ОТ МАЯК НА ДЕМОКРАЦИЯТА ДО ПРИМЕР-ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

В Швеция случаите на стрелба рязко нараснаха в много градове, предградия и селища. Социалдемократите са длъжни да дадат цялостен политически отговор на тези проблеми.

0
772

Швеция, която в миналото бе смятана за маяк на демокрацията, сега се превърна в пример-предупреждение. При положение, че консерваторите в Швеция са готови да поемат властта с подкрепата на крайно дясна екстремистка популистка партия с корени в движенията от 1990-те години за превъзходство на бялата раса и в нацизма от 1940-те години, то тогава това може да стане навсякъде.

Мнозина казват, че „тръмпизмът“, стигнал до Швеция. Че престъпността и инфлацията довели до положение, при което става невъзможно никое действащо правителство да бъде преизбрано. Това със сигурност е една част от обяснението. Но Швеция не е някакво изключение, а част от тенденция, при която миграцията, разделението център-периферия и анти-истаблишмънт настроенията промениха политическия пейзаж. Като имаме предвид това, изненадващо е, че шведските социалдемократи, след управление в продължение на осем години, все още имат подкрепата на 30 процента от електората.

Анализирайки резултата от последните избори1/, не може да не се отбележи бързо повишаващата се престъпност в страната. Случаите на стрелба рязко се увеличиха в градовете, предградията и селищата в много части на Швеция. Организираната престъпност и вътрешните борби между групировките са в тяхната основа. Бруталността е плашеща, а насилието засяга всички сектори на обществото. Независимо, че обикновените хора не са целта, вече никой не се чувства в безопасност.

Полицията получи повече ресурси и наказанията станаха по-строги, но повече трябва да се направи за актуализиране на законодателството в отговор на използването на нови технологии, на тежко въоръжение и начини на функциониране на организираната престъпност. Обществото досега не успяло да предотврати набирането на млади  мъже в различните банди, а без да се прекрати, краят на насилието няма да настъпи. Днешните млади мъже в организираната престъпност не очакват да живеят повече от 25 години. При 335 случаи на стрелба, довели до 46 смъртни случая през 2021 г., на последните избори без съмнение основният въпрос за избирателите беше вътрешната сигурност. Повечето хора, които губят живота си поради организираната престъпност, имат миграционен произход и са израснали в един от сегрегираните райони на Швеция; социално-икономически уязвими, с голяма безработица и високи нива на престъпност. Държавата определено се провали по отношение на тези райони и на хората, които там живеят. Недостатъчните инвестиции в социални програми, липсата на политика за приютяване на бежанци, миграцията и провалените политики за интеграция доведоха тези райони и хора до сегрегация. Става дума за бавен, но последователен процес, който достигна връхната си точка с „бежанската криза“ от 2015 година.

Докато организираната престъпност намира своята база в тези места, пазарът, на който се правят пари и се създават работни места е другаде. Възможностите хората от тези изоставащи райони да се интегрират са минимални. Но в очите на мнозина виновният е „другият“ – и връзката с  миграцията следва много бързо. Точно това е връзката, която крайната десница разиграва през последното десетилетие. Прогресивните от своя страна не бяха достатъчно твърди по отношение на престъпността и не успяха да променят социално-икономическата реалност за много хора в тежко положение.

Глобализацията и възприятието за миграцията

            Глобализацията извади милиони хора от бедност, стимулира технологичните промени и генерира огромна икономическа стойност. Същевременно обаче раздели света на печеливши и губещи, или, както го формулира Дейвид Гудхард,: на „онези, които са без значение къде“ и на „онези, които са някъде“. Преразпределението на капитали, работни места и социален статус трансформира нациите и чувството за общност отпадна. В този разказ миграцията, и особено трудовата имиграция играят важна роля за „губещите“ от глобализацията. Именно това възприятие за миграцията свързва въпроса за престъпността с дългосрочните предизвикателства пред обществото в разказите на крайно-дясното.

Стратегията на десницата представлява шведска версия на тръмпизма, включително силен анти-истаблишмънт тон: „социалдемокрацията е продала Швеция на глобализацията и мигрантите, вижте докъде ни доведе по отношение на престъпността и провалящото се благосъстояние. С други думи те успяха да свържат непосредствените проблеми на престъпността с дългосрочните въпроси на едно общество, което постепенно се фрагментира.

Като министър председател и лидер на социалдемократическата партия, Магдалена Андершон формулира ясни приоритети: по-твърда борба с престъпността и мерки по отношение на корените й, повече инвестиции в социални програми, прекратяване на приватизацията и създаване на повече работни места чрез зелено развитие. Нейната коалиция на левицата се противопоставяше на популисткия разказ, но реалността, що се отнася до престъпността, работеше срещу тях. Освен това, инфлацията възпрепятстваше по-амбициозни инвестиции в социални програми. И накрая, поради войната в Украйна, дневният ред на борбата срещу изменението на климата беше превърната от набор на възможности в такъв за високи цени на енергията и нарастващи разходи за живот.

На изборите, огромната популярност на Андершон беше недостатъчна. В определен смисъл самата демокрация беше въпросът на бюлетините, което й спечели гласове от средната класа. Традиционният вот на работническата класа обаче отиде при Шведски демократи2/. Социалдемократите успяха да прибавят два процента подкрепа, но подкрепата за коалиционните им партньори спадна. В системата на фиксирани коалиции, голямата партия трябва не само да носи отговорност  за собствения си дневен ред, но и за намирането на електорален маршрут  за цялата коалиция. Социалдемократите отнеха гласовете от своите коалиционни партньори, но не успяха да си върнат никакви гласове от Шведски демократи.

Необходимостта от цялостен политически отговор

            За левицата изборите бяха загубени поради въпросите за престъпността и миграцията. Но също и затова, защото и досега прогресивните нямат обосновка или политика за една ребалансирана глобализация, която, от една страна се справя с изменението на климата, и от друга страна чертае курс за социален напредък и икономически просперитет за всички части на обществото.

Създаването на социални общества без изкопаеми горива е огромна възможност за прогресивните да формират програма за развитие, отговорност и роля на обществото за проспериращо бъдеще. Придаването на повече сила на общностите и култивирането на ново чувство за сплотеност чрез градежа на нация ще създаде силен контра аргумент срещу крайно десния популизъм. Този дневен ред няма да руши проблема с престъпността, но един период на инвестиции ще даде възможност за закриване на пробойните в обществото – което ще намали престъпността.

Ляво-центристите ще управляват отново само ако имат отговори на въпросите как да сложат край на престъпността, както и кампании за ориентиран към бъдещето дневен ред., който обединява общностите и ги ориентира напред. Обоснованата надежда побеждава отчаянието. Но това ще изисква дълбочинно обновяване на политиката. Справянето с престъпността и миграцията няма да решат проблемите на глобализацията и изменението на климата, но оздравяването на общностите и една зелена икономика ще създадат възможности за преустановяване на сегрегацията и  подобряване на интеграцията. Изисква се цялостен политически отговор.

Не бива да има каквото и да било съмнение относно това, какъв е произходът и какви са намеренията на Шведски демократи. Те са авторитарна и расистка партия. Либерално-консервативното правителство в момента управлява по тяхна воля. Единственият въпрос е колко далеч искат да стигнат Шведски демократи през този законодателен период. Коалиционните им партньори  няма да могат да се противопоставят, защото в такъв случай правителството пада. Този факт вече промени и по-нататък ще променя Швеция.

––––––––––––––––––––––––––––

1/ На 11 септември 2022 г. в Швеция се проведоха парламентарни избори при 84.2% избирателна активност и следните резултати за трите водещи партии: 30.3% подкрепа за Шведската социалдемократическа партия, /ШСДП/, 29.5% за Шведи демократи /ШД/ и 19.1% за Умерените. Формирано бе управляващо мнозинство център-дясно с участието на Умерените при  решаващата подкрепа на крайно десните ШД.

2/ Шведи демократи – най-голямата партия в управляващия дясно- центристки блок, втора по големина в парламента след ШСДП. Партията се самоопределя като социално-консервативна с националистическа основа. Различни външни наблюдатели я определят като национално-консервативна, анти-имиграционна, анти-ислямистка, евроскептична и крайно дясна. Основана е през 1988 г. с корени в шведския нацизъм и в белия расизъм. Твърдят, че от 2005 г. се реформират, като изключват екстремистите и модерират платформата си.

От Democracy and Society, 12.12.2022 г.; препечатано от International Politics and Society https://www.ips-journal.eu/topics/democracy-and-society/from-beacon-of-democracy-to-cautionary-tale-6370/

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук