БЪДЕЩЕТО НА БСП И НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА ЗАВИСИ ОТ ЕЖЕДНЕВНОТО УСИЛИЕ НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ШИРОК КРЪГ ЧЛЕНОВЕ, СИМПАТИЗАНТИ НА БСП И ХОРА СЪС СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ УБЕЖДЕНИЯ

0
391

  1. БСП не е пречка за развитието на силна левица в България. И преди днешното катастрофално състояние, в което се намира, партията на няколко пъти е била в сериозни кризи и е давала достатъчно политически терен за развитие на друго ляво. През ноември миналата година слезе до нечувано едновековно дъно, но дои и в този момент нямаме, поне засега, сериозни претенции за заемане на това пространство.БСП

    БСП  наистина е единствената в Източна Европа партия от онези 45 години, която се запази поне през първите три десетилетия след промените. В другите държави, където партиите с такава история изчезнаха, не можем да кажем, че левицата е постигнала някакви особено завидни резултати.

  1. Много дълъг е отговорът на въпроса защо всички нови политически проекти са десни. Ще обърна внимание само на една, за мен много важна, причина. Наричам тази причина „пазарен тоталитаризъм“. Формално имаме демокрация и свобода на словото, даже и да сме на 113 място. Формално имаме различни мнения в публичното пространство. Но всички те са десни. От всяка телевизия ни говорят десни експерти – политолози, социолози и икономисти. Те имитират плурализъм на мненията, който обективно не съществува. Дясната политика се налага като единствено правилна по всички възможни канали.

Причината за това е проста – в пазарното общество, в медии, които са зависими от големи корпорации и сериозни бизнес интереси, цензурата върху лявата гледна точка.  Гледната точка на хората на труда не се чува, тъй като няма как да има голяма корпорация собственик на медия, която да е мотивирана по някакъв начин да дава възможност една такава гледна точка да бъде изразена. Голямата реформа, от която се нуждаем не само в България, а и в цяла Европа и в западния свят изобщо, защото сега сме част от него, е да върнем властта над медиите, и в публичното пространство изобщо, на потребителите на информация. В момента тази власт изцяло е в ръцете на „собствениците на комуникационните канали“, които са едър капитал и представляват интересите на едрия капитал. Това е и отправна точка на разсъжденията ми по третия въпрос:

  1. Накъде да тръгне левицата в навечерието на новите предсрочни избори?

Тъй като през тези три десетилетия в голяма част от времето левицата и БСП са били почти едно и също нещо, то аз ще обърна внимание на това накъде трябва да върви партията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Нямам илюзии, че точно в този момент е голяма вероятността тя да тръгне в тази посока и затова ще кажа по няколко думи и за евентуалните алтернативни сценарии:

3.1. В краткосрочен план БСП може да излезе от настоящото състояние на електорална клинична смърт преди евентуалните избори наесен само с мерки от типа „дефибрилация“. Който е гледал „Спешно отделение“ или някой по-нов докторски филм е запознат с този процес на възстановяване на сърдечната дейност с помощта на ток. В нашия случай това може да стане със следната последователност от действия – бърза смяна на ръководството, радикална промяна на водещите фигури и кандидати в евентуалната предизборна кампания, рязко разграничаване от външната и енергийната политики на досегашното правителство и изцяло нова предизборна платформа. Всички тези неща при наличие на политическа воля могат да се случат с едно заседание на конгреса в рамките на няколко седмици. По устав в спешни случаи конгресът може да се свика и за 14 дни. Нужна е само политическа воля. Време има. Трима от четиримата председатели на партията през последните 30 години са сменени извънредно, а не в края на някакъв мандат.

Разбира се, поне на този етап мнозинството в Националния съвет смята, че може да кара, както досега, а тясното ръководство очевидно ще стиска поста си до последно само и само да се вземат още няколко депутатски заплати за сметка на партията. При този по-реалистичен сценарий БСП много трудно ще се оттласне от дъното, в което се намира. Политическата среда, в която останалите парламентарно представени партии не стоят по-добре от нас и също допускат груби грешки, няма да бъде достатъчна, за да ни реанимира и партията много трудно ще се оттласне от електоралното дъно.

3.2. В средносрочен план важен рубикон за БСП са предстоящите в края на следващата година местни избори. Заради провежданата през последните 2 години политика от страна на тясното ръководство стотици партийни организации са в много тежко организационно състояние. Дори само запазването на сегашните позиции в местната власт изисква огромно организационно усилие, а и някакъв поне финансов ресурс, който структурите ни нямат и няма как да имат. И все пак – при промяна на ръководството има сериозни шансове  тази политическа черна работа да бъде свършена и партията да влезе в битката за местната власт в някаква прилична кондиция, с което да спре процеса на редуциране на влиянието по общини.

