СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ В ЕС – КАКВО ОСТАВА НЕИЗЯСНЕНО

0
469

ПОКАНА

Скъпи приятели,
За мен е удоволствие да Ви поканя да проследите международната конференция на тема “Свободата на медиите в ЕС –какво остава неизяснено”, която организираме заедно с EURACTIV Bulgaria.
Дискусията е по повод предложения проект за регламент на ЕС – Европейски акт за свободата на #медиите, и необходимостта от регулация на медиите на ниво #ЕС. Текстовете вече се обсъждат активно в Европейския парламент. Приемането им ще повлияе пряко върху медийната среда в България.
С експерти, журналисти и представители на институции ще говорим как регламентът би следвало да гарантира свободата на медиите, да направи собствеността им прозрачна, да подсигури открито разпределение на публичните финанси, да защити #журналистите в тяхната работа, да подсили националните регулатори.
Основен говорител на конференцията ще бъде г-жа Вера Йоурова, еврокомисар за ценностите и прозрачността.
Сред участниците са: Дейвид Ек, Постоянно представителство на Швеция към ЕС; Ренате Шрьодер, Европейска федерация на журналистите, Директор; Лаурънс Хютинг, Европейски център за свобода на печата и медиите (ECPMF); Питър Хорокс, бивш Директор на BBC World Service; Живка Хаския, съветник, Постоянно представителство на България към ЕС; Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии, България; Иван Бакалов, гл. Редактор и издател на e-vestnik.bg.

21 април 2023 г.

С уважение,
Елена Йончева

ДНЕС НАБЛЮДАВАМЕ ЕВРОПЕЙСКА „ПАТРИОТИЧНА ЖУРНАЛИСТИКА“ 

                                                                        Елена Йончева      

           
Актът за свободата на медиите, който обсъждаме в Европейския парламент, трябва да гарантира свободата на журналистите, редакционната независимост, прозрачността на собствеността на частните медии и плурализма на обществените. Журналистите би следвало да са защитени от опасността да бъдат следени с шпионски софтуер. Това заяви евродепутатът Елена Йончева в интервю за БНР.
Тя е докладчик по текстовете на европейския регламент, предложен от Европейската комисия, от името на групата на социалистите и демократите. Актът ще бъде обсъждан и по време на международна конференция в четвъртък, 27 април с участието на еврокомисаря по ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Форумът се организира от Елена Йончева.
Откъде започна темата – когато през 2019 г. бях избрана за европейски депутат, имах няколко срещи с комисар Вера Йоурова, в които по моя инициатива обсъдихме възможността за създаване на европейско медийно законодателство, което да е задължително за държавите членки, разказа тя в интервюто за БНР. Според договорите за ЕС право на законодателна инициатива има Европейската комисия, а Европейският парламент е съзаконодател. В момента в неговите ръце е възможността текстовете на регламента да бъдат прецизирани и допълнени. Веднъж приети, те ще са задължителни за всички държави членки, които няма да могат да ги интерпретират.
Някои колеги от Германия не са много ентусиазирани от подобно задължително европейско законодателство, защото считат, че ситуацията с медиите в тяхната страна е достатъчно добре уредена според националните им правила, допълни още Елена Йончева. Но за държави като България, в които липсва политическа воля, за да се гарантира свободата на журналистите, европейската рамка е необходима, според нея. България е сред страните в ЕС с най-голям риск от политическа намеса в медиите – риск, оценен на 73% от Европейския център за медиен плурализъм.
Какво можем да направим – на първо място да изсветлим собствеността на частните медии, каза още Елена Йончева. Въпреки че в България, например, има изискване да се посочват собствениците, то или не се спазва, или няма гаранции, че посочените хора са действителните собственици на медии. Искаме конкретни гаранции, за да може зрителите, читателите да преценят дали да дадат кредит на доверие на информациите в тях, обясни тя. Евродепутатът изброи и някои други предложения, за които ще настоява – да има обозначение на спонсорираното съдържание, особено в дигиталните медии, лесен достъп на читателите до информация за донорите, ясни правомощия на регулаторните органи и др. Елена Йончева сподели опасението си от т.нар. сива зона в частта за защитата на журналистите срещу шпионски софтуер. Тя няма да съществува в случай на заплаха за националната сигурност. Знаете, че всяка авторитарна власт може да облече подслушването и следенето на журналисти с твърдението, че съществува такава заплаха, коментира Елена Йончева.
Попитана за новия европейски регулаторен орган, който ще бъде създаден от представителите на националните институции в държавите членки, тя поясни, че задачата му не е да бъде своеобразен цензор. Напротив – стига членовете му да са хора, които могат да отстояват своите позиции, целта е да предоставя обективна информация за състоянието на медиите в Европа, а не да налага какво да четем, слушаме или пишем, коментира още тя. Този нов орган ще реагира, когато не се предоставя достатъчно свобода на журналистите, на редакторите, когато установи липса на прозрачност на собствеността и др.
Актът идва в момент, в който европейската журналистика сякаш работи във военновременна ситуация, сподели Елена Йончева. В последните месеци сме свидетели на забрани, заличаване, спиране на медии, а целият процес е представен като борба с фалшивите новини. Това е обречена битка, каза тя. Истинската битка с фалшивите новини е в истинската журналистика.
Елена Йончева сподели опита си на военен репортер от мястото на събитието – от Ирак, Сирия, Афганистан, Чечня, Косово и др. Никога не съм виждала такава липса на журналистика. Тя трябва да ни дава контекст, да показва причините за даден конфликт.
В Багдад през 2003 г. бяхме останали около 50 журналисти, които предавахме за случващото се на място. Тогава нашите американски колеги измислиха термина „патриотична журналистика“. Не беше важно какво реално се случва, какво мислят хората в Ирак, а това, което е в интерес на войниците  на САЩ, разказа Елена Йончева. „Патриотичната журналистика“ е другото име на пропагандата. Днес този подход е отречен от самите американски колеги. Но гражданското общество в страната беше заблудено, не потърси отговорност на политиците. Двадесет години по-късно в Европа наблюдаваме европейска „патриотична журналистика“ и само времето ще покаже какви ще са последствията, каза още тя.

26 април 2023 г.

НЕОБХОДИМО Е ИЗСВЕТЛЯВАНЕ НЕ САМО НА СОБСТВЕНОСТТА НА ЧАСТНИТЕ МЕДИИ,  НО И НА ТЕХНИТЕ СПОНСОРИ И РЕКЛАМОДАТЕЛИ

Елена Йончева

Сред най-важните промени, които възнамерявам да внеса в проекта на европейски медиен закон е необходимостта от изсветляване не само на собствеността на частните медии, която може да бъде прикрита, а и на техните спонсори, рекламодатели и донори. Именно там се крие политическият натиск и зависимост. Това обяви евродепутатът Елена Йончева, която е докладчик от името на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП) по Европейския акт за свободата на медиите.
Проектът за регламент, представен в края на м.г. от Европейската комисия (ЕК) вече се обсъжда активно в ЕП. Той беше повод за международната конференция, която Елена Йончева организира в четвъртък. В дискусията се включи вицепрезидентът на Комисията Вера Йоурова. Сред останалите участници бяха Дейвид Ек, представител на Швеция (председател на Съвета на ЕС до края на юни), Живка Хаския, съветник в постоянното представителство на България в ЕС, бившият генерален директор на BBC Питър Хорокс, председателят на СЕМ Соня Момчилова, издателят на e-vestnik.bg Иван Бакалов, Ренате Шрьодер от Европейската федерация на журналистите и др. Издателят на Euractiv.bg Георги Готев модерираше форума.
Преди три години Елена ме вдъхнови да разработя този акт. Впечатлена съм от нейния журналистически опит и работата й като военен репортер, сподели еврокомисар Вера Йоурова. Тя съобщи, че се очаква финалните обсъждания в т.нар. триалози на ЕС – Европейски парламент, Европейска комисия и Съвета на ЕС да започнат през ноември, а през април догодина законът да бъде факт. Държавите членки ще трябва да го прилагат директно, без да го интерпретират.
Текстовете му ще забраняват държавна намеса в редакционната политика, така че медиите да не се превръщат в пропагандатори; защита на журналистите от подслушване, както и от разкриване на източниците на информация; ясно финансиране на обществените медии без това да ги прави зависими от управляващите и др. Националните медийни регулатори ще следят за свободата на журналистите, за прозрачността на собствеността и за конфликтите на интереси. Те ще наблюдават и да няма концентрация на пазара. На европейско ниво ще се създаде Европейски съвет за медийни услуги, в който ще има представители на националните органи. Той ще наблюдава медийната среда в ЕС.
Някои собственици чувстват заплаха за бизнеса си. Но свободата на медиите е стълб за демокрацията. Статуквото не може да остане, каза еврокомисар Вера Йоурова.
В отговор на въпрос на Елена Йончева защо гаранциите за най-ключовите предложения за независимостта на медиите и редакторските решения са заложени не в самия регламент, а в „препоръка“, която няма никаква законодателна стойност, тя отговори, че стремежът на акта е да защити медиите от външната среда. Докато за редакционната политика препоръките се придържат към най-добрите практики, но в крайна сметка решението е на съответния нюзрум. Свободата на медиите трябва да се гарантира и отвътре, каза Вера Йоурова.
България има положително отношение към предложенията на Европейската комисия, заяви Живка Хаския. Според нея основният проблем в работата по акта в ЕС е как да се балансира между различните нива на амбиция на държавите членки. Някои не желаят да има европейска намеса в националното им медийно законодателство. България обаче счита, че законът ще разреши предизвикателствата, които срещаме на национално и на европейско ниво.
От името на Европейската федерация на журналистите, в която членуват 73 организации в Европа, Ренате Шрьодер поиска разпоредбите в акта да се засилят. Според нея това, което Европейската комисия предлага е под стандартите на Съвета на Европа. Тя посочи този факт като един от аргументите на представители на издатели от Германия, които не приемат  въвеждането на задължително европейско медийно законодателство. Имаме защита на издателите, а трябва да имаме защита и на журналистите. Разчитаме на Вас, обърна се Ренате Шрьодер към Елена Йончева.
Според европейската федерация новият Европейски съвет за медийни услуги трябва да е независим, включително от Европейската комисия.
За гаранции за независимостта на този своеобразен борд говори и Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Според нея прави впечатление, че в проекта е предвидено наред с членове на националните регулаторни органи, в състава му да се включат и представители на Европейската комисия. Секретариатът му също ще е назначен от ЕК. Тя обяви, че СЕМ е най-слабо финансираният медиен регулаторен орган в Европа, а в същото време е най-прозрачно работещият. Според Соня Момчилова СЕМ не разполага с финансовите и човешките ресурси за правомощията, които европейският акт му предвижда. Институцията ще се превърне в огромен мастодонт с много права, а свръхрегулацията крие рискове, коментира тя. Колкото повече говорим за свободата на медиите, толкова по-изплашени са те. Не искам да съдействаме за това да подчиним медийната среда на някакви прекалено строги условия, каза още Соня Момчилова. Председателят на СЕМ беше категорична, че медиите в България съответстват на най-високите медийни стандарти.
В България медиите са овладени и служат на политически и икономически интереси,  беше позицията на журналистът Иван Бакалов. Той посочи технологичния напредък в света като причина за огромната трансформация на медийния модел, която за малкия пазар в България е фатална. Медиите губят финансирането си и стават зависими, каза Иван Бакалов. Читателите и зрителите са разпръснати по много информационни канали, някои от които с недостатъчно качество. Липсва истинската журналистика, коментира още той.
Самият факт, че толкова открито и честно поставихме темите показва, че познаваме проблемите, заяви в обобщение Елена Йончева. Тя обърна внимание на битката с фалшивите новини и липсата на истинска журналистика. Фалшивите новини не се борят със забрани и банове, а със силата на проверената информация, с работата на репортерите, които покриват цялата география на даден конфликт, с представяне на събитията в контекст, каза тя. В противен случай подценяваме читателите и ги подтикваме да търсят източници другаде, а това може да ги подведе.
Ще е успех, ако в бъдеще можем да откроим истинските медии от изразяването на граждански позиции в социалните мрежи, каза Елена Йончева.

28 април 2023 г.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук