ВЛАСТТА РЕШИ:
ДА НЕ СЕ ЗАКРИВА СЪВЕТСКАТА ЛЕГАЦИЯ У НАС!

1
219

Изумление! Това е думата, която според мен характеризира най-точно състоянието, в което изпаднахме преди два дни всички – и русофили, и русофоби. Все е било, но такова нещо, да изгониш 70 дипломати на една велика сила, с която за радост на едни, и за жалост на други, сме свързани от векове, до ден днешен не е било. Несъвместима била дейността им с дипломатическия им статут – грубо казано: шпиони били. Оказа се, че руското посолство е единственото, чиито служители се занимават с тази непозволена дейност у нас. Защото такива властта не вижда в никое друго посолство, дори по един-двама „дипломати”, от кумова срама, да бяха натирили.
Това трудно може да се определи другояче, освен като някакъв нов вид политическа шизофрения. И май мирише на скъсване на дипломатически отношения, които и без това стигнаха дъно, до което не се бяха свличали дори по времето на Втората световна война. А по онова време сме се закачили за оста Рим – Берлин – Токио, за Хитлер, който воюваше на живот и смърт със Съветския съюз. А нашата власт – фашистка отвсякъде.
Днес ви предлагаме частичка от изследването на проф. Луиза Ревякина, която разкрива много интересни подробности как и защо не се е стигнало до такъв колапс на българо-съветските отношения по време на Втората световна война. Десетки са публикациите, които сме посветили на съветското разузнаване в царство България и затова нека днес надникнем зад завесата на политическите механизми, която проф. Ревякина повдига.
И Германия, и България, и Съветска Русия са имали изгода от това нашата родина да не прекъсва отношенията си със СССР, дори, когато светът е бил в такава страшна война. А може би и точно заради нея.
А сега от какъв зор ни набутаха във всичко това?

„Българо-съветски политически и военни отношения (1941 – 1947)“ Статии и документи. Министерство на отбраната, Военно издателство, С., 1999 г.
Проф. Луиза Ревякина – Съветската легация в България (22 юни 1941 – 9 септември 1944 г.)
(с. 24 – 41 )
Фактът, че по време на войната между Германия и СССР (1941 – 1945 г.) в България, която е съюзник на нацистка Германия, продължава да работи съветско пълномощно представителство с всичките негови правомощия, е уникален. От поддържането на българо-съветски дипломатически отношения интерес имат и трите страни. Германия в лицето на българското правителство и на неговия пълномощен министър в Москва вижда евентуален посредник при решаването на редица въпроси по германско-съветските интереси в СССР. Германското военно разузнаване (Абвер) използва българските полиция, армия и държавни учреждения, както и българското пълномощно представителство в Москва за събиране на необходимите му сведения за Съветския съюз. Заявеният от България неутралитет във войната между Германия и СССР е изгоден за хитлеристите. Той гарантира установеното от Германия статукво на Балканите, забавя и откриването на нов фронт в този регион. Германия няма интерес да прекъсне българо-съветските дипломатически отношения. За българските управляващи среди, които се стремят да избегнат превръщането на страната в поле на военни действия, също не е в интерес да скъсат дипломатическите отношения със СССР. Това би създало заплаха за нападения срещу нея. Освен това за България, която на 13 декември 1941 г. обявява война на САЩ и Великобритания и скъсва дипломатическите си отношения с тях, съветската легация е фактор и свързващо звено със съюзените страни. Този факт придобива особено значение след 1943 г., когато става ясно, че Германия губи войната.

Знамето на СССР над легацията в годините на Втората световна война –
снимка от германските архиви; сайт „Стара София“

За СССР пълномощното му представителство в България е единствената институция, която след 22 юни 1941 г. остава да съществува в страните, съюзници на Германия и се ползва с екстериториалност, шифър и редовно придвижващи се дипломатически куриери. Разузнавателният му апарат има възможност да използва за своите цели много сътрудници и информатори от комунистически и русофилски настроени среди, както и да установява връзки с комунистически и опозиционни на нацизма страни в Източна и Югоизточна Европа. По тази причина и съветското правителство сe стреми до запази съветско-българските дипломатически отношения до последния момент…
Започналата на 22 юни 1941 г. война на Германия срещу Съветския съюз рязко променя обстановката около съветската легация в София и варненското консулство. Подета е яростна антисъветска кампания – в печата, радиото, кинопрегледите. Цялата страна е залята от прогерманска пропаганда – победи за германските войски и поражения за Червената армия. Всички служители на легацията в София и на консулството във Варна са поставени под засилен денонощен полицейски надзор. Наблюденията се водят от Дирекция на полицията – Отделение „А”, ръководено от Никола Гешев. Всеки български гражданин, който влиза в съветските представителства в София и Варна, включително и обслужващия персонал (пощенски работници, водопроводчици, шивачи, фотографи и др.) се задържа и разпитва в Дирекцията на полицията.
Рязко намаляват посещенията на съветската легация. Редовно идват само Сава Чукалов, който преподава български език в нея, и учителките по френски и английски език…
Рязко се ограничава и дипломатическата дейност на съветската легация. Много редки стават срещите на нейния пълномощен министър с български министри и с пълномощни министри и консули от другите страни. Официалната й дипломатическа дейност се изразява в подаването на протестни вербални ноти по различни случаи, когато според становището на легацията нейният или този на СССР престиж бъде накърнен. Такива са нотите по повод на обвиненията срещу СССР за бомбардиране на българското черноморско крайбрежие от съветски самолети през юли 1941 г. във връзка с откриването на т. нар. антикоминтерновска изложба през 1942 г., след обиска във варненското консулство на 15 септември 1942 г.и други. Почти напълно се прекратяват срещите на служители на съветската легация с български политически дейци. Пълномощният министър Ал. Лавришчев, съветникът му Ал. Яковлев, военният аташе Ив. Икономов рядко се срещат с Н. Мушанов и Д. Гичев, и то извън легацията.
Прекъсват се връзките на ТАСС с български и чуждестранни журналисти. Остава само официалният контакт на ТАСС с БТА. Дейността на ТАСС се ограничава в рамките на подготвяне на бюлетини, които агенцията всеки ден разпраща на неутрални легации, в редакции на столичните и провинциалните вестници и на отделни лица. В тях се дават главно сведения за военните действия на съветско-германския фронт, за унищожена германска техника и други.
Намалената работа на легацията и на консулството във Варна довежда до съкращаване на персонала на двете институции. В София към края на 1941 г. той намалява от 94 на 29 души (двадесет и шест в пълномощното представителство, двама – в търговското представителство и един в „Аерофлот”). Консулството във Варна не се ликвидира, но е съкратено от 16 на 9 души. За СССР заминават лицата, занимаващи се с търговска дейност. Консулството продължава да работи, но за родината си заминават всички жени и деца, както и служители от легацията и търговското представителство, от които няма нужда в новата обстановка. Напускат и тези, които са уличени от българската полиция в разузнавателна дейност: вторият секретар Вл. Киреев, сътрудникът на военния аташе Л. Середа, консулът във Варна В. Минаков, шофьорите Кузмин и Василий Вълкович.
Въпреки общото съкращение на персонала в легацията и варненското консулство през 1941 г. в България пристигат шестима нови служители, т.е. кадрите се укрепват с квалифицирани специалисти в областта на разузнаването: на мястото на военния аташе полковник Ив. Дергачов идва генерал-майор Иван Иконников, на мястото на Л. Середа като секретар на военния аташе – Яков Савченко, идва и още един секретар на военния аташе – Георгий Горбачов. Във варненското консулство на мястото на консула Михаил Минаков идва Леонид Соколовски… Пристига Виктор Касталски – нов представител на „Аерофлот”, въпреки, че от 10 юни 1941 г. той не работи…
След началото на германско-съветската война разузнаването става основна задача на всички служители на легацията в София и на консулството във Варна (до неговото закриване на 15 септември 1942 г.), като дейността му се насочва главно срещу Германия…
Разузнавателна служба на съветската легация претърпява няколко удара. Първият и най-сензационен провал е свързан с генерал от запаса Владимир Заимов…
Вероятно във връзка с разкритията на Гестапо около групата на генерал Заимов външният министър на Райха Йоахим фон Рибентроп по време на посещението на цар Борис в Германия в края на март 1942 г. му препоръчва България да скъса дипломатическите си отношения със СССР. Царят отклонява предложението му с обяснението, че съветската легация се наблюдава постоянно и нейните служители нямат възможност за разузнавателна дейност, че нарушаването на статуквото в отношенията със СССР може да доведе до негови военни действия срещу България и дори до откриване на нов фронт на Балканите, които не са в интерес и на двете страни. Рибентроп отстъпва пред обясненията. На 22 май 1942 г. обаче заместник-държавен секретар Вьорме изпраща телеграма до германския пълномощен министър в България Бекерле, в която настоява, че е необходимо да се ограничат дипломатическите отношения между България и Съветския съюз, защото воденето на войната налага да бъдат максимално ограничавани наблюденията от чуждите представителства в страни, които са германски съюзници. Препоръчва се да се остави само легацията в София, а консулството във Варна да се закрие или поне да му се забрани да ползва куриери и шифрограми.
Германските внушения налагат на българското правителство да постави пред съветското въпроса за преустановяване на дейността на варненското консулство. След тримесечни преговори е постигнато съгласие за неговата ликвидация. Но на 15 септември 1942 г. полицията внезапно провежда обиска в консулството. Решение за това е взето на 13 септември от Б. Филов и царският съветник архитект Й. Севов. Обискът се води непосредствено от началника на отдела за контраразузнаване в Дирекцията на полицията Ан. Праматаров… Целта на тази показна операция е да се провокира закриването на консулството и да се задържи архивът му….
Съветското консулство във Варна е закрито и сътрудниците му трябва да напуснат България. Обискът в него се оказва успешен за българската полиция и Гестапо. В техните ръце поради недостатъчна конспирация на съветските разузнавателни служби попадат сведения, които им позволяват да ликвидират създадената разузнавателна мрежа в България…
Въпреки впечатляващите разкрития за работещите в тесен контакт със съветската легация групи, пълномощният министър на Райха Бекерле в доклада си до Рибентроп от 25 март 1943 г. се изказва против скъсването на българо-съветските дипломатически отношения и изгонване на съветската мисия. Аргументите му са, че „съветската мисия изобщо не е в състояние да предава достоверни военни данни”; сградата на съветската мисия и целият й персонал „се охраняват толкова зорко, че са изключени от всякакъв контакт” и от получаване на сведения; помощник на Абвера „има връзка в легацията”, а след нейното закриване може да я загуби; след скъсване на дипломатическите отношения могат да последват военни нападения от страна на съветския флот и авиация; в момента българското правителство „много неохотно би се съгласило да скъса дипломатическите отношения със Съветска Русия”
Към началото на 1943 г. съставът на съветското пълномощно представителство в София намалява: 14 са служителите в пълномощното представителство, двама са към военния аташе и двама са в търговското представителство. Но след победата на Червената армия при Сталинград и напредването й към Воронеж, Белгород, Харков, а особено след успеха на битката при Курск (юли – август 1943 г.) самочувствието на служителите на съветската легация се повишава. Тя започва да се попълва с нови кадри. На 15 май пристига нов служител към военния аташе Кирил Мелник, а на 26 ноември идва и новоназначения военен аташе Сергей Зотов… Пристигат и 10 съпруги на служителите на легацията заедно с 10 деца.
…На техеранската среща на Сталин, Рузвелт и Чърчил (28 ноември – 1 декември 1943 г. ), където се обсъжда окончателния разгром на Германия и нейните съюзници, Англия и САЩ настояват по отношение на България да се приложи искането за „безусловна капитулация” и СССР да скъса дипломатическите си отношения с нея. Сталин, отчитайки интереса на Англия към Балканите и желанието й да извърши десант в Беломорието, застава на позиция, изключваща разрив на българо-съветските отношения. Скоро след Техеранската конференция СССР активизира своята политика спрямо България.
От януари 1944 г.съветското правителство започва активно дипломатическо настъпление в България с цел да принуди българското правителство да спре военната помощ за Германия. На 4 януари Лавришчев протестира пред българското външно министерство за строежа на катери и шлепове във варненската корабостроителница, използвани от Германия във войната срещу СССР… На 1 март следва нова нота. Тъй като съветското правителство не получава от българското задоволяващи го отговори (или отрича фактите, или обещава, че ще ги вземе предвид) като предупреждение отзовава пълномощния си представител Ал. Лавришчев…
От април започва вторият етап от „дипломатическата атака”. С нота от 17 април 1944 г. съветското правителство открито обвинява българското в предоставяне на територия и пристанища на Германия за водене на война СССР, в превръщане на Варна и Бургас в германски бази, а летищата в площадки за въздушни нападения върху съветска територия. В нотата се сочи, че това положение е несъвместимо с нормалните отношения между България и СССР и повече не може да се търпи…
Като потвърждение, че съветското правителство клони към скъсване на отношенията с България, служи и фактът, че през май служителите от съветската легация искат от Дирекцията на полицията да се подготвят паспортите им, а от БНБ искат валута във връзка с отпътуването им за Турция. В началото на май съпруги и деца на сътрудници на съветската легация отново напускат България…
Скъсването на дипломатическите отношения с България и навлизането на Червената армия в България за съветското правителство и Върховното командване е въпрос на време. Още на 22 август маршал Г. Жуков… е извикан спешно в Москва, където Държавният комитет по отбраната му възлага като специална задача да замине за щаба 3-ти украински фронт, за да „подготви фронт към война с България, правителството на която все още продължава сътрудничеството си с фашистка Германия”…
На 5 септември в 19 часа В. Молотов връчва на Ив. Стаменов нота, с която СССР обявява война на България…

1 коментар

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук