„НОВО ВРЕМЕ“: Какъв политически документ е нужен на БСП и левицата днес – нова идейна програма или програмна декларация, която да бъде приета като основа за предизборните платформи на партията?
Моят отговор на този въпрос ще е доста песимистичен. Не бих искал да критикувам остро това, което имаме като проект на програмен документ, изработен не толкова от Комисията за програмно и идейно развитие, колкото за нея. Проблемът не е в текста, въпреки че в него има някои смущаващи моменти.
Простото приемане на текстове на конгреса, за да изпълним конгресно решение от 2020 година, което почти 3 години бяхме забравили, изпразва от съдържание и значение дори най-добре разписания документ. От писането на Комунистическия манифест са минали почти два века и няма как един подобен текст днес да е адекватен, ако пак е изработен от двама души. Дори не е проблем, че тези двама не са Маркс и Енгелс.
Смисълът на един такъв документ е по него да се водят дебати в цялата страна, да се отчитат, приемат или отхвърлят предложения, в разговора за идеологията на партията да бъдат ангажирани възможно най-широк кръг не само партийни членове и симпатизанти, но и хора с прогресивно мислене извън БСП, които съзнават, че е важно какви точно документи ще приеме партията.
Вместо това, ние имаме отново отбиване на номер с далеч по-малко усилия и старание даже и в сравнение с процеса на изработване на документа „Визия за България“, който тясното ръководство на партията, а и цяла България, вече са забравили. Всъщност, от постоянно сменящите ни се позиции днес се помни много добре единствено политическата непоследователност на Корнелия Нинова.
При този начин на работа БСП няма никакъв смисъл да приема документи на конгреса. Далеч по-правилно е самият конгрес да отмени решението си за приемане на нова програма през 2024 година и да вземе решение за стартиране на идеологическа дискусия в партията, която ще бъде по-полезна в момента дори от най-добре написаната програма. Последното няма как да се случи с това ръководство, то е и безсмислено в партия, която приема, че нейния председател знае всичко, решава сам всички въпроси, а останалите членове са в позиция на поданици, които имат право само да ласкаят лидера с надежда да бъдат посочени от него за някакъв келепир.
В този ред на мисли големият идеологически пробив на конгреса през февруари ще се случи със смяната на председателя и това е единственото условие вътре в БСП да започне реален идеологически дебат.
„НОВО ВРЕМЕ“: Каква алтернатива да обосновем спрямо наложилата се всеобхватна неолиберална система на периферен капитализъм у нас – за промяна, за трансформация или за смяна – в полза на социалистически път на развитие на България през новото ХХІ столетие?
Оставяйки пред скоби споделените по-горе съображенията и поставяйки под съмнение възможността като партия в този вид да предложим алтернатива, се изкушавам да кажа няколко неща в отговор на въпроса, разглеждайки отново идеологическия дебат в партията като изключително важно и полезно за всеки социалист организационно усилие.
Изразявал съм тази позиция много пъти и на много места, включително и на заседание на Комисията по програмно и идейно развитие, но мисля, че е задължително отново да повторя. Първо, разговорът трябва да започне с това, кое от действащата програма, приета през 2008 година трябва да се измени като реакция от промяните, настъпили през последните вече почти 15 години. Със сигурност преживяхме една глобална рецесия, една глобална пандемия, а сега сме свидетели на война почти в центъра на Европа, тъй като Европа не свършва във Виена, както някои иначе учени, но географски неграмотни хора си мислят. Всъщност, това е втората война, в която Русия по някакъв начин участва след Сирия, опитвайки се да покаже, че САЩ вече нямат монопол върху възможността за намеса в подобни конфликти и на тази база, че светът вече не е еднополюсен. Със сигурност като промяна в реалността, която ни заобикаля, трябва да се регистрира и глобалното икономическо лидерство на Китай, което ще бъде факт по всички показатели в следващите 10 години, ако не се случи някакъв катаклизъм, който явно трябва да е по-голям от преминалата пандемия. Отчитайки тези промени в средата, БСП трябва да обърне много сериозно внимание и на развитието и проблемите на Европейския съюз в светлината на развиващия се енергиен преход и новите предизвикателства предвид ескалацията на конфликта с Русия.
На базата на анализа на средата трябва да започне следващия много по-сериозен дебат за това как се промени България през първите 15 години от членството ни в Европейския съюз. Как се развиват основните проблеми на страната – демографски, социални и икономически, но не само. Нужен е дебат за регионалното развитие на страната или по-скоро за текущото развитие на регионалните диспропорции. За състоянието на работната сила и изобщо на хората в трудоспособна възраст, за състоянието на образователната и здравните системи и очертаващите се на тази база перспективи, които няма как да са особено оптимистични. Именно този разговор ще изведе основните проблеми на развиващия се в България периферен капитализъм.
Върху тази основа, с правилно поставяне на въпросите и проблемите можем да стигнем до нужните ни отговори и решения за това, в каква България искаме да живеем, както и в какъв Европейски съюз, с каква политика можем да ги постигнем и каква партия трябва да бъде БСП, за да отговори на потребностите на българските граждани и българското общество.
„НОВО ВРЕМЕ“: Към кои класи и слоеве на съвременното общество да бъдат адресирани посланията на партията?
Навлизайки в тази тема, ще спомена, че по някакъв начин проблемът на БСП в тази посока, ще го нарека проблемът със социалната база, е аналогичен на подобните предизвикателства, пред които е изправена европейската левица през последните десетилетия.
Неотклонно, според мен под влияние на чужди и зложелателни фактори, левицата в Европа се отклони от традиционната си социална база, от хората на наемния труд и твърде много се концентрира в защита на интересите на различни често маргинални общности. Със сигурност левицата е тази, която трябва да защитава техните интереси, но дори и за да изпълнява тази си функция европейската левица трябва да се върне към класическата си роля на политическа сила, защитаваща интересите на наемния труд, на мнозинството граждани на държавите не само в Европа.
Със сигурност работническата класа не изглежда, поне в Европа така, както е изглеждала преди 150 години. Наистина има сериозно разслоение. Има „бели якички“ или, ако предпочитате „работническа аристокрация“, но това пак са хора, които са постигнали нещо в живота си благодарение на влагане на усилия, на труд. Те са и интелектуален елит, който лявото трябва да завоюва, за да придобие стратегическо интелектуално предимство пред десницата и да заеме полагащата й се водеща роля в европейската политика.
