, за съжаление, станаха все по-явни. У нас една от тези прояви е така нареченият Луков марш. Най-малкият резултат от него е, че ни се напомня: „Ние сме тук! Фашизмът е жив!“ Като гледаме възхода на неофашистките партии и движения в някои страни, с основание можем да кажем, че фашизмът, нацизмът въобще не са били изкоренени в края на Втората световна война. Предстои да извървим още веднъж пътя на борбата срещу него. И не просто да бъде изкоренен – колкото по-рано, толкова по-добре, а така да го изкореним, че да не се появява отново и отново.А корените и начина на борбата срещу фашизма са показани от Георги Димитров.

По повод на 135-годишнината от рождението на Георги Димитров, Анжел Вагенщайн, в чиито думи си струва да се вслушваме, сподели три много важни мисли: Георги Димитров ни научи що е фашизъм; сегашният фашизъм не е като предишния; трябва да се научим да разчитаме неговите кодове.

На Седмия конгрес на Коминтерна през 1935 година, като негов председател, Георги Димитров определя фашизма като „открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистическите елементи на финансовия капитал“. Той предупреждава, че в много страни, докато възможните съпротивителни сили разберат, че това, което става е фашизъм, той вече е победил и овладял властта… От определението на фашизма следва, че докато властва финансовият капитал, а и сега при неолибералния капитализъм определено е така, ще има опасност от фашизъм и неговите прояви. Независимо от каква разновидност и под каква форма, включително завоалиран от западната уродлива т.н. демокрация като демагогия, като фалшифициране на историята и масиран дезинформационен натиск, масовото съзнание се манипулира, за да приеме обществото това, което му се налага и втълпява. Така можем да си обясним възхода на нацистки партии в някои страни. Така възниква и избуява нацизмът и в Украйна, където посеяните ветрове, ни принуждават да жънем бури. Там, освен другите поуки, се потвърждава правотата на американски учен, който  е стигнал до  извода, че „НАТО съществува, за да се бори с опасности, създадени от  неговото съществуване“ (Ноам Чомски, „Кой управлява света“, с.341). Днес нацизмът и фашизмът се поощряват и подкрепят на държавно равнище от САЩ и техните съюзници. Припомням, че на 25.10.2018 г. ЕП прие резолюция срещу неонацизма и неофашизма. Е и? Значи признават, че съществуват, но си затварят очите пред проявите им.  Нацизмът в Украйна е не само подкрепян  от тях, но и подтикван: с расовите изстъпления срещу рускоезичното население, с терора и убийствата на мирни граждани в Донбас, със забраната на партии и преследване на инакомислещи, с фашистките символи, с реабилитацията на отявлени нацисти… Не случайно огромното мнозинство от хората по света смятат САЩ за най-голямото зло и заплаха за мира. Нека напомним: зад цялата тази толерантност и  насърчаване на фашизма стоят правителства на либералния капитализъм, които се контролират от корпоративния  и финансовия сектор. Което отдавна го е казал Георги Димитров.

Голямото предизвикателство сега е как обществата на Запад ще реагират на последствията от битката между Русия (и тези, които я подкрепят, открито или мълчаливо, с действия или морално) и този Запад и нацизма, когато се решават не само насъщни житейски проблеми като масово обедняване, доходи, изхранване, отопление, но и оцеляването на цивилизацията и бъдещето на човечеството.

По повод на различните мнения за това, дали в една страна има или няма фашизъм, като се прави сравнение и се взема за критерий германския и италианския фашизъм, си струва да припомним, че още през 1935 г. Георги Димитров говори за необходимостта да се „предпазваме от шаблонно тълкуване на своеобразията в развитието на фашизма и различните форми на фашистка диктатура в отделните страни…Необходимо е във всяка страна да се изследва, да се изучи, да се издири национално особеното, национално специфичното във фашизма и съобразно с това да се набележат методите за действие  и формите на борба против фашизма.“

Забелязва се нещо удивително: субекти на „нашата интелектуална и морална култура“, информирани и просветени уж хора не виждат и не разбират очевидни факти – и неонацизма, и неофашизма и най-безочливите прояви на неолибералния капитализъм (Наом Чомски, цит. произв., с.360 ). В средата на май тази година италианска телевизия показва дискусия в Италия, в която италиански деец на културата казва (предавам по смисъл): ако някой забранява да се говори на руски, това е фашизъм; ако някой не разрешава изпълнители и диригенти да излизат пред публика само за това, че са руснаци и те не плюят по своя държавен глава, това е фашизъм…В това време един друг от участниците в предаването скача и се нахвърля върху него за това , което говори, блъска го и го поваля… Тук ще добавя от себе си: това също е фашизъм!

Георги Димитров не само поставя диагнозата на общественото заболяване фашизъм, но и дава рецепта за лечение на обществото като формулира идеята за Единен фронт – същност, необходимост, подходи за изграждането му в национален и международен мащаб. Още при подготовката на Септемврийското въстание от май до септември 1923 г. Димитров пише редица статии, посветени на Единния фронт на труда в борбата срещу бясното настъпление на капитала, срещу фашизма, който не е само антикомунистически, но и антинароден (както се вижда и сега в Украйна, където нацизмът е насочен срещу собствения народ и срещу Русия, която не е комунистическа страна).               Интересно е да се отбележи, че по време на Лайпцигския процес, в който главен герой е Георги Димитров, по същество се създава единен световен фронт, макар и да не е сключен формално пакт в защита на обвинените комунисти.(Из реч на Г.Димитров през май 1935 г.)

Важни и актуални са постановките на Георги Димитров и за това, че „конкретното осъществяване на единния фронт във всяка страна ще върви различно… в зависимост… от конкретната обстановка“ и за необходимостта от създаване на единен фронт не само в национален, но и в международен мащаб. За условията на България Георги Димитров ръководи разработването на програмата и създаването на Отечествения фронт, който има определяща роля за успешната борба и победата над фашизма у нас.

За разлика от успешното създаване на единни фронтове и постигнатия успех в борбата срещу фашизма по времето на Георги Димитров, сега, когато нацизмът и фашизмът в Украйна имат солидна международна подкрепа  от САЩ и техните съюзници, не се проявява осезаемо и адекватно обединяване на сили за отпор на нацисткото управление в Украйна и на тези, които стоят зад него. Няма я необходимата подкрепа на пострадалите от  проявите на фашизъм  в Украйна – в Донецка и Луганска област, а и в цяла Украйна. Всъщност подкрепа има – и мълчалива, и открита, но тя не е достатъчна и трудно се вижда в деформираната медийна среда. Не се вижда и обединена и ефективно  организирана подкрепа в международен план не само на пострадалите, но и на тези, които ги защитават в лицето на Русия. Това трябва да го направим. Това сме ние.

Борбата срещу фашизма и нацизма, освен политическата, идеологическата и всякаква друга страна, е въпрос и на лично, човешко, национално и общочовешко достойнство. Да го види, да го разпознае, да реагира мигновено, незабавно, решително е въпрос на достойнство, самоуважение, отговорност  за всеки цивилизован човек. А ние, българите дължим признание на Георги Димитров, защото ни дава висок заряд на лично и национално достойнство с това, че имаме такъв сънародник като него.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук