22 ЮНИ 1941 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТАЛИН

На руснаците винаги се пада най-трудното

0
841

Хиляди са  научните изследвания, посветени на 22 юни 1941 г.и на войната срещу Съветския съюз. Какво ли не може да се прочете в тях? И до ден днешен не стихват споровете защо Хитлеровите пълчища нахлуват като на парад в руската земя, поради какви причини те сварват Червената армия неподготвена за това, в което висшето ръководство на СССР всъщност е било напълно убедено – че рано или късно валякът на войските на Хитлер ще се затъркаля на изток. Защо за Москва се оказва изненадващо началото на операция „Барбароса“, обявена от нацистите като кръстоносен поход срещу комунизма – в чест на Фридрих I Барбароса, който през ХІІ век повел Свещената римска империя в кръстоносен поход. За Хитлер руснаците и изобщо славяните са „низши хора“, които трябва да бъдат унищожавани. Дори историкът Крис Хелмеке от Центъра за военна история към германския Бундесвер казва: „Войната на Хитлер срещу СССР е една унищожителна война, която освен военни цели преследва и идеологически мотивираното планово унищожение на една цяла държава заедно с цялото ѝ население“.

Няма  да се спирам днес на десетките измишльотини и брутални лъжи, обслужващи и днешните неофашисти, а ще дам думата на най-знаещия и откровен до немай къде човек – на самия Йосиф Висарионович Сталин.

Защо се забравят неговите речи от 1941-1945 г., макар те хич да не са много? Може би, защото в тях могат да се открият истинските причини не само за избухването на войната, но и за много други спорни моменти. Не затова ли на корицата на книга на един от видните американски историци Сталин е… изрязан от известната снимка на тримата велики в Ялта?!  Благодарност по американски.

22 юни – денят, в който през 1941 година започва Великата Отечествена война,  днес се отбелязва в Русия като  Ден на паметта и скръбта. Нека помълчим пред подвига на милионите загинали, между които са и стотици българи, няколко от тях – герои на Съветския съюз.

Снимка: amazon.com

ИЗ СБОРНИКА „СТАЛИН ЗА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ”, ПАРТИЗДАТ, С., 1994 Г.

РЕЧ ПРЕД РАДИОТО

3 юли, 1941 г.

Другари! Граждани! Братя и сестри! Бойци от нашата армия и флота!

Към вас се обръщам аз, приятели мои! […]

Как можа да се случи, че нашата славна Червена армия даде редица наши градове и райони на фашистките войски? Нима действително немско-фашистката войска е непобедима, както непрестанно твърдят това фашистките пропагандатори самохвални?

Разбира се, не! Историята показва, че непобедими армии няма и не е имало. […]

Що се отнася пък до това, че все пак част от нашата територия се оказа завзета от немско-фашистките войски, то това се обяснява предимно с факта, че войната на фашистка Германия против СССР започна при изгодни условия за немските войски и неизгодни за съветските. Работата е в това, че войската на Германия, като страна водеща война, беше напълно мобилизирана и 170-те дивизии, хвърлени от Германия срещу СССР и натрупани на нашата граница, бяха в състояние на пълна готовност, очаквайки само сигнала за настъпление, докато съветските войски  трябваше тепърва да бъдат мобилизирани и прекарани до границата. Немалко значение имаше тук и обстоятелството, че фашистка Германия неочаквано и вероломно наруши пакта за ненападение, сключен през 1939 г. между нея и СССР, невзимайки предвид това, че тя ще бъде призната от целия свят за страна нападателка. Естествено, че нашата миролюбива страна, не желаейки да вземе на себе си инициативата за нарушението на пакта, не можеше да тръгне по пътя на вероломството.

Може да се запита: как бе възможно съветското правителство да се реши да сключи пакт за ненападение с такива вероломни люде и изверги като Хитлер и Рибентроп? Не беше ли допусната тук грешка от съветското правителство? Разбира се, не! Пактът за ненападение е пакт за мир между две държави. Именно такъв пакт ни предложи и Германия през 1939 г. Съветското правителство можеше ли да се откаже от такова предложение? Аз мисля, че нито една миролюбива държава не може да се откаже от мирното съглашение със съседна държава, даже и когато начело на тази държава стоят такива изверги и людоеди като Хитлер и Рибентроп. И това, разбира се, при едно задължително условие – ако мирното съглашение не засяга нито пряко, нито косвено териториалната цялост, независимост и чест на миролюбивата държава. Както е известно, пактът за ненападение между Германия и СССР е именно такъв пакт.

Какво спечелихме ние, като сключихме пакт за ненападение с Германия? В продължение на година и половина ние обезпечихме за нашата страна мир и възможност да подготвим силите си за отпор, ако фашистка Германия би рискувала, въпреки пакта, да нападне нашата страна.  Това е определена печалба за нас и загуба за фашистка Германия […]

По силата на наложената ни война нашият народ встъпи в смъртна схватка със своя най-зъл и коварен враг – германския фашизъм. Нашата войска се сражава героически с врага, въоръжен до зъби с танкове и авиация. Червената армия и Червеният флот, преодолявайки многочислени трудности се бият самоотвержено за всяка педя съветска земя. Главните сили на Червената армия, въоръжени с хиляди танкове и самолети, встъпват в бой. Храбростта на бойците от Червената армия е безпримерна. Крепне и расте отпорът ни срещу врага. Заедно в защита на родината се надига целият съветски народ. […]

 

Снимка: humanite.fr

ИЗ ДОКЛАДА НА Й. В. СТАЛИН НА ТЪРЖЕСТВЕНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА МОСКОВСКИЯ СЪВЕТ НА ДЕПУТАТИТЕ НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ СЪВМЕСТНО С ПАРТИЙНИТЕ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ В МОСКВА НА 6 НОЕМВРИЙ 1941 Г. ЗА 24-ТА ГОДИШНИНА НА ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

 […] ХОДЪТ НА ВОЙНАТА ЗА 4 МЕСЕЦА

В една от своите речи в началото на войната аз вече говорих, че войната създаде опасна заплаха за нашата страна, че над нашата страна е надвиснала сериозна опасност, че трябва да разберем, осъзнаем тази опасност и преустроим цялата наша работа съобразно военните условия. Сега в резултат на четирите месеци война аз трябва да подчертая, че тази опасност не само не е отслабнала, а напротив, тя още повече се е засилила. Врагът завзе голяма част от Украйна, Белорусия, Молдова, Литва, Латвия, Естония и ред други области,  вмъкна се в Донбас, надвисна като тъмен облак над Ленинград, застрашава нашата славна столица – Москва. Немско-фашистките завоеватели грабят нашата страна, разрушават създадените с труда на работници, селяни и интелигенцията градове и села. Хитлеровите орди убиват и насилят мирните жители на нашата страна, не щадейки жени, деца, старци. Нашите братя от завзетите области стенат под игото на германските потисници.

Потоци вражеска кръв проляха бойците от нашата армия и флота, защитавайки свободата и честта на родината, мъжествено отбивайки атаките на озверелия враг, давайки образец на смелост и геройство. Но врагът не се спира пред жертвите. Той ни на йота не се скъпи за кръвта на своите войници, на мястото на изкараните из строя той хвърля на фронта все нови и нови отреди и напряга всички сили да завземе Ленинград и Москва до настъпването на зимата, защото той знае, че зимата не му предвещава нищо добро. […]

ПРОВАЛЪТ НА МЪЛНИЕНОСНАТА ВОЙНА

Като предприеха нападението върху нашата страна, немско-фашистките грабители смятаха, че те съвсем сигурно ще могат да „привършат” със Съветския съюз в един и половина-два месеца и ще успеят в течение на този кратък срок да стигнат до Урал. Трябва да се каже, че немците не скриваха този план за „мълниеносна” победа. Напротив, те всячески го рекламираха. Фактите обаче показаха цялата лекомисленост и безпочвеност на „мълниеносния” план. Сега този безумен план трябва да се счита за окончателно провален (аплодисменти).

С какво да се обясни, че „мълниеносната война” успя в Западна Европа, но не успя и се провали на изток?

На какво разчитаха немско-фашистките стратези, когато твърдяха, че те в два месеца ще привършат със Съветския съюз и ще дойдат до Урал в този кратък срок?  Преди всичко те разчитаха на това, че сериозно се надяваха да създадат всеобща коалиция против СССР, да въвлекат Великобритания и САЩ в тази коалиция, заплашвайки предварително управляващите кръгове на тези страни с призрака на революцията и по такъв начин напълно да изолират нашата страна от другите държави. Немците знаеха, че тяхната политика на игра с противоречията между класите на отделните държави и между тези държави и Съветската страна вече даде своите резултати във Франция, управниците на която, хващайки се на заплахата с призрака на революцията, от уплаха подложиха под краката на Хитлера своята родина и се отказаха от съпротива. Немско-фашистките стратези мислеха, че съвсем същото ще се случи с Великобритания и Съединените щати. […]

Немските завоеватели разчитаха най-после на слабостта на Червената армия и Червената флота, предполагайки, че  немската армия и немската флота ще успеят още с първия удар да разбият и разпилеят нашата армия и нашата флота, откривайки си с това път за безпрепятствено придвижване дълбоко в нашата страна. Но немците и тук жестоко се измамиха, като надцениха своите сили и недооцениха нашата армия и нашата флота. Разбира се, нашата армия и нашата флота са още млади, те воюват всичко четири месеца, те още не са успели да станат напълно кадрови, докато те имат пред себе си кадровата флота и кадровата армия на немците, които водят война вече две години. Но първо моралното състояние на нашата армия е по-високо, отколкото на немската, защото тя защитава родината си от чуждоземния завоевател и вярва в правотата на своето дело, докато немската армия води завоевателна война и граби чужда страна, без да може съзнателно да повярва, макар и за минута в правотата на своето гнусно дело. Не може да има съмнение, че идеята за защита на своето отечество, в името на която воюват нашите люде, трябва да породи и действително ражда в нашата армия герои, които циментират Червената армия. […]

25-ТА ГОДИШНИНА НА ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

Из доклада на председателя на Държавния комитет на отбраната другаря Й. В. Сталин пред тържественото заседание на Московския съвет на депутатите на трудещите се съвместно с партийните и обществени организации на гр. Москва 6 ноември 1942 г.

[…] През Първата световна война Германия трябваше да воюва на два фронта – на запад, главно против Англия и Франция, и на изток – против руските войски. Първата световна война, значи, имаше втори фронт против Германия. От 220 дивизии, които имаше тогава Германия, на руския фронт се намираха повече от 85 германски дивизии. Ако към това число прибавим войските на съюзниците на Германия, които се намираха на руския фронт, а именно 37 австро-унгарски дивизии, две български и три турски дивизии, то излиза, че против руските войски стояха тогава всичко 127 дивизии. Останалите дивизии на Германия и на нейните съюзници заемаха фронт главно против англо-френските войски, а част от тях носеха гарнизонна служба в окупираните европейски територии.

Тъй стоеше работата през Първата световна война.

Как стои работата сега, през Втората световна война, да речем през септември тази година?

Според проверени данни, които не предизвикват никакви съмнения, от 256 дивизии, които сега има Германия, на нашия фронт не са по-малко от 179 германски дивизии. Ако към това се прибавят 22 румънски дивизии, 14 финландски, 10 италиански, 13 унгарски дивизии, една словашка дивизия и една испанска дивизия, то ще излязат всичко 240 дивизии, които се сражават сега на нашия фронт. Останалите дивизии на германците и на техните съюзници носят гарнизонна служба в окупираните страни (Франция, Белгия, Норвегия, Холандия, Югославия, Полша, Чехословакия и т.н.), а част от тях воюва в Либия за Египет против Англия, при което либийският фронт отвлича всичко 4 германски дивизии и 11 италиански дивизии.

Значи вместо 127 дивизии през Първата световна война, ние имаме сега против нашия фронт не по-малко от 240 дивизии, а вместо 85 германски дивизии ние имаме сега 179 германски дивизии, които се сражават против Червената армия.

Ето  где е главната причина и основа на тактическите успехи на германо-фашистките войски на нашия фронт през лятото тази година.

Често сравняват нахлуването на германците в нашата страна с нахлуването на Наполеон в Русия. Но това сравнение не издържа никаква критика. От 600-хилядната армия, която тръгна в поход против Русия, Наполеон доведе до Бородино едва 130-140 хиляди войници. Това бе всичко, с което той можеше да разполага при Москва. Е, добре, а сега ние имаме повече от 3 милиона войска, която стои пред фронта на Червената армия и която е въоръжена с всички средства на съвременната война. Та какво сравнение може да има тук?

Нахлуването на германците в нашата страна понякога сравняват с нахлуването на Германия в Русия през Първата световна война. Но това сравнение също не издържа критика. Първо, през Първата световна война имаше втори фронт в Европа, който силно затрудняваше положението на германците, докато сега през тази война няма втори фронт в Европа. Второ, в тази война против нашия фронт има два пъти повече войски, отколкото през Първата световна война. Ясно е, че това сравнение е неподходящо.

Сега вие можете да си представите колко сериозни и необикновени са трудностите, които стоят пред Червената армия и колко голям е героизмът, който проявява Червената армия в нейната освободителна война. Аз мисля, че никоя друга страна и никоя друга армия не би могла да издържи подобен натиск на озверелите банди на германо-фашистките разбойници и на техните съюзници. Само нашата съветска страна и само нашата Червена армия са способни да издържат такъв натиск (бурни ръкопляскания). И не само да го издържат, но и да го преодолеят.

Често питат: но ще има ли все пак втори фронт в Европа. Да, ще има, рано или късно, но ще има. И той ще бъде не само защото е нужен нам, но преди всичко затова, защото той е нужен на нашите съюзници не по-малко, отколкото на нас. Нашите съюзници не могат да не разберат, че след като Франция излезе от строя, отсъствието на втори фронт против фашистка Германия може да свърши зле за всички свободолюбиви страна, в това число и самите съюзници. […]

ЛИЧНО ПОСЛАНИЕ ОТ ПРЕМИЕРА СТАЛИН ДО ПРЕМИЕРА Г. ЧЪРЧИЛ

Изпратено на 3 септември 1941 г.

Благодаря за обещанието да продадете на Съветския съюз освен обещаните по-рано 200 самолета-изтребителя още 200 изтребителя… Трябва обаче да кажа, че тези самолети които, както изглежда, могат да бъдат пуснати в действие не скоро и не изведнъж, а в различно време и на отделни групи, не ще могат да внесат сериозни промени на Източния фронт… не само поради големите мащаби на войната, които изискват непрестанно подаване на голямо количество самолети, но главно поради това, че през последните три седмици положението на съветските войски се влоши значително в такива важни райони като Украйна и Ленинград.

Работата е в това, че относителното стабилизиране на фронта, което успяхме да постигнем преди около три седмици, през последните седмици претърпя крах поради прехвърлянето на Източния фронт на 30-34 свежи германски пехотни дивизии и грамадно количество танкове и самолети, а също поради голямото активизиране на 20 финландски дивизии и 26 румънски дивизии. Германците смятат опасността на Запад за блъф и безнаказано прехвърлят от Запада всички свои сили на Изток, убедени, че на Запад няма и не ще има никакъв втори фронт. Германците смятат за напълно възможно да бият противниците си поотделно: отначало русите, после англичаните.

В резултат ние загубихме над половината Украйна и освен това врагът се озова пред вратите на Ленинград. Тези обстоятелства доведоха до това, че ние загубихме Криворожкия железноруден басейн и редица металургични заводи в Украйна, евакуирахме един алуминиев завод на Днепър и друг алуминиев завод в Тихвин, един моторен и два самолетни завода в Украйна, два моторни и два самолетни завода в Ленинград, при това тези заводи могат да бъдат пуснати в действия на новите места най-рано след седем-осем месеца.

Всичко това доведе до отслабване на нашата отбранителна способност и постави Съветския съюз пред смъртна заплаха…

Мисля, че има само един път да се излезе от това положение: да бъде създаден още тази година втори фронт някъде на Балканите или във Франция, който може да отклони от Източния фронт 30-40 германски дивизии…

„МОСКОВСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ 19/30 ОКТОМВРИ 1943 Г.“, СБОРНИК ДОКУМЕНТИ, ПАРТИЗДАТ, С. 1984 Г. 

Из записа на разговора на председателя на Съвета на народните комисари на СССР Й.В. Сталин с министъра на външните работи на Великобритания А. Идън

Сталин казва, че… сега има добра възможност да създадем неприятности на Хитлер и ще бъде неразумно да я изпуснем. Нашата борба против немците е от полза и за англичаните, и за американците. Сега немците вече започнаха да прехвърлят войски от Западна Европа… В тази война няма нито малки, нито големи. Всички си вършат работата. Ние нямаше да започнем подобно настъпление, ако немците не бяха застрашени от нападения на Запад. Дори само страхът от нападение, само призракът на нападението, не позволява на Хитлер да засили значително войските си на нашия фронт. На Запад немците ги задържа само един призрак. А на нас се падна по-трудна задача.

Идън казва, че министър-председателят иска да направи всичко, което е по силите му за борбата против немците.

Сталин казва, че не се съмнява в това, но министър-председателят иска да му се падат по-леките неща, а на нас, русите – по-трудните. Това може да се направи един път, два пъти, но не може да се прави през цялото време.

(Советский союз на международных конференциях периода Великой отечественной войны. 1941/1945 гг., МИД СССР, Политиздат, 1978-1980).

 

Колаж: opposingfronts.com

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук