ХРАБРОСТТА НА ЖИВКОВ В СЛАГАЧЕСТВОТО МУ ПРЕД СССР

0
320

Опитите на правителството да изхвърли Русия от всичко в България и да ни направи правоверни войнолюбци, възбудиха диви страсти у малобройните, но кресливи русофоби и антикомунисти. Познати мантри изпълниха мрежата: не са ни освободили от турско и фашистко, ами са ни окупирали; налагали са ни диктат да станем 16-та република на СССР и прочие писъци, които не са нови, но сега са насърчавани „отгоре“ и „отстрани” и стават все по-агресивни.

Темата за отношенията между някогашния български пръв ръководител Тодор Живков и съветските първи Никита С. Хрушчов, Леонид И. Брежнев и Михаил С. Горбачов се възпроизвежда винаги около рождената му дата 7 септември или около кончината му преди 25 години. Но  далеч не всичко се показва изпод сурдинката. Спомням си много ясно началото на август 1998 г. Бяха настанали адски горещини, още преди обяд температурите стигаха 40 градуса. На 5 август в 20.05 часа почина Тодор Живков. В началото това бе една строго пазена тайна, защото носталгията по социализма вече бе обхванала много хора от всички прослойки и не се знаеше какви реакции може да последват. В нощните блокове на електронните медии плъзнаха някои слухове, но едва на другия ден в 8.51 часа БТА оповести официално смъртта му. Голям страх изглежда бе обхванал всесилното костово правителство, защото цяла нощ се е чудело какво да измисли, за да неутрализира пропагандно тая новина, която светкавично обиколи целия свят.

И го измислиха. В същия ден, 6 август, правителството реши на свое заседание да се извърши деноминация на лева. Звучеше много страшно, хората още не бяха забравили зимата на 1996 – 1997 г. И на седми август първата страница на най-тиражния в. „Труд” изглеждаше така – основното заглавие с много едри букви под главата на вестника бе „Махат три нули от парите догодина”, а заглавието под него гласеше: „Живков си отиде”.

Това се казва контрапропаганда. И Гьобелс би завидял на майсторлъка на Костов. Но думата ми сега е, че очевидно има какво още да се проучва и изнася пред обществеността. А някои детайли от отношенията на Живков със съветските първенци са толкова съществени и съдържат причини и следствия, които разкриват защо родината ни стигна днес до тая, да си я наречем откровено, катастрофа.  

Често в медиите се твърди, че Живков е угодничел  пред съветските първенци, само и само да запази властта си. Да, поне външно, за пред хората, го е правил. Но този, който надникне в текста по-долу, особено в стенограмите на разговорите с Горбачов, които вече публикувахме, ще се убеди, че това съвсем не е така. Напротив, в някои случаи Живков си е позволявал дори дързости. Направо си е за чудене как е събирал кураж да го прави.

Ами възправянето му срещу Хрушчов по македонския въпрос, тъкмо когато той успява да стопи ледовете между Югославия и Съветския съюз? Разни всезнайковци  днес пишат как на Декемврийския пленум през 1963 г. Живков искал да направи България 16-та република на СССР, но не си и спомнят за Мартенския пленум през същата година, на който Живков обявява „кръстоносен” поход срещу Тито по македонския въпрос, без да го съгласува с Хрушчов, в резултат на което „столът” му започва да се клати. Само че как да бъде отстранен, когато той предлага България да стане част от „империята на злото”? Що никой не си задава въпроса било ли е възможно да се променят граници в Европа 15 години след края на Втората световна война… Умело е постигал Живков това, което е от полза за страната ни.

Да, светът бе разделен на два непримирими политически блока след войната и нямаше  как да сме извън общите принципи на лагера, към който бяхме включени. Но чужди военни бази у нас нямаше, чужди войски нямаше, чужди самолети над страната ни не „патрулираха“.  А вижте по-долу стенографския запис  на разговора на Живков с главния редактор на „Международная жизнь“ Пядишев, за да разберете как е отстоявала интересите си България по това време.  Кога днешният  премиер Денков ще се изправи в посолствоТО, което арогантно дирижира всичко у нас сега, за да обсъжда физическото простете състояние на Байдън; кога ще изрече там нещо положително за Русия и ще се сдружи с някоя страна, за която САЩ не щат и да чуят? Кога ще вземе заем от янките за спасяване на България, вместо да им подарява милиардите ни за несъществуващи самолети? Така че – помълчете за Живков, прахта ще му дишате, и погледнете себе си днес!

Все въпроси, на някои от които може да се намери отговор в днешната публикация на изтъкнатите изследователки на близкото ни минало проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова. 

Искра Баева, Евгения Калинова – „16-А РЕПУБЛИКА ЛИ?”, Изследвания и документи за българо-съветските отношения след Втората световна война , Изд. „Изток-Запад, София, 2017 г.  

Т. Живков – откровено за и против Хрушчов и Брежнев.  Стенографски запис  на срещата на Тодор Живков с Борис Пядишев – главен редактор на сп. „Международная жизнь“, 22 февруари 1988 г.

 БОРИС ПЯДИШЕВ: В началото на 60-те години у нас работите вървяха нелошо. И в Съветския съюз, и в другите социалистически страни, доколкото помня, имаше икономическо оживление, даже икономически подем и се чертаеха хубави перспективи. Никита Сергеевич даже в програмата на партията записа, че след 10 години ще построим комунизма. Какво според вас се случи, къде се получи затормозяване в следващите години, какво ни попречи да се развиваме с високи темпове?

ТОДОР ЖИВКОВ: В „Огонёк“ се написа, че аз съм внушавал Хрушчов да се освободи от поста първи секретар и т.н. Нищо подобно. Аз съобщих, че в това няма нищо вярно, че това е измислена история. С никого не съм разговарял за Хрушчов. Вие знаете каква беше обстановката. Как ще си позволя да отида да говоря против Хрушчов?

Но Хрушчов според мен е един самороден талант. И той правилно поде много въпроси. Аз съм чел и първия му доклад, и втория му доклад. Бях запознат с всички проблеми, където се критикуваше Сталин, култът към личността и пораженията, които нанесе върху развитието на обществото. И действително започна да се чувства един подем в Съветския съюз. Това се наблюдаваше и на пазара, и навсякъде. Чувстваше се, че започва един нов етап в живота на съветската страна. Даже в отношенията с нас се чувстваше. В началото на този период у нас се проведе Априлският пленум на ЦК на нашата партия. Това е известен исторически пленум. И започнаха съответни промени у нас в икономиката и в отрицанието на пораженията на култа към личността, които беше дал и върху развитието на страната, и върху цялостната работа на партията, и върху живота на хората. Тогава между нашето ръководство и ръководството на КПСС, както е било винаги, нямаше никакви недоразумения. Е, отделни случаи е имало. Аз бях викан два или три пъти от др. Хрушчов да давам обяснения по някои въпроси. Първия път ме вика, защото съм обединил ТКЗС. Аз му разясних този въпрос. Минаха няколко години, такова обединение стана и у вас. Имаше известни недоразумения. Но това не характеризираше обстановката, тя беше приятелска. Ние бяхме напълно съгласни с изводите. Но понеже винаги сме идеализирали Съветския съюз, както сега, не публикувахме всичко от втория доклад, защото трябваше в онези години да излезем да обясняваме на нашата партия, на активните борци, на тези, които бяха участвали в революционното движение, всичко това. Но това не беше никакво противодействие на линията на ЦК на КПСС, а просто някои неща ги ретуширахме.

Но кое е главното? Главното е, че в лицето на Хрушчов имахме един приятел на страната, а и мой приятел. Аз тогава бях млад. Въпреки че не желаех и си правих два пъти отвод, мен ме избраха за първи секретар. Той винаги се е отнасял много добре, дето се казва, като баща към мен. И нашите отношения в този етап се развиваха нормално, приятелски.

Не си спомням коя година с др. Станко Тодоров, който беше председател на Министерския съвет, отидохме в Съветския съюз и др. Хрушчов ни прие. Ние се опитахме да поставим редица въпроси, отнасящи се за нашата работа вътре в страната, и да се посъветваме по някои въпроси, отнасящи се до българо-съветските отношения. Но трябва да кажа, че този разговор не можа да се проведе така, както ние желаехме. Защо? Той постоянно се отклоняваше и говореше за ролята на дубинката, че трябва да играе дубинката (полицейска палка). Ние само се докоснахме до проблемите, които желаехме да обсъдим с него, а цялостно обсъждане не се получи. След това се върнахме. Когато се качихме на самолета, споделихме, че др. Хрушчов вече не може да се концентрира, че не можахме да проведем диалог с него. Но ние решихме да не говорим за това. След известно време той беше освободен.

Аз не помня колко време мина след тази наша среща. Но ние дойдохме до извода със Станко Тодоров, че той психически вече не може да се съсредоточава и е загубил до известна степен способността логически да следи събитията и да ги контролира. Договорихме се да не информираме за това и нашето Политбюро. Така и направихме. След неговото освобождаване ние информирахме Политбюро за този последен разговор с др. Хрушчов.

Започна да се говори в Съветския съюз, че имало заговор против него. Това на мен не е известно, не зная дали е имало заговор, или не. Но нас ни информираха, че той се освобождава. Дадоха ни същата информация, която е съобщена и на другите братски партии.

Но аз започнах с това, че Хрушчов е самороден талант. И сега го твърдя. Но той не беше на равнище да ръководи такава голяма държава и цялото наше движение, ако щете и социалистическите страни, и комунистическите движения, и т.н. Той не можа да се извиси до тези виждания, нямаше този интелектуален потенциал, тези възможности. И затова не доведе работите докрай. Той не можа да направи извода за обстановката по времето на Сталин. Ако вземем документите, ще видим, че той главно разглежда репресивната част на това, което се е случило по времето на Сталин, което, разбира се, не е маловажно, но не беше в състояние да направи и не можа да направи извод за социализма в Съветския съюз, за социализма в света, за международната обстановка. На това се дължат неговите увлечения да раздели партията на селскостопанска и промишлена.

През 60-те години ние започнахме работа за преустройство, разбира се, не в сегашните мащаби и не със сегашните виждания. Той ме повика в Москва и направо ми заяви, че аз съм заобиколен с проюгославски елементи, които ме тикат по неправилен път. И просто забрани да се извършва преустройство. Не зная дали вие го познавате, но той не си подбираше думите, когато критикуваше. И ние действително спряхме активната работа за преустройство по икономическия механизъм. Но бяхме убедени в това, което той ни критикуваше. И ние допуснахме грешки вътре в страната. Това беше причината да забавим нашия опит, само експериментирахме. И този наш опит през 60-те години се провали. Но като казвам всичко това, трябва да подчертая, че той се отнасяше с голямо уважение към България и лично към мен. Спомням си, когато уедрявахме кооперативните стопанства, той ме извика и се противопостави на окрупняването. Бяхме само трима души – Антон Югов, Райко Дамянов и аз. Понеже той грубо критично се нахвърли върху мен, Югов и Райко Дамянов, които бяха инициатори, те подадоха информация, казаха: „Другарю Хрушчов, другарят Живков се увлича, но ние ще му помогнем“, и т.н. Те се опитаха да смекчат атмосферата. В същото това време имаше някакъв обяд, на който присъстваха представители от други страни. Аз точно не си спомням каква среща се провеждаше. И той покани

нас тримата на обяда и помоли аз да произнеса тост. Аз предложих Антон Югов. Хрушчов помисли, че съм се обидил от критиката, хвана ме и каза: „Другарю Живков, аз зная, че около теб имаше мошеници, които създават трудности, но ти не се притеснявай от това, което ти казах. Аз ти го казвам откровено, но стоя зад теб.“ Аз му казах: „Не съм се обидил, предлагам Антон Югов да произнесе тост, защото знае руски и няма проблеми с езика.“

Казвам тези подробности, за да видите, че независимо от тази критика, той се отнасяше, така да се каже бащински към мен. Още повече, че през този период, когато той беше издигнат за първи секретар, у нас се състоя специален пленум на нашия ЦК, на който аз поставих въпроса да вземем курс на пълно сближаване със Съветския съюз – сближаване икономическо, политическо, културно, военно и т.н. Курс на пълно сближаване, тъй като дотогава нашата дружба беше историческа дружба, емоционална, идеологическа. Тя не беше се материализирала. Затова ние проведохме пленум. След пленума аз отидох и го информирах. Там бяха повече от членовете на Политбюро. Информацията се прие, той приветства

този наш пленум. Ние не бяхме го съгласували предварително. И фактически оттогава започна материализирането на исторически сложилата се българо-съветска и съветско-българска дружба.

Това мога да кажа. […]

С др. Хрушчов водих три разговора по времето, когато начело на ръководството в Гърция беше Георгиус Папандреу – баща на Папандреу. Той беше демократично настроен човек, с желание да се подобрят отношенията между България и Гърция. Обаче тогава беше студената война, НАТО, Варшавският договор. Аз три пъти поставих пред другаря Хрушчов въпроса, че трябва да уредим отношенията си с Гърция, защото това ще има голямо значение за Балканите. Той обаче беше против. И, разбира се, ние задържахме това. Отидох втори път при Хрушчов, отидох трети път. Той третия път просто ме изруга: „Щом имате толкова много долари, давайте ги!“ И пак отказа да отидем към съглашение. Аз му разясних, че тези долари са символични, че известна част ние ще изплатим със стоки. Върнах се, информирах Политбюро, че др. Хрушчов решително е против. Ние решихме обаче да се разберем с Гърция. И се разбрахме. Регулирахме отношенията, установихме дипломатически връзки. След една година той специално ме поздрави за това, че сме подобрили отношенията. Казва: „Маладци, маладци, вие много добре постъпихте.“ […]

Л. Брежнев в България, 1971 г. эsvoboda.org

БОРИС ПЯДИШЕВ: Аз ви помолих да споделите впечатления за периода на Никита Сергеевич Хрушчов. Може да кажете свои впечатления за Брежнев.

ТОДОР ЖИВКОВ: Брежнев има два периода. Обезателно вашите историографи ще се сблъскат с това. Единият период е, когато не беше заболял. Вторият период е след неговото заболяване. Това не беше кратък период. Не мога да кажа дали 10, или по-малко от 10 години трая този период.

Ние, всички първи и генерални секретари, ходихме в Крим на срещи, но диалог не се получаваше. В какво се състоеше този диалог? Срещнем се, седнем. Обикновено той четеше, или Черненко, или преводачът, някои критични бележки за нашата работа в България и поуки, какво трябва да правим. След като се прочете тази справка, която се подготвя в апарата на ЦК, аз вземах думата по някои въпроси. Обаче той не можеше да разбере за какво става дума и Черненко му превеждаше. Накрая по чашка водка и се разделяхме. Така е било и с другите секретари. Не мога да си представя, че е било различно. Той не беше в състояние да обсъждаме какъвто и да било въпрос. Вторият етап продължи много. Защо  това аз не зная. Историята няма да го отмине. Как може да се допусне в една партия един политически и физически труп да стои 10 години начело на партията и на държавата! Това е нещо, което не желая да коментирам.

Що се касае до първия етап, той беше енергичен. Каква е неговата слабост? Главната му слабост е, че той възприе и му допадна това, което властта дава – външната страна, ефектът да се представи, представителната страна и т.н., и т.н. Всички чувствахме това. И при нас имаше подобно нещо, но при него беше много засилено. Всичко, което беше при Сталин от гледна точка на ефекта, той напълно го възприе като нещо нормално. Неговата концепция не е надхвърлила това, което той наследи след Хрушчов. Някои изменения станаха, ликвидираха се някои неща, но всичко беше построено на „Давай, давай!“ Не си спомням някои събития, които по същество да водят до изменения във вътрешната политика, в областта на икономиката, във външната политика. Това се предаваше на кадрите. Един съветски посланик (той цитираше Брежнев) каза, че ако само с един процент се повишат темповете в икономиката, не зная колко милиарда ще се получат. Защо – казва – в България не си поставите такава задача, да се повдигнат темповете на развитие с 1–2%. Това веднага ще се отрази. Въобще той провеждаше една линия на запазване на старото и мобилизация на партията и народа за изпълнение и преизпълнение на плана. Провеждаше се това, което е формирано преди Сталин и след Сталин. Аз не мога да посоча нито един пример някъде да е излязъл от този коловоз.

Но иначе Брежнев имаше остър ум, в смисъл виждаше проблемите, виждаше някои въпроси, реагираше. Но не си спомням да е внесъл нещо ново.

Аз бях на посещение в Япония и дадох една записка, че ние познаваме това, което става на Запад, че там се развиват процеси. Тази записка е в ЦК на КПСС. Аз я работих в Хабаровск, където стоях два дни, и предварително му я изпратих. Когато пристигнахме в Москва, той прие делегацията и пред цялата делегация каза, че аз съм се подвел. Беше много възбуден от тази записка. Другарите се изплашиха, но аз спокойно му казах, че това е мое мнение. Той постепенно се успокои и предложи да отидем на обяд. След това се разделихме.

Обръщал е внимание на някои наши слабости, което е било правилно. Неговото заболяване съвпадна с повишаването на цените на нефта. България изпадна в много тежко положение, защото нашето селско стопанство, освен за изхранване на народа, беше ангажирано в износ за Съветския съюз. Беше договорено още по времето на Хрушчов, че България е южна страна и тук отлично виреят плодове, зеленчуци, тютюн и т.н. И ние бързо развихме тези отрасли в селското стопанство, създадохме преработвателна промишленост. Но след като се повишиха цените на нефта и газа, ние изпаднахме в много тежко положение, тъй като нямахме оборудване, а цените на оборудването се повишиха. Всички други страни бяха с 10–15 пункта по-добре от нас в тази ситуация. Нас тя ни постави в тежко положение. И тогава започна диалог между нас.

Най-драматичният диалог, воден в Съветския съюз, беше по повишаване цените на селскостопанските произведения, тъй като ние давахме огромни дотации върху тези цени. Ако цените на нефта се повишиха до 10 и над 10 пъти, на оборудването също с около 7 до 10 пъти, то цените на селскостопанските произведения останаха същите. Направиха се само известни корекции. Но нямаше на кого да обясним тази работа, тъй като на него не можеше да се обясни поради състоянието, в което се намираше. И ние изпаднахме в неплатежоспособност към Съветския съюз. Тогава направихме един друг ход: помолихме Съветския съюз да ни предостави заем. Дълго време се водиха разговорите. И Съветският съюз ни предостави един милиард рубли заем за 5 години. Има да изплащаме около 200 млн. рубли. И това ни спаси от тежкото положение, в което бяхме изпаднали  поради структурата на нашата икономика.

Кое е главното за Брежнев? Главното е, че той нищо не измени. Даже Хрушчов прави много опити да промени развитието на икономиката в едно или друго направление. Брежнев държеше да се развива това, което съществува – военното производство и останалите производства, които ги има. Той смяташе, че темповете на икономика могат да се ускорят с: давай, давай, давай!

Що се касае до неговото отношение към България, то беше много добро, не сме имали проблеми.

БОРИС ПЯДИШЕВ: Печално беше последното негово посещение в България през януари 1979 г.

ТОДОР ЖИВКОВ: Той вече не беше добре, беше съвсем болен. И ние се чудехме къде да го устроим. Нищо не го устройваше. Завели го на разходка в едно ловно стопанство на Витоша и той започнал: „Защо го няма Тодор?“ Намериха ме и аз отидох. Не беше добре човекът, не можеше да се проведе диалог с него. Независимо от това, че преводачът превеждаше, Черненко му обясняваше какво съм искал да кажа. Той превеждаше така, че да не се получи конфликт. Може би това не трябва да се пише. Вие разбирате, че ви разказвам малко по-подробно. Ние не драматизирахме този въпрос и го пазехме в тайна. Дойдат тук другарите и питат. Аз казвах, че се е състояла среща. Някои бележки, които се правеха в тези материали, ги вземахме предвид. Главно беше за България. За Съветския съюз се кажат няколко думи, а след това: в България това е грешно, това, това –всевъзможни неща. Даже имаше неща от разведката. Чувстваше се, че някои неща изхождат не от апарата, а от разведката. Такова беше положението, и то много години.

БОРИС ПЯДИШЕВ: Практически той се разболя през 1975 г., а почина през 1982 г.

ТОДОР ЖИВКОВ: Но иначе беше масовик, умееше да влиза в контакт, да разговаря. Когато е идвал в България, срещаше се с хора, излизаше на събрания. Беше оратор, владееше хората. И те го слушаха. Но политиката и стратегията му бяха запазване на статуквото. Той не се отклони на сантиметър от това, което беше създадено преди него. В областта на кадрите нищо не предприе. Той не направи никакви особени изменения в кадровата политика. […]

Публикувано в „Ново време“, 1997, № 2–3, с. 129–142

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук