Натрупаната конфронтация плюс руското нахлуване и войната в Украйна превърнаха Черно море в една от точките на най-високо напрежение в международните отношения, част от рязко нарасналото противопоставяне между НАТО и Русия. Рискът от директен конфликт с участието на глобалните сили в резултат на войната – дори и поради случаен или целенасочено провокиран инцидент – вече не може априорно да се изключва. Това се добавя към съществуващите конфликти и нерешени проблеми, наследени от предходни периоди.
Възникна реална опасност за трайното превръщане на региона в сфера на военни действия, на съперничество и противопоставяне, обричащи развитието на черноморските държави на трайно изоставане. В много отношения ситуацията в региона придобива характеристиките на Близкия изток: война, дългогодишни конфликти, окупирани чужди територии, постоянна нестабилност, намеса на чужди държави, неуспешни опити за политическо решение.
Очевидно последствията от войната задълго ще тровят международните отношения. Независимо от това кога и как ще завърши тя (естествено – ако не прерасне в глобален конфликт) след нея ще имаме един дълбоко разделен, дългосрочно конфронтиран и милинаризиран свят, при пълно отсъствие на взаимно доверие и далог.
Всичко това поставя остро въпроса за пътищата за прекратяване на войната и деескалация на напрежението. България е страна, пряко засегната от тези процеси и не може да си позволи да бъде просто пасивен наблюдател на развитието на събитията. Активното участие на страната в процеса на взимане на решения в рамките на ЕС и НАТО с оглед отчитането на националните интереси и гарантиране сигуронстта на държавата поставя въпроса за необходимостта от задълбочен национален диалог, постигане на обществен и политически консенсус и отстояване на единна национална позиция.
Това бяха проблемите, които бяха дискутирани по време на конференцията на тема: „Черно море: по-Близкият изток“, която Институтът за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“ организираха на 22 ноември 2022 г. в София.
Въвеждащо изказване направи президентът на Република България Румен РАДЕВ. Войната в Украйна забавя икономическото развитие и пред нас има тежка перспектива, ако не се справим с проблемите на сигурността в региона, заяви държавният глава. България има ангажимент за възстановяване и укрепване на мира в Черноморския регион, който от все по-рисков трябва да се превърне в регион на развитие, икономическа и енергийна свързаност. Той подчерта, че войната в Украйна забавя икономическото развитие и пред страните от региона има тежка перспектива, ако не се справят с предизвикателствата пред сигурността. Затова първостепенна задача е преустановяване на военните действия между Русия и Украйна и намиране на решение на конфликта със средствата на дипломацията, за което страната ни трябва да настоява. „Всеки ден от тази война руши бъдещето на региона“, посочи още президентът и добави, че редицата замразени конфликти в черноморското пространство също влияят върху развитието на страната ни. Румен Радев добави, че България е част от политиката на ЕС за справяне с тези предизвикателства и постигането на устойчиви решения. Като предизвикателство пред България държавният глава открои изтичането в близко бъдеще на постигнатото отлагане на забраната за внос на петрол от Русия до края на 2024 г. Дефицитът на суров петрол ще доведе до спиране на работата на рафинерията в Бургас и сериозно ще се отрази върху цените на горивата в страната ни и региона. Затова по думите на Румен Радев продължаващата война на Русия срещу Украйна налага скорошна реализация на нефтопровода „Бургас-Александруполис“, но в обратна посока – „Александруполис-Бургас“, с което страната ни да съхрани възможността за бързи и надеждни доставки на енергийни ресурси и за свързаност в региона. „Динамиката, която възникна през последните години в търсене на потенциал за подобряване на енергийните, икономическите, транспортните връзки и икономическото развитие в региона, беше прекъсната от войната в Украйна“, посочи още държавният глава. Румен Радев напомни, че тепърва ще се измерват мащабите на деструктивното влияние на този конфликт върху икономиката на България и региона. Това налага и преосмисляне на някои подходи на ЕС за справяне с енергийната криза, така че да не се стига до деиндустриализация, изнасяне на капитали и отслабване на свързаността и икономическото сътрудничество в Европа.
Симеон НИКОЛОВ, директор на Центъра за стратегически изследвания говори на тема „Сигурността в Черно море: повече оръжие или повече политически диалог?“ Темата на изказването на Георги ПИРИНСКИ, председател на Фондация „Солидарно общество“, което публикуваме, бе „Остана ли място за европейски политики в Черно море извън конфронтацията?“ Докладът на директора на Черноморския институт, Бургас проф. Маруся ЛЮБЧЕВА бе на тема „Удави ли се регионалното сътрудничество в Черно море?“
Конференцията бе открита от Жак ПАПАРО, директор за България на Фондация „Фридрих Еберт” и Любомир КЮЧУКОВ, директор на Института за икономика и международни отношения. В дискусията, модерирана от Бисерка БЕНИШЕВА, директор „Европейски въпроси” на ПанЕвропа- България взеха участие дипломати, международни анализатори, икономисти, представители на научната общност и студенти. Дискусията отрази различни аспекти на натрупващите се конфликти след нахлуването на Русия в Украйна – драматично пренареждане на архитектурата на международната сигурност след края на Студената война, енергийна сигурност, позицията на ЕС и НАТО в настощята ситуацията и мястото на България в тази сложна и динамична обстановка./НВ/
Снимки: Фондация „Фридрих Еберт“
