СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ В ДОКЛАДИТЕ НА АНГЛИЙСКИТЕ ПОСЛАНИЦИ

0
692

Десетки пъти сме публикували документи за България и нейното развитие в първите 20 години след 9 септември 1944 г. Оценките за случилото се в този исторически период са, както обикновено, противоположни. Едно е безспорно – България вече не е изостанала до немай къде държава и е започнала да развива  икономика, която в някои отрасли съперничи на световната. Тогава са направени първите крачки и в атомната ни индустрия.
Днес показваме доста необичаен поглед върху този период – ще говорят няколко от докладите на посланиците на Великобритания у нас от 1956 до 1963 г. Те са събрани в издание на Би Би Си на български език и са издирени и подготвени от популярния журналист на английското радио  Димитър Димитров. Той публикува добросъвестно доклади на посланиците Ричард Спейт, Антъни Ламбърт и  Антъни Линкън
Традиционно негативният, в един случай и расистки,  подход на посланиците в докладите им не съдържа само отрицателни факти и коментари по тогавашното развитие на България. Те изнасят, макар и не често, и положителното в него, така както го виждат. Този поглед е наистина интересен – разбира се за читатели, които се интересуват от тази частичка от историята ни.
Предлагам ви и един фотофакт с кратък коментар за  български… чернокож генерал. За съжаление нищо повече не успях да открия за него, въпреки че се допитвах до изтъкнати специалисти, между тях и генерали, по най-новата ни военна история. Едно изключение –разказвах на Анжел Вагенщайн за чернокожия български генерал, а той ме прекъсна: „Това е Джони”.
Един ден по улиците на Берлин Джеки обсъждал със свой приятел затрупалия го и непочистен сняг по улиците, за разлика от България,  а зад тях нечий глас ги поздравил за патриотизма им. Бил Джони. Разбира се, последвал грандиозен запой.
Ще публикуваме в скоро време със съкращения и други интересни доклади.

            „СЪВЕТСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ТРИ БРИТАНСКИ МАНДАТА (1956 – 1963 г.) (Из Архива на Форин офис за събития и личности в България). Съставител Димитър Димитров, Издател Би Би Си – Лондон

                        Ричард Спейт. Часовникът тук се връща назад
Ричард Спейт е роден на 12 юли 1906 г. Започва работа във Форин офис в 1929 г. … Като държавен служител е помощник външен министър от 1953 до 1956. От 27 юни 1956 г. до 1958 г. е пълномощен министър в София.

Малко след пристигането си в България на 17 август 1956 г. посланик Спейт изпраща на Форин Офис доклад с първите си впечатления. Той прави уговорката, че след два месеца на новия си пост впечатленията му са повърхностни.

От момента на пристигането си забелязвам, че що се отнася  до външни признаци, няма контраст между България и свободна Централна Европа. Виден израелец, който пристигна тук с кола от Истанбул тия дни, ми каза, че когато прекосил турско-българската граница, веднага разбрал от вида на селата и дори от състоянието на пътищата, че навлиза от Азия в Европа. И обратното, пътникът от Запад при пристигането си в България няма чувството, че е отишъл в друг свят. Градовете и селата не са по-очукани от тези в Югославия и дори в Италия.

Симптом на по-нормалната атмосфера е свободата на движение, която се позволява на чужденците. Малко след пристигането ни аз и съпругата ми направихме двудневна обиколка на планините южно от София с колата ни, която все още имаше английски номер, и нито веднъж не бяхме спирани или разпитвани. При по-дълго пътуване до Черно море опитът ни беше същият. Никой не ни следеше и само на два пъти ни се попречи да направим снимки – веднъж от пазач на кооперативно стопанство, който възрази на нашия интерес към купове от царевица, и веднъж от милиционер, който попречи на усилията ми да заснема едно магаре, вързано до пазар за добитък.

Има интересен контраст между отношението на граждани и селяни към пътуващи западняци. Навсякъде западните коли привличат тълпи, но докато в градовете зяпачите проявяват интерес само към колите и изглеждат удивително безразлични към хората в тях, забелязахме по-живо любопитство сред селяните, които искат да знаят кои сме и какво правим. Те обикновено завършват, като изразяват съжаление за старото време на частно земеделие и се оплакват от бедността при сегашната си съдба. На няколко пъти хора от провинцията, разбирайки откъде сме, ни заговаряха и твърдяха, че са редовни слушатели на българските предавания на Би Би Си.

Що се отнася до църквата, бях информиран, че макар през първите години на комунистическия режим тук да е имало широки репресии на свещеници, няма повече активна враждебност спрямо църквата. Вероятно би било достатъчно като коментар по този въпрос да спомена, че когато посетихме музея на църковните реликви в Рилския манастир, там видяхме големи портрети на Димитров и Червенков на почетното място. След толкова кратко време в България по-лесно е да пиша за физическите характеристики и за отношението на хората от улиците и полето, отколкото да преценя мисленето на тази власт в Партията и администрацията. Аз видях от разстояние министър-председателя и се ръкувах с различни членове на Политбюро, включително с Monsieur Червенков, но не е имало възможност за някакъв разговор с тях.

Като новопристигнал в комунистическата орбита, който очаква да види нещата по-лоши, отколкото са, може би наблегнах прекомерно на светлата страна на картината. Затова като корекция на баланса ще приключа с някои общи наблюдения. Постиженията вероятно се дължат повече на естествените качества на българите, отколкото от ефективността на сегашната администрация: по природа българите са спретнати и обичат да поддържат добре градовете си; те са трудолюбиви и способни земеделци и още през първите дни на своята независимост си създадоха репутация на ентусиазирани строители на пътища. Второ, няма съмнение, че външните признаци на приятелство към Запада идват от умишлена промяна на политиката по нареждане от Москва и не представляват промяна в ничие сърце: девет десети от населението винаги са се чувствали приятелски настроени, но са се страхували да го покажат, докато останала десета сега по инструкция показва приятелско отношение, каквото не чувства.

Вероятно също е вярно, че макар животът  да става по-малко тъжен, най-вече за градското население, България изостава зад другите сателити най-малкото във външните прояви на възвръщащо се благоденствие: тя е все още страна на сива униформеност и дори привилегированите  класи, по моя преценка, имат малко от материалните придобивки, които сега стават достъпни за техните колеги в Полша, Чехословакия и дори в Румъния. Отчасти по тази причина може би ще е вярно заключение, ако се каже, че този сателитен режим държи по-здраво юздите, отколкото другите режими зад Желязната завеса, с възможното изключение на Румъния. Както селяните, така и интелектуалците не пропускат възможност да се оплачат пред хората от Запад, но няма никакви белези, въпреки страшните слухове за военен бунт в Пловдив, че някой сектор на населението има и най-малкото намерение да превърне своите недоволства в сериозна акция срещу правителството.

Посланик Спейт започва мандата си в годината на прословутия Априлски пленум. Този пленум и други от 1956 г. събития Ричард  Спейт обобщава в годишния си доклад до Форин офис.

През 1956 г., както и през предишните години, курсът на събитията в България вярно отразяваше събитията в Съветския съюз. Имаше същите реакции срещу сталинизма в началото на годината и същото начало на по-либерално отношение в контролирането на ежедневието на обикновените граждани и към отношенията със Запада. На тези тенденции до голяма степен беше даден заден ход през последното тримесечие под двойния удар на Суец и Унгария, така че годината приключи с мрачен акорд и контролираната от Москва клика държеше твърдо контрола както винаги, а населението беше набързо сплашено чрез полицейски превантивни мерки и подкупено с материални отстъпки за неентусиазирано подчинение на партийната линия. През цялата година Червенков си остана главната фигура и макар натиск от Москва да направи невъзможно за такъв изявен сталинист да запази премиерството, неговото засенчване бе само частично и временно.

В доклада си до външния министър Селуин Лойд  посланик Спейт отбелязва, че поради влиянието на Червенков България е била бавна при прилагането на уроците от ХХ-тия конгрес на КПСС в Москва. Британският посланик коментира и по станалия прословут впоследствие Априлски пленум.

Пленумът на Централния комитет през април направи предложения за реформа, базирана на руския модел, и открито разкритикува Червенков за неговите диктаторски методи. Няколко дни по-късно Червенков беше сменен на министър-председателския пост от Югов – безцветен, но непоклатим последовател на партийната линия. Червенков пое от Югов заместник-председателството на Министерския съвет. Той се спотайва няколко месеца и се заговори за пълното му елиминиране, но е малко вероятно той да е престанал да има важно, а дори и доминиращо влияние в управляващата клика, и към края на годината неговата звезда отново бе във възход.

Покрай проявите на десталинизация в България се е забелязвала и по-голяма откровеност в печата.

През лятото на 1956 г. грешки в правителствената политика и практика бяха разкритикувани с учудваща откровеност на партийни събрания в страната, а един от главните вестници дори се осмели да атакува минали действия и схващания на партийни водачи. Това се оказа прекалено: редакторът беше понижен и беше дадено да се разбере, че отсега нататък критика ще се разрешава само в строго определени граници.

Обстановката в България в края на 1956 г. британският посланик рисува по следния начин:

Събитията в Унгария и Египет през октомври сложиха край на размразяването, що се отнася до официалните кръгове, въпреки, че тези събития не направиха обществото като цяло по-малко приятелски настроено към Запада. Последва период на голямо напрежение, управниците се страхуваха от отражения от Унгария в България, а обществото – от ново възцаряване на терор. В крайна сметка почти нищо не стана, защото българинът не се захваща лесно с безнадеждни каузи, а при един такъв твърдо окопал се режим (и при липсата на алтернативни водачи) дори мнозината, които симпатизираха на унгарците, не бяха склонни да рискуват да правят демонстрации, още по-малко бунт: те не отидоха по-далеч от слушане на Би Би Си, чиято слушателска аудитория изглежда се увеличи рязко въпреки заглушаването…

…Във връзка с конкретни министерски назначения посланикът докладва на 8 февруари 1957 г.:

Най-важно е назначаването на Вълко Червенков за министър на образованието и културата. След неговото понижаване миналия април, ние винаги сме смятали, че той упражнява значителна власт зад кулисите. Неговият нов пост означава нещо повече от връщане на един сталинист. Може да се очаква, че той ще действа с твърда воля за безмилостно справяне с всеки признак на бунтарство сред студентите. Нито пък е вероятно той да е по-малко суров спрямо критични коментари в пресата или по отношение на онези културни кръгове, които жадуват за повече свобода на изразяването. Райко Дамянов, който оглави обединеното министерство на външната и вътрешната търговия, е, както Югов и Червенков, обучен в Москва комунист от старата гвардия, а намаляването на броя на министерствата оставя властта концентрирана още повече отпреди в ръцете на малцината надеждни с московско минало…

                                   Антъни Линкън. Апатия и мрачни предчувствия
Антъни Хендли Линкън е роден на 2 януари 1911 г. Започва работа във Форин офис през 1942 г. От 1947 до 1950 г. е в посолството в Буенос Айрес. Между 1952 и 1955 г. е заместник-генерален секретар на Съвета на Европа…. Пълномощен министър в София е от 12 август 1960 г. до 1963 г.

Между документите на Форин офис за България от 1963 г. има нещо необичайно – чернобяла снимка, направена по време на военния парад на 9-ти септември. Изпращайки снимката от София, Марк Хийт докладва на 24 септември:

Западните дипломатически мисии проявиха интерес към личността на африканеца в българска генералска униформа. Изглежда, че човекът на снимката е известен под името „генерал Чонда” или „Чондар”. Той е в България от 18 месеца и е бил видян на парада на 9-ти септември миналата година. Той е от Родезия, не се знае дали от Северна или Южна, и се говори, че е бил на курс във или около Пловдив.

Във Форин офис правят справка по изпратената снимка и на 25 октомври служител на министерството записва:

Много интересно. Ние имаме досие на този човек. Неговото правилно име е Джон ЧАНДА.”

Джон Чанда в българска генералска униформа. Снимката е направена по време на военния парад на Девети септември 1963 г.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук