ЗАБРАВЕНИЯТ СТАЛИНГРАД

Битката за Сталинград продължава от 17 юли 1942 г. до 3 февруари 1943 г., а боевете в самия град се водят от 23 август 1942 г. – над 160 дни. Накрая почти не остава спомен, че тук някога е имало мирен живот.

0
827

Преди 80 години, на 2 февруари 1943 г., завършва Сталинградската битка. Това е едно от най-кръвопролитните сражения в историята на човечеството. В същото време то обръща хода на войната и довежда до победата на СССР и Западните съюзници в нея.

Въпреки че за сблъсъка е писано и говорено много, повечето хора не знаят, че то е планирано от германското командване като спомагателно. Основната цел на кампанията на Вермахта през 1942 г. е преодоляването на Кавказ и превземането на нефтените находища в Баку. Немските войски са разделени на две групи. Основната „А“ е тази, която се насочва на юг. Втората „Б“ има за цел да стигне до Сталинград и същевременно спомагателна функция да защитава северния фланг на другата групировка.

Градът на Волга е с голямо значение поради няколко причини. На първо място се намира най-близо до немските позиции и неговото превземане би прекъснало напълно корабоплаването по реката. Към 1942 г. тя е една от основните транспортни артерии на СССР. На север по нея се движат големи количества нефтени продукти, идващи от пристанищата на Каспийско море. На юг отиват оръжия, храна и подкрепления за войските, които се сражават на подстъпите на Кавказ. Другата важна причина градът да бъде определен за важна цел е чисто пропагандното му значение. През 1941 г. Вермахтът не успява да превземе нито Ленинград, нито Москва. Оказва се, че огромната победа, която трябва да е короната на „светкавичната война“ се изплъзва от ръцете на Хитлер. Поради това градът, който носи името на Сталин получава и съвсем друго значение. Успехът там би бил черешката на тортата в голямата кампания от 1942 г., като същевременно би улеснил напредването на войските към Баку неимоверно. Освен това там са разположени и някои от най-големите индустриални мощности в южните части на СССР. Тяхното спиране би довело до проблеми със снабдяването на цялата Червена армия.

Въпреки че сраженията на подстъпите към Сталинград започват още през юли истинската градска война настъпва в края на август.

Огромен проблем за защитниците е големият брой цивилно население, което бяга от немските войски и се стича в регионалния център. Евакуацията е слаба, като съществува и теорията, че от Москва искат по този начин да мотивират войниците, които се сражават на отбранителните линии.

Един от най-покъртителните примери е на съветския 1077 зенитен артилерийски полк. Той е съставен предимно от жени доброволци. Разполага с три батареи и на 23 и 24 август те посрещат настъпващите машини на 16 танкова дивизия на Вермахта, които са подкрепени от самолетите на 4 въздушен флот. Момичетата защитават Тракторния завод, който е един от най-важните райони в града. Сражението е неравно. Германците са потресени когато превземат позициите и разбират, че са се сражавали срещу девойки на 18 – 20 години. Загубите за танковата част в това сражение са огромни – 83 машини. Това е само началото. Херман Гьоринг обещава на командващия 6-та армия, генерал Паулус, че самолетите му ще изравнят града със земята и другите войски ще влязат безпроблемно. Тежките бомбардировки на централните части избиват десетки хиляди жители и бежанци. Падналите сгради се превръщат в барикади и укрития за защитниците от 62 и 64 съветски армии. Техническото и количественото превъзходство на германците се изгубва в руините на града. Съветските войски се бият за всеки етаж и всяка сграда, а през нощта успяват да преминат по подземните тунели и канализацията и често излизат в тила на противника. Командирите на Вермахта не са виждали подобно нещо. Често те не могат да използват тежка артилерия и авиация, защото съветските части копаят окопите си и правят укритията си на 10-20 метра от противника.

Напредването на времето и отказа на германското главно командване да изтегли войските си играе в полза на СССР. През лятото на 1942 г., евакуираната съветска индустрия започва да работи отново. Към фронта потичат танкове, оръдия и всякакво друго въоръжение. Освен това, съветското командване решава да подготви контраудар. Планирана е операция „Уран“, която започва на 19 ноември 1942 г. Войските на Югозападния, Сталинградския и Донския фронт успяват да обкръжат групировката на генерал Паулус. Херман Гьоринг обещава на Хитлер, че германската авиация ще снабдява армията в Сталиград с всичко нужно. Реалността се оказва коренно различна. Германските войници са изоставени на произвола на руската зима и настъпващата Червена армия. Независимо, че на Паулус е присъдено маршалско звание и според кодекса на честта той трябва да се самоубие, командирът се предава на съветските войски на 2 февруари. Сражението завършва с огромни жертви и от двете страни. До днес се водят спорове за това колко са военните, които умират там. От страна на Германската армия и съюзническите войски най-ниската цифра е 600 хиляди общо. За съветските сили това също е най-малкото възможно количество на загиналите и изчезналите. Цивилните жертви са оценявани в различните изследвания между 100 до 300 хиляди души.

Днес политиците са забравили тази история. Събитията от последната седмица ни показват, че отново на почти същите места едни срещу други ще се изправят германските срещу руските танкове. Градове вече започнаха да изчезват. Лицето на днешната война е изключително страшно, защото се унищожават два братски народа. Украйна е превърната в изкупителната жертва на съревнованието между Изтока и Запада, а уроците на историята явно нямат никакво значение.

Най-тъжното е, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която десетилетия гарантираше мира на нашия континент, буквално изчезна след санкциите на Запада срещу Русия. Докога ще позволим на политиците да вдигат ставките на напрежението? Докъде може да стигне то? Просто трябва да се обърнем назад и да видим как преди 80 години, при Сталинград са умирали съветски момичета и млади германски танкисти и никой от тях не искал да бъде там и да воюва. Ще позволим ли на историята да се повтори?!

От предаването на БНР „Политически НЕкоректно“,
рубрика  „След края на историята“,28 януари 2023 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук