„НАДНИКВАНЕ В РУСИЯ“. ИЗЛЕЗЕ ДЪЛГО ЧАКАНА КНИГА ЗА ИСТОРИЯТА ТАКАВА, КАКВАТО Е

0
330

ИЗЛЕЗЕ ДЪЛГО ЧАКАНА КНИГА ЗА ИСТОРИЯТА ТАКАВА, КАКВАТО Е

Велиана Христова 

           Книга за историята такава, каквато е, под заглавието „НАДНИКВАНЕ В РУСИЯ. Черно на бяло. Том първи“, пусна на пазара Издателска къща „Синева“. Излезе от печат първият том с публикации от известната медийна рубрика „Черно на бяло“ на журналиста, писателя, изследователя и издателя Христо Георгиев.

Свикнахме по повод на всички актуални събития, пък и без повод,  да ни заливат говорилни,  които изобилстват с разсъждения и манипулации върху неверни и съзнателно лансирани лъжовни факти. За техните автори най-страшното са документите, автентичните архивни писмена, с които няма как да се спори. Поредицата се роди на 16 март 2016 г. като рубрика във вестник „Дума“, тя е постоянен елемент от началото до днес в сайта „Поглед инфо“. В последните месеци се публикува и в списание „Ново време“ и неговия сайт.

Нейните материали са в оригинална журналистическа форма,  самостоятелен публицистичен жанр, което я направи уникално явление в българското медийно пространство. Всяка публикация съдържа публицистичен текст, свързан с актуални дати и събития и  подкрепен с автентични архивни документи, с откъси от научни, художествени и мемоарни книги и други материали. Някои от документите в рубриката се публикуват за първи път или са неизвестни дори за историците, забравени и нелицеприятни за предишни и днешни властници. Затова анализът на съвременни събития и процеси, направен чрез напомняне на автентични архивни документи, чрез реалните свидетелства на времето,  превърнаха рубриката в най-четената в  до неотдавна свободния от цензура в. „Дума“, а сега е сред обичаните в „Поглед инфо“ и „Ново време“.

Всеки четвъртък в продължение вече на над шест години Христо Георгиев предлага на читателя материалите си, до момента са излезли близо 300 публикации. Тематиката им е възможно най-широка – свидетелства за турското робство по нашите земи; събитията през Втората световна война, присъединяването на България към Хитлеровата коалиция, законите за българските евреи и оцеляването на част от тях, събитията след създаването на правителството на ОФ на 9 септември 1944 г., Народният съд, Парижката конференция и Мирният договор през 1947 г.; превратностите във ВМРО; историята на Македония и отношенията ни с днешната Северна Македония; неизвестно, забравено или премълчавано за годините на социализма; мнения и факти за големи българи и творци от миналото; връзките ни със СССР и Русия и много, много други. Къртовски труд в архивите е нужен, за да се издирят и съберат толкова документи. Обемът на публикациите досега е огромен, в няколко български града авторът бе поканен за срещи на тема „истината за историята“, още много заявки чакат да бъдат изпълнени.

Така се роди идеята, предложена от  участниците в срещите, публикациите от рубриката да бъдат издадени като отделни тематични томове. Първият от тях вече е факт – „Надникване в Русия“. Той включва материалите от поредицата, свързани с отношенията ни с СССР и Русия в различни времеви периоди. В книгата те са подредени по датата на публикуването. Някои от тях предизвикаха интерес и във водещи  руски медии, които ги препечатваха и цитираха. Много интересен и изчерпателен е предговорът към книгата, написан от  известната наша историчка проф. Искра Баева. Полиграфията на изданието впечатлява с високото си качество.

Христо Георгиев не се е поддавал, не се поддава и сега, на „модерната“ политкоректност или на нечий диктат и интереси. Независимо дали идват от нашенски големци или от чужди посолства. Читателят ще се убеди в това, когато разлисти новата книга.

***

В помощ на нашите читатели поместваме предговора на   проф.д-р Искра Баева и съдържанието на „Надникване в Русия“ – първи том на поредицата „Черно на бяло“.

 

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ПРИПОМНЯНЕТО НА ИСТОРИЯТА –

НО ЦЯЛАТА, А НЕ САМО ПОЛИТИЧЕСКИ УДОБНАТА

Искра Баева

Когато взема в ръцете си една книга, още повече толкова внушителна по обем като настоящата книга на Христо Георгиев, винаги си задавам въпроса: Какво мога да очаквам да прочета между тези две корици? И въз основа на собствения ми опит ще се опитам да представя накратко книгата от гледна точка на това какво може да очаква от нея читателят.

Книгата не е цялостен разказ, а разпръснати във времето и пространството многобройни пъстри парченца история, съставени от аналитична авторова позиция, архивни и други документи, факти, мнения на участници в събитията, на свидетели, на други автори и изследователи. Тези парченца история са толкова много (гонят три стотици) и толкова разнообразни, че неминуемо пораждат спомена за позабравения и май останал в детството на моето поколение уред за забавление, наречен калейдоскоп. На практика читателят държи в ръцете си един голям исторически калейдоскоп.

За пъстротата на историческите късчета ще кажа нещо повече малко по-късно, но първо искам да припомня как се появиха те. Тъй като живеем сред океан от информация, който ни залива от всички страни (от радиоефира, от телевизионния екран, от намаляващите хартиени вестници и от лавинообразно нарастващите електронни сайтове, от социалните мрежи и всякакви други “модерни” източници), се чувствам длъжна да припомня къде и как бяха публикувани историите в книгата, защото това беше процес, продължил няколко години. Всъщност първата страница на Христо Георгиев под рубриката “Черно на бяло” излиза във в. “Дума” през пролетта на 2016 г., но не остава затворена на страниците на партийния орган на БСП, а текстовете се разпространяват и другаде, най-вече в сайта “Поглед инфо”, който предлага на българското общество гледна точка, която силно се отличава от официалната. Тази специфика – отличаваща се алтернативна гледна точка, е основната характеристика на късчетата история, които ни предлага Христо Георгиев в тази книга.

Признавам, че през годините, когато четях във в. “Дума” седмица след седмица текстовете написани и подбрани от Христо Георгиев, бях впечатлена не толкова от припомнените документи, събития, спомени или анализи, някои от които носеха идеологическите следи на своето отминало време, а от това колко е важно да се припомнят историческите събития, които не отговарят на новата официална интерпретация на историята. Защото историята е многообразна, тя се прави от много хора с най-различни убеждения и това, че в крайна сметка е победила една гледна точка, не означава, че другите са престанали да съществуват. А в тази посока е добре от време на време да си припомняме и думите на такъв проникновен познавач на човешката дуща като Антон Чехов, че: “За да живеем в настоящето, трябва да изкупим миналото, а за това трябва да го познаваме”.

Голямата стойност на малките исторически разкази на Христо Георгиев за различни събития от миналото е именно в това: да припомни на днешните политици, управляващи, културтрегери, пропагандатори, началници на образованието, науката и културата, но и на всички млади и стари българи неудобното днес минало, което е останало зад завесата на новата пропаганда. Защото забравянето му ни заплашва с повторянето на грешките и престъпленията от миналото. Да не говорим за опасността да станем смешни със сензационни тези от рода на онази на американския политолог Франсис Фукуяма от началото на 90-не години за “края на историята”, защото либерализмът окончателно бил победил социализма и открил пътя на вечното господство на либералната демокрация.

Без да съм сигурна, че авторът и съставител на кригата Христо Георгиев е целял да покаже на българите именно сложния характер на историята, в която няма една единствена и вечна истина, а много в зависимост от интересите, позициите и убежденията на участниците в събитията, ще си позволя накратко да очертая своето виждане за това колко е сложно да се изследва, пише и оценява историята. Ще го направя, защото мисля, че книгата показва както многообразието на историята, така и променящите се нейни интерпретации в зависимост от политическата конюнктура.

Ще започна с едно разсъждение отново не на професионален историк, а на полския писател и участник в съпротивата срещу германската окупация Кажимеж Кожневски: “Драмата на човешката история се състои в това, че няма някаква единствена морална историческа или политическа истина, а често дори и материалната истина трудно може да бъде установена. Историята е вечен сблъсък на субективни, национални, класови истини в определени географски условия в бавно променящите се международни и обществени условия, но по-често рядко, внезапно променяни от революции.”. Тези думи могат да послужат като предупреждение за всички, които се чувстват пълновластни господари на моментната политика и затова се опитват да наложат на всички останали своята интерпретация на историята като единствена и вечна истина. Точно на такива нагласи се противопоставя Христо Георгиев, макар че тези хора със сигурност няма да прочетат книгата, защото тя би разколебала вярата им, че имат монопол върху истината, монопол, върху който често се гради цялата политическа власт. Но е важно да я прочетат другите, онези, които овластяват политиците и да се замислят какво бъдеще искат.

Каква многовариантност на историята ни предлага книгата на Хрис­то Георгиев?

Първото впечатление от нея е за огромния обхват на представените исторически теми както във времето, така и в пространството. Във времето те са разположени между далечното минало на създаването на кирилицата с откъса от “Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе” и съвременността с разкази за действията на най-дългогодишния (защо ли?) министър-председател на България Бойко Борисов и други настоящи или бивши политици. А в пространството историческите теми се простират от цетралния фокус върху българските земи до теми засягащи пряко или косвено Съветския съюз/Русия, Украйна, Полша, Югославия, Гърция, Австрия, Швейцария, Германия, Франция, Англия, Италия, Иран, Съединените щати, Япония.

Не по-малко пъстра е и проблематиката на темите в книгата. Най-много безспорно са онези, посветени на срамното преразглеждане на българската и световната история през последните три десетилетия. В началото на 90-те години то започна просто като замяната на оценките от положителна на отрицателна и обратното на най-важните повратни събития в съвременната и модерната българска история. Но с напредването на времето преразглеждането разшири своя обхват и дълбочина, да не говорим за пропагандирането му чрез все повече медийни канали и предавания, както и чрез образователните програми и учебници. Противопоставянето именно на този процес е водещата цел на Христо Георгиев, който се е опитал да му даде системен отговор.

На нея е подчинено и честото завръщане на Христо Георгиев към няколко теми в поредицата публикации през годините. Ще ги изброя не по значение, а по характерния за историята хронологичен ред: военният преврат от 9 юни 1923 г., жестокото убийство на земеделския министър-председател Александър Стамболийски и друтите трагични последици от преврата, между които е и Септемврийското въстание от 1923 г.; атентатът от 16 април 1925 г. в църквата “Света Неделя” и последвалия го бял терор; ожесточаващото се извънредно законодателство в Третото българско царство; нарастващите опити за идеализацията на някои основни фигури от този период, най-вече на цар Борис III и проф. Богдан Филов; чии са заслугите за спасяването на българските евреи; характерът на българската съпротива в годините на войната (партизанското движение, но не само то, а и англо-американската подкрепа за българските партизани); характерът на режима в България, който прави страната ни съюзник на Третия райх; ролята на интелигенцията в защита на пронацисткото управление на България; дейността на българските разузнавачи в годините на Втората световна война; интерпретацията на станалото на и след 9 септември 1944 г.; характерът на Народния съд и осъдените по него; Парижката мирна конференция от 1946 г. и преговорите за мирния договор от 10 февруари 1947 г. (най-вече ролята на съветската дипломация за благоприятните за България клаузи), вечният и многострадален македонски въпрос и много други.

Особено предизвикателно днес звучат историческите текстове, свързани с Русия. Едва ли трябва да обосновавам защо днес е толкова трудно да се припомня историческата роля на Русия в българската история. Защото в общественото и най-вече медийното простанство се налага нов идологически императив: За Русия или лошо или нищо. А той по един извратен начин няма как да не ни напомни за цензурата от миналото. Но, както е винаги в историята, нещата са значително по-сложни и всяко тяхно опростяване означава отказ от част от миналото. Затова всеки читател, който се опитва да мисли със собствената си глава, а не чрез указанията от някъде другаде, е добре да прочете и тези теми.

Структурата на книгата следва хронологията на появата на материалите в печата. Предимството на този подход е, че за читателя става ясно кои са били злободневните теми в онези години. Същевременно този подход създава и проблем, тъй като повтарящите се теми, разбира се в различен контекст, с различни извори, документи и историографски поглед, са разпръснати в книгата и трудно се откриват. Е, разбира се, това може да се окаже и неочаквано предимство за книгата, тъй като в търсенето на тези текстове погледът на читателя може да се спре и върху много други не по-малко интересни истории.

Няма съмнение, че тази книга не е историческо изследване, а историческо напомняне. Тя се опитва да ни припомни, че историята е нещо повече от пропагандните тези на една или друга власт, която предпочита да се оглежда в онова историческо огледало, в което изглежда най-добре. Книгата е и актуално политическа, както личи от многото теми, в които Христо Георгиев спори с тезите на съвременн политици, дипломати, анализатори: с Бойко Борисов за футбола, с физика Вили Лилков за манипулативните му писания за социализма, с френския посланик в София Ксавие дьо Кабан заради спекулациите му за ролята на Русия и Съветския съюз в българската история, със социалния антрополог Харалан Александров за тезата му, че турското робство е само метафора. Освен всичко друго тези актуални теми показват и една особеност на съвременната история – колко бързо събитията от настоящето се превръщат в история. Защото когато са се появили във вестника, те са били злободневни, но в книгата вече са част от историята на нашата съвременност.

Надявам се, че това кратко въведение в дебелата книга ще мотивира всеки читател да научи нещо повече за всички тези събития. И че четеното й ще завърши с извода, че историята винаги е оптимистична, защото никога не свършва и поддържа надеждата, че може да има по-добро бъдеще, разбира се, ако сами си го извоюваме.

СЪДЪРЖАНИЕ
За ползата от припомнянето на историята – но цялата, а не само политически удобната – Искра Баева – 5
15.09.2016 г. – Как съветското “потисничество” спаси целостта на България – 11
22.09.2016 г. – Как Вишински осмя Гърция за апетитите є към България – 16
6.10.2016 г.- Молотов: Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната – 23
15.12.2016 г. – Молотов: Добруджа будет болгарской! – 28
2.02.2017 г. – Рузвелт и Чърчил искат разстрел за престъпниците. Сталин: Да бъдат съдени! – 33
9.02.2017 г. – Георги Димитров: Условията на мирния договор можеха да бъдат сто пъти по-тежки – 38
8.06.2017 г.- Сталин и Молотов: Ще ви помогнем, искаме от вас едно – да не сте терен за агресия срещу нас – 43
2.11.2017 г. – Българите в Октомврийската революция – 49
7.11.2017 г. – Джон Рид: Огромната Русия се гърчеше от болка и доизносваше новия свят – 55
1.03.2018 г. – Император Александър II и боевете на Шипка – 60
26.04.2018 г. – Американска и руска справедливост у нас – 66
9.05.2018 г. – Хитлер напада СССР и заради България – 72
28.06.2018 г. – Световното по футбол, крал Джордж VI, Чърчил и Сталин – 79
12.07.2018 г. – Предупреждават ли българи Москва за покушението в Техеран? – 85
28.11.2018 г. – Триумфът на Борис Христов над противниците на руския език – 92
10.01.2019 г. – 1938. Западът не допуска СССР да спаси Чехословакия – 98
21.02.2019 г. – Сталин ни въоръжава, заливайки се от смях – 110
28.02.2019 г. – Русофилството на един русофоб – 118
20.03.2019 г. – Не е за вярване – днес се цензурира и цар Борис III -125
18.04.2019 г. – Българинът Иван Винаров въвежда Зорге в занаята – 129
9.05.2019 г. – Българи, на колене! Разстреляха Заимов! – 137
13.06.2019 г. – Всичко да се провежда тайно! – 144
1.08.2019 г. – Как ни въоръжава Сталин и как Тръмп? – 150
8.08.2019 г. – А как ни въоръжава Хитлер? – 155
29.08.2019 г. – Злокобната 1939 г. – 162
5.09.2019 г. – След 80 години. За скандала в Полша – кой е агресорът? – 169
9.09.2019 г. -За деня на Победата – само истината – 176
26.09.2019 г. – Не лъжете. Нашият военен флот воюва срещу съветския  – 184
7.11.2019 г. – Сталин спасява Англия и САЩ от разгром в Ардените – 190
13.02.2020 г. – Из разсекретените архиви на Ялта – 197
24.02.2020 г. – Фалшификация №1 за Втората световна война – 204
23.04.2020 г. – Създателят на руските снаряди е българин – 206
30.04.2020 г. – Играта на Чърчил и Рузвелт срещу Сталин – 213
11.06.2020 г. – Инцидентът в Берн между Чърчил, Рузвелт и Сталин – 221
9.07.2020 г. – Бандера – с Хитлер срещу Червената армия – 227
23.07.2020 г. – Англия и Франция гласят война срещу СССР през 1940 г. – 234
6.08.2020 г. – Конференцията на крадците – 241
20.08.2020 г. – Как убих Распутин… – 247
3.09.2020 г. – Кой вербува ген. Заимов и Боевой за съветската разведка – 253
29.10.2020 г. – Сталин пише стихове, и то какви! – 258
5.11.2020 г. – Да откраднеш от трамвая британската корона – 264
19.11.2020 г. – Разведките на САЩ и СССР срещу българския фашизъм –  270
17.12.2020 г. – Битката за Москва през очите на нацистки генерал – 280
7.01.2021 г. – Как нацистката банка у нас стана съветска – 287
11.02.2021 г. – Неизвестно: СССР спасява икономиката ни през… 1940 г.  – 294
25.02.2021 г. Дори Цанков и Филов коленичат пред руските воини – 301
4.03.2021 г. – Факторът САЩ, СССР и Англия за оцеляването на българските евреи – 309
25.03.2021 г. – Айзенхауер – 5 часа до Сталин на мавзолея – 317
5.05.2021 г. – Как фелдмаршал Паулус “възкръсна” в Нюрнбергския процес – 324
13.05.2012 г. – Паулус: Хитлер целеше колонизация на Русия – 331
17.06.2021 г. – Откъде изпълзя чудовището на 22 юни 1941 г. – 339
24.06.2021 г. – Директорът на външното разузнаване на Русия Сергей Наришкин: Разведката  встъпи във войната първа – 346
15.07.2021 г. – Марксическа пустиня ли е България – 353
29.07.2021 г. – Как и защо фашистът Паулус стана антифашист – 361
19.08.2021 г. – Президентът Щайнмайер: Войната ни срещу СССР беше варварство – 368
16.09.2021 г. – Хитлер и Сталин през очите на техните водещи пълководци – 379
23.09.2021 г. – КГБ и България – 389
4.11.2021 г. – Още един забравен велик българин – 395
25.11.2021 г. – Българи известяват Москва: Япония няма да нападне СССР! – 403
2.12.2021 г. – Битката за Москва – 408
3.03.2022 г. – Лъжите за Русия и Украйна – 415
10.03.2022 г. – Лейтенант Ржевская и триъгълникът Хитлер, Сталин и Жуков – 426
14.04.2022 г. – Сталин: Ще помогнем на България да стане цветуща държава, ако – 436
21.02.2022 г. – Из преписката на българския народ с руския  – 444
12.05.2022 г. – Нацистите разпитват пленения син на Сталин и за България – 449
9.06.2022 г. – Падат ли латвийските круши по-далече от корена си – 459
16.06.2022 г. – Нападението срещу Съветския съюз през погледа на Хитлер – 470
30.06.2022 г. – Властта реши: Да не се закрива съветската легация у нас – 479
7.07.2022 г. – Сталин и българската индустриализация – част втора – 486
4.08.2022 г. – Руският военен флот – пълен напред към Ню Йорк – 493
Послеслов на редакторката – Велиана Христова  – 505

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук