БЪЛГАРСКИ ПОГЛЕД КЪМ СТАЛИНГРАДСКАТА БИТКА

0
88

Тези дни се навършват 80 години от края на Сталинградската битка, която рязко обръща хода на Втората световна война и оказва влияние върху позициите на държавите в Европа, а и на съюзниците от Антихитлеристката коалиция. Освен това, жертвите и тежката отбрана на Сталинград правят името му сакрално за Русия и който не разбира това, значи нищо не разбира и от същината на руските позиции днес. Мнозина пишман анализатори у нас „забравят“ тези факти, когато представят превратно събитията и от онова време, и от днешния ден. България няма пряко отношение към Сталинградската епопея, но тя има отражение и върху събитията в нашата държава.

            А толкова много е писано за Сталинградската битка (1942 – 1943), че едва ли е възможно да се добави нещо ново и непознато за нея. И все пак, нека напомним, че десетки хиляди българи емигранти се включват в нея и извършват чудеса от храброст, някои от тях получават най-висши съветски военни отличия. Голяма е ролята и на българите от тихия фронт на войната. Колко много са саботажите срещу ешелоните, превозващи български храни и оборудване за немския фронт и тил! Нека си припомним само подвига на Анжел Вагенщайн, отбелязал неотдавна 100-годишния си юбилей, чиято бойна група изгаря в центъра на София 37 500 кожухчета, предназначени за немците на сталинградския фронт.

            Днес с двама видни учени – проф. Искра Баева и покойния вече генерал-лейтенант о.з. Стоян  Топалов, ще надникнем в сталинградските окопи, в страховития  героизъм на руските воини, които превръщат епопеята край Волга в едно от най големите военни събития за всички времена. Разказите на двамата наши учени са написани толкова достоверно, подробно и  човешки, че могат да трогнат и най-вкаменените сърца.  

„ОТ ИСТОРИЧЕСКИТЕ БИТКИ КЪМ ВЕЛИКИТЕ ПОБЕДИ”, Сборник с доклади от пет конференции (2016 – 2020), научен ръководител и съставител д-р Константин Пеев, изд. Фондация „Устойчиво развитие за България”, 2020 г.

Снимка – blitz.bg

Значението на Сталинградската битка за изхода на Втората световна война
Проф. д-р Искра Баева

            […] Отначало изглежда сякаш всичко върви по план, но само до есента и до първата голяма повратна битка за Втората световна война – Московската, от края на 1941 г.  Независимо обаче от това първо сериозно поражение на непобедимия до момента Вермахт, плановете на Хитлер продължават да се изпълняват с новото гигантско южно настъпление от лятото на 1942 г. Кампанията върви изключително успешно, съветската армия претърпява Харковската катастрофа, Воронежкото обкръжение и изглежда сякаш от втория си опит Хитлер ще постигне целта си. Но на 17 юли 1942 г. започва Сталинградската битка. […]
Ще започна с това, че в Сталинградската битка от страна на нашествениците участват 987 300 души, от които 400 000 са германци, 143 300 румънци, 220 000 италианци, 200 000 унгарци, 20 000 финландци, 4000 хървати, а от страна на отбраняващите се – 1 140 000, но само съветски военни. С други думи, това е грандиозна битка на цялата европейска пронацистка коалиция срещу една държава и една армия. И още малко числа, които говорят за ожесточението и волята за победа. В Сталинградската битка загиват 478 741 съветски бойци, 323 856 в отбранителните сражения и 154 885 в настъпление, около 300 000 германци, както и около 200 000 италианци, румънци, унгарци, хървати. Никой не може да преброи загиналите цивилни, които са само съветски граждани, но за мащаба им говорят 90-те хиляди убити по време на масираните бомбардировки над центъра на Сталинград, осъществени от „Луфтвафе” на 24 август 1942 г.[…]

Макар и прекалено много, тези данни ми бяха необходими, за да подчертая мащаба и ожесточението, с които се води Сталинградската битка. Тя не може да се сравнява с нито една друга битка през Втората световна война. Но когато говорим за значението на Сталинградската битка, казаното дотук съвсем не е достатъчно. Ще изброя още няколко значения на тази битка.

В нея капитулира цялата Шеста армия на Вермахта, общо 20 дивизии, пленени са 2500 офицери и 24 генерали, две румънски армии, 22 дивизии, италианска армия и корпус, 10 дивизии, унгарска армия, 10 дивизии, и хърватски полк. Поражението на силите на Оста има разностранни последици. Рухва митът за непобедимостта на германския Вермахт, а оттам и вярата в крайната победа – Третият райх вече не може да разчита на съюзниците си за военни действия, а само за помощи. Помръква образът на Германия и Хитлер навсякъде по света, като по-малките страни от Тристранния пакт започват да мислят за преориентацията си. С други думи, Сталинградската битка е смъртоносният удар върху цялата идеология на Хитлер и националсоциализма, изградена върху изключителността на германските арийци. Неутралните държави също се дистанцират от Третия райх и постепенно се преориентират към Антихитлеристката коалиция. Не можем да си затваряме очите и за влиянието, което тя има в България – най-пряко можем да го видим в спасяването на българските евреи, което неслучайно става след поражението. Ни най-малко не искам да отрека огромната роля на българското общество и някои институции, но не е ясно каква щеше да бъде съдбата на българските евреи, ако я нямаше Сталинградската победа. Всъщност, известно е, при победа на Третия райх във войната щяха да бъдат унищожени по един или друг начин.

Значителни са и военните последици – след Сталинград Съветската армия поема стратегическата инициатива, което кара и съюзниците от Антихитлеристката коалиция да се активизират, за да не бъде войната срещу Третия райх спечелена само от Съветския съюз. […]

До края на войната ще минат още две години, но пътят до победата на Антихитлеристката коалиция в нея е очертан от Сталинградската битка.

Снимка – judgesuhov.livejournal.com

 

Сталинградската битка – най-кървавата битка в световната история

Генерал-лейтенант о.з. Стоян Топалов

[…] През юли и август 1942 г. се водят тежки боеве на подстъпите към Сталинград с понасяне на значителни загуби от Червената армия. На 23 август немската групировка пробива отбраната на 62-ра и 4-та танкова армия от Съветската армия и с усилени предни отряди излиза на река Волга. В този ден е нанесен най-силният въздушен удар от немската авиация по Сталинград. Извършени са над 2000 самолетоизлитания. Небето над Сталинград почернява от самолети, вой на мотори и сирени, примесен с гъстия дим от разрушените квартали и пламъка на нефтохранилищата. Загиват около 40 000 мирни жители на града.

Войските на Сталинградския фонт водят тежки боеве на далечните и близките подстъпи на града. Заплахата от превземането на Сталинград става осезаема и Ставката на ВГК усилва войските с две окомплектовани армии, в т.ч. и отново комплектованата 1-ва гвардейска армия и 16-а въздушна армия на фронта. В периода от 5 до 18 септември войските на фронта провеждат две крупни операции, благодарение на които успяват да отслабят натиска на немците към града, но разгром не се осъществява. На 13 септември 1942 г. започват боевете за Сталинград и продължават до 19 ноември, когато Червената армия преминава в контранастъпление в рамките на операция „Уран”. От 12 септември 1942 г. отбраната на града е възложена на 62-ра армия, която се командва от генерал-лейтенант Василий И. Чуйков. […]

На 13 септември генерал Паулус насочва към Сталинград всичките свои сили и средства: 100 000 войници и офицери, 2000 оръдия и минохвъргачки, 500 танка и САУ. Против него генерал Чуйков противопоставя 54 000 войници и 110 танка и САУ, които от източния бряг на р. Волга се поддържат от 900 оръдия и миномети. В най-критичния момент на 15 септември в бой влиза елитната 13-а гвардейска дивизия на ген.-майор Героя на Съветския съюз Александър Илич Родимцев, която с щурм превзема височината Мамаев курган, която 14 пъти преминава от ръце в ръце.

Мамаев курган е била висока 105 м. Сега е 120 м.Загиват повече от 10 000 съветски бойци. Склоновете са осеяни от снаряди, земята е черна от артилерийски осколки, тревата не расте. На един кв.м. са открити от 500 до 1250 метални осколки. И днес продължава откриването на осколки и кости.

Боевете се водят в крайните квартали и постепенно се овладява центъра на града. Извънредно жестоки са боевете на 17 септември 1942 г. за жп гарата на града. В течение на целия ден тя четири пъти преминава от ръце в ръце. Като цяло отбраната тук е била толкова силна и твърда, че противникът не успява да стигне р. Волга.

Най-ожесточени са боевете от 27 септември до 4 октомври 1942 г. Това са Сталинградските градски боеве, от които, слушайки разказите и четейки мемоарите и архивните документи, кръвта замръзва в жилите на човека. Тук боевете са не за улица или квартал, даже не за отделна сграда, а за отделен етаж или стая. Оръдията стрелят с право мерене, почти в упор, в боя се използва запалителна смес, стрелба от къси разстояния. Ръкопашните схватки са както са били в средните векове. За една неделя немците успяват да се придвижат на 400 метра. При постоянните артилерийски обстрели и въздушни удари по Сталинград борбата се превръща в „крысиную войну” за немците. Много са геройските примери, но ще отбележа: Василий Зайцев – селско момче от Урал, Герой на Съветския съюз, снайперист, убил тук 225 немци и организира школа за обучение на снайперисти. Друг пример – 1077-и полк ПВО. Не достигат войници, зад оръдията застават млади хора и стрелят с право мерене по пехотата и танковете. Немците унищожават всичките 37 оръдия. След съпротивата немците узнават, че полкът е окомплектован с момичета, които току що са завършили училище.

Сутринта на 14 октомври генерал Паулус нанася нов удар със силите на 90 000 войници, 2300 оръдия и миномети, 300 танка и САУ. Против тях воюват 55 000 войници на Чуйков с 1400 оръдия и миномети и 80 танка  и САУ, отбранявайки полоса от 20 км от града, широка 3-4 км. Независимо от това, че Червената армия ожесточено се сражава за всеки дом или улица, в средата на ноември немците успяват да притиснат червеноармейците в много тясна полоса по протежението на р. Волга. Тази линия на фронта днес е обозначена в Сталинград с танкови куполи. Зад тези невероятно жестоки боеве свидетелства фактът, че от 37-ма гвардейска стрелкова дивизия на генерал-майор Виктор Григориевич Жолудев, която пристига в Сталинград на 3 октомври, остават живи 114 човека, а от съседната 122-ра стрелкова дивизия – едва 57 човека.[…]

Паулус с преводача Лев Безименски, 1943 г.

Снимка – kommersant.ru

Към момента на съветското контранастъпление под Сталинград се намира освен 6-а армия на Паулус, 2-ра армия на фон Залмут, 4-та танкова армия на Гот, италианска, румънска и унгарска армия.  На 19 ноември 1942 г. Червената армия със силите на три фронта – югозападен, донски и Сталинградски, започва голяма настъпателна операция под кодовото име „Уран”. Операцията започва със силен двучасов артилерийски огън на около 3500 оръдия и миномети. Впоследствие именно в памет на това събитие 19 ноември става професионален празник на артилерията. Координатор на операцията е маршал Георгий К. Жуков… Интересен е фактът, че силите и средствата на воюващите страни са почти еднакви.  Трите съветски фронта разполагат с 1 015 200 човека, 13 533 оръдия и миномети, 1400 реактивни установки, 1560 танка и САУ и 1350 самолета. Противостоящите им немски, италиански и румънски войски разполагат с 1 011 500 човека, 10 290 оръдия и миномети, 675 танка и 1216 самолета и САУ, превъзходството е само тук.

Командването на Червената армия счита, че слабото място в отбраната са двете румънски армии – 3-а и 4-а, изпитващи недостиг от противотанкови средства, танкове и въобще от съвременно въоръжение. Именно на тези армии се нанася главният удар на Донския фронт под командването на ген.-лейт. Константин Константинович Рокосовски и Югозападния фронт на ген.-лейт. Николай Фьодорович Ватутин. На 23 ноември предните отряди на двата фронта се съединяват в района на Калач на р. Дон, отстоящ на 100 км западно от града, с което обкръжават немската Сталинградска групировка.

На 24 ноември 1942 г. 6-а армия на Паулус и основните сили на 4-а танкова армия на Гот попадат в обкръжение… Началникът на разузнаването на Донския фронт полк. Виноградов счита, че става въпрос за 80-90 хил. човека, около 10 дивизии.  Впоследствие е трябвало да отговаря за допусната грешка, понеже в обкръжение в края на ноември се оказват 330 000 човека, 22 дивизии, 5230 оръдия и миномети и 340 танка и САУ.[…]

Групировката на Паулус е обречена на унищожение. Единствен Хитлер не е искал да признае това и е категоричен против отстъпление, когато е било възможно, а за капитулация не искал да се говори даже тогава, когато и последното летище е превзето от съветските войски и обкръжените войски не могат да се снабдяват, той продължава да изисква съпротивление.

На 10 януари 1943 г. започва завършващата операция на Червената армия по ликвидирането на хитлеристката Сталинградска групировка под кодовото име „Кольцо”. Ден преди настъплението, на 9 януари, съветското командване предлага на Фридрих Паулус ултиматум за предаване. В този ден по случайност пристига командирът на 14-и танков корпус генерал Хубс. Той предава заповедта на Хитлер войските да воюват до новото настъпление от запад. Паулус изпълнява заповедта, отхвърля ултиматума и продължава да воюва. Червената армия продължава настъплението и свива обръча около немците. След кратко прегрупиране към 22 януари продължават бойните действия, като разсичат обкръжената групировка на две – Северна в района на завод „Барикади” и Южна, в която е и Паулус, разположена в центъра на града. Командният пункт на Паулус се е намирал в приземието на Централния универмаг.

На 30 януари 1943 г. Хитлер присвоява на Фридрих Паулус звание фелдмаршал. По неписана пруска военна традиция фелдмаршал в плен не се предава. Този жест на Хитлер е намек как командир на обкръжена армия следва да завърши своята военна кариера. Паулус решава, че не разбира този намек на фюрера и на 31 януари по обяд се предава в плен. На 2 февруари отрязаната на север група на генерал-полковник Карл Штрекер също се предава в плен.

Сталинградската стратегическа настъпателна операция завършва с потресаваща победа на съветското военно изкуство. […]

И до днес не може точно да се оповестят жертвите на Сталинградското обкръжение. […]

Болшинството военни специалисти считат, че Сталинградската битка като цяло от юли 1942 г. до 2 февруари 1943 г. е най-кървавата в историята на човечеството. Единно е мнението на военните специалисти, че в тази битка са загинали над 2 милиона мъже, жени и деца, в т.ч. и 80 000 мирни граждани на Сталинград. Средният срок на живот на войника, новобранеца, в Сталинград е един ден, а на капитана – до три дни. Жертвите тук са над 900 000 немци румънци, италианци и унгарци и на 1,2 милиона съветски, в т.ч. над 80 000 жители на Сталинград. Това са жертви на повече от две войни, взети заедно.

По време на Сталинградската битка своя пълководчески талант доказват маршалите:  Георгий Жуков, Василевски, Тимошенко, Ерьоменко, Ватутин, Рокосовски, Чуйков и генералите В.Н. Гордов, А. Рудинцев, Антон Лопатин, Василий Колпакчи, В. Людников, В. Жолудев и много други. По-късно те подготвят и провеждат настъпателните и отбранителните операции на Червената армия.

Кореспондентът на британското издание „Сънди таймс” Александър Верт, който по това време на войната е работил в Съветския съюз, в своята книга „Россия в войне” пише следното:

„Това зрелище от кал и страдание в двора на Дома на Съветската армия беше последното мое впечатление от Сталинград. Спомних си дългите тревожни дни от лятото на 1942 г. и нощите на лондонския блиц и фотографиите на Хитлер,  ухилен на стълбите пред катедралата „Мадлен” в Париж и мрачните дни на 1938 и 1939 г., когато Европа нервно прихващаше берлинските радиопредавания и слушаше крясъците на Хитлер, съпроводени от канибалски викове на немски. И видях знамение на суровата Божествена справедливост в замръзналите ями с трупове, в тези оглозгани конски скелети и пожълтелите трупове на умрелите от глад немци в двора на дома на Червената армия в Сталинград”.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук