ХАЗАРТЪТ: ЩЕ ПЛАЩА ЛИ ДЪЛЖИМИТЕ ДАНЪЦИ ПРЕЗ 2024 Г.?

(Данъчна политика към хазарта в България и по света)

0
1506

България днес

Планирани промени в облагането на сектор хазарт обяви управляващото мнозинство на 17-и декември 2023 г. Оскъдната информация, обявена от депутатите относно евентуални промени насочва фокуса на вниманието към бъдещо процентно увеличение на данъка само върху наземните хазартни оператори (offline хазарта) от 15% на 20%, но приложим върху по-тясна база, а именно не върху общите приходи от залози, а върху разликата от получени залози приспаднати с изплатените печалби, което на практика ще намали реалната данъчна тежест в абсолютна стойност, ако разгледаме опита до момента. Успоредно с това, като втора промяна депутатите предлагат увеличаване еднократните такси по издаване на хазартни лицензи за онлайн залагания и наземно игрално казино да се увеличат от досегашните 100 хил. лв. съответно на 400 хил. лв. и 300 хил. лв., които са дължими на всеки 5 годишен период. Тази промяна няма да засегне издадените понастоящем лицензии, което означава притваряне на входната врата към пазара за определен период от време и за определени пазарни играчи.  Лицензионните такси за игрални зали от своя страна ще варират от 75 хил. лв. до 150 хил. лв. съобразно броя жители в конкретното населено място. Споменато беше още алтернативния данък (чл. 245, ал. 1 от ЗКПО), налаган на всеки 3 месеца върху единица игрален автомат да бъде увеличен от 500 лв. на 800 лв. С тези „фини“ настройки на данъчната тежест върху хазартните оператори, управляващите изразиха очакване да допълнят фиска с още около 200 млн. лв.

Кратък обзор от 2014 г. до днес

Ако направим опит за кратък обзор на данъчното облагане върху хазарта в България през последните години, неговата структура, метриките, които се използват за целите и нуждите на анализ и оценка, и доколко България се вписва в световните стандарти и добрите практики в Европейския съюз ще видим следната картина.

Традиционно отчетността на хазартния сектор в България, нейната прозрачност и достоверност на показателите, особено в публичните общодостъпни източници е силно ограничена и изкривена, а дори в определени периоди тя почти изцяло липсва. По последна информация (към октомври 2022 г.), общият оборот от хазартна дейност в България за периода 2018-2019 година. беше над 3 млрд. лв.

Данните относно събраните държавни такси от хазартна дейност, оповестени от вече несъществуващата Държавна комисия по хазарта (ДКХ) за периода 2015-2019 г., показват увеличаване размера на събираните такси след 2014 г., по причина на въведените промени (чл.30, ал.3 и ал.4) с изм. и доп. на Закона за хазарта (ДВ, бр.1 от 03.01.2014 г.) в сила от 01.01.2014 г. Това увеличение тогава беше свързано с регулацията на онлайн залаганията и въведената двукомпонентна такса (100 000 лв. + 20 % от разликата приети залози – изплатени печалби), с големия брой подадени тогава писмени искания за организиране на онлайн залагания, както и с издадените на български и чуждестранни компании такива лицензи.

Информацията отчита нарастващ размер на приходите от такси на годишна база за периода 2015-2019 г. Приходът от държавни такси през 2015 г. е 94 268 070 лв., а ръстът от 32,41% през 2016 г. води до 124 817 975 лв. През 2017 г. достига до 138 315 016 лв. или 10,81% ръст спрямо 2016 г. Събраните такси през 2018 г. вече са 157 295 622 лв., което е с 13,72 % повече от 2017 г. Увеличеният им размер през 2019 г. достига 170 721 644 лв. или 8,54 % повече от събраното през 2018г.

Събраните обаче данъци за периода 2010-2018 г., от своя страна спадат в абсолютни стойности. През 2010 г. са отчетени 121 600 000 лв.; през 2011 г. те са 120 500 000 лв.; за 2012 г. данъците са 123 800 000 лв.; през 2013 г. намалят до 110 300 000 лв.; през 2014 г. след вече споменатите законови промени данъчните постъпления спадат до 54 800 000 лв.; за 2015 г. те са 57 700 000 лв.; за 2016 г. са 62 100 000 лв.; за 2017 г. са 66 700 000 лв. и през 2018 г. са отчетени 70 100 000 лв.

По данни от 2020 година приходите по „Закона за корпоративното подоходно облагане” (ЗКПО) с най-голям относителен дял за отчетния период са приходите от окончателните данъци върху залози за хазартни игри и хазартни съоръжения (43,2 %). Приходите от този вид данък са в размер на 64,1 млн. лв. за 2020 г., като спадат с 5,0 млн. лв. (8,0 %) в сравнение с 2019 година. За същия отчетен период в Министерството на финансите са постъпили неданъчни приходи по бюджета от администрираните държавни такси в размер на 127,6 млн. лв. Събираните приходи са от държавни такси за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗХ; двукомпонентна държавна такса за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания, съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗХ; такси за разглеждане на документи по подадени искания за извършване на промени по издадени лицензии съгласно чл. 5 от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ.

По данни от 2021 година приходите по ЗКПО с най-голям относителен дял за отчетния период са приходите от данък върху хазартната дейност (40,9 %). Приходите от този вид данък са в размер на 46,9 млн. лв. за 2021 г., като спадат със 17,1 млн. лв. (26,7 %) в сравнение с 2020 година. За същия отчетен период в Министерството на финансите са постъпили неданъчни приходи по бюджета, като от администрираните държавни такси с най-голям дял са приходите, събрани от НАП, които са в размер на 188,8 млн. лв., при уточнен план от 72,4 млн. лв. Тук отново се отчитат постъпленията от държавни такси за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с изключение на онлайн залагания (чл. 30, ал. 3 от ЗХ), двукомпонентни държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания (чл. 30, ал. 4 от ЗХ) и пр.

Обобщението ни води до следните изводи, а именно, че онези законови промени през 2014 г. оформиха данъчна политика, довела до известни и противоречиви по своята същност структурни промени в сектора, чрез които фокусът на постъпленията от налози в хазартния сектор беше насочен в посока по-голяма тежест и важност на таксите, за сметка на данъчната тежест, налагана било то върху общия оборот или върху разликата от получени залози и изплатени печалби.

Трябва да припомним още, че онези промени от 2014 г. дадоха „възможност“ на позволените от закона тогава частни лотарийни оператори в България, въз основа на която през следващите 5 години те внасяха по-малко данъци в хазната. Операторите облагаха с 20% разликата между направените залозите и изплатените печалби, вместо с 15% данък върху оборота, позовавайки се на аргумента, че печалбата на тези лотарии всъщност е вид комисиона. За този период „недоглеждането“ и споменатите вече структурни промени повишиха постъпленията от общото облагане на сектора, но доказано ощетиха бюджета с 693 109 261,66 лева, от които 556 872 282,97 лева главници и 136 236 978,69 лева начислени лихви.

Връщайки се в началото и анализирайки отново оскъдно обявените последни преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджет 2024 г. на практика виждаме, че новите (стари) промени, повишаващи данъка от 15% на 20%, всъщност ще поставят в идентична на по-горе описаната изгодна позиция наземните (offline) хазартни оператори, които днес организират или имат бъдещо бизнес намерение да организират залагания върху спортни събития.

Данъчни показатели на хазартния бизнес по света и в Европейския съюз

Ще изложа в краткост опита и практиката на пазари и техните юрисдикции, определяни от експертите като водещи и основополагащи за хазартната индустрия.

Съединените американски щати налагат 24% федерален данък върху печалби от хазартни и лотарийни игри на играчите, като всеки отделен щат има право допълнително да облага, съобразно приетите местни регулации. В Ню Йорк например допълнителната местна данъчна ставка достига до 8.82% + добавка от 3.88% за живущ в Ню Йорк Сити. Данъчната тежест, налагана върху хазартните оператори в Ню Йорк също има сложна структура, но за справка ще спомена това, че тя достига до 45% върху сумата от разликата на направените залози и изплатените печалби на слот автоматите във втори регион на Ню Йорк например. Онлайн залаганията върху спортни събития (Sports Betting) в Ню Йорк, освен че бележат рекорди по обем залози, отчитат и рекорди по приходи в хазната. Местният данък върху тази хазартна дейност на територията на щата е в размер на 51%.

Щатът Невада, където е разположен Лас Вегас, налага по-ниска данъчна тежест върху хазартните оператори, но много широко и точно сегментирана всеки елемент от многообразната палитра видове игри, платформи, услуги, дейности и пр., което без съмнение и коментар води до ползи за всички участници, имащи отношение към индустрията.

Азия представлява повече от 60% от световното население, така че е съвсем логично в момента този регион представлява и най-големия пазар на хазарт в света.

Макао е азиатският Лас Вегас, където преките данъци от хазарта възлизат на 67,2% от общите приходи на правителството за 2021 г. Тези 4.22 млрд. долара фискални приходи биват събирани чрез данък от 39%, налаган върху общите приходи на хазартните оператори. От тях 35% са насочени пряко към държавата (бюджета на Макао), а останалите 4% се използват под различна форма за полезни обществени каузи и начинания.

Китайският държавен лотариен оператор (China Sports Lottery Operation), който логично присъства на хазартният подиум в Макао и независимо от ролята, която Китай заема спрямо Макао, също е длъжен да заплаща годишна такса към държавата от над 60 хил. долара, но и 23% данък върху общите приходи, а също така допълнителни 5% към „Macau Foundation“ и 1% към „Montepio Oficial de Macau“.

Европа

Приходите от пазара на хазарт на европейския пазар плюс Обединеното кралство достигнаха нивото от 100,6 млрд. евро през фискалната 2019 година, като през 2022 г. то беше 108,5 млрд. евро. и се очаква през 2027 г. да достигне 134 млрд. евро.

Макар и извън Европейския съюз, един от най-добре наблюдаваните, прозрачно отразяваните и регулирани пазари е този във Великобритания, където различните форми на хазарт имат своята история и традиции. Данъчната тежест върху казино игрите зависи от размера на общите приходи на хазартния оператор за отчетният период и има прогресивен характер в диапазон от 15% до 50%.

На фона на данъчният обзор до момента ще отбележа обстоятелството, че създателката на гиганта в онлайн залаганията Bet365 и нейната фамилия са най-големия данъкоплатец в Обединеното кралство за трета поредна година. Денийз Коутс и нейната фамилия внасят в държавната хазна 481.7 млн. лири под формата на данък върху печалбата, акцизи върху предлаганите игри, застраховки на служителите и лични данъци върху доходите през 2020 – 2021 г.

Франция облага стандартните казино зали с данък от 28% плюс допълнителен прогресивен данък върху общите приходи в края на годината, който достига до 83,5% за суми над 14 млн. евро. Печалбите от хазартни игри на играчи, надхвърлящи 1500 евро, биват облагани с данък от 12%.

Данъците върху хазарта в Германия зависят от типа на предлагания продукт и федералната провинция, в която се предлага. Наземните казино оператори са задължени да заплащат комбиниран данък върху общите приходи от хазарт и върху печалбата в диапазона между 20 – 80%, като някои провинции налагат допълнителна тежест с прогресивен характер в зависимост от финансовото състояние и възможности на оператора.

В Италия традиционно е по-либерално, но данъците, които организаторите на хазартни игри в наземно игрално казино са длъжни да заплащат са между 5,5% и 17,5%, базирани върху оборота (общите събрани залози от оператора); изключение правят спортните залози, при които се налага 18% данък върху общите приходи от залози. Данъчният режим, който е възприет за онлайн хазарта също се прилага върху печалбата, а данъчната ставка е 20% за т.н. „skills“ игри (например покер турнири), казино игри, игри с карти и бинго, но спортните залагания се облагат с 22% данък върху общите приходи от залози.

В Гърция настоящият данък върху приходите от онлайн хазарт е в размер на 35% върху общите приходи от залози. Печалбите на играчите от онлайн хазартни игри също са обект на данъчно облагане от страна на държавата. Приходите до 100 евро са освободени от данъци и такси; между 100 – 500 евро биват облагани с 15% данък; над 500.01 евро данъка е 20%

В Испания играчите са освободени от данъци и такси, но са задължени да декларират своите печалби/загуби от хазартни игри в годишните данъчни декларации, за да бъдат взети под внимание и обложени надлежно като част от годишния приход. Щастливците, спечелили от лотария над 2500 евро, са задължени да платят 20% данък върху печалбата. Операторите от своя страна дължат към приходната агенция 20% данък върху реализираните общи приходи от залози.

В Нидерландия данъкът върху хазарта е в размер на 29% върху общите приходи от залози. Посетителите на наземно игрално казино, които са спечелили, не са задължени да заплащат данък, защото тази отговорност се прехвърля върху хазартния оператор. Нидерландските играчи трябва лично да заплащат 31,1% данък върху своята реална печалба от хазарт, но само ако играят в чуждестранно казино, което не се намира на територията на ЕС.

Като заключение

В Република България облагането на печалбата на играч след практикуване на хазартни игри се определя от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Той е обширен, но ще насоча внимание към чл. 13, ал. 20 (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), чиито норми гласят, че не са облагаеми: „паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство“. Съгласно настоящия законов регламент, какъвто и да е размерът на спечелената парична сума от игри на хазарта, тя не е данъчно облагаема и реално играчът получава пълния й размер.

В края, но не на последно място бих искал да отбележа обстоятелството, че опитът на управляващите от последните дни да направят нещо значимо в сектор хазарт все още не показва воля, насочена към онези ясни и разумни структурни промени в полза на всички участващи в „играта“ пазарни субекти, а само и единствено недостатъчно убедителен импулс, целящ събиране на повече такси (не данъци и не прогресивни) от тази рискова за обществото индустрия. Въпроси, свързани със смелост по линия ограничаване на рекламата на хазартни игри от страна на държавата не се повдигат, което имплицитно доказва позиция в интерес първо на бранша, на следващо място на фиска, но не отговорност към здравето на обществото и подрастващите, които биват излагани на системен риск от пристрастяване.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук