То не е от днес и вчера. След повече от 75 години в Латвия отново се вихри нещо, което някои наблюдатели наричат реставрация и реабилитация на латвийските нацистки организации и хилядите им фанатични членове. По време на Втората световна война те водят кървава безмилостна битка с всичко, което е съветско. И са част от всичко, що е нацистко, най-вече от СС. Падат ли латвийските круши по-далече от корена си, можете сами да разберете от документите, които ви предлагаме днес. Те се публикуват за пръв път на български език със съкращения. Тяхната достоверност според мен не подлежи на съмнение, защото са били предназначени за висшето ръководство на Съветския съюз и за самия Сталин, а кой би дръзнал да е неточен в нещо, което се чете от самия Него и се проверява до припадък?
И днес са хиляди жертвите в Латвия – тези от и под паметниците. Днешните латвийски неонацисти се надяват да удържат победа над цветята за тях с булдозерите си.
Кратко или продължително ще е това сражение – кой може да предскаже какво и как ще се случи? Дано не се забрави и защо започна конфликтът в Украйна – криво или право, според едни или други, Русия не търпи да я застрашават дълго. Особено от границите ѝ. А това едва ли предвещава нещо добро и за латишите с накацали по тях „романтични“ нацистки свастики – с черепи и веселяшко кръстосани човешки кости.
Някой спомня ли си датата 25 октомври 1983 г., когато САЩ се стовариха като ураган с операция „Неотложна ярост“ върху едва стохилядната островна държава Гренада? А датата 20 декември 1989 г., когато операция „Правилно дело“ поамериканчи окончателно – но със специални части, и четиримилионната Панама? Страховита заплаха са били за Щатите двете държавици, нали?
Quod licet Jovi, non licet bovi, т.е., което е позволено на Юпитер не е позволено на вола. Да, всичко си позволява Юпитер. Но на волa вече не му пука за него.
И едно леко отклонение от темата ни за Латвия през Втората световна война. Повод ни даде пуснатата в САЩ злополучна златна монета, върху която знамето на СССР липсва – нищо общо според днешните височайши русофоби няма Съветският съюз с Втората световна война. Особено пък с победата в нея.
ази златна фалшификация за Втората световна война ме подсети за една друга, на която днешните неуморни творци на фейкове също могат да завиждат. Преди две години публикувах материал по темата
https://duma.bg/falshifikatsiya-%E2%84%961-za-vtorata-svetovna-voyna n209573?go=terms&p=cookies
Разгледайте внимателно полетялата по целия свят оригинална снимка от Ялтенската конференция през 1945 г.:
А сега хвърлете поглед и върху грандиозния фейк, който грее от корица на книга не на кого да е, а на президента на американската историческа асоциация, видния професор историк Уилям Льойхтенбург.
И сега нека се върнем отново под „латвийската круша“, но с автентични документи:
Вместо увод:
„Парламентът на Латвия разреши премахването на паметници на Съветската армия“, в. „Дневник“, 12 май 2022 г.
Парламентът на Латвия разреши да бъде премахнат Паметникът на освободителите на Рига от нацистка окупация, защото се е превърнал не в мемориал за падналите във Втората световна война, а място „за прослава на съветската окупация и подкрепа политиката на Русия по разширяване на територията ѝ с помощта на незаконна военна сила“…
Одобреният от Сейма текст прекратява действието на тази част от споразумението с Русия, в която Латвия дава гаранции за съхраняване мемориалите на воините от Червената армия. Това е временно действие, „докато държавната власт не се възстанови върху всички територии на Украйна в границите от 2013 г.“, Русия не възстанови причинените на Украйна щети, както и загубите на Латвия от „окупацията от СССР“.
Замразяването на правните ограничения за премахване на паметници не обхваща всички. Тези, които са на военни гробища, остават защитени. Новият режим е за местата, където няма погребани воини.
При гласуването 68 депутати се обявиха „за“ и 18 – „против“, като след това по искане на част от народните представители на глас бяха изброени имената на групата, обявила се против…
Предната вечер паметникът бе облят със синя и жълта боя, цветовете от националния флаг на Украйна.
НКВД – МВД СССР В БОРЬБЕ С БАНДИТИЗМОМ И ВООРУЖЕННЫМ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИМ ПОДПОЛЬЕМ НА ЗАПАДНОЙ УКРАИНЕ, В ЗАПАДНОЙ БЕЛОРУССИИ И ПРИБАЛТИКЕ (1939-1956) Составители: И. Владимирцев, А. И. Кокурин, МОСКВА, Объединенная редакция МВД России, 2008 г. (сборник документов):
Доклад на народния комисар на СССР по вътрешните работи Л. П. Берия до Й. В. Сталин, В. М. Молотов, Г. М. Маленков за положението в окупираната от Германия Латвийска ССР, 28 юли 1944 г.
Съв. секретно
Особена папка
ГО КО – до другаря Сталин Й. В.
СНК СССР – до другаря Молотов В. М.
ЦК ВКЩ (б) – до другаря Маленков Г. М.
НКВД на Латвийска ССР съобщава следните данни за положението в Латвия, получени от оперативна група, а също на основание на показанията на военнопленници от латишкия легион на СС, донесенията на партизани и от други източници.
Както Латвийска ССР, така и останалите съветски републики от Прибалтика, са били обявени от немците за собственост на Германия и включени в състава на източните области – Остланд. В Прибалтика е учреден райхскомисариат с резиденция в Рига, начело с райхскомисар Лозе (немец).
В началото на 1943 г. в Латвия е бил създаден Департамент на вътрешното самоуправление начело с генерален директор – бившия генерал от латвийската армия Данкерс Оска, чрез когото Лозе осъществява мероприятията и политиката на немските окупационни власти.
Положение на населението
На селяните е забранено да продават селскостопанска продукция другаде. Те са длъжни да я предават изцяло на немските окупационни власти за нуждите на армията и на немския тил. Освен натуралните вземания са въведени големи парични налози върху земята, добитъка и птиците. От началото на април т.г. в някои общини са започнали да изискват изпълнение на доставките на месо за сметка на 1945 г. Тези, които не предават на немците селскостопанската продукция, биват затваряни в концлагери или се изпращат на каторжна работа в Германия с конфискуване на имуществото.
В Латвия в обръщение се намират както немски марки (райхсмарки и остмарки), така и съветски парични знаци. Една немска марка се оценява на 10 рубли.
Воински части
Немското командване е организирало така нареченото Управление на войсковите попълнения на СС в Латвия, за началник на което е назначен генералният инспектор на Латвийския доброволчески легион на СС генерал-лейтенант Бангерски Рудолф.
През февруари т. г. Бангерски е издал заповед за създаване в Латвия на 7 войскови окръга.
През февруари 1943 г. немското командване е започнало формирането на Латвийския национален легион на СС. В началото легионът се е формирал на доброволни начала, но от ноември 1943 г. немците вече са обявили първата мобилизация на гражданите, родени през 1916 – 1925 г. Втората мобилизация – на родените през 1906 – 1916 г., е била обявена през февруари т.г., а в средата на март е започнала подготовка за мобилизация на гражданите, родени през 1896 – 1906 г.
Освен това, през март т. г. немците са започнали да закриват учебните заведения в Латвия и да насочват учащите се над 17 години, към войскови формирования.
Провежданата от немците мобилизация минава с големи трудности. В редица случаи значителен процент от наборниците не се явяват в сборните пунктове.
Към януари т. г. са били сформирани 1., 2., 3., 4. и 5. полк на Латвийския легион на СС , от които 1. и 2. полк през февруари т.г. са били разбити от нашите части в района на Новгород – Старая Руса, а остатъците от тях са били изпратени в Латвия, за да се сформират отново. Останалите три полка са влезли в състава на 15. Латвийска дивизия на СС, която през март т.г. е била изпратена на фронта в района на Остров–Опочка…
Първият Рижки полицейски полк на СС е разположен в района на Прейл, вторият Либавски полицейски полк е разположен в района Прейл, има и трети – Цесенски полицейски полк на СС. Има също около 10 полицейски батальона, които охраняват латвийските граници и водят борба с партизаните в Латвия.
Полиция
Полицията на Латвия се дели на две управления – полиция по реда и полиция по сигурността. Управлението на полицията по реда се занимава с осигуряване на реда вътре в страната, с охрана на границите, с охрана на промишлените предприятия. На него са му подчинени всички полицейски батальони, групите на айзсаргите, пожарната, транспортната, речната полиция и митницата. Самото управление е подчинено на началника на полицията по реда на Германия.
Управлението на полицията по сигурността осигурява вътрешната сигурност на окупирана Латвия. Начело на това управление е щурмбанфюрер доктор Ланге (немец). Управлението е подчинено непосредствено на началника на охранителната полиция и на Службата по сигурността на Германия и се състои от следните отдели и служби: отдел по политическа сигурност, политически отдел, отдел по концлагерите, отдел личен състав, транспортен отдел, служба за регистрация и разпознаване и служба за радиовръзка.
Политически организации
Военно-фашистката организация Айзсарга, обединена в бойни въоръжени групи, е спомагателна въоръжена сила на полицията.
Латвийска младежка организация „Латвияс яунатнес организация“ е създадена от немците през 1942 г. по типа на хитлеристката младежка организация. Организацията има свои структури във всички учебни заведения, в предприятията и в почти всички общини на Латвия.
Нелегална организация на латвийските националисти си поставя за своя цел борбата против немските окупатори и съветската власт за създаване на „Свободна Латвия“. Тази организация издава три нелегални вестника в окръг Видзем. Освен вестниците националистите периодично разпространяват листовки с подпис „Представител на националното правителство“ с призив към населението да саботира мероприятията на немските окупатори в Латвия, да не предава селскостопанските продукти на немците и да не влизат в Латвийския легион на СС.
Въз основа на документални данни и на показания на военнопленници НКВД на Латвийска ССР е взел на отчет агентите на немското разузнаване, предателите и изменниците на родината, намиращи се на окупираната територия на Латвия – 1895 души.
Народен комисар по вътрешните работи на Съюза на ССР Л. Берия
ГАРФ, Ф. Р-9401, Оп. 2, Д. 66, Л. 62-65,
заверенная копия.
Из Глава 2 „ВОЙНАТА. ПОМАГАЧИ НА ОКУПАТОРИТЕ (1941 – 1945 г.)“
Латвия
…С началото на войната останалите в Латвия айзсарги и други националисти разгърнаха активни действия против частите на Червената армия и органите на съветската власт. „В гр. Рига… враговете поставиха картечници и автомати на камбанариите на църквите, на балконите и в прозорците на домовете и обстрелваха улици, сгради на щаба на С[еверо]3[ападния]Ф[ронт], ЦК ЛКП(б), СНК, телеграфа, гарата и НКВД“ –докладва командирът на 5. мотострелкови полк на войските на НКВД. – Такова положение ни накара да разгърнем най-жестока борба с контрареволюционния елемент в града. Аз обединих всичките войски на НКВД от Рижкия гарнизон, организирах усилена охрана на всички важни обекти, поставих постове и пикети (форма на публични мероприятия, акции, протести – бел. Хр. Г.) по улиците на града… Поведох жестока борба с петата колона, на всеки изстрел, произведен от прозорец, кула или камбанария, отговарях с огън от картечници и танкови пушки. За 23, 24, 25 юни т.г. активността на петата колона бе смачкана. По заповед на началника на охраната на С[еверо] 3[ападния]Ф[ронт] генерал-майор др. Ракутин бяха разстреляни 120 хванати негодяи от петата колона, което беше обявено пред населението с предупреждение да предаде оръжието“.
Нападения срещу отстъпващите съветски войски бяха зафиксирани също във Валмиер, Смилтен, Алуксон, Гулбен, Лимбажи, Мадон, в много общини и селища. По данни на латвийските историци през лятото на 1941 г. в Латвия действаха 129 въоръжени групи от националисти: 83 – във Видзем, 24 – в Земгал и 21 – в Курзем.
Латишките националисти разчитаха да възстановят независимата държава, обаче немските власти побързаха спешно да заявят, че няма да има никакво национално правителство на Латвия и че статусът на Латвия ще се решава след войната в рамките на тъй наречената нова Европа. А засега в Латвия бе създаден Латвийски генерален окръг (начело с генералния комисар Ото Дрекслер), който заедно с Литва, Естония и Беларусия бе включен в създадения на 17 юли 1941 г. Райхскомисариат на източните земи (Остланд). Райхскомисариатът на свой ред се подчиняваше на Министерството на окупираните източни области, оглавяван от А. Розенберг. В края на 1941 г. немските окупационни власти решиха да сформират самоуправление под името „генерал-дирекция“. Начело бе поставен бившият командир на Курземската дивизия генерал Оскар Данкерс. Директива на А. Розенберг от 7 март 1942 г. конкретизира функциите на управленията на генералните окръзи на Латвия, Литва и Естония и разпорежда, че непосредствената дейност трябва да се води със силите на формираните от местните жители учреждения. Висшата политическа власт и контролните функции обаче, както преди, се запазваха за немските учреждения. През ноември 1942 г. членът на Съвета на генерал-директорите А. Валдманис в меморандум на името на С. Дрекслер написа, че Германия би могла да разреши на Латвия да създаде независима държава по образец на Словакия, получавайки в замяна поддръжка под формата на мобилизация на латишите в легион. А. Валдманис обеща да даде 100 000 човека на въоръжените сили на Германия. Латишките националисти не дочакаха дори привидност на независимост от фашистка Германия, броят на мобилизираните от тях в различните военни формирования бе около 110 000 човека…
Специално съобщение на началника на УКР „Смерш“ в 3. Прибалтийски фронт М.И. Белкин до началника на ГУКР „Смерш“ НКО B.C. Абакумов за материалите от следствието по делото за членовете на наказателния отряд при така наречената Латишка вспомагателна полиция по сигурността на СД
Съв. секретно
До началника на Главно управление на контраразузнаването „Смерш“, комисар по държавната сигурност II ранг др. Абакумов, 10 март 1945 г.
През януари–февруари 1945 г. Управлението на контраразузнаването „Смерш“ на 3-ти Прибалтийски фронт арестува група сътрудници на наказателния отряд при т.нар. Латишка помощна полиция по сигурността – СД, оглавявана от майора от германската армия Арайс: Лавинип Мирвалд Андреевич, Ванагс Александр Альбертович, Станкевич Петр Иванович, Гайоис Имантс Теодорович, Гринцевич Валдис Гербертович, Бутлерс Петр Францевич, Локманис Харитон Теодорович, Балалайка Владислав Станиславович, Зикелис Зигфрид Иванович. От проведеното по тяхното дело следствие е установено:
От първите дни на окупацията на столицата на Латвийската ССР от немските войски германските наказателни органи са пристъпили към масово изтребване на съветските граждани. В началото на юли 1941 г. са били създадени концентрационни лагери и гета, които са били място за масово изтребване на невиновните за нищо съветски граждани. В резултат на тригодишното провеждане на практика на наказателната политика на фашизма немските окупатори и техните помагачи от антисъветски настроени елементи само в района на Рига са изтребили над 300 хил. съветски граждани. Специално за извършването на арести и разстрели окупационните власти са създали наказателен отряд при т.нар. Латишка помощна полиция по сигурността на СД, начело на която стоял началникът на рижката полиция, майор от германската армия Арайс, отличил се с особена жестокост при изтребването на съветски граждани. Сформираният на доброволни начала отряд на Арайс, стигащ по численост до 3000 души и подразделящ се на роти, изпълнявал следните наказателни функции: арести на антифашистки настроени лица по цялата територия на Латвийска ССР; масови разстрели на съветски граждани; провеждане на наказателни експедиции против партизаните; носене на охранителна служба в концентрационните лагери и гетата. Отрядът на Арайс е служел и за база за комплектуване на контраразузнавателни органи срещу противника. Повечето лица, които са служели в него, са изпращани на обучение във Фюрстенбергското?? училище на СД (Германия), след чието завършване са изпълнявали наказателни функции в качеството си на официални сътрудници на СД. Сътрудниците на отряда на Арайс отначало са били облечени в униформата на бившата латишка армия, носели са лента на ръкава с изображение на череп и две кости и надпис „Помощна полиция по сигурността“, а впоследствие — немска униформа на войските на СС…
Началник на управлението на контраразузнаването „Смерш“ в 3-ти Прибалтийски фронт генерал-лейтенант Белкин
ЦА ФСБ, Ф. 100, Оп. 10, Д. 1, Л. 219-224. Оригинал. Публикувано: Латвия под игом нацизма // Сборник архивных документов. – М.: Издательство «Европа», 2006. – С. 311-318.
Из Глава трета „ЛАТВИЯ”
В началото на 1944 г., когато основната част от територията на Латвийска ССР остава окупирана от немските войски, дейността за ликвидиране на националните нелегални се провежда под формата на очистване на полосата около фронта. От юли 1944 до 20 януари 1945 г. органите на НКВД–НКГБ арестуват 5223 души, от тях 376 – „участници в банди и техни помощници“, 479 участници в латвийски националистически организации, 1721 „предатели, изменници на Родината, поставени от немците лица и помощници“.
Цялата територия на Латвийска ССР е разделена на 6 оперативни сектора, оглавявани от квалифицирани работници, пристигнали от Москва. Към оперативните сектори са прибавени подразделения на войските на НКВД.
Към октомври 1944 г. по-голямата част от Латвия е освободена от фашистите, немските войски обаче продължават да държат Курземе, където престават да действат чак след общата капитулация на Германия на 9 май 1945 г.
За разлика от украинските националисти, латишките поначало действат с малки групи от по 10–20 души. Само в две донесения се говори за отряди от 150 и 270 души. Всичките имат еднакви методи за борба: на първо място е терорът по отношение на представителите на съветската власт. На 3 юли 1945 г. например националистите извършват нападение над Жазукалинския селсъвет в Абренска околия, убиват председателя на селсъвета Лоцан, неговия заместник Кипуч и комсомолката Буковска. На 12 юли е изгорено зданието на селсъвета в Каймишки, Даугавпилска околия. На 14 юли националистите хвърлят три гранати в помещението на общинския изпълком на община Синолес, като убиват ръководителя на Валкския общински изпълком Цалис и раняват боец от изтребителния батальон. На 17 юли е убит Будвиг, председател на изпълкома на община Вал вес Екабпилск.
Размахът на въоръжената съпротива не може да не тревожи представителите на съветската власт. В доклада например на пристигналия в Абренска община по поръчение на ЦК на компартията на Латвия инспектор Я. Я. Диман се казва: „…57 селсъвета са разгромени и не работят 24 (няколко от тях са блокирани и връзката с тях е загубена). Разгромени и опожарени са два общински центъра – Берзпилският и Тилженският. Първият е бил разгромен преди нашето идване, вторият – сутринта на 5 юни, след нашия доклад в тази община. Опожарени са 9 къщи, убити са четирима наши работници и са ранени 5… В цялата околия е избит селският актив. Само за една нощ, на 2 срещу 3 юни, бяха убити 11 активисти. С всеки изминал ден убийствата се извършват по все по-нагъл начин… Все по-често нападенията над активисти се извършват през деня. Всички главни пътища, свързващи околийския център, се контролират от бандитите. Обичайно явление е бандити да проверяват документи на пътя“.
През януари 1946 г. в Латвия са установени 24 „бандитски прояви“, в резултат на които са били убити 22-ма души. През нощта на 14 януари например двама националисти убиват трите дъщери на зам.-председателя на Заздукуцкия селсъвет в Даугавпилска околия Молодоч. На 26 януари в село Видага, Гауйенска околия, отряд националисти, наброяващи до 25 души, напада помещението на избирателния участък за изборите за Върховен съвет на СССР. Националистите обезоръжават двама бойци от изтребителния батальон, накъсват документите на селсъвета, вземат списъците на избирателите, отмъкват пет коня от конния пункт, вземат със себе си председателя на селсъвета и директора на конния пункт, но на три километра от селото са настигнати от оперативно-войскова група и се разбягват, изоставяйки отвлечените лица. За същия период (януари 1946 г.) са проведени 80 чекистко-войскови операции, в резултат на които са убити 58 националисти, задържани са 103-ма и се предават 147 души.
На 9 февруари 1946 г. в района на селището Ерсики в Даугавпилска околия оперативна група залавя Янис Селчанс, началник-щаб на „2-ра бандитска дивизия“ [така са превели наименованието на това съединение в НКВД – ред.], който е и генерален секретар на „Обединението на защитниците на отечеството (партизани) в Латвия“. Използвайки показанията му, на 27 февруари войските на НКВД провеждат в Сайкавска община на Мадонска околия операция, в резултат на която са убити: командирът на „2-ра бандитска дивизия“ Карлис Блумберг, заместник-председателя на „Обединението на защитниците на отечеството (партизани) в Латвия“ и началник-щаба.
На 16 март 1946 г. председателят на Съвета на народните комисари на Латвийската ССР Вилис Лацис и първият секретар на ЦК КП(б) на Латвия Ян Калнберзин се обръщат към заместник-председателя на СНК на СССР В. М. Молотов с молба да бъдат върнати в родината латвийските граждани – бивши легионери от немската армия. Те посочват, че така наречените легионери са били мобилизирани в немската армия насила, че „изпращането на бившите легионери във вътрешността на страната е предизвикало отрицателни настроения сред населението на Латвия“, а главното – привеждат прагматичния аргумент, че „Латвийска ССР се нуждае много от работна сила, тъй като във фермите и в градовете са останали предимно старци, жени и деца, а това силно се отразява на възстановяването и развитието на промишлеността и селското стопанство на републиката“.
…Националното обединение на националистите в Латвия е създадено през май 1945 г. от отряди, действащи на територията на Вилякската, Валкската и Лудзенската околия, и през 1945 г. извършва над 300 терористични акта. Оглавява го бившият агроном Супе, по прякор Цинитис, спуснат на съветска територия от немските разузнавателни органи през есента на 1944 г. След ликвидирането му на 1 април 1946 г., начело на НОПЛ застава бившият ксендз Букш, по прякор Клинтс.
Превод Велиана Христова