България е на политически кръстопът. За пети път от две години се провеждат парламентарни избори и политическите партии не успяват да намерят компромис и национално съгласие, а обръщат дебата в скандали и до явни или задкулисни сделки. Не друг, а партиите минираха политическия модел и докараха ситуацията до безизходица. Единствено те са виновни, че обществото все повече губи доверие в изборите и парламентаризма. Доверието в системните и традиционни партии е на „кота нула“.
„Какво да се прави?“ , е въпросът, който мъчи всяка една от партиите, затънали в политическа безпътица.
Но този въпрос е особено важен за Българската социалистическа партия. Тя е най-старата партия у нас, доскоро най-масовата и демократичната формация. За разлика от нароилите се лидерски десни, евроатлантически партии, подражаващи на реториката и идеологемите на неолибералния глобализъм и пазарния фундаментализъм, следвайки практиките на еднополюсния свят. За разлика от тях БСП има дълбоки традиции и ясна политическа идеология – социалистическата. При това – не само като хуманна теория и идеал, а и като реализация чрез социалната държава, изградена успешно във втората половина на 20 век у нас.
В годините на прехода БСП постигна няколко безспорни успехи:
- Превърна се в партия на мирния преход и националното съгласие чрез създаването на Конституцията от 1991 г., мирното регулиране на кризата от зимата на 1997 г., ролята й за приемането в Европейския съюз и други.
- БСП бе партия на демократичното единство – в нея членуваха и членуват хора с различни мнения и каузи, но тяхните позиции се чуваха свободно и се отчитаха във вътрешнопартийния дебат.
- БСП бе демократична партия, която не приемаше лидерския тип на ръководство, а реално осъществяваше колективното начало на формиране на политиките в рамките на уставно избрани органи – Конгрес, Национален и местни съвети, Общопартийна контролна комисия.
- И най-вече – БСП се доказа като партия, която отчиташе промените в Европа и света, не се отказа от базисните си принципи, завещани още от Димитър Благоев – социалистическата идея, държавотворната кауза, родолюбието, русофилството.
Как се вписва БСП в днешната политическа ситуация!? Каква е ролята на социалистите за изход от кризата?
Няма спор, че БСП е в най-тежката си политическа криза в новата си история:
- Тя e на пето място в подредбата на политическите сили, а драматичният спад в процента обществено доверие се отчита от избори на избори и има опасност да стане необратим. С днешните 9% доверие от избирателите (или малко над 3% от българското общество) БСП е поставена в политическия миманс.
- Не се нуждае от доказаване и очевидността на това, че настоящото ръководство системно и целенасочено ликвидира както демократичността, така и единството и колективността в партията, заменяйки ги с практики, познати от други времена и от други политически формации.
- Остава единствено спазването на историческите принципи, заложени и съхранени над 130 години! Те са последният политически капитал на партията, без който тя – вече превърната в петостепенна сила – ще изчезне от политическия живот и от парламентарната карта на България.
Залогът дали тези принципи ще се опазят, за да има шанс БСП да се изтласка от дъното, е всъщност въпросът за участието в правителство с мандата било на ГЕРБ-СДС, било на „Продължаваме промяната-Демократична България“. И двете коалиции – с вече провалени управления, и двете – десни и априори отричащи социални реформи в българското общество, и двете – крайно евроатлантически и със слугински манталитет във външната политика. Накратко – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са две страни на една и съща монета – тази на „Коалицията на войната“, която вече свърши достатъчно злини на страната и обществото – от оръжейната помощ и търговия с Украйна до крайните русофобски прояви и хвалбите, че „по три пъти седмично се консултират с презокеанското посолство“ (по думите на Бойко Борисов), от трупането на рекорден външен дълг с цел купуване на политическо време до провокираната газова криза, която бе решена единствено благодарение на балансираната политика на президента и служебния кабинет. Да не говорим за дългата поредица от корупционни афери и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, които са несъвместими с морала на българските граждани и особено – с този на левите хора. БСП бе алтернативата на Модела „ГЕРБ“, имаше шанс (но заради лични властови амбиции не се възползва) да стане и алтернатива на Модела „Петков-Василев“, за което плати тежка политическа цена. Подобна бе цената и за вече консумираните тематични коалиции с ГЕРБ и ДПС като тази за хартиената бюлетина. И ако БСП можеше, а сигурно и трябваше да има диалог с ГЕРБ в първите години на тяхното управление – преди 12-13 години, то днес този съюз е изцяло в ущърб на БСП – така както се случи с всички бивши партньори на ГЕРБ – прелъстени, изостамвени и изхвърлени от политическия живот – от СДС, Реформаторския блок, АБВ чак до Обединените патриоти.
БСП днес е пред простичък избор – в правителството за временно удовлетворение на персонални властови амбиции, или като алтернатива не само на конкретните провалени десни партии ГЕРБ и ПП-ДБ, но и като алтернатива на модела и Системата, чиято криза личи не само в национален план, но и в повечето държави, възприели неолибералния модел и илюзията за еднополюсен световен ред. „Тактическият избор“ може и да е в полза на участие във властта – каквито сигнали неприкрито дава тези дни ръководството на БСП в лицето и на председателката и на останалите говорители, които омаловажават „различията“ с ГЕРБ, но мъдрият избор е – далеч от участие в управление с десни, антикомунисти, ренегати и пещерни евроатлантици, които системно поставят чуждия интерес над националния!
Накратко, в едно правителство и с ГЕРБ, и с ПП-ДБ, независимо дали то ще бъде пакетирано като „Програмно“, „Експертно“, „На личности“, „Антикризисно“ или „На историческия компромис“ БСП ще бъде окончателно идейно, политически, програмно обезличена и ще бъде изхвърлена от политическия живот. Тоест – участието на БСП в дясно управление и подкрепата (даже и с ритуалното „разграничаване от коалиционните партньори“, познато ни от краткия мандат на четворната коалиция) ще превърне БСП в смокинов лист и съучастник на десни, антисоциални, русофобски политики, несъвместими с традициите, морала и принципите на социалистите. Изборът днес, особено когато в БСП се готви нещо като „допитване до членската маса“ е не между това да е в опозиция или във властта, а между политическа смърт и политическо оцеляване, което да се превърне в рестарт. И колкото ръководството на БСП да се опитва да представи провежданите разговори с ГЕРБ като необходим компромис, те са само и единствено – влизане в задкулисен сговор с дясното!
В зависимост от поведението на ръководството на БСП, начело с Корнелия Нинова, ще се претворят в реалността пророческите думи на Ейбрахъм Линкълн, че можеш да излъжеш малцина завинаги или всички за кратко, но не можеш – всички и завинаги. Защото мимолетната министерска амбиция в кабинет, който е органично несъвместим с лявата същност на БСП, е именно подобен тип лъжа – малцина ще спечелят, но цената ще се плаща от всички социалисти!
Именно затова готовността на Корнелия Нинова и тясното ръководство на БСП да се срещнат с ГЕРБ-СДС и конкретно с кандидатката за премиер Мария Габриел, е не само абсурд, но и проява в пряко противоречие с интересите и морала на социалистите. Габриел е не само „галеното дете“ на Статуквото – нашенско и брюкселко, не само безслислен еврочиновник, но и личен довереник на Бойко Борисов. Тоест – еманация на кухото Чиновничество, но не и на съдържателното Държавничество! Какво общо може да има с това патриотичната и държавотворна БСП!? Къде са социалистическите идеи, принципите, червените линии, които Нинова уж чертае – ту три, ту пет, ту шест-седем!? Къде е заявеното, че БСП няма да е резервното колело, било на колата, било на тротинетката, защото това правителство преди да се роди е видно, че ще катастрофира много скоро…
И доколкото кризата вече е не само в конкретните политици и партии, и не само на национална почва, но и в рамките на политическите системи на т.нар. колективен Запад, БСП също има една ясна линия на поведение – базирана на традициите си, на социалистическата идея, патриотизма и русофилството – да напусне статуквото и сговора и да се превърне в партия, която изрича на глас недъзите на Системата. И в този смисъл – в 49-тото, пък и в следващите народни събрания, да бъде част от националното съгласие по важни социални теми, но никога да не бъде част от сговора, да търси съюзници не сред партиите на Статуквото, слушащи гласа на „началствата“, а да се стреми към стратегически съюз с несистемни и анти-статукво политически сили, с широки обществени групи като синдикатите и кооперациите. От тази гледна точка е несъстоятелно готвеното допитване в партията като опит на партийното ръководство за размиване и прехвърляне на политическата отговорност от болната глава на здравата. Абсурдна е идеята на Нинова за вътрешнопартиен референдум. При очерталата се днес политическа и парламентарна ситуация са недопустими не само действия, но дори моментната мисъл, че може БСП да подкрепи под някаква форма или още повече да стане съучастник в правителство на ГЕРБ и/или на ПП-ДБ.
Затова днес въпросът е: А сега накъде!?
Отговорът е ясен – търсят се спешно социалистите, които да работят не за своята кариера, а за смели и реални социалистически преобразования в българското общество!
11 май 2023 г.
