ИМА ЛИ ЖИВОТ ЗА НЕЩО РЕАЛНО ЛЯВО У НАС ПРИ БЕДСТВИЕТО НИНОВА?

Останките от нормални социалисти в БСП са петимни за широко ляво обединение, което да предложи привлекателна алтернатива на избирателите с такива нагласи. Но дали това изобщо е възможно под емблемата на соцпартията, която дълго ще си влачи дискредитацията от ниновисткия съюз с три десни сили в досегашното правителство?

1
305

 

    Всичко вече сякаш е казано и изписано за бедствието Корнелия Нинова, съсипало БСП като консолидирана и силна партия, десетилетия наред представлявала в парламента левите избиратели в България. Отделен въпрос е, доколко и през времето отпреди Нинова БСП беше реално лява и вярна на идеите на Димитър Благоев, колко разочарования и възмущения породиха управленията ѝ (било соло, било в коалиции) и политиките ѝ (плосък данък, подкрепа за войните в Ирак и Афганистан, подписване за американските бази у нас, Пеевски в ДАНС и т. н.), колко пъти изборните ѝ резултати се дължаха на гласувания „за по-малкото зло” на неразполагащи с друга алтернатива и „запушващи нос” избиратели…

Но ниновисткият период би всички досегашни бесепарски люшкания. Веднъж поела тази идейно и морално неразбираема и чужда за нея партия, председателката направо я размаза под своя несъкрушим авторитаризъм, съчетан с тежка непоносимост към различни мнения и с безпощадна чистка на всички, несподелящи персоналния ѝ курс. А непонятната ѝ социалистическа идеология, принципност и етика Нинова не се поколеба просто да обяви за ненужни.

Това, последното, тя правеше с всички свои действия през годините от началото на председателстването си. Пословично изумително ще остане не само за социалистите, но и за целокупната българска публика повтореното от нея на два пъти безскрупулно изпълнение с уж подаване на оставка от бесепарския връх, която бързо след това се отменя от послушните ѝ клакьори, грижливо наместени от лидерката във водещите партийни органи по схемата „следвай ме и ще сполучиш”.

Най-пресното онагледяване на схващането на Нинова, че устоите на социалистическата идея са нещо кухо и ненужно, бе речта ѝ на традиционния събор на БСП на Бузлуджа на 30 юли. С това слово тя откри и предизборната кампания на партията.

Лайтмотивът в него, а и във всички интервюта и изказвания на Нинова напоследък е, че БСП изобщо не е изневерила на своите избиратели и на самата си същност, като е влязла в безпринципната четворна коалиция с десни партии, управлявала в последната половин година. А напротив, видите ли, реализирала е точно „лява политика” чрез участието си в това правителство (участие, олицетворено на първо място от самата Нинова като вицепремиерка и министърка на икономиката и индустрията). БСП била убедила десните си партньори да засилят социалния профил на държавата, като се осигурят придобивки за млади семейства, отпуснат се помощи за бизнеса и за социално слабите, реабилитират се и се съживят държавните предприятия. Нинова дори представи последното като предвождано от нея надвиване на неолиберализма в една отделно взета страна. Какво тук значат компромисите с някаква си идеология при такива чутовни постижения, бе посланието на Нинова към критиците ѝ.

Госпожата очевидно не прави разлика между социална и лява политика. И не знае – или „забравя” – че значително по-социална (лява???) политика прилагат и редица християндемократически партии в Европа и по света, отчетливо разположени в десния политически спектър. Трябва да се припомни на соцлидерката и фактът, че фашистките режими в Европа – на Мусолини в Италия, на Салазар в Португалия, на Хитлер в Германия – също са имали много благодатни социални програми и са развивали силно държавно участие в икономиката. А що се отнася до отричането на неолиберализма и завръщането на държавата в съвременната икономика, това още покрай ковид-кризата го прокламира „левият” Международен валутен фонд, персонализиран от „лявата” Кристалина Георгиева.

И интерпретациите на Нинова за характера на БСП, отдавна гарнирани и с гръмко патриотарство, всъщност доста се разминават с автентичния социалистически профил на партията, основана преди 131 години от Димитър Благоев и съратниците му. Има и една особено забавна заслуга, която си приписва соцпредседателката – че с участието си в досегашното правителство БСП се превърнала от „партия, с която никой не иска да разговаря, в партия, която единствена умее да разговаря с всички”. БСП под вождизма на Нинова и диалогичност?! Какво ли ще кажат по въпроса всички онези нейни вътрешнопартийни опоненти, които тя прочисти от бесепарските структури? И които не спира да вкарва под общ знаменател с дейци като Георги Гергов (решаващ фактор Нинова да оглави БСП) и Кирил Добрев (дълго време нейна дясна ръка), прогонени от нея по чисто лични мотиви – макар че отхвърляната от лидерката вътрешнопартийна опозиция в БСП е много по-широка и разнообразна. Впрочем, хвалбата на Нинова за партията, „която единствена умее да разговаря с всички”, разбира се, не се отнася до нейни събеседници в лявото пространство. А до скъпите ѝ десни партньори в дясното правителство, в което тя вкара БСП. И след което електоралният срив на соцпартията се очаква да постигне нови невиждани низини… Да не забравяме – под безподобното ръководство на Нинова тази партия стигна от около 1 милион избиратели до едва 267 000 на последното миналогодишно гласуване. Някои наблюдатели сега се съмняват дали дори 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание ще се окаже по силите на БСП на извънредния вот наесен. И Нинова не спира да налива вода в мелницата на такива песимистични прогнози. Нейното уникално характерче произведе и изобщо ненужния ѝ последен скандал с президента Румен Радев – разправия, която по никакъв начин не работи за повишаване на предизборния рейтинг на ниновистите.

Това е фонът, на който останките от нормални социалисти в БСП усърдно и вече от доста време се опитват да лансират идеята за широко ляво обединение с леви сили извън Столетницата, което да предложи привлекателна алтернатива на избирателите с такива нагласи. Но дали това изобщо е възможно под емблемата на соцпартията, която дълго ще си влачи дискредитацията от ниновисткия съюз с три десни сили в досегашното правителство?

Нещо такова се опита да предложи в изказването си на Бузлуджа лидерът на смятаното уж за дисидентско Младежко обединение на БСП Габриел Вълков. То обаче беше гарнирано с някакви призиви за единство, предполагащи очевидно и единство с ниновистите – а това е несмилаемо за левите извън БСП.

Донякъде по-принципен дискурс предложи една състояла се на 19 юли дискусия, организирана от Комисията по идейно и програмно развитие на Градския съвет на БСП-София. „Време е за широк ляв фронт, защото социализмът има почва у нас!” – прокламира обръщението на участниците в дискусията. Те открояват и акцентите, около които да се гради такъв фронт. На първо място – превръщането на България във фактор на мира, сигурността и сътрудничеството в Черноморския регион. Това е особено важна тема на фона на войната в Украйна, която също сложи мрачен отпечатък върху участието на ниновистите в досегашното правителство. Цяла България продължава да се забавлява с несекналите твърдения на вицепремиерката и икономическа министърка Нинова, че България не продавала оръжие на Украйна, а за това, че то все пак стигало до там чрез посредници, госпожата не носела отговорност…

Програмното обръщение за широк ляв фронт акцентира също върху образованието, науката, жизненото солидарно общество на свободни и просветени граждани, върху достойния труд, справедливото преразпределение на доходите чрез нова данъчна система, върху прогресивни данъци с необлагаем минимум. Обявява се и за коопериране като основна форма на стопанския и социален напредък. А във финала на обръщението се подчертава: „Успешните социалистически партии винаги имат зад себе си успешно социалистическо движение!”. Това добре, но привкусът от подобно обобщение малко нагарча – излиза, че успешното социалистическо движение е предназначено само да помага за успеха на конкретните социалистически партии, в случая БСП? Барабар с ниновистите ли?…

Утвърдилото се вече като вътрешноопозиционно идейно-политическо обединение в БСП Платформа „Социализъм XXI век” на свой ред също излезе с позиция веднага след връщането от Нинова на неуспелия трети мандат за съставяне на правителство. Тази позиция внася повече яснота как си представят антининовистите обединението на БСП и други леви формации в широка лява платформа: „За пореден път призоваваме за радикално демократизиране на БСП чрез ново обединяващо ръководство, нова лява платформа и изцяло обновени кандидатски листи! Решаващите стъпки за формирането на обединен ляв фронт с изцяло обновена БСП, способна да гради принципно взаимодействие с всички леви формации и движения, за да отстоят националния суверенитет на България в сегашния свръх критичен момент за националната сигурност на страната, както и за гарантиране на ново качество на политиката и на дейността в 48-ото Народно събрание! Свикване на извънредно заседание на 50-ия Конгрес в десетдневен срок, което да вземе спешни решения за изход от нова катастрофа за БСП, към която безразсъдно я тласкат Нинова и съучастниците ѝ, вкопчени в постовете си с цената на заличаването на левицата в България за години, а може би и десетилетия напред.”

В същата позиция има и едно запомнящо се като девиз обобщение: „Валсът е последен! Или БСП ще се сбогува с Нинова, или гражданите ще се сбогуват с БСП!”

Звучи добре. Лошото е, че покрай бедствието Нинова, представящо се за ляво, гражданите у нас може въобще да не пожелаят повече да вярват, че лявото е нещо различно от дясното. И сбогуването далеч да не е само с ниновистката БСП…

Стана тегав финал за началото на отпускарския август. Приятно море на нежелаещите да се обременяват с такива размисли. Вместо мидички вече могат да събират по плажа отпадъчни контейнери от изстреляни ракети. Такива, каквито Нинова е продавала само на правилни купувачи.

31 юли 2022 г.                                                                             От сайта „Барикада“

1 коментар

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук