ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ЗАПОЧВА ПРЕЗ 1938 Г. ОТ МЮНХЕН

Нацистка Германия и Полша са съюзници в окупацията и разделянето на Чехословакия

0
223

     Чърчил към Чембърлейн при завръщането му от Мюнхен с подписания договор:  “Вие имахте да избирате между войната и позора, вие избрахте позора и ще получите война.“ ( militarу-historу.org)

Разсипаха се нашите русофоби да тръбят как СССР и Хитлер сключили през 1939 г. пакта Рибентроп-Молотов, поделили си Полша и така започнала Втората световна война. Дрън-дрън. Първо, от всички европейски държави СССР последен сключва договор с Хитлер. И второ – какво ще кажете, господа, за оня Мюнхенски сговор през 1938 г., за който памет нямате и който поставя и днес едни неприятни за вас въпроси:
– На 1 септември 1939 г. ли започва ВСВ, или 11 месеца по-рано, когато Чехословакия е унищожена като държава и някои днес искат това да се забрави?
– Чехословакия само от нацистка Германия ли е завоювана и разграбена, или й е поднесена на тепсия от Великобритания, Франция, а и от САЩ?
– Кой помни днес, че полската армия е съюзник на германската, само 11 месеца преди Хитлер за две седмици да премаже Полша?
– А на колцина е известно, че Червената армия иска да се притече на помощ на Чехословакия, съгласно договора си с нея и Франция, и за това е разположила крупни военни съединения на западната си граница?
– Кой помни, че Чехословакия капитулира пред Германия, макар да е напълно готова да воюва с нея, защото Полша е струпала войски на източните й граници и се готви да я нападне в гръб?
Не, всички тези въпроси не са част от поредната конспиративна теория, измъкната от потъналите в мрак архиви на войната, а за съжаление са реалност, затрупана с хиляди лъжи и тонове мълчание. Затова спираме дотук и предоставяме думата на десетина от многото документи и материали, които ни бяха предоставени от архива на Историко-документалния департамент на Министерството на външните работи на Руската федерация – преди всичко свръхсекретни телеграми на посланици, т.нар. полпреди (политически представители), до Кремъл през 1938 г. От тях става ясно кой какви ги е вършил тогава и че обстановката около Русия днес е в много отношения, както казват компютърджиите, „копи пейст“ от онази тогава.

Мюнхен, 29 септември 1938 г., от ляво на дясно: Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини и Чано (bg.wikipedia.org)

Историко – документалeн департамент на Руската федерация

ПРЕДГОВОР
ЗА МЮНХЕНСКИЯ СГОВОР
Все по-активно днес се разгръща информационно-пропагандна кампания, чиято цел е да докаже „историческата вина“ на Съветския съюз и Русия за началото на Втората световна война. Преиначават се факти – някои твърде съществени, премълчават се или се споменават мимоходом.
Това се отнася в частност за Мюнхенската конференция от 29 септември 1938 г. и за утвърденото на нея съглашение. Подписали са го главите на четири държави – нацистка Германия, фашистка Италия, Великобритания и Франция. Резултатът е разделянето на Чехословакия между Германия, Полша и Унгария, а след това – ликвидирането й като самостоятелна държава.
Мюнхенското съглашение става апогей на политиката на „умиротворяването“. По същество тя се състои в това с цената на отделни отстъпки да се намали натискът на Германия върху Запада и да се насочи експанзията й на Изток. Тази политика се основава на стремежа да се отслаби или унищожи съветската държава, на стратегическото недооценяване на заплахата към западните демокрации от страна на фашизма.
Неизбежно се е поставял въпрос за „техническите“ условия за оказване на помощ от СССР. Отчитайки това, че той и Чехословакия не са имали обща граница, се е предполагало частите на Червената армия да минат през Полша или Румъния. Полското правителство, отнасящо се крайно враждебно към СССР и претендиращо самото то за част от територията на ЧСР, едва ли е щяло да даде такова съгласие. В същото време, както смята президентът на ЧСР Едуард Бенеш, е имало определени шансове за договаряне с Букурещ.
Бенеш подчертава боеспособността на въоръжените сили на Чехословакия, които са готови да отразят удара на агресора. На 18 май в едночасова беседа с полпреда Александровски той „моли да бъде предадено на Сталин, Молотов, Ворошилов, Литвинов, че при никакви условия няма да отстъпи от днешната демократична основа на своята република и ще защитава режима на държавата и нейните граници с всички достъпни му средства“.
Съветското командване привежда в състояние на бойна готовност крупни военни съединения – танков корпус, 30 стрелкови и 10 кавалерийски дивизии, седем танкови, една мотострелкова и 12 авиационни бригади, войски на ПВО. Тези части, обединени с въоръжените сили на Чехословакия и Франция, с която СССР има договор за защитата на Чехословакия, значително превъзхождат силите на нацистка Германия. Предложенията на Москва обаче не получават подкрепа нито от Великобритания, която активизира своите контакти с нацистите, нито от Франция, интересуваща се от съветските позиции съвсем формално и нямаща намерение да спасява Чехословакия.
…През нощта на 20 септември Бенеш спешно вика Александровски с молба да потвърди позицията на СССР и скоро получава отчетлив и ясен отговор: Москва ще се притече на помощ дори в условия, когато Лондон и Париж открито са застанали на страната на Хитлерова Германия…
На 25 септември чехословашкият посланик в Лондон Я. Масарик предава във Форин офис нота, в която се отбелязва: „…Моето правителство ме моли да заявя по най-тържествен начин, че исканията на Хитлер в тяхната сегашна форма са абсолютно и без уговорки неприемливи за моето правителство. Пред лицето на тези нови и твърди искания моето правителство се чувства длъжно да вземе мерки за решителна съпротива и ние ще направим това с божията помощ. Народът на Свети Вацлав, Ян Хус и Томас Масарик няма да бъде народ от роби“.
В крайно раздразнение Чембърлейн праща на Бенеш писмо, доставено в пет часа вечерта на 27 септември. Посочва се, че ако до 14.00 на следващия ден чехословашките власти не удовлетворят исканията на Хитлер, ще бъде дадена заповед немските войски да минат чехословашката граница. Главата на британския кабинет пише, че това може да доведе до нова световна война и в тази връзка той „не може да поеме върху себе си отговорността да съветва Чехословакия за каквото и да било“. По същество това е завоалирана заплаха. Хвърлят Прага на произвола на съдбата, а отгоре на всичко дават да се разбере, че ще я изкарат виновна за започването на световна война.
Бенеш не се предава, смятайки, че със съветска поддръжка националната армия ще успее да даде отпор на агресора. Късно вечерта на 27 септември той информира Александровски за писмото на Чембърлейн и подчертава, че от началото на нахлуването би било крайно желателно от СССР да се получи преди всичко въздушна помощ. „По негови достоверни сведения, по чехословашките граници са съсредоточени не по-малко от 800 германски самолета. Хитлер ще се опита още в първия ден да изтрие Прага от лицето на земята. Само съветската авиация може да му окаже сериозна съпротива.“
В Мюнхен не са допуснати нито Чехословакия, нито Съветският съюз. В историята на дипломацията това е безпрецедентен пример за открито потъпкване на международното право и на общопризнатите етични норми. Без каквато и да било дискусия по същество страните утвърждават подготвения от Германия проект на съглашение, според което от Чехословакия се отделят Судетска област и ред други райони. Страната губи 1/5 от своята територия, около 1/4 от населението си, крупни военни съоръжения и заводи, половината от дървообработващите и металургичните си предприятия, военни заводи.
Канавата на сделката носи изключително антисъветски характер. Представителят на чехословашкото военно командване ген. Хусарек информира Александровски, че „в Мюнхен Хитлер е успял да убеди Чембърлейн и Даладие, че в дадената ситуация по-голяма опасност за Европа е не той, а СССР“, който „обективно е болшевистки форпост“ и това убеждение води до „не формално, а фактическо създаване на блока на четирите против СССР“. От това следва извод, че „ако Чехословакия се съпротивлява и от това последва война, то тя веднага ще се превърне във война на СССР с цяла Европа. Възможно е СССР и да победи, но Чехословакия така или иначе ще бъде пометена и ще бъде зачеркната от картата на Европа“.
Когато става известно за мюнхенската сделка, Прага все още се колебае и отказва да капитулира напълно. Това следва от шифрованата телеграма на Александровски, получена в Москва в пет часа вечерта на 30 септември: „Бенеш иска да знае как гледа СССР на тези две възможности – по-нататъшна борба или капитулация. Той трябва да знае това колкото може по-скоро и моли за отговор към 6-7 часа вечерта по пражко време, т.е. към 8-9 по московско време“.
Съветският съюз не успява да реагира на този последен, отчаян вик за помощ. Четиридесет и пет минути след тази телеграма Александровски информира, че Прага е решила да приеме мюнхенските условия.
Както скоро след това се изяснява, ЧСР е принудена окончателно да се откаже от възможността за съпротива заради позицията на Полша, която е обявила ултиматум – ще атакува Чехословакия съвместно с хитлеристите.

КАРТАТА КОЗ
Мюнхенското съглашение предвижда удовлетворяване на териториалните претенции на Полша към ЧСР (редица райони на Силезия, преди всичко Тешинска област) и на Унгария (южните райони на Словакия, Закарпатска Украйна). Тези държави вървят по фарватера на германския курс, разчитайки по този начин да укрепят влиянието си на континента, а заедно с това – „да се облажат“ за сметка на съседа.
Особен хъс демонстрират поляците, които в течение на пролетта, лятото и началото на есента 1938 г. формират бойни части за нахлуване в Чехословакия. На 22 септември външният министър на ЧСР Крофта моли да се предаде в Москва, че „Полша съсредоточава войски по цялото протежение на границата с Чехословакия“.
В най-напрегнатите часове на 30 септември от решението на президента и правителството зависи съдбата на нацията. От разговор с Хусарек Александровски научава, че правителството е поискало мнението на Генщаба – „може ли Чехословакия и колко дълго“ да противостои на „едновременно нападение на Германия, Полша и Унгария“ Отговорът на Генщаба е неутешителен: „Не може и ще бъде унищожена в кратък срок. Военната намеса на Полша подкопава изцяло националната отбрана. Само срещу Германия, даже без чиято и да било помощ, армията може да се съпротивлява за дълъг срок, опирайки се на три линии укрепления. Но границата с Полша и Унгария не е укрепена. С тяхното участие във войната фронтът би се разтегнал на три и половина хиляди километра“.
Правителството е изяснявало ще успее ли в такъв случай армията на ЧСР да се държи до идването на съветската помощ. Отговорът на щаба е: „СССР ще може да окаже авиационна помощ след два-три дни, но тя е ограничена от състоянието на чехословашките летища, от запасите на бензин и боеприпаси. Това, което Чехословакия ще може да приеме технически, няма да изиграе забележима роля във войната с трима съседи едновременно“. На въпроса за помощ от сухопътни войски щабът отговаря, че ако Румъния пропусне Червената армия, тя ще може да окаже забележима помощ още след 3-4 седмици, ако обаче „не я пропуснат и Червената армия върви с боеве, то със сигурност ще пристигне вече след пълния разгром и унищожаване на чехословашката армия“.
Нахлуването на полския експедиционен корпус е подготвяно за нощта на 30 септември срещу 1 октомври, а отговорността за това дело Варшава е възнамерявала да стовари на Прага като на „нападаща страна“. За тази цел полската телеграфна агенция разпространява лъжлива информация за „инцидент“ на полско-чехословашката граница.
В единадесет и половина през нощта на 30 септември полският посланик се явява при Крофта с нота, изискваща да се предадат на Полша районите в Силезия (Фриштадт, Тешин, Яблунков). На картата, приложена към нотата, те са разделени на три зони, които трябва да бъдат предадени поетапно за броени часове. Отбелязан е бил още един участък, който са си набелязали поляците и където те настояват за провеждането на плебисцит, но категорично без международен контрол.
За отговор се определя немного време – до 14.00 часа на 1 октомври. За същото време е предвидено началото на предаването на териториите от първата зона. През деня на 1 октомври Александровски получава от канцеларията на Бенеш потвърждение, че „правителството капитулира пред полския ултиматум“. Лидерът на чехословашките социалдемократи, депутатът от парламента Гамил в разговор с Александровски казва, че „съветско-чешката грешка е била в това, че не са видели у Полша „ключа към ситуацията“.

РЕЗУЛТАТИ И ОЦЕНКИ
През септември 1938 г. е съществувала реална възможността да се осигури защитата на Чехословакия, да бъде обуздан агресорът и да се предотврати Втората световна война. Този шанс не е използван по вина на водещите западни държави, смятащи, че Хитлерова Германия представлява за тях по-малко зло от СССР, надяващи се да избегнат военния сблъсък с райха, като го подтикнат към завземане на „жизнено пространство“ на Изток.
Авторите на тенденциозни исторически интерпретации днес противопоставят на Мюнхенското съглашение съветско-германския договор за ненападение от 23 август 1939 г. Един вид, в първия случай западните демокрации се опитвали да запазят мира, а във втория тоталитарните режими са започнали войната. В политически план тази схема е откровено конюнктурна, а в научен – не издържа на сериозна критика.
Невъзможно е да запазиш мира, ако постоянно отстъпваш пред агресора, от това неговите апетити само растат. Хитлер шантажира Европа и никога не спира след постигнатото. Политиката на „умиротворяването“ го убеждава в слабостта на западните демокрации, които предават позиция след позиция и в крайна сметка сами стават лека плячка. По определението на У.Чърчил, Чембърлейн, избирайки между позора и войната, избира позора и получава война…
След Мюнхен Великобритания и Франция подписват с Хитлер декларации за ненападение, откриващи път за нацистката агресия на Изток. СССР се оказва практически в пълна международна изолация. Неговият протест срещу окупацията на Чехословакия (с нота до германското правителство от 18 март 1939 г.), както и предложението му да се обсъди въпросът в Лигата на нациите, не са били подкрепени в Лондон и Париж.
Въпреки това Москва предприема още един опит за договаряне с Лондон и Париж за взаимна помощ, включително военна, разпространяваща се и на източноевропейските държави, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи с СССР. С тази инициатива съветското правителство излиза на 17 април 1939 г., което довежда до съветско-англо-френските преговори в Москва. Шансовете за формиране на антихитлерова коалиция са били големи, обаче Лондон и Париж влачели преговорите, гледайки на тях по-скоро като на начин да постигнат компромис с Германия за сметка на СССР. За това свидетелстват и тайните англо-германски контакти, за които докладват в Москва съветските разузнавачи в Лондон.
Своята роля изиграва и постъпващата в Москва информация за практически завършилата подготовка за нападението на Германия над Полша. Не е трябвало да се допусне в случай на нейното поражение немците да излязат на близък подход до Минск – това е създавало много опасно положение за централния Московско-Смоленски стратегически район, а на югозапад – за Киевския стратегически район.
Договорът за ненападение от 23 август не е първопричината за Втората световна война – нападението над Полша е подготвено много преди това и би се случило, независимо от пакта със СССР в сроковете, установени от Хитлер още през април 1939 г. – „не по-късно от 1 септември“. Към средата на август немската армия е била напълно мобилизирана и готова за осъществяването на плана „Вайс“.
За да прикрият вината си за настъплението на фашизма, западните държави постоянно акцентират върху съветско-германския договор за ненападение, който обаче СССР сключва доста по-късно от подписаните преди това аналогични договорки между Германия и Англия, Франция, Полша, Дания, Естония, Латвия…

Входяща шифротелеграма
Строго секретно
Забранява се правенето на копия
До Потьомкин, Сталин, Молотов,
Ворошилов, Каганович, Ежов, Вайнщайн
От Прага
22. ІХ.,19.10, 1938 г.
Извънредно. По телефона.
Москва, копие Женева.
Крофта съобщава, че са получени ноти от полското и унгарското правителство с позоваване на чехословашкото правителство по време на преговорите с партията на Хенлайн за това, че то предоставя всички права, предоставяеми на немците, а също на другите малцинства в Чехословакия. На това основание назованите правителства изискват териториални отстъпки. Крофта е отговорил, че на малцинствата трябва да се предоставят в рамките на Чехословакия, а териториални отстъпки не може да бъдат предоставени по аналогия. Крофта изказва опасение, че Полша ще направи опит да завземе със сила Моравско-Остравския район.
С нетърпение се чака отговор на последните въпроси за помощта на СССР.
22.ІХ., 38 г., Александровски

Входяща шифротелеграма
Строго секретно
Забранява се правенето на копия
До Литвинов, Потьомкин, Сталин, Молотов,
Ворошилов, Каганович, Ежов, Вайнщайн, Сенанов
От Прага
22.IХ.,20.45, 1938 г.
Извънредно. По телефона
Крофта моли да предам дословно следното: „Полша съсредоточава по цялото протежение на границата с Чехословакия войски в бойна готовност. Затова би било добре, ако СССР обърне внимание на Варшава, че съветско-полският пакт за ненападение ще престане да действа в момента, в който Полша нападне Чехословакия.
22.ІХ.38 г., Александровски

Входяща шифротелеграма
Строго секретно
Забранява се правенето на копия
До Потьомкин, Сталин, Молотов,
Ворошилов, Каганович, Ежов, Вайнщайн
От Прага
30.ІХ., 17.00, 1938 г.
Извънредно
Бенеш моли да се постави пред правителството на СССР следният въпрос: великите държави, дори без да питат Чехословакия, по позорен начин я принесоха в жертва на Хитлер заради своите собствени интереси. Окончателното решение за формалностите е предоставено на Чехословакия. Това означава, че тя е поставена пред избора или да започне война с Германия, имайки против себе си Англия и Франция, поне в смисъл на техните правителства, които обработват също общественото мнение, изобразявайки Чехословакия като причина за войната, или да капитулира пред агресора… Бенеш иска да знае отношението на СССР към тези две възможности, тоест към по-нататъшна борба или към капитулация. Той трябва да знае това колкото може по-бързо и моли за отговор към 6-7 часа вечерта по пражко време, т.е. към 8-9 по московско.
30. ІХ.38 г., Полпред

Входяща шифротелеграма
Строго секретно
Забранява се правенето на копия
До Потьомкин, Сталин, Молотов,
Ворошилов, Каганович, Ежов, Вайнщайн
От Прага
30. ІХ., 17.45, 1938 г.
Приета по телефона
Бенеш не настоява повече за отговор на своя последен въпрос, защото правителството вече се произнесе с решение да приеме всички условия. Завземането на Судетска област от германските войски ще започне утре сутринта.
30. ІХ.38 г., Александровски

Входяща шифротелеграма
Строго секретно
Забранява се правенето на копия
До Литвинов, Потьомкин, Сталин, Молотов,
Ворошилов, Каганович, Ежов, Рош
От Вашингтон
1.Х., 7.05, 1938 г.
…Пресата като цяло, въпреки че съзнава опасността, заложена в капитулацията, с малки изключения превъзнася „мира“. Днес на приема на пресата англофилски журналисти се опитаха с повторни въпроси да провокират Рузвелт да одобри мюнхенските решения, той обаче отказа да реагира. От друга страна, освен изявлението на Ърли, той нищо повече не е предприел, за да се разграничи от комплиментите по негов адрес, че е уж един от духовните бащи на мюнхенската среща, тъй като вътрешнополитически това няма да му навреди… Отрезвяването тук видимо ще настъпи скоро, особено във връзка с германската активност в Южна Америка. Във всички напредничави кръгове възмущението е голямо и ще продължи да расте.
30. ІХ.38 г., Посветен в дейността

Входяща шифротелеграма
Строго секретно
Забранява се правенето на копия
До Литвинов, Потьомкин, Сталин, Молотов,
Ворошилов, Каганович, Ежов, Бежанов, Вайнщайн
От Прага
1.Х.,11.40, 1938 г.
Извънредно
Министърът на външните работи съобщава, че по негови сведения Полша подготвя възможно още тази нощ нападение с цел да завземе със сила Тешинска област. Подготвя се отговорността да се стовари върху Чехословакия като нападаща страна. Полската телеграфна агенция разпространи слух за инцидент на границата, при който чехите уж са стреляли в поляци. Това е голяма лъжа. Такъв инцидент не е имало. В единадесет и половина през нощта полският посланик се е явил при Крофта и е предал нота, която представя ултимативно следните искания: да бъде отстъпен районът Силезия-Фриштадт, Тешин, Яблунков в три стъпки. На картата са нанесени три зони, от които първата трябва да бъде предадена в течение на 24 часа, втората в следващите 24 часа, третата след 6 дни.
Правителството ще решава въпроса за своя отговор чак утре сутринта на заседание в 9 часа. Частите на войските, разположени в Тешинска област, не са получили заповед за отстъпление. По съобщение на главния секретар на Крофта Ина сблъсъкът е неизбежен. Действията на Полша са Хитлерова провокация.
1.Х.38 г., Полпред

Входяща шифротелеграма
Строго секретно
Забранява се правенето на копия
До Литвинов, Потьомкин, Сталин, Молотов,
Ворошилов, Каганович, Ежов, Вайнщайн
От Прага
1.Х.,11.25, 1938 г.
Извънредно
Хусарек съобщи допълнително, че на заседанието на Съвета на министрите е било ясно и точно формулирано такова твърдение: В Мюнхен Хитлер е успял да убеди Чембърлейн и Даладие, че в дадената ситуация голяма заплаха за мира в Европа не е той, а СССР обективно представлява болшевишки форпост и може да изиграе фаталната роля на подпалвач на нова война. Следователно, това убеждение не е било формално, а фактическо създаване на блока на четирите срещу СССР. Ако Чехословакия днес ще се съпротивлява и от това ще последва война, тя веднага ще се превърне във война на СССР срещу цяла Европа. Възможно е СССР и да победи, но Чехословакия така или иначе ще бъде пометена и ще бъде зачеркната от картата на Европа. Тези твърдения са изиграли огромна роля за пряко решение на правителството. Масите спонтанно излязоха на улицата, но настроението е потиснато. Утре са напълно възможни действия за съпротива, но действия отчаяни.
1.Х.38 г., Полпред

Входяща шифротелеграма
Строго секретно
Забранява се правенето на копия
До Литвинов, Потьомкин, Сталин, Молотов,
Ворошилов, Каганович, Ежов, Вайнщайн
От Прага
1.Х.,15.05, 1938 г.
Бенеш ми позвъни по телефона и ми зададе въпросите, изложени в (телеграма) 18628 в 9 часа и 30 минути преди началото на заседанието на правителството. Стремейки се да проверя истинския ход на събитията и да получа ясна представа за ситуацията, аз отидох в 10 часа и 20 минути… при главния секретар на Бенеш – Смутни, с когото добре се познавам. Смутни извика от заседанието на правителството генерал Хусарек, разговорът с който е изложен в номера 18653 и 18652. Бях при Смутни до 12 часа, когато той ми съобщи, че предвид решението на правителството Бенеш повече не настоява за отговор… Той и лявата част на правителството явно са изхождали от предпоставката, че СССР ще дойде на помощ при първа възможност. За това говорят и вчерашните изявления по радиото на министър Вавречек и на бившия министър на вътрешните работи, които за пръв път публично заявиха, че докрай верен съюзник на Чехословакия остава само СССР. Подобно изявление, но не по радиото, направи Веран, лидерът на аграрниците.
1.Х.38 г., Александровски

Превод от руски Велиана Христова

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук