МОЖЕ ЛИ СЪДЕБНАТА РЕФОРМА ДА РАЗРУШИ ЕВРЕЙСКАТА ДЪРЖАВА?
д-р Ицхак Сапорта
Водеща на БНР: От близо три месеца Израел е обхванат от граждански вълнения. След съставянето на ултрадясно религиозно правителство, което много бързо иска да прокара поредица от закони за реформа на съдебната система, образованието и по-сериозен контрол над силовите структури, мнозина видяха в това заплаха за демокрацията. Демонстрацията миналата събота, събра на улиците на страната над половин милион души, а почти през цялата седмица бяха прекъснати от протестиращи главни шосета, като това към летището.
Кореспонденти на БНР в Израел Феня и Искра Декало разговаряха с д-р Ицхак Сапорта – старши преподавател в Института по управление в Телавивския университет и специалист по анализ на стачки, демонстрации и протести. (Семейството му е с български корени)
-Д-р Сапорта, по какво тези протести се различават от предни, каквито е имало в страната?
-Исканията са изцяло политически и важни за бъдещето на израелската демокрация – в защита на Върховния съд – една институция, която може да влияе на правителството, ако се опита да прокара недемократични закони. Израел е една от малкото страни без конституция, и ако се отслаби Върховния съд, правителството ще контролира всичко. Затова се толкова широки протестите срещу възможността мнозинство в Кнесета да приема антидемократични закони. По силата на досегашното законодателство, Върховния съд може да ги спре, ако докаже, че противоречат на други основни закони и на цялостния демократичен дух. Според проектозакона, който е минал на първо четене, в бъдеще парламентът с просто мнозинство ще може да обезсилва решенията на Върховния съд. Има опасност цялата власт в страната да се съсредоточи в една малка група, макар и дошла на власт след избори. Правителството се опитва да обясни ,че е за демокрация. Счита, че Върховният съд е прекалено силен, политизиран и се меси в управлението. С прокарване на закона, ще настъпи равновесие. Има хора, които ги подкрепят, а други – не приемат подобно твърдение и излизат на улицата. Ситуацията е много деликатна. До сега никога не е имало такова разделение в мненията на големи групи от хора.
-Как правителството реагира на ставащото в страната?
-В това правителство има една група, в която влиза министърът на правосъдието Левин, който от 20 години иска да минимизира силата на Върховния съд, но до сега е бил спиран от Нетаняху. Документирано е, че през 2015 година Нетаняху е заявил, че няма да позволи някой да са докосне до Върховния съд, тъй като той е много важен за демокрацията в държавата Израел. Явно, след като стана клиент на прокуратурата в няколко дела за корупция, е настъпило голямо изменение в самия Нетаняху. Като добавим, че управляващата сега коалиция има в състава си няколко религиозни партии, които никого не са искали Конституция (смятат, че Тората е достатъчна и като основен закон). Те не искат никой да контролира живота им, а да имат автономия. Държат 17 депутатски места от 64-те на коалицията. Има и още по крайна партия – както от религиозна, така и от националистическа гледна точка – партията на религиозния ционизъм. Имената на лидерите й: Бен Гвир и Смотрич, от години се споменавани в израелски и задграничния печат заради несъобразяването им с израелските закони и наредби. Най-голямата партия в тази коалиция – „Ликуд“, все повече става еднолична -лидерска. Достатъчни са 4-ма от членовете на коалицията да се противопоставят на тези проектозакони, за да бъдат спрени. Въпреки, че в партията Ликуд, има недоволни от ставащото, те се страхуват. Нетаняху е доказал, че се справя жестоко с инакомислещите, дори да са били от най-близкото му обкръжение. Май пътуваме в летящ по нанадолнището, влак без спирачки.
-Защо опозицията е толкова слаба?
-Опозицията в страната през последните 20 години винаги е била слаба. Преди 30 години имаше случаи когато хора от управляващата коалицията, по съвест, подпомагаха опозицията за приемане на важни закони. Сега нещата са различни. Партийната дисциплина в Кнесета е желязна. Не мога да повярвам, че в тази коалиция няма хора, които да са недоволни, че един от първите приети закони бе да бъдат увеличавани сумите за лични разноски на Нетаняху и семейството му и свобода да бъдат директно спонсорирано от бизнесмени. Ясно е, че е дадена законова форма на корупцията. Но законът бе приет „без възраждания“ от съпартийците на лидера. Ако имаше Конституция, подобен закон би бил спрян или би гласуван след повече обсъждания, защото всяка Конституция е някаква, макар и минимална, пречка за подобни закони, от които има конкретни печеливши. Но израелският Кнесет винаги е бил под влиянието на правителствата, съставени от мнозинството.
Опозицията не е дори организатор, водач или инициатор на сегашните протести, а ги следва. В Кнесета, явно, са попаднали безлични хора, щом във всичките комисии, много бързо запушват устата на депутатите от опозицията. Това особено личи в правовата комисията. Не че те не им дават да се изказват, но никой не ги слуша. Почти през цялата история на Израел, парламентът е бил гумен печат на решенията на правителството. За това е важна проверката за законност от страна на Върховния съд.
–Как арабите в страната гледат на тези протести?
-В територията държава Израел (без автономията) арабите са 18 на сто от населението. Съвсем наскоро Израел прие национален закон. С него, сякаш отрича значението на тези граждани. До преди приемането на този закон арабският език беше втори официален. Вече не е. За равноправието на арабите и другите малцинства, винаги се е грижил Върховния съд. Палестинската автономия е под военната власт на Израел. От Средиземно море до реката Йордан, почти половината от населението са араби. Но те не считат, че извършващото се в момента в Кнесета ги засяга и не участват в протестните движения. В самото начало, на митингите имаше и палестински знамена, но част от протестиращите доста грубо демонстрираха, че са недоволни от това. И тези знамена изчезнаха… Мисля, че биха могли да организират свои протести, отделно от тези с израелските знамена, но там и исканията могат да бъдат по-различни. Арабското население в Израел е в деликатна позиция. От една страна се е интегрирало добре в много области (най-вече в здравеопазването). От другата страна е икономически по-слабо. Затова голяма част от арабите не се чувстват ангажирани в протестите, въпреки че ще пострадат най-тежко от игнорирането на Върховния съд. Част от опозицията, която до скоро управляваше, също особено не се интересуват от мнението на арабите. Ако се приеме проектозакона за Върховния съд, това може да означава и забрана една или друга партия (включително и арабска) да участва в изборите за Кнесета. Случвало се е ЦИК да реши, че дадена партия е радикална (според тях) и да не разреши да се кандидатира, но Върховният съд да позволява участие. За да участват в парламентарния и политически живот, арабите би трябва да се включат в протестите. Но не го правят. Ако трябва да съм честен, мога да ги разбера.
–Представители и на опозицията и на коалицията предупреждават ,че може да се стигне до гражданска война. Мислите ли, че тя е на дневен ред?
-Надявам се да не стигне до насилие. Оптимист съм, че може да се намери решение на проблемите. Но не се знае как ще се развият нещата. Щом има толкова много хора по улиците, може да се стигне да физически разправи или още по- страшно…
-Има ли нещо или някой, който може да стане посредник за споразумение.
-Можем да разделим групите за натиск на вътрешни и външни.
От вътрешните – институционална е властта на президента, който обаче има само представителни функции. Той може да върне закона, но с това само ще забави влизането му в сила. Въпреки ограничените си функции, той се опитва да бъде посредник или модератор на диалог. Лошото е, че липсва мотивация у една от страните, а и липсва обща цел, която да направи възможни сериозни преговори. Според някои наблюдатели прокарване на закона за Върховния съд е само първа стъпка към концентриране на власт в ръцете на правителството. То смята и да контролира избирането на съдиите. Според него е неправилно това, че сега едни по-дългогодишни съдии избират своите приемници и всичко е в затворен кръг. Искат да могат да се намесват, но с това престъпват постулата за разделение на властите. Ще се опитат и да изменят функциите на юридическите съветници на правителството и на отделните министерства. Сега те преценяват доколко действията и издаваните от тях наредби са законосъобразни и как се вписват с другите закони. Искането е в бъдеще, те да са нещо като адвокати на министрите или министър-председателя и да търсят вратички в съществуващото законодателство та да бъде прокарано исканото от властимащите.
От вътрешните сили – важни са действията на силовите структури. Преди няколко дни министърът на вътрешните работи реши ненадейно да отстрани началникът на полицията на Тел Авив. Юридическата съветничка на правителството посочи, че решението му е незаконосъобразно. Началникът на израелската полиция, замрази нареждането на министъра.
При главнокомандуващия на армията, нещата са по-различни. Той получава, понякога, нарежданията директно от премиера, който е и върховен главнокомандващ. Не се знае военните как ще решат да действат във връзка с набързо приетите закони и от коя страна на барикадата ще се окажат. Но във важни за сигурността родове войски има брожение. Запасняците от авиацията заплашват, че няма да се явят по призовка, защото не искат да се подчинят на антидемократи. Това може да се отрази на отбранителната способност на страна. Не знам как ще процедира главнокомандуващият.
От външните сили най-важна ще е позицията на САЩ. За сега, не са спрени нито подпомагането на сигурността на страната, нито гласуванията при вземане на решения от страна на ООН. От ЕС , може да се очаква само икономически натиск.
От Фейсбук
НАТАНЯХУ УМЕЕ ДА ОБРЪЩА И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНАТА СИТУАЦИЯ В УДОБНА ЗА СЕБЕ СИ
Мазал Моалем
Водеща на БНР: Всяка събота вечер улиците на големите градове в Израел са задръстени от демонстранти. Стъпките на новото дясно религиозно правителство на страната предизвикват масови вълнения. Между впрочем, кабинетът иска да ограничи правото на протест. През седмицата страната е разкъсвана от недоволства и стачки. Почти няма област, където трудещите се да не се чувстват застрашени от мерки на управляващите. Според най-левите в страната се извършва смяна на системата, която ще измести демокрацията. Те сочат като признаци за това опитите за почти пълно подчиняване на съдебната система и полицията, застрашените социални придобивки, замислен е контрол над всички парични потоци от банките, като се готвят почти да забранят разплащането с налични пари и др. Такава програма не се изготвя импровизирано, за трите месеца, откакто управлява това правителство. А още по-малко вероятно е толкова бързо бюрокрацията да бъде организирана за радикални промени. Сигурно за това не е случайно, че в последно време на книжния пазар се появиха няколко биографии на премиера Бениамин Натаняху. Сред тях има и такива на „официален биограф“, но интерес предизвикаха другите – на журналисти, които отдавна следят действията на политика с харвардска диплома. Сред тях най-много спорове предизвика биографията написана от журналиста Бен Каспит, член на партията на Натаняху – Ликуд, който от години следи действията не само на лидера, но и на неговото семейство и методически ги критикува.
Най-новата биография е написана от парламентарната журналистка и водеща на популярното предаване „От центъра на събитието“ Мазал Моалем – една от водещите журналистки на парламентарния канал на телевизията, един от най-свободните в Израел. С нея се срещнаха кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало.
-Най-напред искам да попитам как изглежда новото правителство както от залата на Кнесета (парламента) така и от улицата?
-Четири месеца след изборите бе създадено дясно правителство, в което сериозно място заемат религиозните партии. То не доведе да спокойствие и затихване на изборните страсти. Всяка негова стъпка среща много сериозни недоволства и от противниците на Натаняху, но и от част от неговите поддръжници измежду светските люде. Основно протестират срещу голямата реформа в правосъдието. Израел е страна, която няма конституция и обезсилването на съдебния контрол над действията на правителството може да е сериозна заплаха за демокрацията. В противовес, правителството счита, че реформата ще подсили демокрацията и ще върне силите на Кнесета, които в момента са блокирани от Върховния съд. Това е голямата битка между полярни мнения.
-Книгата Ви се нарича „Шифърът на Нетаняху“. В какво се състои енигмата на премиера, че се нуждае от специален шифър за да бъде разгадана?
-За добри и лоши, той е най-дълго властвалия министър председател на Израел, като дори надмина по получени мандати първия премиер – Бен Гурион. Да кажем ,че е енигматичен факта как човек, изправен пред съда за корупция (при това в няколко паралелни дела), успява да спечели изборите и да състави правителство. Той има много поддръжници и много врагове. Присъствието му поражда бури от чувства и в двата лагера. Енигматичен и с това как успя да оцелее толкова години, при сложните ситуации в Израел. Той е нещо като Феникс, който винаги възкръсва от пепелта и успява, не само да бъде избран, но и да има широка коалиция. Не познавам друг човек, който успява да обърне в своя полза най-сложната, дори наглед безизходна ситуация, в която е попаднал. Започнах да пиша книгата много преди да бъде преизбран. Той беше в опозиция и имаше голяма вероятност да влезе в затвора, подобно на своя предшественик Олмерт и президента Кацав. Писала съм книгага 7 години. Чувствах, че независимо от всички трудности, има план за настъпление. До тогава бе доказвал, че никога не отстъпва за дълго и винаги, дори когато фактите говорят едно, успява да измени картината в своя полза. Дори най-тежките събития, не му изглеждат такива, че да не могат да придобият удобен за него обрат. Фактът, че е толкова дълго на власт ме накара да се запитам, защо маса хора гласуват за него.
-Какво е влиянието на семейството му върху приемане на решения? Преди няколко дни излезе голям коментар, че ни управлява не Биби Нятаняху, а синът му Яир.
-Вярно е, че и синът му Яир и съпругата Сара се опитват да влияят. В Израел, това е характерно за почти всички премиери. Най-често, се опитват да кадруват. Но за Биби има и червени линии: изслушва и техните мнения, но най-важни решения взема сам. Сред тях са например за тактиката спрямо Иран…
Шифърът на Натаняху се състои от няколко параметъра: той има самочувствието, че изпълнява важна мисия, че има историческа роля. Това е част от възпитаните му, получено от баща му и от дядо му. Още те са имали точно дясно виждане как трябва да изглежда тази страна и кое заплашва еврейския народ. Той счита себе си брънка от историческа верига. Борец е. Всеки ден има своята борба с нещо и за нещо. Това му е помагало да оцелее политически. Много точно вижда своите врагове и конкуренти и това личи по начина, по който управлява държавата. Винаги се вглежда изпитателно кой може да бъде следващия му враг, непрекъснато предвижда някаква катастрофа. Това е черта, наследена от баща му, професор по история и специалист по ролята на испанската инквизицията в живота на евреите. Често цитира мисъл на баща си, че всеки народ е като жив организъм, и ако не е наясно какви опасности го дебнат, няма да успее да оцелее. Това е най-важната част от шифъра и превръща Биби в нещо изключително в демократичния свят – толкова години е почти непрекъснато на власт, но не в тоталитарна държава.
-За Натаняху се написаха в последно време няколко биографии, с какво Вашата е различна?
-Всеки от биографите представя своя Натаняху. Опитах се да бъда като историк – да видя образа му от 360 градуса. Дори хората, които правят най-ужасни неща, имат своите симпатични черти. В моята книга той не е Бог или Сатана. Защото и Господ и Сатаната са перфектни. При него нещата не са такива. Правил е много грешки и много правилни неща.
От Фейсбук