Ако и тук обърнем внимание на по-реалистичния сценарий, то с настоящото партийно ръководство БСП ще влезе в една кампания, в която целта няма да бъде запазване и разширяване на влиянието в местната власт, а разправа с червените кметове, които не са достатъчно сервилни към ръководството, а то такива няма. Общините, в които БСП няма да има съветник може да станат над 100, което ще е сериозен удар за партията.

3.3. В дългосрочен план възстановяването на позицията на БСП като водеща политическа сила, която партията загуби през миналите години, минава през далеч по-сериозно кадрово, политическо и организационно обновление.

Промяната на лицата е ключова. Малцина са тези представители на досегашното ръководство, не повече от 3 до 5 човека, които могат да носят приемственост без съпътстващи негативи.

По отношение на промяната в политиката трябва ясно да се каже, че целта да имаме нова програма на партията на първите заседания на 51 конгрес през 2024 година не може да бъде изпълнена. БСП дори не е започнала разговора за такава програма, а и той няма как да се случи при положение, че до 2024 година имаме сигурно два избора и много вероятен поне трети, ако не и още един парламентарен.

Но е важно, според мен, да се кажат поне някои неща за политическата посока на резолюциите и програмните документи, които БСП може да приеме, тръгвайки по пътя към промяната. Преди да се опита да бъде нещо повече, нашата партия трябва да се върне към автентичната лява позиция на партия на хората на наемния труд и те да бъдат поставени в центъра на партийната политика. Това означава ние да отправяме послания не само към българските пенсионери, но и в много по-голяма степен към хората в активна възраст. Това е базов политически въпрос.

В съвършено новите геополитически условия БСП трябва да направи анализ на международната среда, в която България се намира, както политическа, така и икономическа, и на тази база да предефинира политиката, която да следва последователно, бидейки управляваща или в опозиция. Очевидно тази политика трябва да отразява политическата воля на огромното мнозинство от членове и симпатизанти на партията за по-балансирани отношения на страната ни с основните ни партньори и по-категорично защитаване на националния интерес, което беше сериозен проблем през последните 6 месеца в правителството, в което участвахме. БСП има определена роля и заслуги за членството на България в НАТО и ЕС. Ролята ни за членството в ЕС е водеща. По пътя на пълноправното членство в Съюза България тръгна при правителството на Жан Виденов. Но последното не означава, че България не трябва да отстоява своите интереси в рамките на тези организации, както го правят другите държави.

По отношение на организационното възстановяване на БСП трябва да се положат най-много усилия, в сравнение с кадровите и политическите проблеми, за които стана дума по-горе. Ако ние имаме кадрови проблеми и проблеми при формиране на политиката, то това със сигурност е резултат от наличието на проблеми в процеса на взимане на решенията в партията.

Практиката не само през последните 30 години показва, че организационната реформа и организационното развитие не могат да се случат в резултат на някакви гениални решения, измислени в кабинетите на „Позитано“ или някъде другаде. Ключово за организационната реанимация на БСП е възстановяването във възможно най-голяма степен на процедурите за колективно вземане на решения и респективно на съответните партийни органи. Сигурно някъде не може да се спазва на 100 % организационната структура по начина, по който е фиксирана в устава. Но още по-сигурно е, че след многото тежки грешки от последните 2 години ние трябва незабавно да скъсаме с практиката на взимане на еднолични волунтаристични решения. Партията ни има нужна от заседание на конгреса, на което да бъдат анализирани задълбочено и осъдени вредните практики на едноличното ръководство и да се вземат решения за промени в устава, които да гарантиран рязкото разширяване на кръга, в който се вземат решенията, засилване на демокрацията на всички нива в партията и залагане на механизми за много по-ефективен контрол над по-тесните изпълнителски състави в националното и местните ръководства.

Днес всяко събиране на едно място на повече социалисти, които да говорят за лява политика и да обсъждат развитието на партията и на страната ни, е почти революционен акт. Бъдещето на БСП и на българската левица зависи от това доколко сме способни да превърнем този процес на колективно политическо говорене и действие в ежедневно усилие на възможно най-широк кръг членове, симпатизанти на БСП и хора със социалистически убеждения.

Изказване на дискусията „СОЦИАЛИЗМЪТ ИМА ПОЧВА У НАС!“, организирана на 19 юли 2022 г. от Комисията по идейно и програмно развитие  на ГС на БСП-София.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук