На 2 септември стартира официалната предизборна кампания за 48-ото Народно събрание. Но дали тя няма да се превърне в открита изява на отдавна тлеещия процес за анулиране на Конституцията? Ето поне три основания за подобна констатация.
Първото е ходът на ИТН за национален референдум „дали България да стане президентска република“. Както се изясни, есенцията на огласената идея е президентът да назначава правителството, което впоследствие да получава подкрепа в парламента, като при това обаче „се разбие“ не само модела на управление, а и модела на цялата сегашна политическа система. Което може да означава не просто смяна на формата на управление на държавата, но и отказ от многопартийната система, т.е. нова Конституция!
Лидери и експерти отхвърлиха предложението за подобен референдум, но не защото идеята за президентско управление е поначало вредна и опасна, а защото такава смяна на формата на управление може да извърши единствено Велико Народно събрание. На което ИТН не закъсняха да отговорят, че всъщност се стремят да се стигне именно до ново ВНС, въпреки че в момента това изглежда малко вероятно.
Но какво би станало, ако и новият 48-и парламент се окаже неспособен да състави устойчиво управляващо мнозинство и за четвърти път се стигне до избори насред зима с непозната по острота криза в живота на хората и на страната? Дали тогава няма изведнъж да се окаже едва ли не безспорно, че ни трябват избори не за обикновено, а за Велико събрание за нова конституция с президентско управление, което да осигури ред в страната? Любопитна подробност – една от „протестните“ формации се отказа от регистрацията си за изборите на 2-ри октомври с анонса, че започва подготовка „за следващите“!?
Второто основание е, че в полза на въпросната идея е систематичната обработка на гражданите и обществото в продължение на години с внушението, че именно представителната демокрация, закрепена в Конституцията преди 30 години, е първопричината за тежко корумпираната държава. Явно в предстоящата кампания още по-гласовито ще зазвучат призивите за „смяната на модела“, т.е. на Конституцията. „Възраждане“ в програмата си заявяват, че „днес държавността е разградена, а държавнотворните институции съществуват формално“, поради което е необходим „цялостен нов модел за развитие на страната“. Но не са само те – за изборите са регистрирани и плеяда по-малко известни партии, носители на същия род послания: „Пряка демокрация“, която апелира за „съвършено нови основи на управлението“ чрез пряка демокрация, тъй като представителната „не е истинска“; „Глас народен“, които виждат „един основен проблем, който се нарича модел на управление“; БНО, в чийто „правен анализ“ било разяснено защо не е легитимна нито една власт в България; БНС – НДЛ – организаторът на профашисткия Луков марш, самата партия нагло отрицание на духа и буквата на Конституцията.
В повечето случаи тези послания са отглас на реални и болезнени пороци във функционирането на установената форма на парламентарно управление на страната. Само че те водят не към реалното им преодоляване въз основа на Конституцията, а напротив – към нейното анулиране с резултат хвърляне на страната във всеобхватна криза с непозната досега острота. Сред която, може би, да се открои с нова актуалност „спасителната“ алтернатива на президентската власт?
Третото основание е свързано с биещото на очи отсъствие на ясна и категорична защита на Основния закон от страна на водещите партии, които се очаква да влязат в новия парламент. Според „Продължаваме промяната“, по същество в парламента не бива да има парламентарни групи, а отделните депутати сами да си избират в какви коалиции да участват – пълно отрицание на политическото представителство в парламента на партиите и коалициите с техните платформи и програми по волята на избирателите, както повелява Конституцията. ГЕРБ на свой ред още преди две години демонстрираха готовност набързо да скалъпят нова конституция по метода „изрежи-залепи“.
За Българската социалистическа партия въпросът за Конституцията е от особено значение. В Програмата на партията от 2008 година е подчертано, че „голямото завоевание в началото на прехода бе приемането на новата Конституция на Република България като основа за по-нататъшното развитие на страната като демократична, правова и социална държава“, на която БСП може и следва да изгради своята политика. На практика обаче партията, вместо да се докаже като твърд и безкомпромисен стожер на Основния закон, допусна да се впише в общия фон на неговото фактическо обезсилване.
Ето защо сега, когато се оказва силно заинтересована от стабилен парламент с устойчиво мнозинство, БСП твърде трудно може да се легитимира като автентичен носител на каузата за защита на Конституцията с утвърдената в нея парламентарна форма на управление на Републиката. Още по-малко да стане притегателен център за различни формации и движения, които отхвърлят отмяната на Конституцията и споделят необходимостта от нейното точно изпълнение и обосновано развитие.
В предстоящите предизборни дебати, а и в следващия парламент си заслужава да се припомня, че преди 31 години Конституцията бе приета като израз на суверенната воля на българския народ от Седмото Велико народно събрание, избрано през юни 1990 г. именно с тази задача от 6 976 620 български граждани, участвали в изборите, т.е. при 90.76% избирателна активност. Предмет на последвалите едногодишни обсъждания станаха внесените 16 конституционни проекта, 8 от които на отделни сдружения и граждани. Окончателният текст бе приет на 12 юли 1991 г. с подписите общо на 313 народни представители от 400-те в VІІ ВНС, т.е. с мнозинство от 78% – далеч над изискването за две трети от всички депутати.
Новоизбраните народни представители в 48-ото Народно събрание ще трябва да положат конституционната клетва „в името на Република България да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“. Затова всеки от тях ще бъде длъжен да прецени дали тези интереси изискват отказ от Конституцията, или напротив – борба за нейното превръщане от къс хартия в пряко действащия върховен закон с неговите императивни норми относно парламентарната форма на управление, правата и свободите на гражданите и независимостта и националната сигурност на България. Изпитание, чийто изход ще предопредели бъдещето както на страната, така и на всеки неин гражданин за години и десетилетия напред.
30 август 2022 г.
