На изборите в Унгария на 3 април алиансът Fidesz-KDNP достигна мнозинство от две трети в парламента за четвърти път. Резултатът ясно показва, че „Системата за национално сътрудничество“ (автократична структура, съкратена NER (НЕР) на унгарски) (в Декларация от 22 май 2010 г., подписана от Виктор Орбан, унгарският парламент „обявява нов обществен договор в резултат на изборите от април 2010 г. за създаване на нова „Системата на национално сътрудничество“ – бел. ред.) вече представлява определен период в историята на Унгария, като системата на Хорти между двете световни войни или системата Kádár след 1956 г. Резултатът от миналата неделя също показва, че политическата система, установена през 2010 г., е консолидирана и че нейната подкрепа сега е по-силна, отколкото през 2014 или 2018 г. Нейната основна социална база е националната капиталистическа класа, която е формирала частично открит и отчасти негласен съюз с други социални групи, включително емоционално националистическа част от работническата класа.
Това са основните исторически условия, при които алиансът Fidesz-KDNP и шестпартийната коалиция „Обединени за Унгария“ се състезаваха един срещу друг. Освен условията в НЕР имаше редица конкретни и преки причини, които също допринесоха за поредното поражение на прогресивните. Съдбата на самите избори беше решена преди всичко от руско-украинската война, която избухна на 24 февруари – наистина извънредните ситуации почти винаги са благоприятни за политическите сили на власт. В същото време обаче подновеното мнозинство от две трети на Фидес се дължи също и на сериозните грешки на демократичната опозиция и нейния кандидат за министър-председател Петер Марки-Зай.
Първо, посланието на кампанията не изрази в достатъчна степен отношението на опозицията към приоритета на мира и сигурността на обществото, а вместо това се основаваше на остра критика към пропутинската политика на Орбан. Това противоречи на позицията на по-голямата част от унгарското общество, че страната трябва да стои далеч от войната по всякакъв начин и да избягва негативните икономически последици от нея. Важно е да се отбележи, че като цяло унгарците не са толкова антируски настроени като поляците.
През последните няколко седмици на кампанията опозицията критикува основно Виктор Орбан за това, че не осъди остро руската агресия, че не се оттегли от ядрения проект Пакш-2, че не взе решение за напускането на Унгария от Международната инвестиционна банка и че се противопоставя на идеята, че вносът на руски газ и петрол трябва да бъде намален или на практика спрян. В резултат на това се създаде впечатлението, че повечето опозиционни политици смятат про-мир позицията и общата социална програма за второстепенни. Всъщност имаше дни, когато кампанията се занимаваше изключително с руската агресия и приятелската политика на Орбан към Путин.
Решаващият елемент от пропагандата на Фидес беше, че опозицията искаше да хвърли страната във война, а също и да застраши икономическото развитие на Унгария с предполагаемите си действия срещу руския внос на газ и петрол. И пропагандата на Орбан зае тази линия, въпреки гласуването на опозицията в парламента на 10 март в полза на политическото изявление на правителството за мир, с което Унгария няма да изпраща оръжия и войски в Украйна и няма да позволи нападателни оръжия да пресичат унгарско-украинската граница. Въпреки че реториката на Фидес имаше малък ефект в Будапеща, тя имаше решаващо влияние върху поведението на избирателите в провинцията, като държеше стотици хиляди бивши опозиционери далеч от урните за гласуване.
Позицията на опозицията беше значително отслабена и от факта, че нейната социална програма беше публично критикувана от либералните икономисти от самото начало. Либералната или самопровъзгласилата се независима преса последователно предоставяше място за тази критика, създавайки у обществото впечатлението, че опозицията не признава изискванията на икономическата ситуация или че подвежда избирателите, като дава обещания, които не може или не иска да изпълни.
Тези либерални възражения напълно пренебрегнаха факта, че програмата на демократичната опозиция е планирана да бъде финансирана до голяма степен от Фонда за възстановяване на Европейския съюз, като се предполага, че Унгария ще получи тези трансфери в резултат на антикорупционната политика на опозицията и по-демократичните условия на работа. Интересно е, че либералните теоретици от повече от 40 години твърдят, че унгарското общество живее над възможния си жизнен стандарт, докато в действителност мнозина преживяват криза на условията на живот.
Освен това шестпартийният съюз беше отслабен от факта, че след успеха си Петер Марки-Зай започна да говори за препозициониране на опозицията, тъй като като консервативно-либерален политик му беше трудно да се идентифицират с по-левите, социално ориентирани елементи от общата опозиционна програма. Това беше една от причините съвместната програма да излезе наяве едва на 9 март и след това да не бъде в центъра на кампанията. Поради това на елементи като увеличението на заплатите и пенсиите, необлагаемата минимална заплата или намалената ставка на ДДС, които биха защитили унгарските семейства от негативните икономически последици от войната, не бе обърнато достатъчно внимание.
Победата от миналата неделя от две трети за Fidesz-KDNP поражда значителни предизвикателства за демократичната опозиция, особено за унгарската левица. Несъмнено щяха да са необходими както организационни, така и съществени промени в политиката, дори ако алиансът от шест партии беше поел правителствена роля, но при сегашните обстоятелства това, изглежда, е още по-важно изискване.
Най-непосредствената задача е да се запази единството на демократичната опозиция, като същевременно трябва да се съобразяваме и с трансформацията на фрагментираната партийна структура. Възвръщането на доверието на избирателите, загубено от Jobbik на умерено консервативната платформа и от Momentum на либералната платформа, изглежда, е ключова задача, докато отляво обединението и укрепването на социалистическите, социалдемократическите и зелените политически платформи е най-важната цел. Отправната точка за левицата е да поддържа сътрудничеството и съюза на Унгарската социалистическа партия (MSZP) и зелено-лявата партия Диалог (Párbeszéd). Трябва също да приемем, че е необходимо много по-тясно сътрудничество с Демократическата коалиция (DK) и Зелената партия (LMP), независимо от организационните взаимоотношения между тези четири политически формации.
Общият опит на Западна, Северна и Южна Европа ясно показва, че бъдещето на левицата основно зависи от комбинирането на истински прогресивни социални политики с политики в областта на климата и околната среда. Докато първите политики засягат основно по-възрастните леви избиратели, последните са склонни да влияят на по-младите възрастови групи, позволявайки социалната база на левицата да бъде запазена и дори разширена.
Междувременно опитът на ЕС показва, че за разлика от крайнодесните и неодесните политически сили, които набират позиции през последното десетилетие, има нужда от широка коалиция от прогресивни политически съюзи, какъвто наскоро беше случаят във Финландия, Норвегия и Испания. Всичко това трябва да се вземе предвид и от социалистическите, социалдемократическите, левите и зелените партии в региона на Централна и Източна Европа, за да успеят срещу националистическите десни и крайнодесни политически организации, които управляват почти навсякъде в региона.
Като се има предвид всичко, основната причина за мнозинството от две трети на Fidesz-KDNP е, че дори след нахлуването на Русия в Украйна, опозицията се фокусира твърде много върху личността на Орбан, а не върху нуждите на унгарското общество. Бъдещият успех на прогресивната политика в нашия регион на Европа изисква едновременна борба срещу авторитаризма и неолиберализма, вместо да изберем само едно от двете.
Агнес Кунхалми – Съпредседател на Унгарската социалистическа партия, член на парламента
Снимки: shutterstock.com
7 април 2022 г.
