Навършват се 80 години от трагичния 10 януари 1944 г., когато голяма част от София е разрушена от смятаната за най-тежката от англо-американските бомбардировки над България през Втората световна война. Тя е забила осколки и в нашата семейна памет.
1943-1944 г. Англо-американски бомби над София. Снимката е от сайта на Военно-историческия музей.
Майка ми Хрисанка с по-малката си сестра Мария и с баща им, моя дядо, когото не съм заварила жив – скромния шапкар Георги Василев, рано останал вдовец и отглеждал сам дъщерите си, са живеели в малка къща недалеч от гарата, на улица „Братя Миладинови“ 111.
Моят дядо Георги Василев с двете си дъщери. Майка ми Хрисанка е по-голямата – вляво на снимката. По-малката е леля ми Мария. Снимката е от центъра на София отпреди бомбардировките.
Щом през 1943 г. започнали интензивните бомбардировки, семейството на майка ми, както и много други, които живеели около възможни за атакуване обекти, като гарата, били евакуирани из близки села. Само периодично се прибирали да си нагледат домовете и да си вземат сезонни дрехи. Дядо ми, майка ми и леля ми се подслонили при роднини в едно врачанско село. Но и Враца била бомбардирана, и Кюстендил, Дупница, Петрич…
Майка ми винаги плачеше, когато ми разказваше как се прибрали няколко дни след страшната бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., за да си вземат още топли дрехи от дома. Дома, който вече го нямало… Заварили на мястото на малката си къща една голяма дупка от прякото попадение на бомба…
После тръгнали като зашеметени към центъра по онова, което било улица „Княгиня Мария Луиза“ – също цялата в развалини. Запомнила съм като шокиращ детайл, как майка ми винаги наблягаше, че най-много била потресена от гледката на трамвайните релси, така накъсани и огънати от взривовете, че някои били щръкнали от руините директно към небето…
Паметникът на Патриарх Евтимий гледа към ударена от англо-американските бомбардировки жилищна сграда в центъра на София.
Останалото е статистика. Ще я цитирам така, както накратко са я представили двама млади автори на сайта на Военно-историческия музей:
„За първи път територията на България е бомбардирана на 6 април 1941 г. от югославски и британски самолети в отговор на присъединяването на страната към Тристранния пакт. Под прицел са София, Кюстендил, Петрич и околните села. До 15 април 1941 г. жертвите наброяват 87 убити и 157 ранени, а много сгради са разрушени. Българските пилоти не реагират своевременно поради слабо развитата система за управление и незадоволителните летателно-тактически характеристики на самолетите, с които разполагат. Ситуацията допълнително се усложнява, след като на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява война на САЩ и Великобритания с надеждата, че тя ще има символичен характер.
Руините на София след бомбардировките от 1944 г. Снимката е от сайта на Военно-историческия музей.
В началото на 1943 г. територията на България попада в обхвата на операция Pointblank, одобрена на среща между Чърчил и Рузвелт в Казабланка. От ноември 1943 г. до август 1944 г. страната е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София. Общо 2000 самолета нанасят 7 дневни и 5 нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби. Въпреки многократно превъзхождащите ги сили на противника пилотите от 6-и изтребителен полк, които защитават небето над София, предприемат 273 излитания и свалят 30 негови самолета.
Независимо от усилията им врaжеската авиация разрушава предимно граждански обекти. Убити са 931 столичани, а ранени – 1025. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които и тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др.“
От мен ще добавя само, че във Враца има мемориал, посветен „на геройски загиналите врачани във Втората световна война и жертвите от бомбардировката на Враца – 24.01.1944 г.“
Мемориалът във Враца. В София няма такъв
В София няма подобен паметник. Но има паметник на американските летци, хвърляли бомби над България и свалени от нейни летци и противовъздушната отбрана. Да, онази България е била официална съюзничка на хитлеристка Германия и сама е обявила война на антихитлеристката коалиция. Но жертвите и разрушенията от англо-американските бомбардировки са предимно мирни хора и граждански обекти. Къде е паметта ти за тях, София?…
10 януари 2024 г.
Сайт „Барикада“ https://baricada.org/2024/01/10/bombardirovki-sofia-1944-80/
